РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Велико Търново , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500344 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на АЛБ. К. ИВ., ЕГН **********, с адрес град Б. ч.,
ул.”Б. К.” № .., чрез назначения й особен представител – адвокат Т.К., срещу Решение №
318/11.03.2021г. по гр.дело № 1460/2020г. по описа на Районен съд-Велико Търново в
частта, в която е осъдена да заплати на „Е.-П. П.” АД 1/8 от сумата от 1 721.48 лв.,
равняваща се на 215.19 лв. от общото задължение за главница за консумирана и неплатена
ел.енергия за обект на потребление с аб.№ **********, находящ се на адрес град П. Т.,
ул.”Т.” № .. и 1/ 8 от сумата от 37.64 лв., равняваща се на сумата от 4.71 лв. – мораторна
лихва от падежа на всяка една фактура до 02.03.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на ИМ – 06.07.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта за присъдените в нейна тежест разноски за възнагражение на назначения особен
представител. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният акт в обжалваната му част е
неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага, че по делото не са били ангажирани доказателства
от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, за установяване на факта, че тя е
поребител на ел.енергия в процесния имот и че именно тя реално е потребила начисленото
количество ел.енергия, поради което намира за несъстоятелни изводите на съда за
основателност на предявените искове. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната
част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция срещу нея бъде
1
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез пълномощник – юрисконсулт В.М., в който се заема становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение в обжалваната му част, както и за
неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Моли се същата да бъде оставена без
уважение, а постановеното от ВТРС решение – повърдено в обжалваната част.
В хода на проведеното съдебно заседание не се явяват процесуалните представители
на страните. Представени са писмени становища, в които се поддържат съответно
въззивната жалба и отговора на същата. Въззиваемата страна прави искане за присъждане на
разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение съгласно списък
по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред ВТРС е било образувано по искова моба на „Е.-П. П.“ АД срещу
ответниците М.. Г. К. С. К. И., А. К. ИВ. и Н. К. И., всички наследници по закон наа К. И.
К., починал съгласно акт за смърт № 20/14.03.2015г. на община Полски Тръмбеш. В ИМ са
изложени твърдения, че наследодателят на ответниците е бил клиент на ответното
дружество с кл. № ********** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление
с аб. № **********, находящ се на адрес – град П. Т., ул.”Т. № .., като облигационните
отношения между него и ищеца били регламентирани от Общите условия на ДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби” АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на дружествотго и
одобрени от КЕВР. Посочено е, че съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ потребителят на
ел.енергия се задължава да заплаща ползваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина,
определени в същите ОУ. Сочи се, че сроковете са регламентирани в чл.27 от ОУ на ДПЕЕ
и че потребителят изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходима изрична покана до него. Твърди се, че към датата на подаване на ИМ
наследодателят на ответниците има незаплатени задължения за потребена ел.енергия за
процесния обект по фактури за периода 20.08.2019г. – 07.02.2020г. в общ размер от 1 759.12
лв., както и мораторна лихва от падежа на всяка една фактура до 02.03.2020г. Поради това е
поискано от съда осъждането на ответниците, съобразно размера на наследствените им
права, да заплатят горепосочените суми на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК е бил подаден отговор на ИМ единствено от ответницата АЛБ.
К. ИВ., чрез назначения й на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител, в който същата
е оспорила иска по основание и размер. Не оспорва качеството си на наследник по закон на
К. И. К. и факта на доставка на ел.енергия на ел.енергия в процесния обект на потребление
за исковия период, но оспорва да има качеството на потребител на ел.енергия, съответно
материалноправната си легитимация да отговаря по иска.
За да уважи исковата претенция на ищцовото дружество, районния съд е приел, че
ответниците, включително и жалбоподателката в настоящото производство, са собственици
на процесния електроснабден имот за исковия период, респ. са потребители на доставяната
в него от ищеца ел.енергия.
Събраните по делото писмени доказателства са установили, че ответниците, като
наследници на починалия К. И.К., са собственици на процесния имот при посочените в ИМ
права и че същият е присъединен към електроразпределителната мрежа. Експертното
заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, е
установило, че СТИ, измерващо потребяваната в обекта ел.енергия, е метрологично годно и
че с него могат да бъдат отчетени количествата ел.енергия, посочени в справките за
2
консумирана ел.енергия, въз основа на които са издадени процесните фактури.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е предоставяло ел.енергия за обект на
потребление, находящ се в град П. Т., ул.”Т.” № ., отчитан по аб. № ********** и кл.№
*********. Титуляр на партидата е К. И. К., починал на 14.03.2015г., б.ж. на град П. Т..
Видно от представените по делото писмени доказателства, начислената ел.енергия е
потребена след смъртта на наследодателя на ответниците, но процесните фактури са
издадени на негово име. Съгласно чл.4 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, потребител на ел.енергия за
битови нужди е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва ел.енергия за домакинството си, и е
снабдявано и закупува същата от „Е.-П. П.” АД. Приживе потребител по смисъла на
посочената разпоредба за процесния имот е бил наследодателят на ответниците. След
неговата смърт и придобиване правото на собственост върху имота по наследство от страна
на ответниците, който факт не е спорен по делото, потребители са станали наследниците –
четиримата ответници, като собственици на имота, присъединен към
елетроразпределителната мрежа. Няма данни и не се твърди по делото да е налице промяна
в собствеността на процесния обект, в който се доставя ел.енергия, и същата да е
декларирана по реда на чл.17 т.3 от ОУ на ДПЕЕ. Няма данни някоя от ответните страни или
трето лице да е било вписано като потребител на ел.енергия за обекта в периода на
потребление и към момента на издаване на фактурите, поради което всеки от ответниците,
като собственик на имота, отговаря за възникналото задължение съобразно размера на
наследствените си права.
По изложените съображения, ВТОС напълно споделя изводите на районния съд в
обжалваното решение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Ето защо, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава подлежи на
отхвърляне, а решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част, като правилно
и законосъобразно, следва да се потвърди.
При този изход на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение на особения представител на ищцата
в размер на 150.00 лв. и в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 318/11.03.2021г. по гр.дело № 1460/2020г. по описа на
3
Районен съд-Велико Търново в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. К. ИВ., ЕГН **********, с адрес град Б ч, ул.”Б К” ДА ЗАПЛАТИ на”Е-
П П” АД, ЕИ, със седалище и адрес на управление град В. , бул.”В. В. ” № , В . Т.-Г,
направените в настоящото производство разноски – в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв. за
заплатено възнаграждение на назначения особен представител и в размер на 100.00 /сто/ лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
В останалата си част решението е влязо в законна сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4