Р Е Ш Е Н И Е
№260287/26.5.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди
двадесет и втора година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14640 по
описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени положителни установителни искове за собственост от В.И.С., ЕГН ********** *** и С.И.С. – П.,
ЕГН ********** *** срещу С.А. П.,
ЕГН ********** ***, Р. Н. А., ЕГН ********** ***, А.Н.А., ЕГН ********** ***, З.Н.А.,
ЕГН ********** ***, В.И.В., ЕГН ********** *** П.В.№42, ет.7, ап.11 и Я.И.С.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни
квоти от по ½ (една втора) идеална част за всяка една от тях на реална част с площ от 281 кв.м. от поземлени имот с идентификатор .3499,
намиращ се в гр. Варна, местност „Б.-юг“, целия с площ от 5251 кв.м., номер по
предходен план 3499, челия при граници имоти с идентификатори:************************,
при граници на процесната реална част:
******************** и останалата част от имот .3499, така като същата е
отразена на повдигната в цвят скица на л.71 от делото, на основание изтекла в
полза на ищцата В.И.С. придобивна давност за периода 06.01.1989г. – до депозиране на исковата молба в съда 12.11.2020г.,
съответно изтекла в полза на ищцата С.И.С. – П. придобивна давност за периода
28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда
12.11.2020г., на осн. чл. 124, ал.1
ГПК.
В исковата и
уточнителните молби се излагат твърдения, че въз основа на решение на ИК на ОНС
Варна на С.К.С., б.ж. на гр. Варна през 1989г. е
предоставено правото на ползване върху земя с площ от 600 кв.м., намираща се в
гр. Варна, местност „Б.“. С.К.С.е починал на 27.01.1990г., като негови наследници на ищците – С. негова
преживяла съпруга и ищцата П. негова дъщеря. Имотът предоставен на
наследодателя на ищците за ползване в последствие бил включен в имот с обща
площ от 1123 кв.м., за който имот бил съставен АЧОС от
13.10.2017г. Ищцата П. по силата на договора за покупко – продажба на имот
частна общинска собственост от 02.08.2019г., по реда
на чл. 35, ал.1 ЗОС придобила собствеността върху имот с площ от 1123 кв.м., същия с идентификатор ***********. Съобразно
изменение на КК от имот *********** били обособени два имота – ***********с
площ от 623 кв.м. и имот ***********с площ от
500 кв.м. С договор за покупко – продажба оформен в НА
№15/2019г. ищцата П. продала на трето
неучастващо по делото лице М.П.Г.ева
имот ***********с площ от 623 кв.м., като същата се легитимира за
собственик на имот ***********с площ от 500 кв.м.
Процесната реална част от 281 кв.м., която попада в съседния на имот ***********, а именно
имот с идентификатор .3499, който се владее от
първата ищца още към момента на предоставяне правото на ползване в полза на
съпругът и – 1989г., което владение продължава и към момента на депозиране на
исковата молба в съда. След смъртта на съпругът й процесната реална част се
владее съвместно от двете ищци, както втората ищцата е установила владение
върху тази част на 28.01.1990г., което владение ищците
упражняват необезпокоявано, явно и непрекъснато до настоящия момент.
Правата на ищците по отношение процесната
реална част се оспорват от ответниците доколкото наследодателя на страните – Г.
И. *** е вписан за собственик на имот .3499
, целия с площ от 5251 кв.м, в границите на който попадат процесните 281 кв.м. реални части.
При твърдения, че ищците
са завладели процесната реална част от 281 кв.м. при граници на
процесната реална част: ***********, 10135.5403.3500, 10135.5403.9522 и
останалата част от имот .3499, което владение за първата ищца е установено от
06.01.1989г., а за втората от 28.01.1990г., като фактическата власт досежно
тази реална част продължава и към настоящия момент, намират, че са придобили
собствеността на тези 281 кв.м. реални части на
посоченото оригинерно придобивно основание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника Я.И.С., чрез адв. Р.,
в който се излагат възражения за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва, че въз основа на Удостоверение от ИК на ОНС Варна
№83/1989г. на праводателя на ищците е
предоставено право на ползване върху имот с площ от 600 кв.м. в местност „Б. -юг“, като посочва, че това право е
единствено и само учредено лично на наследодателя. Правото на
ползване не е учредено съвместно на наследодателя с първата ищца – негова
преживяла съпруга, при което с неговата смърт то се погасява. Оспорва оригинерното придобивно основание, на което се позовават
ищците, като намира, че е недопустимо да бъде придобита по давност земя частна
държавна или общинска собственост, като се позовава на наложения мораториум.
В условията на
евентуалност се оспорва идентичността на имота закупен от втората ищца, целия с
площ от 1123 кв.м. с имота предоставен за ползване на наследодателя на ищците. Посочва, че последния не е отразен в КККР от 2008г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника Р.Н.А., чрез адв. П.,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се
посоченото в исковата молба придобивно основание, като по отношение на първата
ищца се излага, че владението върху реалните части е преустановено на 02.08.2019г., а за втората ищца от този момент то е
установено. Намира, че ищците не са вледели частта с
намерение за своене, предвид това, че са осъзнавали, че владеят чужд имот.
По отношение на първата ищца посочва, че за периода на
владение от 1989 до 2019г. същата се е считала
само за собственик на 4/6 ид.части от постройката изградена в имота, но не и на
земята доколкото те са били част от чужд имот. Доколкото
втората ищца през 2019г. е придобила съседния имот на търг от Община
Варна, то първата ищца е демонстрирала отказа си от своене на процесните реални
части за себе си.След закупуване на имота от втората ищца, то тя е отблъснала
намерението на първата за своене на имота, като го е завладяла за себе си. Дори и фактически след 02.08.2019г. първата
ищца да упражнява фактическа власт върху имота, то тя не го държи за себе си, а
за своята дъщеря. За втората ищца излага възражения, като посочва, че за нея не
е изтекъл предвидения от закона давностен срок, в рамките на който може да
придобие процесната реална част по давност, предвид установеното владение на
02.08.2019г., съответно предявяване на исковата молба в съда.
Представен в срока по чл. 131 ГПК е писмен отговор от ответника С.А.
П., чрез адв. А.,
преупълномощена от назначения от съда особен представител на страната. Оспорва се, че ищците упражняват фактическа власт върху процесните
реални части за посочени от тях период. Оспорва
твърденията за явно, непрекъснато и спокойно владение на процесните реални
части от имота за периода посочен в исковата молба.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
удостоверение №83/06.01.1989г., от което се установява, че с решене на ИК на
ОНС – Варна на С.К.С.е предоставено право на ползване върху имот с площ от 600
кв.м., намиращо се в гр. Варна, местност „Б.“.
С разрешение за строеж
№58/03.05.1989г. на С.К.С.е разрешено да осъществи строителство на сезонна
постройка в имот №657, местност „Б.“,
същата със застроена площ до 35 кв.м.
Въз основа на договор за
покупко – продажба вписан в Служба по вписванията гр. Варна на 02.08.2019г.,
вх. №19879, акт №55, дело №2268, ищцата С.И.С.
– П. *** имот с идентификатор ***********, целия с площ от 1123 кв.м. намиращ
се в местност „Б. -юг“, гр. Варна, район Аспарухово.
Представена по делото е
преписка по разделяне на имот с идентификатор *********** на два отделни имота,
който съобразно приложените към преписката скици – проекти се установява, че от
общия имот с образувани два отделни имота -10135.5403.5284, с площ от 623 кв.м.
и имот ***********, с площ от 500 кв.м.
С договор за покупко –
продажба от 15.11.2019г. оформен в нотариален акт № 15, том ІІІ, рег. №4495,
дел №325/2019г. по описа на нотариус А.П.с район на действие ВРС, ищцата С.И.С.
– П. продава на М.П.С. имот №10135.5403.5284, целия с площ от 623 кв.м.
Представено по делото е
удостоверение за сключен граждански брак на С.К.С.и ищцата В.И.С., от което се установява, че страните са сключили граждански брак на
16.05.1981г., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №6 от
ОНС С.Представено е удостоверение за наследници на С.К.С., б.ж. на гр. Варна, от което се
установява, че същия е починал на 27.01.1990г., за което обстоятелство е
съставен акт за смърт №0276/28.01.1990г. от Община Варна.
Представен по делото е
протокол №5/13.07.1939г. на общинска комисия на ТКСЗ на село Г., община Варна,
в който е обективирано решение да бъде оземлен И. Стоянов Т. с имот с площ от 5
дка. – общинска земя намираща се в
землището на село Г., местност „Л-к“
Представено по делото е
заявление №50588/04.08.1992г. от И. Г.ев Т., ЕГН ********** от гр. Варна, като
наследник на Г. И. Т., с което е направено искане за възстановяване имоти на
наследодателя намиращи се в землището на гр. Варна, местност Г..
Представено по делото е
решение №574/07.12.1998г. на Поземлена комисия Варна, с което на наследниците
на Г. И. Т. са възстановени земи в землището на гр. Варна, местност Г..
Прието по делото е
заключение на съдебно – техническа експертиза на вещото лице Ж.Б.. Експерта
посочва, че относимите планове за местността, в която се намират процесните
реални части са кадастралния план (КП) от 1996, плана за старите имотни граници
(ПСИГ) от 1997г., плана на новообразуваните имоти (ПНИ) от 2003г.,
кадастралната карта (КККР) приета в първоначален вид от 2008г., съответно КККР
в сегашния й вид от 2022г., както и подробен устройствен план – план за улична
регулация (ПУП-ПУР) от 2010г. По първо приетия КП от 1996г. относимия имот е
посочен под №2023 (комбинирана скица №1 – към заключението на вещото лице),
който имот е с площ от 655кв.м., при граници имоти:2024, 2022, 2020 и път. В
регистъра за собственици към този план, като собственик на имота е записан С.К.С..
Процесната реална част от 281 кв.м. представлява застъпване на имот №2023 по КП
от 1996г., целия с площ от 655 кв.м. и имот №3499 по КККР от 2008г., целия с
площ от 5252 кв.м., който в кадастралните регистри за собственост е вписан на Г.
И. Т.. Експерта установява, че за имот №2023 по КП от 1996г. няма придаваеми части по регулация, като
първия и единствен регулационен план за местността, в която се намира имота е
одобрен със заповед №3134-8/24.03.2010г.
При изработка на ПСИГ през
1997г. относимите към казуса имоти се идентифицират с номера 155,157,158 и
7021. Имот №155 с площ от 2704 кв.м. е вписан в собственост на наследници на И.
Г.ев Т., имот №157 на З.Ж., №158 на неидентифициран собственик и №7021 е общинска
собственост.Посочва се (комбинирана скица №2), че имот №2023 попада в площ от 310
кв.м. в имот №155 (стар), съответно процесната реална част от 281 кв.м. попада
с площ от 260 кв.м. в стар имот №155 на наследници на Г. Т. и 21 кв.м. на
наследници на З.Ж..
При изготвяне на ПНИ през
2003г. (комбинирана скица №3) е оформен имот №3499, целият с площ от 5252
кв.м., който в регистъра за собственост към ПНИ е вписан в собственост на
наследници на Г. И. Т.. В ПНИ съседния имот №3503 с площ от 1123 кв.м. в
регистъра за собственост към приетия план е посочен, като неустановена
собственост.
При приемане на КККР от
2008г. имот с идентификатор .3499 с площ
от 5252 кв.м. е вписан в собственост на Г. И. Т., а съденият имот №***********,
с площ от 1123 кв.м. е вписан на неустановен собственик. При изготвяне на
комбинирана скица №4 експерта посочва, че процесната част от 281 кв.м. от имот
№2023, целият с площ от 655 кв.м. попада изцяло в имот №3499, вписан на Г. И. Т..
В актуалния вариант на КККР
е изготвена комбинирана скица №5, като по отношение приетата кадастрална карта
се посочва, че първата променя в същата е била досежно отразяване на
собствеността на имот №3503 с площ от 1123 кв.м., която вместо неустановен
собственик е вписан в собственост на Община Варна, а втората промяна е свързана
с разделяне на имот №3503 с площ от 1123 кв.м., като на негово място се
образуват два имота, съответно нов №5284 с площ от 623 кв.м. записан на С.И.С.
– П. и имот 5285 с площ от 500 кв.м. също за писан на С.И.С. – П..
Процесната реална част експерта
извежда, че представлява застъпване между имот №2023 по КП от 1996г. същият с
обща площ от 655 кв.м. и имот по КККР №3499, с площ от 5251 кв.м. Експерта
посочва, че с оглед изготвяне на експертизата е осъществил оглед и измервания
на място в имота. В съдебно заседание при приемане на заключението дава
допълнителни пояснения във връзка с фактическото състояние на място. Посочва,
че оградата на имота, който се владее от ищците е разположена между точки 5 и 6
от комбинирана скица №5 към заключението по съдебно – техническата експертиза.
Така след замерване на място установява, че реално се владеят от имот №3499 освен
процесните части от 281 кв.м., така и допълнителни части с площ от 33 кв.м. от
този имот, които допълнителни площи са заключени между точки 4-5-6-7, при което
общо владяната на място площ възлиза на 314 кв.м. (281 кв.м.+33 кв.м.)
Реалната част от 281 кв.м. попада изцяло в
границите на имот №2023 по КП от 1996г., който имот е записан на С.К.С.,
съответно по ПСИГ от 1997г. част от тази част с площ от 260 кв.м. попада в стар
имот №155 на наследници на Г. И. Т., а 21 кв.м. в стар имот №157 вписан на
наследници на З.Ж.. По следващите ПНИ и КККР в първоначален вид от 2008г. и
актуалната КККР от 31.01.2022г. процесните реални части попадат изцяло в площта
на имот №3499, който е вписан в собственост на Г. И. Т..
Експерта посочва, че с
решение на Общински съвет – Варна взето на 29.05.2000г. е одобрен околовръстен
полигон на СО „Б.-юг“, поради което и на
осн. чл.2 ЗСПЗЗ след този момент земята е престанала да има земеделски
характер, при което и след този момент имота попада в урбанизирана територия.
Вещото лице при преглед на
съдържащите се в съответните администрации планове и документи посочва, че не
може да бъде даден категоричен отговор дали имот №3499 е бил включван за
кооперативно ползване в ТКСЗ. Не установява също така за този имот да е бил съставян акт за държавна
собственост, но допуска, че този имот с граници съвпадащи със сегашния №3499 се
е считал за държавен макар и без издаден АДС. Установява, че по отношение имот
№2023 по КП от 1996г. е било предоставено право на ползване на С.К.С., като
няма данни той да е заплатил стойността на земята, при което и същия в следващия
изработен ПНИ през 2003г. не е вписан като ползвател на имота.
По отношение на
реституционната процедура започнала с депозиране на заявление №50588,
намира че в площта на имот №3499, целия
с площ от 5251 кв.м. се ситуират стари имоти №153, 154, 155 и 156. По отношение
на този имот не е издавана заповед по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Разпитан в хода на
съдебното производство е свидетелят Р.М.Х.– без дела и родство със страните.
Свидетелят излага в разпитът си пред съда, че познава ищците, известно й е, че
те притежават имот в местност „Б.-юг“.Тя е съсед по имот с имота на ищците,
като излага, че имота ищците са получили през 1988-1989г., който имот още към
момента на получаване бил ограден с ограда, която ограда не е променяла местоположението
си от този момент до настоящия. В имота ищците имали постройка и лозе.
Свидетелят посочва при предявяване от страна на съда на комбинирана скица №5 от
заключението на в.л. Б., че защрихованата в синьо част е онази, в която се
намира лозето на ищците. За имота се грижела ищцата В., която била подпомагана
от своята дъщеря ищцата С.. Посочва, че след смъртта на С. през 1990г., ищците
се грижат за имота. След смъртта на съпругът на ищцата В.С. последната останала
в построената в имота сграда. Съседното място по имот от към лозето на ищците
представлявало голямо празно място, като за имота на ищците на свидетеля не й е
известно някой да е предявявал претенции.
Разпитан по искане на
ищците е свидетелят В.Р.К.– без делба и родство със страните. Свидетелят
посочва, че му е известен имота на ищците, като същия е съсед по имот. Имотът
на свидетеля (№2008) се намира срещу този на ищците, като имотите се разделят по
между си от път. Свидетелят при предявяване в съдебно заседание на комбинирана
скица №5 от заключението на в.л. Б. посочва, че синята защрихована част от имота представлява лозе, което е част от
оградената част от площта на имота. Лозовите насаждения са стари, като под
лозето има празно необработваемо място. Посочва, че оградата на имота е
поставена към момента на получаването на имота, която ограда от този момент не
е премествана. В имота е виждал да се грижат ищцата В., нейния покоен съпруг С.,
както и тяхната дъщеря С.. Друго лице, което да е имало претенции досежно имота
на свидетеля не е известно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложените
в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на тях петитум на
исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, на правото на собственост на ищците по отношение на процесните реални
части с площ от 281 кв.м. от имот с
идентификатор .3499 намиращ се в гр. Варна, местност „Б. -юг“. Спецификата
на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване
на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството им
на страни, заявяващи право на собственост върху процесните реални части, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно
доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното придобивно
основание.
От анализа на
представените по делото писмени доказателства, гласните показания на
свидетелите и приетата по делото съдебно – техническа експертиза, съдът приема,
че на наследодателя на ищците – С. С., б.ж. на гр. Варна, починал на
27.01.1990г. е предоставено правото на ползване по отношение на имот с площ от
600 кв.м., който имот се намира в землището на гр. Варна, местност „Б.“. Към
момента на предоставеното му право на ползване С. е бил в брак с първата ищцата
– В.С., към който момент, през който страните са били в брак е реализирано и строителство на сграда в предоставения
за ползване имот. От заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л.
Ж.Б., което се кредитира като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че
първият кадастрален план, който посочва границите на имотите за местността, в
която се намира предоставения за ползване имот на наследодателя е приет през
1996г. По този план относимият към казуса имот се идентифицира под №2023 с площ
от 655 кв.м., по отношение на който имот в разписната книга към приетия
кадастрален план е вписан като собственик на наследодателят на ищците. Имотът
съобразно първо приетия КП от 1996г. е посочен на комбинирана скица №1, която е
неразделна част от съдебно – техническата експертиза, на която се онагледява и
извода на експерта, че процесните 281 кв.м. реални части, които са предмет на
спора се образуват при застъпване на площите между имот №2023 по КП от 1996г. и
имот по КККР с идентификатор .3499, който в кадастралните регистри е вписан в
собственост на наследодателя на ответниците.
Няма данни по делото
наследодателят на ищците по надлежния ред уреден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ да е
трансформирал така предоставеното му право на ползване в право на собственост
върху имота, който му е предоставен съобразно решение от 27.12.1988г. на ОНС –
Варна. При липса на посочените в закона предпоставки за трансформация на
правото на ползване в право на собственост в следващия изработен план на
новообразуваните имоти (ПНИ) през 2003г. и относимия по този план имот №3503 с
площ от 1123 кв. м., в регистъра за собственост към този план имотът е вписан
на неустановен собственик, а процесната реална част от 281 кв.м. е отнесена към
площта на имот №3499 с площ от 5253 кв.м., който имот е вписан в собственост на
наследодателя на ответните страни (комбинирана скица №3 от заключението на в.л.
Б.). Експерта при установяване местоположението на процесната част осъществи и
съпоставка с изготвения за местността план на старите имотни граници, в който
се включват старите имоти от преди колективизация в ТКЗС. Изрично се установи,
че процесната реална част от общо 281 кв.м. попада с площ от 260 кв.м. в стар
имоти №155 вписан на И. Г.ев Т. и едва с площ от 21 кв.м. в съседен стар имот,
който е вписан на наследници на З.Ж. (комбинирана скица №2). При липсата на
данни за заплащане стойността на имота от страна на ползвателя (наследодателя
на ищците), в ПНИ от 2003г. имотът е посочен като такъв с неустановена собственост,
а съответно както вече съдът посочи процесните реални части са включени в
площта на съседния имот №3499. В поредицата планове за местността следва
изработената през 2008г. кадастрална карта
на местността и кадастрални регистри към същата (КККР), по отношение на
която процесната реална част от 281 кв.м. е отнесена отново към имот с
идентификатор .3499 с площ от 5252 кв.м., който в кадастралните регистри е
вписан на наследници на ответните страни, съответно съседния имот с идентификатор
*********** с площ от 1123 кв.м. е отразен на неустановен собственик. Така
приетата кадастрална карта е претърпяла промяна, като от една страна в
кадастралните регистри са нанесени данни за имот ***********, който от вписване
на неустановен собственик е записан в собственост на Община Варна, а в
последствие следващата промяна е била
свързана с разделяне на имот *********** на два отделни имоти, което
обстоятелство във времето е осъществено след придобИ.е собствеността върху имот
*********** от втората ищца по силата на разпоредителна сделка реализирана през
2019г., по която продавач на този имот е Община Варна. От доказателствата по
делото и в частност заключението на съдебно – техническата експертиза съдът
приема, че имотът предмет на разпоредителната сделка между втората ищца и
Община Варна е идентичен с имот с идентификатор по КККР (2008г.) -***********.
Този имот е разделен на два отделни имота – №5284 с площ от 623 кв.м. и имот
№5285 с площ от 500 кв.м., която промяна в следствие разделяне е нанесена в
кадастралната карта. След разделяне на придобития през 2019г. от Община Варна
имот, съдът приема, че втората ищца се е разпоредила с имот №5284 в полза на
трето на спора лице, като същата се легитимира за собственик на имот №5285.
Така посоченият имот е съседен на имот №3499, в границите на който изцяло
попадат процесните реални части от 281 кв.м. Този извод може да бъде онагледен
в отразената ситуация на комбинирана скица №5 към заключението на в.л. Ж. Б..
По отношение на фактическото
положение на място съдът постави задача на експерта да посети имота, като даде
заключение за местоположението на оградата, която го огражда, в тази насока се събраха и гласни
доказателства посредством разпит на ангажирани от ищците свидетели. В разпитът си свидетелите Христова и Кърмазов
са категорични, че от момента, в който съпругът на първата ищца е получил
имота, той е бил ограден с ограда, чието местоположение в годините не е
променяно. Оградата поставена на място при оглед експерта посочва, че се
ситуира по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-1 нанесени на комбинирана скица №5 към
заключението по съдебно – техническата експертиза. На същата тази комбинирана
скица процесната реална част попадаща с площ от 281 кв.м. в имот №3499 по КККР,
по отношение на която част посочена в син защрихован цвят, изрично и двамата
свидетели при предявяването им на така изготвената от експерта скица в съдебно
заседание посочиха, че там се намират лозовите насаждения на ищците. За пълнота
на изложението следва да бъде посочено, че при замервания на място експерта
установява, че оградата от към съседния имот №3499 е разположена между точки 5
и 6 (комбинирана скица №5), при което допълнително владяната от този имот част
възлиза на 33 кв.м. или общо 314 кв.м. (281 кв.м. +33 кв.м.).
При твърдения, че ищците
осъществяват съвладение на процесните реални части, които се ситуират в
съседния имот с идентификатор .3499, с площ от общо 5252 кв.м, което владение
за първата ищца е установено от 06.01.1989г., към който момент е предоставено
правото на ползване на наследодателя на ищците, съответно считано от
28.01.1999г. – датата следваща датата на смъртта на наследодателя на страните,
владение установено от втората ищца, страните считат, че са придобило правото
на собственост върху тази реална част по давност.
Давността е оригинерно
придобивно основание, въз основа на което се придобиват материални права на
собственост върху вещ при осъществяване на владение върху тази вещ за период от
време посочен в материалния закон действащ към момента на реализиране на
фактическия състав. Разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС, която урежда придобИ.е на
вещ по давност при недобросъвестно владение предвижда, че за да бъде придобита
по давност една вещ то следва да бъде упражнявано непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Освен приложимото действие на общата хипотеза на чл.
79 ЗС, при изследване на въпроса за възможността да бъде придобита по давност
една вещ респ. идеални или реални части от нея, следва да намерят приложение и
съответните специални правила посочени в съответните материални закони, като
действащия към момента на приключване на фактическия състав на придобивна
давност материален закон следва да бъде приложен при разрешаване на правния
спор. Съобразно приетото в т.2 от ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
единствено средство за защита на материалните последици, които следва да бъдат
зачетени към момента на изтичане на законовия срок.
В процесния казус първата
ищца се позовава на института на придобивната давност, като способ за придобИ.е
на ½ ид.части от процесните реални части при установена от нея
фактическа власт към 06.01.1989г., а втората ищца за останалата ½
ид.части от тези реални части при установено владение от 28.01.1990г.
Твърденията на двете ищци са, че към момента на депозиране на исковата молба в
съда фактическият състав на придобивната давност е осъществен, при което те се
легитимират като собственици на тази реална част от съседния имот.
За процесния период, който
е възведен от ищците действат различни разпоредби на материалния закон, които
уреждат въпроса по отношение възможността да бъде придобита по давност реална
част от имот. Разпоредбата на чл.59 ЗТСУ (отм.) действащ до 01.01.2001г., в
първата му редакция, не допуска придобИ.ето по давност на реално определени
части от дворищнорегулационни парцели. Забраната важи и по линия на
осъществяване на правни сделки с такива реални части. Тази забрана е абсолютна
като тук не се поставя въпроса дали двете части (владяната реална част и
останалата част от имота, от който тя принадлежи) могат да се урегулират
самостоятелно или не. Предвид изричната забрана, която е въведена с тази норма
и касаеща единствено дворищнорегулационни парцели, съдебната практиката приема,
че същата не се отнася за неурегулирани имоти в населените места. Разпоредбата
на чл. 59 ЗТСУ е изменена ДВ бр.34/2000г., в сила от 01.01.2001г., при което се
въвеждат и ограничения при придобИ.е чрез правни сделки или по давност и по
отношение на неурегулирани имоти. Разпоредбата придобива съдържание в две
алинеи, като в ал.1 на чл. 59 ЗТСУ (отм.) в своята втора редакция се посочва,
че поземлените имоти в границите на населеното място могат да се придобиват по
давност (съответно чрез правна сделка), само ако отговорят на изискванията за
минимални размери за площ лице. Забраната е свързана с възможността за бъдещото
им урегулиране. Във втората хипотеза на ал.2, която се създава се допуска
възможността да бъдат придобИ.и по давност реални части от съседен имот, когато
частта от поземлен имот се присъединява към съседен имот, а оставащата част
отговоря на изискванията за минимални размери на площ и лице на имота или също
тази оставаща част се присъединява към съсед имот. В сила от 31.03.2001г. е
ЗУТ, която в разпоредбата си на чл. 200, ал.1 ЗУТ възпроизвежда разпоредбата на
чл. 59, ал.1 ЗТСУ (отм.), като запазва забраната за придобИ.е по давност (вкл.
правни сделки) на реални части от урегулирани и неурегулирани поземлени имоти в
урбанизирани територии, ако същите не отговорят на изискванията на минимални
размери посочени в разпоредбата на чл. 19 ЗУТ или не отговорят на изискването
едната реална част да се присъедини към съседен неурегулиран имот, а другата да
може да се урегулира самостоятелно. Наложените от разпоредбата на чл. 200 ЗУТ
ограничения имат отношение само към урбанизираните територии, а това е
територията на населеното място и селищното образувание, определена с общ
устройствен план, от която територия е изключено землището (§5,т.6 ДР ЗУТ).
За да бъде даден отговор
на въпроса кой е приложимият закон, който урежда придобИ.ето по давност на
реална част от съседен имот, следва преди това да бъде даден отговор на въпроса
от кой момент е започва да тече давностния срок за лицето, което се позовава на
нея. Съдебната практика приема, че давност не протича против онзи, който не
може да защити правата си по исков ред. В тази насока и по смисъла на
ограничителната разпоредба на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ началния момент, от който започва
да тече придобивната давност за имоти, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ намиращи се в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан
с установен в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността.
В исковата молба ищците
навеждат твърдения, че доколкото процесната реална част с площ от 281 кв.м.
попада в имот №3499, която в кадастралните регистри е вписана в собственост на
наследници на Г. И. Т., то ответниците като негови правоприемници оспорват права
им на собственост. В хода на
съденото производство твърденията на ищците, че наследодателят на ответниците е
вписан като собственик на съседния имот, в чиято площ се ситуират процесните
реални части се доказаха. Изрично в.л. Ж.Б. при преглед на съответните планове
изработени за местността в това число и приетата кадастрална карта и
кадастрални регистри посочи това обстоятелство на осъществено вписване на имот
№3499 на наследодателя на ответниците. По делото се представи и прие
реституционна преписка, по силата на която И. Г.ев Т., в качеството му на наследник на Г. Т. е
инициирал процедура по възстановяване на правото на собственост на земи в
землището на местност Г., гр. Варна. Въз основа на заявление №50588/04.08.1992г.
е издадено решение на поземлена комисия №574/07.12.1998г., с което в полза на
наследниците на Г. И. Т. се възстановяват имоти попадащи в различни местности
на кв. Г., гр. Варна.Решението на административния орган постановено в полза на
наследодателя на ответниците е издадено преди изменение на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ
ДВ бр.68/99г. С това решение се признава правото на собственост върху
съществуващи стари реални граници, без същевременно да е осъществена
индивидуализация на имотите предмет на решението на ПК. Решението е постановено
на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, към който момент на постановяване на посочения
административен акт е в сила редакция ДВ бр.122/1997г., която налага
изискването към решението на ПК да бъде приложена скица на имота заверена от
административния орган. В реституционната преписка няма данни такава скица
заверена от ПК да е била издавана в полза на праводателя на ответниците, в
която да бъдат посочени съответните имоти с техни номера по приетия план за
възстановяване и техни граници, които имоти са предмет на административния акт.
При тези съображения макар и постановено преди изменение на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ
ДВ бр.68/99г., доколкото решение №574/07.12.1998г. не съдържа индивидуализация
на имотите предмет на същото, които биват възстановени в полза на наследодателя
на ответниците, то същото не се ползва с конститутивен ефект, при което следва
и извода, че реституционната процедура по отношение на тези имоти не е
приключила, а поради тази причина давност в полза на ищците не може да тече.
Дори и да бъде прието, че
макар и не придружено със скица, решението на ПК от 1998г. има конститутивното
действие, доколкото в хода на съдебното производство с оглед назначената
съдебно – техническа експертиза се установи, че с плана за старите имотни граници
изработен през 1997г. (преди постановяване на решението на ПК) за наследодателя
на ответните страни са определени няколко имота – №153, 154, 155 и 156, за
които е отреден имот по плана на новообразуваните имоти №3499 с площ от 5251
кв.м., който имот в последствие намира своето пространствено положение в
приетата КККР, в който имот се ситуират процесните реални части с площ от 281
кв.м., то най – ранния момент, от който може да започне да течен давност е
именно от момента на постановяване на това решение на ПК – 07.12.1998г. За да
бъде осъществен фактическия състав на придобИ.ата давност следва да бъде
установено владение върху веща, което да продължи в период на 10 години в
хипотезата на чл. 79, ал.1 ЗС, на която ищците се позовава. При така изложеното
следва, че фактическия състав на това основание би следвало да настъпи на
07.12.2008г. Към този момент приложимия материален закон във връзка с придобИ.е
на реални части от съдени имоти е ЗУТ, който е в сила от 31.03.2001г. Както
вече съдът посочи с разпоредбата на чл. 200, ал. ЗУТ се запазва въведената
преди това с разпоредбата на чл. 59, ал.1 ЗТСУ (отм. – втора редакция) забрана за придобИ.е по давност на реални
части от урегулирани и неурегулирани имоти, които се намират в урбанизираните
територии. Процесните реални части попадат в територията на селищно образование
„Б.-юг“, по отношение на което считано от 29.05.2000г. е одобрен околовръстен
полигон, поради което считано от този момент земите попадащи в тази местност
няма земеделски характер,а същите попадат в урбанизирана територия.
Ограничението на чл. 200 ЗУТ касае
именно земи част от урбанизираната територия на населеното място, която обхваща
освен населените места, така и селищните образувания. Считаното 29.05.2000г. макар и имота, в който попадат процесните реални
части да не е урегулиран, то на осн. чл. 200, ал.1 ЗУТ, който препраща към
разпоредбата на чл. 19 ЗУТ, по давност могат да се придобиват имоти които
отговорят на минималните изисквания посочени в закона. Преглед на разпоредбата
на чл. 19, ал.1, т.3 ЗУТ, която урежда минималните характеристики на имоти във вилни
зони, каквато процесната територия е, обосновава извода, че реалната част за да
може да бъде придобита по давност следва да има площ поне 600 кв.м. и лице към
път 18 метра. Процесните реални части, които се владеят от двете ищците нямат
минималните характеристики посочени в закона, включително и при отчитане на
действителното фактическо положение на място, което се установява от
заключението на в.л. Б., от което съдът приема, че действителната владяна част
от имота на ответниците възлиза на 314 кв.м., а не заявените с исковата молба
281 кв.м.
На следващо място
разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ урежда хипотезата, при която реална част от
поземления имот се присъединява към съседен имот, а останалата част може да се
урегулира самостоятелно според изискванията на чл.19 ЗУТ.Предвид съдържащото се
препращане в текста на чл. 200, ал.2 ЗУТ към разпоредбата на чл. 17 ЗУТ следва
извода, че тази хипотеза е приложима единствено при неурегулирани поземлени
имоти в урбанизирани територии. Следователно реална част от урегулиран поземлен
имот в урбанизирана територия, която не отговоря на изискванията за
самостоятелно урегулиране, не може да се присъедини чрез давностно владение към
съседен имот, дори и остатъка от владения имот да отговоря на изискванията на
чл. 19 ЗУТ.
Имот
№3499 на ответниците считано от 2000г. попада в урбанизирана територия. Първата
и единствена регулация за този имот е осъществена с приемане на регулационния план за
местността ПУП –ПУР, същия приет със заповед №3134-8/24.3.2010г., което
обстоятелство се установява от заключението на в.л. Б. по назначената съдебно –
техническа експертиза. Хипотезата на чл. 200, ал.2 ЗУТ е категорична, като при
тълкуване единственият извод, който може да бъде направен е, че урежда случаи
на възможно присъединяване на реална част от неурегулиран имот в урбанизирана
територия към друг такъв. За да бъде изпълнена тази хипотеза на присъединяване
на реална част към съседен имот, освен че следва да отсъстват отрицателните
предпоставки посочени по-горе въведени от разпоредбата на чл.17 ЗУТ, то следва
лицето, което владее съответните реални части от съседния имот да бъде
собственик на собствения си имот, към който тези части се присъединяват.
По текущото фактическо положение, което е
отразено в КККР към момента на депозиране на исковата молба в съда, за имот
№5285 с площ от 500 кв.м., който имот граничи с процесните реални части,като
собственик на същия се легитимира втората ищца въз основа на деривативно
придобивно основание, а именно реализиране на придобИ.ата сделка от 2019г.
осъществена между нея и Община Варна. Към момента, към който втората ответницата придобива
материални права по отношение на съседния имот (№5285, а преди това №3503, от
който този имот е обособен), имот №3499 е вече урегулиран с ПУП – ПУР от
2010г., поради което придобИ.е на реални части от него вече е изключено.
Втората ответница по никакъв начин не установи, че се легитимира за собственик
на имот №5285 в момент предхождащ придобивна сделка от 2019г.
Права на собственост преди
приемане на регулационния план за местността по отношение било то на имот №3503
съобразно първоначалното отразяване в КККР от 2008г., или след изменение с
оглед разделяне на този имот на два отделни имоти и обособяване на имот № 5285,
втората ответница не доказа да е притежавала. Не към друг имот, а именно към
съседен тези реални части следва да бъдат присъединени в хипотеза, в която не
се установява реалните части да представляват пълномерен по смисъла на ЗУТ
имот. Праводателят на ищците – ползвателя С. С., б.ж. на гр. Варна не е
трансформирал по надлежния посочен в ЗСПЗЗ ред правото си на ползване в право
на собственост върху предоставения му имот. Така при смъртта на плозвателя
предоставеното право на ползване се погасява. Този имот не става част от
патримониума на наследодателя, който да бъде отнесен в наследствената маса
формирана след открИ.е на наследството и да бъде придобит от неговите
наследници съобразно квотата в наследството.
Обстоятелството, че приживе първата ищца заедно със своя съпруг в предоставения
му за ползване имот са построили жилищна сграда не поражда права на собственост
върху земята, върху която е реализирано строителството. Връзката е по – скоро обратна,
като собственикът на земята се счита за собственик на всичко трайно прикрепено
към нея, освен ако не е уговорено друго (прим. право на строеж).
С оглед гореизложеното
съдът намира, че посоченото в исковата молба оригинерно придобивно основание не
легитимира ищците за собственици при равни квоти на процесната реална част от
имота на ответните страни. При тези съображения съдът намира, че следва да
отхвърли предявените положителни установителни искове за собственост по
отношение на реална част с площ
от 281 кв.м. от поземлени имот с идентификатор .3499,
намиращ се в гр. Варна, местност „Б.-юг“, целия с площ от 5251 кв.м., номер по
предходен план 3499, челия при граници имоти с идентификатори:10135.5403.2010,
10135.5403.3495, 10135.5403.2013, 10135.5403.3493, 10135.5403.9521,
10135.5403.3500, 10135.5403.2022, 10135.5403.3015, ***********, 10135.5403.9522
и 10135.5403.3498, при граници на процесната реална част: ***********,
10135.5403.3500, 10135.5403.9522 и останалата част от имот .3499, така като
същата е отразена на повдигната в цвят скица на л.71 от делото, на основание
изтекла в полза на ищцата В.И.С. придобивна давност за периода 06.01.1989г. – до депозиране на исковата молба в съда 12.11.2020г.,
съответно изтекла в полза на ищцата С.И.С. – П. придобивна давност за периода
28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда
12.11.2020г., на осн. чл. 124, ал.1
ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изгода на спора в
полза на ответника Я.И.С. се дължат разноски в размер на 800 лева
представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените положителни установителни искове за
собственост от В.И.С., ЕГН
********** *** и С.И.С. – П., ЕГН **********
*** срещу С.А. П., ЕГН ********** ***,
Р. Н. А., ЕГН ********** ***, А.Н.А., ЕГН ********** ***, З.Н.А., ЕГН **********
***, В.И.В., ЕГН ********** *** П.В.№42, ет.7, ап.11 и Я.И.С., ЕГН ********** ***
за приемане за установено по отношение на С.А. П., ЕГН ********** ***,
Р. Н. А., ЕГН ********** ***, А.Н.А., ЕГН ********** ***, З.Н.А., ЕГН **********
***, В.И.В., ЕГН ********** *** П.В.№42, ет.7, ап.11 и Я.И.С., ЕГН ********** ***,
че В.И.С., ЕГН ********** *** и С.И.С. – П., ЕГН ********** *** са собственици при равни квоти от по ½ (една втора) идеална
част за всяка една от тях на реална част
с площ от 281 кв.м. от поземлени имот с идентификатор .3499,
намиращ се в гр. Варна, местност „Б.-юг“, целия с площ от 5251 кв.м., номер по
предходен план 3499, при граници имоти с идентификатори:****************************,
при граници на процесната реална част:
***********, *****************и останалата част от имот .3499, на основание
изтекла в полза на ищцата В.И.С. придобивна давност за периода 06.01.1989г. – до депозиране на исковата молба в съда 12.11.2020г.,
съответно изтекла в полза на ищцата С.И.С. – П. придобивна давност за периода
28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда
12.11.2020г., на осн. чл. 124, ал.1
ГПК.
Осъжда В.И.С.,
ЕГН ********** *** и С.И.С. – П., ЕГН ********** *** да заплатят на Я.И.С.,
ЕГН ********** *** разноски в размер
на 800 (осемстотин) лева
представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: