Определение по дело №69/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 213
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20217130700069
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                     

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

         гр. Ловеч, 23.03.2021 година

 

   ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по адм. д. № 69 по описа за 2021 год. на Ловешкия административен съд доказателства, на основание данните по делото и закона, установи следното:  

              Производството е по реда на чл.27, ал.4, изричение второ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във вр. с чл.197- чл.201 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

              Административното дело е образувано по жалба на „Инова Топ Грийн“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, община Троян,  с.Орешак, ул.Хемус 107, представлявано от  управителя М.К.К. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, подадена против Решение за прекратяване на производството по оценка на проектно предложение № 03- РД/568/16.02.2021 година, издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –РА.

               Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, с искане да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Жалбоподателят твърди, че килим/чим от сукулентни растения е земеделски (селскостопански) продукт, добит в резултат от земеделска дейност през 2018 г., че за извършваната земеделска дейност - отглеждане на други етерично маслени - сукулентни растения през 2018 г. дружеството има приход от публична финансова помощ, че е получило от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи за 2018 година, с което изпълнява критериите за допустимост от Условията за кандидатстване, т.2.2. Раздел 11.1.

             С внасянето на преписката в съда, ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалният си представител представя писмено становище за неоснователност на жалбата, като намира обжалвания акт за правилно издаден, от компетентен за това орган при спазване процедурата по издаване и целта на закона.

             Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:           

             Жалбоподателя „Инова Топ Грийн“ ЕООД е подало проектно предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG06RDNP001-6.007-1454 в ИСУН по Процедура чрез подбор№: BGO6RDNP001 - 6.007 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.  

            Извършена е оценка на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение, обективирана в Приложение 134_20 Протокол от оценка на административното съответствие и допустимостта, издаден от назначена със заповед №03-РД/1445/ 10.06.2020 г. /изм. със заповеди на л.118,119 и 120/ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ комисия. Оценителната комисия е препоръчала проектното предложение на „Инова Топ Грийн“ ЕООД да бъде отхвърлено на етап административно съответствие и допустимост и да не бъде допуснато до техническа и финансова оценка /ТФО/, съгласно мотивите в писмо за недопускане до ТФО. Прието е, че кандидата не изпълнява изискванията на т.2.2 от Раздел 11.1. Критерий за допустимост от Условия за кандидатстване, за доказване на най-малко 33 на сто приход от земеделска дейност от общите си приходи /доходи за предходната календарна година.

            Оспорващото дружество е уведомено с писмо изх. № 01-2600/466/21.01.2020 г., че не е допуснато до техническа и финансова оценка /ТФО/ по чл.19 от ПМС №162 от 05 юли 2016 г.  проектното му предложение с №BG06RDNP001-6.007-1454 в ИСУН и му е даден едноседмичен срок за възражение на основание чл.34, ал.3 от ЗУСЕСИФ. В срок такова е депозирано /л. 61/, разгледано е от оценителната комисия, която в приложения с преписката Протокол е излязла със становище за неоснователност на възражението.

               С оспореното Решение №03- РД/568 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.34, ал. 4, т.2 от ЗУСЕСИФ и чл.18, ал.9, т.2 от Постановление № 162/05.07.2016 г. на МС за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., е прекратено производството по оценка на проектно предложение № BG06RDNP001-6.007-1454 в ИСУН, подадено от „Инова Топ Грийн“ ЕООД, като изцяло е възпроизвел като свои мотивите на оценителната комисия за недопускане до техническа и финансова оценка на проектното предложение. Прието е, че посочения „килим от сукуленти“, с който кандидата доказва 33% приход от земеделска дейност, не може да бъде класифициран като земеделска култура и отнесен към някои от кодовете с номенклатурата на културите, съгласно Инструкцията за попълване на таблица 2 от анкетния формуляр за регистрация на земеделските стопани по реда на Наредба № 3/1999 г. „Килим от сукуленти“ не може да бъде отнесен като „цветя“, нито в “Цветя за рязан цвят“ с код 3091, нито “Цветя-луковични растения“ с код 3092, нито към „Цветя-саксийни“ с код 3093, нито към “Цветя-оранжерийни“ с код 3200. В тази връзка е прието, че възражението е неоснователно и не се признава минимум 33% приход от земеделска дейност свързан с „килим от сукулентни растения“, тъй като понятието „земеделска дейност“ съгласно, която декларира 33% приходи не би могло да се вмени в конкретното инвестиционно намерение.

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:

              Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в рамките на едноседмичния срок по чл.27, ал.4, пр.2 от ЗУСЕСИФ, видно от датата на приемане на жалбата в съда /26.02.2021 г./, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.27, ал.4 във връзка с чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕИФ, за оспорването на който е налице правен интерес и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Оспореното Решение №03- РД/568 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“  е постановено от материално компетентен административен орган – подписано и издадено е от оправомощения да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на  програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.   

              Съгласно чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган се произнася по основателността на възражението на кандидатите, чието проектно предложение е включено в списъка на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка, в едноседмичен срок от неговото получаване, като прекратява производството по отношение на кандидата. В настоящия случай, оспореното решение е издадено на основание посочената разпоредба. 

             Съгласно § 4 ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл.2д, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се определя с решение на Министерския съвет. Нормата на ал.2 от същата разпоредба предвижда, че Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. може, след одобрение от министъра на земеделието, храните и горите, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. С Договор за делегиране на функции по прилагане на програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г. между ръководителя на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и Споразумение № РД 50-74 от 30.01.2018 г. за изменение на договора за делегиране на функции, издадени на основание чл.2д, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /приложени по делото/, е извършено предвиденото в закона делегиране на правомощия.

             Обжалваният акт е лишен от посочване на фактическите и правните основания за упражненото административно правомощие, което съставлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

            Съгласно чл.33, ал.1 ЗУСЕСИФ оценяването на проектните предложения се извършва от оценителна комисия, назначена от ръководителя на Управляващия орган. Процесът на оценка преминава на два етапа: 1. оценка на административното съответствие и допустимостта и 2. техническа и финансова оценка.

           В рамките на първия етап на оценката – оценка на административното съответствие и допустимостта, се извършва преценка представени ли са от формална страна всички изискуеми документи, посочени в насоките по чл.26, ал.1 ЗУСЕСИФ и дали предложението е подадено в срок и от надлежна страна. Резултатът от работата на оценителната комисия на първия етап се обективира в списъка по чл.34, ал.1 ЗУСЕСИФ, който съдържа проектните предложения, които не се допускат до финансова и техническа оценка. Този списък се публикува на интернет страницата на съответната програма, но от датата на публикуване не започва да тече срок за субективно право на възражение на недопуснатия кандидат. За тези проектни предложения законодателят е създал задължението на комисията да уведоми кандидатите по реда на чл. 61 АПК. От датата на уведомяването на кандидата по реда на чл. 61 АПК за него започва да тече срока по чл.34, ал.3 ЗУСЕСИФ, в който той може а подаде възражение пред ръководителя на управляващия орган. Ръководителят на управляващия орган, с оглед на чл.34, ал.4 ЗУСЕСИФ, може да върне проектно предложение, което значи, че приема за основателно възражението на кандидата, но може и да прекрати производството, което значи, че не приема за основателно възражението на кандидата. Актът на ръководителя на Управляващия орган, понеже прекратява производството по отношение на кандидата, подлежи на обжалване по реда на чл.197 и следващите от АПК.

              Обжалваното решение пресъздава съдържанието на Уведомителното писмо от 21.01.2021 г., и на становището на комисията, разгледала възражението на оспорващия, без да са обективирани собствени мотиви на РУО. В същото са изложени единствено изводи на административния орган, като липсват конкретни фактически констатации на органа. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отхвърляне на процесното проектно предложение. Комисията е приела, че по отношение на кандидата е налице основанието за недопускане до ТФО по мотивите, изложени в уведомителното писмо на председателя на оценителната комисия поради това, че Проектното предложение на кандидата не отговаря на изискванията на т.2.2, Раздел 11.1. „Критерий за допустимост на кандидатите” от Условията за кандидатстване, а именно: „да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година“. Възражението на кандидата е и за допустимост на извършването на земеделска дейност с килим от сукулентни растения, а в становището на разглеждащата възражението комисия липсва каквато и да е обосновка за основателност или неоснователност на изложените доводи на недопуснатия кандидат. Липсват и самостоятелни изводи в този аспект и в решението - преповторено е само съдържанието на Уведомителното писмо, без да е налице обосновка дали и защо доводите на оспорващия, основани на конкретните Условия за кандидатстване, са основателни или не. От съдържанието на оспореното решение не стават ясни фактическите основания за прекратяване на производството по отношение на кандидата, поради което е немотивиран акт. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивирането на акта представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, която законът е установил за защита правата на страните в административното производство. Издаването на оспореният акт в нарушение на изискването за мотивиране по чл. 59 ал. 2 т.4 от АПК представлява съществено административнопроизводствено нарушение, което нарушава правото на защита на адресата, възпрепяства съдебния контрол и обуславя материална незаконосъобразност.

             Формата на произнасяне от страна на компетентния орган на Държавен фонд „Земеделие“ по заявленията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не може да се отличава от предвидената в разпоредбата на чл.59 от АПК, която изисква мотивирано изложение на обстоятелствата, позоваване на доказателствата, които ги установяват, и правните изводи, на които се опира взетото решение. Не само съдът, но и административният орган, има задължение да обоснове решението си с подробен и логически свързан писмен текст, който да внесе яснота относно съображенията, които са го ръководили.

             Така представеното съдържание на оспореното решение препятства възможността кандидатът да разбере фактическите основания за прекратяване на производството му, както и съдът да извърши проверка за съответствието на акта с материалния закон.

             Липсата на ясни мотиви в издаденото решение в случая се приравнява на пълна липса на мотиви, респ. оспореният акт е в несъответствие с изискванията за форма – чл.146, т.2 от АПК, като това обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното решение и представлява основание за отмяната му.

            При издаването на акта са допуснати съществени нарушение на административно производствените правила. В съответствие с чл.34 от ЗУСЕСИФ, въз основа на извършената проверка за административно съответствие и допустимост комисията по чл.33 е изготвила списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка, като в списъка са посочени и основанията за недопускане. Списъкът е публикуван на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, а за недопускането е съобщено на оспорващия кандидати по реда на чл.22, ал.3 или 4, който се е възползвал от възможността да представи възражение и доказателства. В случая комисията, разглеждаща възраженията, само формално е изпълнила предвидената процедура. По процесното проектно предложение, посочено под номер 60 в протокола, комисията е възпроизвела изложеното в уведомително писмо от ДФЗ изх. №01-2600/466/ 21.01.2021 г. за недопускане до техническа и финансова оценка на Проект е peг. № в ИСУН BGQ6RDNP001 -6.007-1454 и е прието, че възражението е неоснователно, без да са изложени мотиви в тази връзка.

            Съгласно чл.33 и чл.34 от ЗУСЕСИФ комисията извършва проверка за административно съответствие и допустимост, тоест следва да извърши собствен анализ на предложенията и да изведе собствени правни изводи, а не да преповтаря изпратеното уведомително писмо. В този смисъл са основателни твърденията на оспорващият, че процедурата по разглеждане на подадените от него възражения срещу изпратените уведомителни писма не е провеждана, доколкото Комисията е възпроизвела описаното в изпратените уведомителни писма, без да извърши собствена проверка. С това е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като процедурата по разглеждане на възраженията е уредена, за да бъде извършен повторен и независим контрол върху работата на комисията за оценка на проектните предложения, а не просто да бъдат потвърждавани нейните изводи.

             Съгласно условията за кандидатстване при неясноти и непълноти на представените документи комисията следва да изиска допълнителни документи и обяснения. Въпреки заложеното задължение комисията за разглеждане на проектите не е изискала обяснения по отношение на дейността, от която кандидата е получил доходите си от земеделска дейност.  Фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не са били изяснени в противоречие с приложимите административно производствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост.

              При преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че са налице нарушения на административно производствените правила съобразно чл.35 от АПК, които обосновават отмяна на оспорения акт. Административният орган не е изяснил всички относими по случая факти и обстоятелства.  

              Нарушена е и разпоредбата на чл.36, ал.3 от АПК тъй като органът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства. В случая въобще не е обсъдено представеното възражение от 27.01.2021 г., в което изрично е посочено, че имот № 18109-046-20 не представлява угар, а площ с „други многогодишни ароматни култури“, както и че реализираната земеделска продукция на Килим/ чим от сукулентни растения - 24 кв.м. на стойност 360.00 лв - е приход/доход от земеделска дейност по отглеждане на Други етерично-маслени - сукулентни растения за 2018 г.

             При условие, че административния орган беше изяснил всички обстоятелства от значение за случая и обсъдил възраженията на кандидата, би стигнал до извод, различен от направения с оспорвания акт. Изложеното обосновава посочения по- горе извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт.

             По отношение материалноправната законосъобразност на оспореното решение, респективно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

             С нормите на чл.18, ал.6 – ал.8 от Постановление № 162/ 05.07.2016 г. на МС са регламентирани изискванията и правилата, по които се разглеждат и съответно се преценява основателността на подадените от кандидатите възражения срещу включването на проектните им предложения в списъка на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. Предвидено е, че Ръководителят на УО определя със заповед лица с необходимата квалификация и професионална компетентност, които да извършват проверка за основателността на получените възражения, като след приключване на проверката лицата изготвят писмено становище до Ръководителя на УО за основателността на всяко от възраженията.

             Процедурата по която е постановено обжалваното решение е такава на производство по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, уредбата на която се съдържа в раздел ІІ от ЗУСЕСИФ. Приложима за тази процедура е разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ, според регламента на която ръководителят на УО на програмата утвърждава за всяка процедура насоки или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Видно от разпоредбата на чл.26, ал.4, изр.3 от ЗУСЕСИФ, утвърдените насоки имат характера на общ административен акт. За процедурата по която е постановено оспореното решение е издадена от ръководителя на УО заповед № РД 09-623/28.06.2019 г., с която са утвърдени Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.. По делото няма спор относно обстоятелствата във връзка с публикуването и съобщаването на така утвърдените Насоки по реда на чл. 26, ал.4 и ал.6 от ЗУСЕСИФ, както и затова, че същите не са били оспорени от настоящият жалбоподател по реда за оспорване на общите административни актове. Точка 1 от утвърдените Насоки съдържа условия за кандидатстване с проектните предложения за предоставяне на горепосочената безвъзмездна помощ и приложенията към тях /Приложение №1/. Приложение №1 към заповед № РД 09-623/28.06.2019 г., представлява Условия за кандидатстване, в които по 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите предвиждат, че допустими за подпомагане са кандидати, които са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, като т.2.1 предвиждат към датата на подаване на проектното предложение кандидатите да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.   

              В Приложение № 6 Справка - декларация за приходите от земеделска дейност към Условията за кандидатстване, жалбоподателят е посочил минимум 33 % приходи от земеделска дейност за годината, предхождаща годината на подаване проектното предложение с реализацията на 24 кв.м килим от сукулентни растения, добит от парцел №18109.46.20, от земеделска дейност. От извършена справка в Ит контрол /ИСАК/, кампания Директни плащания на площ 2018 е установено, че цитираният имот е изчертан от кандидата „Инова Топ Грийн“ ЕООД с култура „угари“ в заявлението за подпомагане по схемите и мерките по директни плащания, подадено на 09.05.2018 г.

             От направена справка в Регистъра на земеделските; стопани, поддържан от МЗХГ по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 г., както и от предоставената  Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на „Инова Той Грийн“ ЕООД за стопанската 2017/2018 година от дата 27.03.2018 г., е установено, че дружеството стопанисва под наем имоти за цитираната стопанска година, които са посочени с код 3129 като „Други етерично-маслени и лекарствени“.

             След изискано обяснение, ведно със документи, доказващи разминаването във видовете култури /с Уведомително писмо по т.8 от Раздел 21.2 от Условията за кандидатстване на 28.10.2020 г./ дружеството е посочило, че „Имотът, от който е получена земеделската продукция „Килим от сукулентни растения“ през 2018 г. е с номер на парцел 18109-046-20, очертан като площ с „други многогодишни ароматни култури“, като така допуснатата техническа грешка на номера на парцела е коригирана от него в Приложение № 6 таблица 1 част 1.1“. В тази връзка  е представило допълнителна информация относно спецификация „килим от сукулентни растения“, според съдържанието на която се касае за предварително култивирани килими от сукулентни растения, чийто основен слой е кокосов геотекстил и са предназначени за приложение върху екстензивни зелени покриви, парково и фасадно озеленяване, осигурявайки непосредствена зелена инсталация.

             Реализираната земеделска продукция на Килим/ чим от сукулентни растения от парцел с № 18109-046-20 е 24 кв.м. на стойност 360,00 лв., е приход/доход от земеделска дейност за предходната календарна година.

             Съгласно Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007: „Приход/доход от земеделска дейност за преходната календарна година“ е доход, придобит от кандидата през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване) от дейността му за производство на непреработени земеделски продукти и на преработени продукти В резултат на преработка на собствени земеделски продукти...“    

            По същността си килим/ чим от сукулентни растения е земеделска продукция, добита от парцел № 18109.46.20 през 2018 г. За извършваната земеделска дейност в т.ч. от парцел № 18109.46.20 е наличен приход от публична финансова помощ - финансиране за СЕПП 2018 от ДФЗ. Горното налага извод, че кандидата е получил от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи за 2018 година, с което изпълнява критериите за допустимост от Условията за кандидатстване, т.2.2. Раздел 11.1.

             В Анкетната карта за регистрация на земеделски стопанин за стопанската 2017/2018 г. от дата 27.03.2018 г. отглежданите култури са посочени с код 3129 „Други етерично-маслени и лекарствени растения“.   Следва да се съобрази, че сукулентни растения са рядко отглеждани растения и не са изрично споменати нито в Анкетна карта за регистрация на земеделските стопани, нито в Инструкцията за попълване на таблицата за изчисление на икономическия размер на земеделските стопанства. Горепосочените не са изчерпателно изброени и не обхващат всички видове отглеждани растения, в т.ч. и сукулентните растения, които не са изрично посочени и възможност за тяхното регистриране не е изрично предвидена. Поради изложеното сукулентните растения могат да се отнасят към „Код 3095 Други (угари и други) - включват се угарите, семейните градини и всички други площи, заети с култури и неспоменати по-горе“. След като сукулентните растения не се отнасят към споменатите групи цветя - код 3091-„Цветя за рязан цвят“; код 3092-„Цветя- луковични растения“, код 3093-„Цветя саксийни“ и код 3200-„Цветя оранжерийни“ и не са споменати изрично към други групи растения, се обосновава извод, че биха могли да се посочват с код 3095 –„други“ растения. Доколкото те са растения и трябва да се отнесат към някоя група растения, в случая, подходящ код се явява 3095, поради ограничените възможности в съдържанието на така създадените документи.

              Съобразно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, Приложение № 2 и инструкция за попълване на таблица 2- Растениевъдство, от анкетния формуляр към нея „цветя“ като вид култура попадат в код 3091 „Цветя-за рязан цвят“, код 3092 „Цветя - луковични растения“, код 3093 „Цветя-саксийни“ и код 3200 „ Цветя-оранжерийни“. Според характеристиките на „килим от сукулентни растения“ същите не попадат в обхвата и не покриват понятието на изброените категории „цветя“ съгласно код на вид култура в таблица 2 на Приложение 2 от Наредба № 3/1999г., както е прието в оспореното решение, но затова е предвиден код за „други“ растения-3095.

              Отглеждането на различните видове растения се извършва с прилагането на различни видове агротехнически мероприятия, което се определя най-общо като земеделска дейност. Според данните по преписката отглеждането на килимите/ чимовете от сукулентните растения се извършва върху земеделски земи и включва различни „Агротехнически мероприятия“,  които по легалната дефиниция  на §1 т.19 от ДР на Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, представляват „съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изискванията на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане и включващи спазване на оптимални срокове и норми на сеитба и засаждане, навременно извършване на обработка на почвата в реда и междуредията, торене, напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести, неприятели и плевели и вписани в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене“. „Земеделска дейност“ е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“ от Регламент (КС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (OB L 347/608, 20.12. 2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013).

              По силата на чл.2 от Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл.43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347/608 от 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013).

             Според доказателствата по преписката килим/ чим от сукулентни растения е земеделска продукция, добита от парцел № 18109.46.20  през 2018 г. За извършваната земеделска дейност от парцел № 18109.46.20 оспорващият има приход от публична финансова помощ - финансиране за СЕПП 2018 от ДФЗ. С оглед на това е получил от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи за 2018 година, с което изпълнява критериите за допустимост от Условията за кандидатстване, т.2.2. Раздел 11.1.

             Видно от доказателствата общо приходи/доходи от неземеделски дейности и всички видове услуги и приходи/доходи от земеделска дейност за предходната 2018 година на оспорващият, възлизат на 869,52 лв. От тях: приходи/доходи от производство на собствена земеделска продукция: Килим/ чим от сукулентни растения: 24 кв.м. х 15.00 лв = 360,00 лв. Приходи/доходи от получената публична финансова помощ, директно свързана с извършваните земеделски дейности: СЕПП 2018= 509,52 лв., съответно 100% от приходите са такива от земеделска дейност. Приходите в размер на 360 лева са получени от производство и продажба на собствена земеделска продукция: килим/ чим от сукулентни растения.

               С оглед посоченото определение в Условията за кандидатстване по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001 -6.007, че „Приход/доход от земеделска дейност за преходната календарна година“ е доход, придобит от кандидата през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване) от дейността му за производство на непреработени земеделски продукти и на преработени продукти в резултат на преработка на собствени земеделски продукти...“, придобитите от жалбоподателя приходи   отговорят на изискванията за приход от земеделска дейност.           Килимът/ чимът от сукулентни растения е земеделски продукт, добит в резултат на преработка на собствени земеделски продукти от земеделска дейност на парцел № 18109.46.20 през 2018 г. Отглеждането на други етерично-маслени - сукулентни растения е земеделска дейност и е призната като такава. Според доказателствата по делото реализираната земеделска продукция на килим/ чим от сукулентни растения  от 24 кв.м. на стойност 360,00 лв - е приход/доход от земеделска дейност по отглеждане на Други етеричномаслени - сукулентни растения за 2018 г. Продукцията е реализирана в имот № 18109-046-20, който дружеството владее на годно правно основание и който е включен в заявлението му за подпомагане за кампания 2018. Същият е заявен като площ с други многогодишни ароматни култури.  При това оспореното решение е постановено  в нарушение на т. 11.1., т. 2.2. Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване, т. 2.2. допустими са кандидатите, получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година.

                 Предвид гореизложеното оспореното решение е постановено  в нарушение на т. 11.1., т. 2.2. Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване, т. 2.2. допустими са кандидатите, получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година.

                По изложените съображения съдът приема, че решаващият орган неправилно, в нарушение на закона, е прекратил производството по отношение на кандидата на основание чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ, вместо да върне проектното предложение за техническа и финансова оценка. Горното налага отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

                В заключение оспорваният административен акт е издаден в нарушение на предвидената форма, постановен е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

             При този изход на спора, а именно отмяна на оспорения административен акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер 100 лева и 1000 лева адвокатски хонорар, договорен и платен по представения Договор за правна защита и съдействие, който е съобразен с предвиденото в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             По отношение правото на обжалване на настоящия съдебен акт съдът съобрази следното:

             Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.2 от АПК във вр. с чл.27, ал.4, изр. второ от ЗУСЕСИФ определението, с което се отменя решение на административния орган за прекратяване на административното производство, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в това производство.

             Съгласно установената съдебна практика административният орган, издал акта, не е страна в административното производство и не е легитимиран да подаде частна жалба срещу определението по чл.200, ал.1 от АПК. В този смисъл по аналогични казуси са постановени: Определение № 7089/13.05.2019г. на ВАС по адм.д. № 1150/2019г., 5-членен с-в, Определение № 288/09.01.2019г. на ВАС по адм.д. № 4086/2018г., VII отд., Определение № 6652/21.05.2018г. на ВАС по адм.д. № 5588/2018г., 5-членен с-в, Определение № 3957/27.03.2018г. на ВАС по адм.д. № 1061/2018г., VII отд., както и Определение № 8525/06.06.2019г. на ВАС по адм.д. № 5594/2019г., IV отд., Определение № 7564/21.05.2019г. на ВАС по адм.д. № 5313/2019г., VII отд., Определение № 2968/28.02.2019г. на ВАС по адм.д. № 1841/2019г., IV отд., Определение № 635/15.01.2019г. на ВАС по адм.д. № 15409/2018г., VII отд., Определение № 12059/11.10.2017г. на ВАС по адм.д. № 9640/2017г., 5-членен с-в, Определение № 10068/30.09.2015г. на ВАС по адм.д. № 10286/2015г., VI отд., Определение № 568/19.01.2015г. на ВАС по адм.д. № 13315/2014г., V отд., Определение № 12694/27.10.2014г. на ВАС по адм.д. № 11933/2014г., VI отд., Определение № 6016/26.04.2012г. на ВАС по адм.д. № 5576/2012г., III отд.. На основание чл.27, ал.1 от АПК страни, участващи в административното производство, са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство и няма право на частна жалба съгласно чл.200, ал.2 от АПК. Поради изложеното настоящото определение ще подлежи на обжалване само от страните в административното производство, а в случая това е единствено дружеството-жалбоподател.

           Мотивиран така и  на основание чл.200, ал.1, предл. второ от АПК във вр. с чл.27, ал.4 от ЗУСЕСИФ, Административен съд Ловеч, четвърти състав

                                        ОПРЕДЕЛИ :

 

           ОТМЕНЯ Решение №03- РД/568 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на производството по оценка на проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.007-1454 в ИСУН, УНР: 700984, ИД № В ИСАК: 11/06/3/0/05197,  подадено от „Инова Топ Грийн“ ЕООД.

          ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. 

            ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Инова Топ Грийн“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: Област Ловеч, община Троян,  с.Орешак, ул.Хемус 107, представлявано от управителя М.К.К. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд само от страните, участвали в административното производство – в случая от „Инова Топ Грийн“ ЕООД, в 7-дневен срок от съобщаването му.

        Препис от определението да се изпрати на страните. 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: