Р Е Ш
Е Н И Е
№ 252/09.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова разгледа
Адм.дело
№159/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж.А.Б. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0243-000036/31.01.2020г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица, с която на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до заплащане на дължимите глоби.
В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен. В съдебно заседание оспорващият не се явява и не взема
становище по спора.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният
срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0243-000036/31.01.2020г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица, с която на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до заплащане на дължимите глоби.
Мотивите се свеждат до това, че на оспорващия са наложени глоба с Фиш серия М***
/15.05.2018г. и Наказателно постановление №18-0370-000891/08.01.2019г., които
са влезли в законова сила и не са заплатени доброволно от оспорващия. При така
описаното нарушения на чл.190, ал.3 от ЗДвП, административният орган е бил
мотивиран на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП да издаде оспорения
административен акт, с които по отношение на оспорващия е наложена оспорената
принудителна административна мярка.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
С приетия на л.7 по делото АУАН №GA 200813/31.01.2020г. е видно, че
на 31.01.2020г., около 16,40 часа, на път 11-81, км. 72+785 с посока на
движение от гр.В*** към гр.Монтана, оспорващият, управлява лек автомобил „А*** А3“
с рег.№М*** , собственост на Н*** Б*** , при наличието на незаплатени глоби,
които са му наложени с влезли в сила Фиш серия М*** /15.05.2018г. на ОД на МВР
Монтана, Сектор „Пътна полиция“ и Наказателно постановление
№18-0370-000891/08.01.2019г. на ОД на МВР Монтана, РУ В*** .
Въз основа на установеното с делото
АУАН №GA 200813/31.01.2020г., Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица, е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0243-000036/31.01.2020г., с която на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до заплащане на
дължимите глоби. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на
10.03.2020г., което се установява от подписа му върху разписка на административния
акт, тоест жалбата с № ури 000-811/12.03.2020г., с която е оспорен
административният акт, е подадена в рамките на законоустановеният срок и е
процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник група
към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, който е овластен с правомощия със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.33 по делото), която е основана на
дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2017г. на Министъра на
вътрешните работи, като в случая и заеманата от административният орган
длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за
контрол по този закон (арг.: чл. 172, ал. 1, вр.
с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен
акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че по отношение на оспорващия е
наложена глоба в размер на 200 лева с Фиш серия М*** /15.05.2018г. на ОД на МВР
Монтана, Сектор „Пътна полиция“ (л.22 по делото), който видно от разписката на
него е надлежно връчен на оспорващия на 15.08.2018г. и е влязъл в законова
сила. Видно от разписка №0600010615514265 (л.6 по делото), оспорващия е
заплатил наложената глоба в размер на 200 лева с Фиш серия М*** /15.05.2018г.
на ОД на МВР Монтана, Сектор „Пътна полиция“ на 12.03.2020г., тоест след
издаване на оспорения административен акт. По аргумента на чл.142, ал.1 от АПК,
съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, тоест след като
към 31.01.2020г. се установява, че оспорващия е управлявал МПС без да е
заплатил глобата от 200 лева по влязъл в законова си Фиш серия М*** /15.05.2018г.
на ОД на МВР Монтана, Сектор „Пътна полиция“, следва да се приеме, че са били
налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен
акт.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че в случая административния орган не е имал основание да мотивира издаването
на административния акт с наличието на неплатена глоба по Наказателно
постановление №18-0370-000891/08.01.2019г. на ОД на МВР Монтана, РУ В*** (л.24
по делото). Това е така, тъй като от представените по делото доказателства не
се установява по безспорен и категоричен начин дали Наказателно постановление
№18-0370-000891/08.01.2019г. на ОД на МВР Монтана, РУ В*** е било надлежно
връчено на оспорващия при спазване на разпоредбата на чл.58 от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). При наличието на индиция, че
оспорващия не е намерен на посочените от него адреси при спазване на
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да направи
отбелязва това върху наказателното постановление и да се счита за връчено от деня на отбелязването, а в случая това изискване не е
спазено, тоест не може да се приеме, че наказателното постановление е влязло в
законова сила и глобите по него не са заплатени доброволно от оспорващия.
В тази връзка, пак с оглед
изчерпателност, следва да се отбележи, че макар административния орган да не е
имал основание да сочи като мотиви за издаване на административния акт
неплатената глоба по Наказателно постановление №18-0370-000891/08.01.2019г. на
ОД на МВР Монтана, РУ В*** , то при наличието на неплатената глоба по Фиш серия
М*** /15.05.2018г. на ОД на МВР Монтана, Сектор „Пътна полиция“ са налице
материалните предпоставки на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП.
По разбиране на настоящият съдебен състав в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи,
че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата
заповед, тя съдържа фактически основания - точно посочен акт за установяване на
административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, на
нарушителя и регистрационен номер на автомобила, тоест всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да
се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на
оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №20-0243-000036/31.01.2020г. на Началник
група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.1,
б.”д” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до
заплащане на дължимите глоби, е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.А.Б. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0243-000036/31.01.2020г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: