РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д а
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
СИРМАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Иванка Венкова и прокурора ……, разгледа
докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.ч.х. дело №1037 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260040/15.10.2020 год.
по НЧХД №1137/2020 год. по описа на Русенски районен съд, подс. М.М.С. е бил признат
за виновен в това, че на 09.01.2020 г., в гр. Русе, на публично място – в съдебно заседание по
НЧХД №2313/2019 г. по описа на Русенски районен съд приписал престъпление на А.И.А.,
поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1, пр.2, вр. с
чл.78а, ал.1 от НК бил освободен от
наказателна отговорност и му било
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, като
на основание чл.304 от НПК бил признат за невинен и оправдан в това да е
разгласил позорни обстоятелства
по отношение на А.И. И. и по повдигнатото с тъжбата обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1, пр.1
от НК.
Със същия съдебен акт подс. М.М.С.
е бил осъден да заплати на частния тъжител сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 09.01.2020 г. до окончателно изплащане, сумата от 612.00 (шестстотин и дванадесет) лева, представляваща
направени от А.И. М. разноски по делото.
Гражданския иск в останалата му
част - за размера над 500 лева до 5 000 лева е бил отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Подсъдимият М.М.С. е бил осъден
и да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева
върху уважената част на гражданския иск.
Срещу
така постановения съдебен акт на РРС е постъпила въззивна жалба от адв. В. В. ***,
в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия М.М.С.. В жалбата се
навеждат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания акт. Твърди се, че същият е
постановен в противоречие с материалния закон, при неправилно установена
фактическа обстановка и неверни правни изводи. Моли се присъдата да бъде
отменена, а от страна на въззивната съдебна инстанция да бъде постановена нова,
с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Постъпила е и въззивна жалба от
адв. С.С. – в качеството му на повереник на А.И.А.. В същата се навежда
твърдение за допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд –
осъждане на подсъдимия по ал.1 на чл.148 от НК, а не по ал.2, съобразно повдигнатото
с тъжбата обвинение. Твърди се, че с категоричност е било доказано, че
клеветата е била нанесена публично. Твърди се още, че присъдата е неправилна в
гражданско-осъдителната част, доколкото присъденото обезщетение е било
прекомерно занижено. Моли за изменение на присъдата, съобразно повдигнатото
обвинение – по чл.148, ал.2 от НК и за увеличаване на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, както и за присъждане на лихви от деня на увреждането
до окончателното плащане
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция въззивната жалба, допълнението към нея и направените с тях
искания са поддържани от защитника и подс. С.. Твърди се, че подсъдимият е
изразил мнение в проведеното съдебното заседание.
Упълномощеният повереник на частния
тъжител и граждански ищец – адв. С. С. поддържа депозираната въззивна жалба по
изложените в нея съображения и направените искания.
Подс. С. моли да бъде оправдан.
Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че са
налице основания за неговото отменяване и за връщане на делото на Районен съд -
Русе за ново разглеждане. Съображенията в последната насока се свеждат до
констатираното наличие на допуснати в рамките на първоинстанционното
производство отстраними съществени процесуални нарушения.
Производството е по тъжба на А.И.
М. от 08.07.2020 г. депозирана пред
Районен съд гр. Русе. Въз основа на същата е било образувано НЧХД №1137/2020
година.
С разпореждане от 10.07.2020 г.
съдията докладчик насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и
квалифицирал твърденията в тъжбата правно като извършено престъпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, текстово посочвайки, че обвинението е затова, че на 09.01.2020
г. в съдебно заседание по НЧХД №2313/2019 г. по описа на Русенски районен съд разгласил
позорни обстоятелства и приписал престъпление на А.И. М.
Впоследствие, във всяко от
проведените съдебни заседания /на 06.08.2020 г., 15.09.2020 г. и на 15.10.2020
г./, тъжителят е бил индивидуализиран с имената А.И.А..
С диспозитива на атакувания
съдебен акт, контролираната съдебна инстанция признала подс. М.М.С. за виновен
в това, че на 09.01.2020 г., в гр. Русе, на публично място – в съдебно
заседание по НЧХД №2313/2019 г. по описа на Русенски районен съд приписал
престъпление на А.И.А., поради което
и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1, пр.2, вр. с чл.78а, ал.1
от НК бил освободен от наказателна отговорност
и му било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
На основание чл.304 от НПК подсъдимият
бил признат за невинен и оправдан в това да е разгласил позорни обстоятелства
по отношение на А.И. И. и по
повдигнатото с тъжбата обвинение за осъществен състав на престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Със същия съдебен акт подсъдимият
бил осъден и да заплати направени от А.И. М.
разноски в производството.
В мотивната част на съдебни си
акт РРС, при отразяване на установените в рамките на съдебното дирене фактически
обстоятелства посочил, че „на 09.01.2020 г. подс. М., давайки обяснения
по обвинението заявява …“ Отделно от това неколкократно тъжителят е бил
индивидуализиран с имената А.И. М.
В този смисъл въззивният съд констатира и допуснати от
първоинстанционният съдебен състав съществени по своя характер процесуални
нарушения.
На първо място, коментираното несъответствие между
мотивите на решението и неговия диспозитив касателно пострадалото лице, което е
сочено с три различни фамилни имена - А.,
И.и М. в диспозитива и като М. в мотивната част на присъдата. Основополагащо в
съдебната практика и доктрина начало е, че съдебният акт съставлява единство
между тези две части. Противоречието в тях не дава възможност да се установи
коя е действителната воля на съда, ограничава правото на защита и е основание
за отмяна на атакуваното решение дори само поради това /Решение № 39 от
02.02.1998г. по н.д. № 733/1997г., II НО, ВКС, Решение № 68 от 13.03.1998г. по
н.д. № 447/1997г., II н.о. на ВКС и др./
На второ място неяснотите относно това кое реално е пострадалото
от деянието лице – това, чиято чест и достойнство се явяват засегнати с
твърдяното реализиране на престъплението, произтича и от наличните противоречия
досежно фамилното му име - от момента на депозиране на тъжбата и насрочване на
производството с разпореждането на съдията – докладчик, през проведените три
съдебни заседания, а също и с оглед на част от приобщените писмени
доказателства /характеристика на А.И.А./.
Неяснотите и множеството противоречия констатирани в рамките на цялостното
провеждане на наказателното производство досежно личността на адресата на
клеветата е дотолкова съществено, че на практика прави невъзможна неговата
индивидуализация дори и в рамките на въззивното производство /още повече, че
въззивната жалба и допълнението към изхождат от адв. С.С. в качеството му на
повереник на А.И.А./.
Коментираните нарушения не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, което налага атакуваното решение да бъде отменено и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. Новият състав, включително и чрез указания към тъжителя и оценка на
евентуалните писмени доказателства, следва
да изясни имената на тъжителя като разглеждането на делото и бъдещия съдебен
акт да бъдат съобразени с несъмнено установената му самоличност.
Предвид допуснатите нарушения на процесуалните правила,
контролната инстанция не обсъжда доводите по същество, изведени във въззивната
жалба и поддържани от защитата в пледоарията пред РОС, както и тези от
въззивната жалба на частното обвинение.
С оглед на всичко гореизложено,
въззивният съдебен състав намира, че в хода на първоинстанционното производство
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които
обосновават наличие на основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр.
чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 260040/15.10.2020 год. по НЧХД №1137/2020 год.
по описа на Русенски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.