Решение по дело №1767/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2182
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20227180701767
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2182

гр. Пловдив, 24 ноември 2022 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Борис Михов  като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1767  по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на „ПИ-МИ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Съединение, ул.“Велико Търново“ №29, представлявано от управителя Б.К., чрез адв.Х., против Решение № 976 от 15.05.2022 г. по АНД № 8256/2022 г. на ПРС.

         Касационната жалба е бланкетна.

         Твърди се обжалваното решение да е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В хода по същество на спора от адв.Х. се излагат доводи, че касатора е изпълнявал всички разпоредби както са предвидени в ЗЗБУТ, проведени са всички инструктажи, работникът е обучен как да работи с процесната фурна, а това устройство не е в списъка с повишена опасност при неговата експлоатация, има само два бутона за включване и изключване и че при всякаква ситуация от типа на задимяване или нещо друго е следвало да се уведоми управителя на цеха.

         В крайна сметка се иска отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

За ответната страна, ДИТ – Пловдив, се взема становище за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни доводи, че проведен инструктаж не замества обучението за работа с определен уред, което не се изключва и от факта, че процесното устройство не е в списъка с повишена опасност за експлоатация. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за ДИТ – Пловдив.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,  от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение № 976 от 15.05.2022 г., постановено по АНД № 20215330208256 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 16-003238 от 18.11.2021 г., издадено от  А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция“Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „ПИ-МИ“ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.55 ЗЗБУТ вр. чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.16, ал.1 т.7 от ЗЗБУТ вр. чл.167, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно оборудване.

Решението е правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при преценката им е изложил съображения, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че безспорно жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ вр.чл.167, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Правилно ПРС е приел, че извършването на обучение  е отделно задължение на работодателя независимо от провеждането на инструктажи. Изложените в тази връзка съображения и пред касационната инстанция не променят този извод. Ирелевантно е към процесното нарушение дали са провеждани редовни инструктажи в хода на работния процес дотолкова доколкото осигуряването от страна на работодателя на подходящо обучение е самостоятелно изпълнително деяние, различно от провеждането на инструктаж. Доказателства за провеждането на обучение за използването на работното оборудване в т.ч. и обучение за всеки възможен риск не са ангажирани. Този извод не се преодолява и посредством представено пред касационната инстанция удостоверение № 059/02.02.2021 г. на управителя на „ПИ-МИ“ ЕООД, че лицето е преминало  периодично обучение по ЗБУТ на основание Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, защото то удостоверява осъществено обучение от управителя на дружеството, но не доказва, че е проведено такова за използването на работното оборудване от самите работници. От свидетелските показания на св.Гечев става ясно, че е бил научен да работи с фурната от Асен Янков, лицето починало вследствие станалата с фурната злополука. Свидетелят сочи и че е бил инструктиран при задимяване на фурната да я спира и да докладва на началника на цеха. Предвид обстоятелството, че злополуката с Янков е станала именно в тази хипотеза се налага безспорния извод, до който обосновано е стигнал и ПРС, че не е проведено надлежно обучение от страна на работодателя за всички възможни рискове, каквото е законовото изискване, неизпълнението на което пък е довело и до налагане на процесната санкция.

От изложеното дотук следва, че като е потвърдил издаденото наказателно постановление, ПРС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /в приложимата му редакция/, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева /осемдесет лева/.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 976 от 15.05.2022 г., постановено по АНД № 20215330208256 по описа за 2021 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „ПИ-МИ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Съединение, ул.“Велико Търново“ №29, представлявано от управителя Б.К., да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: