Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1839
23.11.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ІІІ състав, на десети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Ч. Димитров
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдията Димитров административно
дело № 2317 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на С.К.К. ***, против
Решение № 2153-15-308/01.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което
е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 151-00-16123-5/16.07.2021 г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което на осн.чл.54ж, ал.1, вр. чл.54а, ал.1 и по аргумент от чл. SSC.56 от Протокола към споразумението за търговия и
сътрудничество на С.К. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а КСО.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна
поради противоречието му с материалния закон и несъответствието на правните
изводи с фактическото положение. Изразено е становище, че приложимото
законодателство в случая е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на жалбоподателя, а именно Република България, съответно ТП на
НОИ е компетентната институция, която отговаря за предоставянето на поисканото
от него обезщетение за безработица. Изложени са доводи, че административният
орган не е съобразил релевантните факти за определяне на обичайното
местопребиваване на жалбоподателя, установени в чл.11, §1 от Регламент(ЕО) №
987/2009 г. с оглед центъра на неговите интереси, а изводите му са направени
единствено въз основа на представения СЕД H006 и декларацията за определяне на
пребиваването на лицето, при това - същата е разгледана едностранно и не е
взето под внимание, че жалбоподателят е посочил, че по-голямата част от
социалните му контакти са в Р България, че разполага с недвижим имот, че се е
завръщал редовно в страната на обичайното си пребиваване докато е полагал труд
във Великобритания. Обяснява, че се е установил в страната.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата в съдебно заседание. Ангажира писмени и гласни доказателства,
претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на ТП
на НОИ гр.Пловдив, представя административната преписка. В с.з. не изпраща представител.
В писмени бележки и становище, подадено от упълномощен юрисконсулт, оспорва
жалбата, като излага мотиви за липсата на процесуални предпоставки за
удовлетворяване на заявлението без да разглежда наличието на предпоставките за
това по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на
евентуалност, моли да бъде намален размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя към минималния такъв.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид събраните по делото диоказателства намира от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване /решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е връчено
на жалбоподателя на 07.09.2021 г. – л.35, а жалбата срещу акта е подадена чрез
директора на ТП на НОИ Пловдив на 17.09.2021г. по пощата/, срещу акт, подлежащ
на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 118 КСО и от лице с правен интерес,
което е адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
По делото не се спори,
че жалбоподателят е български гражданин, който на 06.07.2020г. е подал в ТП на НОИ – Пловдив, (явяващо се
администрация по постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя към онзи момент), чрез
Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив, заявление с вх.№ 8737/06.07.2020 г., с
което е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Не се
спори, че от представените от лицето документи и от впоследствие изисканите
такива по служебен път от Великобритания е било установено, че периодът на
последната заетост на К., а именно – от 10.03.2014 г. до 26.06.2020 г., е бил
във Великобритания. По време на изпълнение на трудови функции във
Великобритания, жалбоподателят е бил несемеен, като не е било изследвано
служебно от органа дали през този период К. е полагал трайни физически и
финансови грижи за трети лица - негови роднини. Налице са доказателства обаче,
че същият е сключил на 08.07.2020 г. граждански брак с Добрила Георгиева Цонева
в гр. Бургас, като същият е подал заявление Вх.№ 8737/06.07.2020г. (л.343) и е регистриран
като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив, считано от 03.08.2020
г. (л.8).
В заявлението за отпускане на обезщетение за
безработица /л.343/ К. е декларирал, че е прекратено правоотношението му с ITS Bulding People Ltd, считано от 26.06.2020 г., и че той е
упражнявал трудова дейност за периода от 10.03.2014 г. до 26.06.2020 г. в друга държава
- Великобритания, за която е подлежал на задължително осигуряване в периода от
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. По-късно,
преписката е била окомплектована с доказателства на английски език, изходящи от
оторизираните да поддържат социалната система на острова британски органи.
Съдебният състав е разпоредил надлежен превод на документите, от който като
приложени по заявлението се установяват заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002
за периода от 10.03.2014 г. до 10.07.2020 г., ведно с анкетни формуляри,
деклариращи упражняваната от жалбоподателя трудова дейност във Великобритания,
както и декларация относно определяне на мястото на пребиваване на лицата във
връзка с прилагане на чл.65 /2/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. за периода от
2014 г. до 2020 г.
На 15.02.2021 г. административният орган е получил по електронен
път Структуриран електронен документ (СЕД) Н006 от осигурителната институция на
Великобритания, данните от който са били необходими за определяне на
пребиваването, във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004
г. В същия е удостоверена държава на пребиваване на жалбоподателя Великобритания.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, §3, б.“а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004 г., спрямо лице,
осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една
държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. Изключение
от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.65, §2 от същия регламент, за
наличие на предпоставките по която се сочат доказателства от жалбоподателя в
настоящото дело, без от ответният орган да се представят данни от страна на
чуждестранния орган по безработица и осигуряване за официалното становище на
Великобритания по въпроса за обичайното местопребиваване на заявителя.
С Разпореждане № 151-00-16123-3/19.02.2021 г. (л.110-л.111)
ръководителят на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Пловдив, на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) 883/2004 е отказал отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО по заявлението на жалбоподателя. В мотивите на
разпореждането органът е приел, че не е компетентен орган по Регламент (ЕО)
883/2004 НОИ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Прието е, че
предвид постъпилите документи и установените обстоятелства, лицето не попада в
обхвата на разпоредбата на чл.65, §2 от Регламент
/ЕО/ № 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като държавата-членка по
пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време
на последната му заетост, съвпадат. С оглед на това и предвид разпоредбата на
чл.11, §3, б.“а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. е прието, че спрямо К. следва да
се приложи законодателството на Великобритания, което означава, че преценката
на правото на парично обезщетение за безработица трябва да се извърши от
компетентната институция на Великобритания.
С.К. е депозирал в срок жалба против разпореждането
пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който го е потвърдил с Решение № 2153-15-125/15.04.2021
г.(л.81) Основният мотив на решаващия орган за отказа е, че за периода на
последната трудова заетост на К. - 10.03.2014 г. - 26.06.2020 г., той е
пребивавал на територията на Великобритания и това пребиваване покрива
критериите, въз основа на които се обосновава извод за обичайно пребиваване,
установени в чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент ЕО № 883/2004 г., което изключва приложението на чл.65, §2 от
регламента и компетентността на българските институции в преценката на
основателността на подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица.
Такапостановеният административен акт бил оспорен пред
административен съд Бургас, където било образувано административно дело №
1048/2021г. Състав на съдилището разгледал спора по същество и преценил
решението като незаконосъобразно, поради което го отменил и върнал преписката
на длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново
произнасяне по същество по подадено от С.К. заявление с рег. № 151-00-16123/06.07.2020г.
в рамките на законоустановения срок и съобразно дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да отмени такапостановения административен акт съдебният
състав е приел, че след 31.12.2020г., Великобритания не е държава, по отношение
на която може да намери приложение цитираният по-горе Регламент (ЕО) № 883/2004
г., и в частност – цитираната от органа разпоредба на чл.11, §3, б.“а“ на
същия. Посочил е по-натам, че в споразумението за оттегляне са предвидени правила
относно координацията на системите за социална сигурност във връзка с
бенефициерите на частта от Споразумението за оттегляне, както и във връзка с
другите лица, чието положение в края на преходния период засяга както
Обединеното кралство, така и дадена държава-членка от гледна точка на системите
за социална сигурност /Дял ІІІ, чл.30, чл.31, чл.32/. Според съдебния състав тези
лица запазват правото си на здравни грижи, пенсии и други социалноосигурителни
обезщетения, и ако имат право на парични обезщетения в дадена държава, те ще
могат да ги получават, дори и ако живеят в друга държава. Според същият състав
обаче тази норма касае придобити вече права „за които има произнасяне от
компетентните органи/, а не такива, които тепърва могат да възникнат“. Ето
защо, съдът е заключил, че към момента на постановяване на обжалвания акт и с
оглед правилото на чл.142, ал.1 АПК, предвид такаразвитата регламентация в
Споразумението за оттегляне, се налага извод, че Великобритания не е
държава-членка по смисъла на чл.11, §3, б.“а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004 г.,
спрямо която може да намери приложение тази разпоредба, тъй като след
31.12.2020 г. европейското законодателство спрямо Обединеното кралство е
неприложимо за тази страна и не може да бъде източник на задължения за същата.
Вследствие на направените изводи, съдът указал преписката се бъде върната
обратно на длъжностното лице по чл.54ж КСО, което да я разгледа и да се
произнесе по същество по заявлението на К. с рег.№ 151-00-16123/06.07.2020 г.,
като прецени дали са налице условията на закона за отпускане на поисканото
парично обезщетение за безработица, в рамките на законоустановения за това срок
за произнасяне.
В законоустановения срок ръководителят на
осигуряването за безработица преценил обстоятелствата от фактическа страна
повторно и заключил, че указанията на административния съд касаят приложението
на материалното право. Възприемайки тезата на административния съд и дадените в
решението указания, органът приел, че Великобритания не се третира като
държава-членка на ЕС от 31.12.2020 г., когато изтече преходният период, или
период на изпълнение, уговорен в чл.126 от Споразумението за оттегляне на
Великобритания от ЕС. Считано от 01.01.2021 г., Обединеното кралство напусна
единния пазар и митническия съюз на ЕС, както и всички политики на ЕС. След
тази дата търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство се уреждат от Споразумението
за търговия и сътрудничество, което се прилага временно, считано от 01.01.2021
г., до приключване на процедурите, необходими за неговото влизане в сила
/Споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Европейската общност за
атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, от друга страна, допълнено със споразумението от 30.04.2021 г./. Това
споразумение обхваща и областта по координация в сферата на социалното
осигуряване между Великобритания и държавите-членки на ЕС, но това не означава,
че Великобритания остава обвързана от актовете, приети от ЕС, в това число и от
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., който е бил в сила за тази страна
до 31.12.2020 г., по силата на чл.127, четвърта част от Споразумението за
оттегляне, подписано между ЕС и Обединеното кралство /в сила от 31.01.2020 г./.
Съгласно клаузите на споразумението за оттегляне, Обединеното кралство напуска
ЕС на 31.01.2020 г. /няма да бъде представлявано в институциите, агенциите, органите
и службите на Съюза/, но се задължава да прилага европейското законодателство
през преходния период, т.е. от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г. /чл.126 и чл.127,
т.1 от четвърта част от Споразумението за оттегляне/.
В тази връзка, се е позовал на разпоредбата на чл.
Член SSC.56, именована „Специални разпоредби за сумиране на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост“, §1 на която установява
следното задължение:
1.
Компетентната институция на държава, чието законодателство поставя придобиването,
запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в
зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава, като завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
Въпреки
това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в
зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава, такива периоди
не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни
периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.
По този начин напрактика органът е субсумирал
установените с протокола и споразумението зададължения към компетентността на органа
във Великобритания и е заключил, че България не се явява компетентна държава, а
НОИ компетентна институция по смисъла на чл.54 и сл. от Регламент 987/2009 и
чл.61 и следващите от Регламент 883/2004. За да достигне до този извод органът
е посочил, че според чл.SSC1 „компетентна
институция“ означава:
(i)
институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането
за обезщетение; или
(ii)
институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на
обезщетения, ако това лице или член или членове на неговото семейство
пребиваваха в държавата, в която се намира институцията; или
(iii)
институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или
(iv)
в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с
обезщетенията, определени в член SSC.3(1) [Материален обхват], съответният
работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от
компетентния орган на съответната държава;“
Поради изложеното административният орган е потвърдил,
че последният период на осигурителен доход преди лицето да остане безработно е
бил придобит във Великобритания и то е било осигурено по законодателството на
Великобритания, като липсват осигурителни периоди в България, с които да бъдат
сумирани посочените във Великобритания. По изложените съображения, на основание
чл.54а КСО и по аргументот чл.SSC 56 на Протокола към
Споразумението за търговия и сътрудничество е отказал да отпусне обезщетение за
безработица.
Разпореждането било връчено на жалбоподателя на
27.07.2021г., като със своя жалба вх.№ 1012-15-411/04.08.2021г. той го оспорил
пред директора на ТП на НОИ Пловдив, като е бил оспорен изводът на
административния орган, че приложими са разпоредбите на Споразумението за
търговия и сътрудничество между ЕС и ЕО за Атомна енергия от една страна и
Обединеното Кралство Великобритания е Северна Ирландия от друга. Позовал се е
на разпоредбата на чл. 30, параграф 2 от Споразумението за оттегляне, като е
изразил мнение, че по силата на същото е гарантирано правоприлагане на
системите за социална координация в пълен обем и след 31.12.2020г. д о
приключване на съответната ситуация. Изрично се позовава на това, че Наред с
координационните регламенти се прилагат и всички относими решения и препоръки
на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
които са изброени в Приложение I към споразумението за
оттегляне, вкл. №U3 от 12.06.2009г. на Адм. Комисия за
координация на системите за социална сигурност, съгласно което ако при
отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице
вече не поддържа никаква връзка с държавата членака на заетост (например понеже
трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл),
то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от
посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по
местопребиваване. По-натам е изразил становище по същество относно наличието на
всички изискуеми предпоставки за предоставяне на жалбоподателя на обезщетение
за безработица. Поискал е решаване на спора по същество след отмяна на атакувания
административен акт.
След като е разгледал събрания доказателствен материал
комплексно, горестоящият административен орган е постановил решение
(процесното), с което отхвърлил жалбата на К. като неоснователна и отказал да
се произнесе по съществото на претенцията, заемайки позицията отразена в
отменителното решение на административния съд при първоначалното разглеждане на
спора пред Административен съд Бургас.
Решението е било оспорено в срок и поставено за
разглеждане пред настоящия съдебен състав.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена
форма. Решението е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и
правните основания за издаването му. Спазени са и административно-производствените
правила при издаването на акта, като не са допуснати нарушения от категорията
на съществените.
Обжалваното решение е
постановено при неправилно приложение на процесуалния закон.
Спорът между страните се
е свел до това дали НОИ е компетентната институция да отпусне поисканото от
жалбоподателя обезщетение за безработица.
Решението е неправилно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния
орган, които са довели до ограничаване на социални права на жалбоподателя,
включително правото на преценка от страна на международна институция на материалната
и процесуална компетентност на национална институция да разгледа заявлението
му.
Република България е държава–членка на ЕС прилага
европейските правни норми в сферата на координация на системите за социална
сигурност на държавите-членки на Съюза, спазвайки стриктно принципа на примат
на европейското първично и вторично законодателство пред този на националните
норми. В този смисъл следва да се отбележи, че в сферата на социалното
осигуряване е постигната sui generis хибридна система, при която от една страна
всяка държава-членка сама решава кои категории лица подлежат на осигуряване
съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви
обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на
обезщетенията и т. н., от друга обаче се дължи респект на общите правила и
принципи за координация на системите за социална сигурност, установени в Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за
координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., (регламента)
в актуалната към момента на възникване и развитие на правоотношението версия,
както и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. (регламента по прилагане). Най-общо казано първият установява
материалноправни норми, а вторият процедурите за реализиране на признатите в
тези норми права и задължения напрактика.
Производството пред българската институция е било
инициирано на 06.07.2020г., т.е. преди Великобритания да престане да бъде
третирана като член на ЕС на 31.12.2020г. Приложими по това време са били
цитираните по-горе два регламента.
Общият принцип за определяне на приложимото
законодателство, включително и по отношение на обезщетенията за безработица
според правилата на Регламент (ЕО) №883/2004г.
е, че лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на
законодателството само на една държава-членка (чл.11, т.1 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г.). Това законодателство се определя в съответствие с правилата, установени
в дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така в чл.11, параграф 3, б.а) от този
регламент е посочено, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като
самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на
тази държава членка. Съгласно чл.11, параграф 3, б.в) спрямо лице, получаващо
обезщетения за безработица в съответствие с член 65, съгласно законодателството
на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази
държава-членка. Т.е. установени са няколко изключения от общия принцип, регламентирани
в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сред които е правилото в параграф 2,
на което се е позовал административният орган. В тази разпоредба са установени
условията, при които спрямо безработно лице, получаващо обезщетение за
безработица, е приложимо законодателството на държавата-членка по пребиваване.
Тя предвижда, че напълно безработно лице, което по време на последната си
дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка,
различна от компетентната държава-членка, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се
поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по
пребиваване. Съгласно чл.65, параграф 5, б. a) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава
обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по
пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време
на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези
обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.
В тази хипотеза вместо да заяви категорично дали
приема да е компетентна институция в компетентна държава-членка по пребиваване,
органът с конклудентни действия е започнал да събира доказателства по
съществото на депозираното от страна на С.К. заявление и да изисква
удостоверяване на различни обстоятелства от страна на заявителя. Компетентен да
изследва наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на
търсеното обезщетение е единствено компетентната институция. Този извод
съдебният състав извежда от разпоредбата на чл.6 от Регламент (ЕО) №987/2009 на
европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. - (регламента по
прилагането), който по това време като пряко и безусловно действащ по отношение
на България и нейните институции, като страна - членка на ЕС е имал
преимущество пред процесуалните норми на АПК. Нормата е именована „Временно прилагане на законодателството и
предварително предоставяне на обезщетение.“ Същата предхожда тази на чл.11
от Регламента - „Елементи за определяне на пребиваването“ и определя чие
законодателство следва да се прилага временно, с оглед реализиране в
действителност на предвиденото от процедурния Регламент задължение за предварително
предоставяне на обезщетение. Смисълът на този институт е ясен. Отношенията по
определяне на приложимото социално право и компетентната държава и институция
са сложни и продължителни и като такива, споровете по същите не бива да
преграждат възможността за получаване на обезщетение за безработица от лицето
предварително, като жизненоважен доход, необходим в труден момент.
По силата на чл.6 §2 от регламента по прилагането следва,
че при спор за компетентност да предостави предварително обезщетение и лицето
живее на територията на една от двете държави, спорът, по силата на §3 на
същата норма се отнася до Административната комисия посредством компетентните
органи не по-рано от един месец след датата на която са възникнали различията в
становищата, посочени в параграфи 1 и 2. Подобно производство в настоящия
случай изобщо не е било развито от административния орган и липсват
доказателства за това дали същият официално е установил становището на другата
засегната страна. Доколкото органът твърди, че според Великобритания тя е
държава по пребиваване за жалбоподателя и че това е и неговото официално мнение,
посочено в СЕД Н006 с вх.№ 3206-15-27/15.02.2021г. същият е следвало да изпрати
незабавно преписката там, с оглед предварително предоставяне на обезщетение от
страна на компетентната институция. В същия случай и период от конклудентните
действия по изискване на допълнителни доказателства от страна на заявителя
съдът остава с впечатление, че ответният национален органът е възприел себе си
за компетентна институция и е започнал да се произнася като такава. Т.е. при
всички случаи са налице данни или за различие между становищата на институциите
на двете страни коя от тях е компетентна или и двете смятат, че компетентна е Великобритания.
В тази
хипотеза, дори и в изпълнение на националното законодателство, щом е преценил,
че не е компетентен, националната ни институция е следвало незабавно да изпрати
преписката на компетентната такава, ако липсва спор между тях или на
Административната комисия, в случай на спор, на основание чл. 6§3 от регламента
по прилагане, вр. чл.31 АПК. Т.е. става ясно, че производството по чл.54а КСО е
допустимо и следва да бъде проведено единствено в случай че институцията приема
себе си за компетентна такава по смисъла на цитираните по-горе регламенти.
От §5 на регламента за прилагане може да се направи
извод, че компетентната институция в крайна сметка се определя със съдействието
на Административната комисия пред която чрез взаимни преговори и отстъпки и при
съобразяване на преюдициалните заключение на ЕСЕ по този въпрос, се достига до
разрешаване на спора за компетентност.
Поради изложеното административният орган в България
изобщо не е имал основание да раглежда преписката и постановява акт, с който да
отказва предоставянето на помощи за безработица, а е следвало да изпрати
преписката на компетентната чуждестранна институция, респ. на Адм. комисия.
Доколкото производството е започнало преди т.нар. преходен период и липсват
преходни и заключителни разпоредби, които да преуреждат неприключилите но вече
образувани производства, следва да се приеме, че приложим за тях е съюзническия
ред, установен с Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент ЕО № 883/2004 г., както и материалния закон установен с последния
регламент. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.30, §1, б.“а“ от
Споразумението, предвид твърдението на самия орган, че спрямо К. като гражданин
на съюза е било и е приложимо законодателството на Обединеното кралство в края
на преходния период;
Практически заявителят търпи вреди от противоправното
поведение на органа, вследствие допусната от негова страна незаконосъобразна
забава, тъй като същият, макар да е знаел, че приложението на посочените
по-горе норми спрямо конкретния казус изтича, не е изпълнил служебните си
задължения, а противоправно е бездействал с цел приложение на националното
законодателство след изтичането им.
С оглед на горното, жалбата се явява основателна и
като такава следва да се уважи, като се отмени обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ Пловдив от 01.09.2021 г. и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пловдив от 16.07.2021г.
и преписката бъде върната на длъжностното лице по чл.54ж КСО, за препращането й
на сочената от самото него като компетентна чуждестранна институция или на
Административната комисия, в случай на противоречие по този въпрос с институцията
от Великобритания в срока за произнасяне, считано от датата на връщане на настоящата
преписка на органа.
Предвид изхода на спора и своевременно направено
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, на основание
чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на К.
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 350 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар и 10,00 лева, заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-308/01.09.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С.К.К. ***
против Разпореждане № 151-00-16123-5/16.07.2021 г., издадено от ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на С.К. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл.54ж,
ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за окомплектоването и изпращането й на
считаната за компетентна чуждестранна институция, респ. на Административната
комисия за установяване на компетентната административна институция при наличие
на спор по този въпрос, което да бъде сторено в 14-дневен срок от влизане в
сила на решението по настоящото дело, предвид обстоятелството, че преписката се
съхранява в оригинал от органа.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Пловдив да заплати
на С.К.К. ***, сумата от 360 ( триста и шестдесет) лв. съдебноделоводни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.119 КСО вр.чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО.
СЪДИЯ: