РЕШЕНИЕ
№ 8075
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110112525 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
С искова молба от 09.03.2023 г. са предявени от [фирма] срещу Е. Р. Р. и Е. Т. Р.
субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо
ответниците, че всеки от тях при условията на разделност дължи на ищцовото дружество
следните суми: 973, 18 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер *** периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
06.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 162, 68 лв. за периода
от 16.10.2020 г. до 11.11.2022 г., сумата от 9, 57 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със
законна лихва от 06.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1, 94
лв. за периода от 31.03.2020 г. до 11.11.2022 г., за които суми спрямо Е. Р. Р. и Е. Т. Р. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 66719/2022г. по описа на СРС, 88 състав.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до имот с адрес в
****, собственост на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана по система за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
публикуваните общи условия за продажба на топлинна енергия купувачите са
изпаднали в забава, поради което и дължат мораторна лихва. Твърди, че купувачите
дължат и суми за услугата дялово разпределение, както и претендират обезщетение за
забава върху всяка една от двете главници.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от о тветниците Е. Р. Р. и Е. Т.
1
Р., подаден чрез адв. Р., в които оспорват предявените искове по основание и по размер.
Твърдят, че ищецът не е изпълнил надлежно задълженията си по твърдяното
правоотношение с ответниците, доколкото не е издавал ежемесечни фактури за
задълженията свързани с потрeбената топлинна енергия. Поддържат, че такова
правоотношение изобщо не е възникнало. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Считат, че спрямо процесните вземания приложение намира краткият тригодишен
давностен срок. Оспорват да са били поставяни в забава, с оглед което поддържат, че не
дължат претендираните с исковата молба вземания за лихви. Молят за отхвърляне на
исковете. Претендират разноски.
С определение от 19.07.2023 г. [фирма] е конституирано като трето лице помагач на
ответника на основание чл. 219, ал.1 ГПК
Ищецът изпраща представител в открито съдебно заседание, в което поддържа, че са
налице основанията за уважаване на предявените искове.
Ответниците не се явяват в открито съдебно заседание, изпращат представител, който
счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание, не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 66719/2022г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 17.12..2022 г.
Заповедта на адреса на всеки един от длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от
тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна
уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
2
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или
от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. [фирма] е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От приетия като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 6, том XLVIII, дело 9192/1997 г. на Нотариус И.йло Н., се установява, че на
24.04.1997 г. ответниците по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Р. К. М. и
Б. В. М. са придобили 1/20 ид.ч. от процесния недвижим имот – ателие № 10, находящ се в
****. С договор за доброволна делба от същата дата съсобствениците с Р. К. М., Б. В. М., Е.
Р. Р. и Е. Т. Р. са се договорили ответниците да получат в дял и да станат изключителни
собственици на процесния имот. Доколктоо в нотариалниа якт не са посочени квотите при
които всеки един от съсобствениците придобИ. имота , а липсват категорични данни за
сключен брак /представен акт за сключен граждански брак/ и дата на сключването му, съдът
приема, че двамата са станали съсобственици при равни квоти по аргумент от чл. 30, ал. 2 от
Закона за собствеността.
Във връзка с изложено по делото се установява, че е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца [фирма] и ответниците Е. Р. Р. и Е. Т. Р. по договор за
продажба на топлинна енергия в процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един
местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят
изрично и писмено да ги е приел. По отношение на процесния период са действали общите
условия на [фирма] от 2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на [фирма]. Приет като доказателство по делото е Договор от 28.05.2018 г.,
сключен между [фирма] и [фирма], по силата на който [фирма] приема да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна
собственост в гр. София. Решението за възлагането на дяловото разпределение е
обективирано в протокол от 04.12.2001 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици. Приет като доказателство е Договор № 1046 от 05.12.2001 г., по силата на
който етажните собственици на сграда с адрес ***, Б и В са възложили на [фирма] да
извършва услугата топлинно счетоводство.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
3
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
По делото са приети като доказателства 2 броя общи фактури за процесните
отоплителни периоди, както следва Фактура № **********/31.08.2020 г. за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 1037, 09 лв. с ДДС и Фактура №
**********/31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 956, 83 лв.
с ДДС, в която е посочено, че през отчетния период е постъпило плащане на сумата от 68, 87
лв. и дължима към датата на издаването е сумата от 887, 96 лв.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
намира за обективно и професионално изготвено и го кредитира с доверие. С оглед
извършените изследвания вещото лице е направило заключение, че процесният имот се
обслужва от една абонатна станция, която захранва целия блок. Общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопренсоното предприятие. Вещото
лице е посочило, че в процесния имот петте отоплителни тела са били демонтирани, а в
банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред, което е отбелязано в
отчетни формуляри от 03.07.2020 г. и 17.06.2021 г. през процесния период топлинна енергия
за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура от 153 кв.м. За
процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани. В процесния имот има монтиран 1 бр. водомер
за топла вода, който е отчетен на 03.07.2020 г. и 17.06.2021 г. с подпис на потребител.
Експертът е посочил, че изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в
съответствие с действащата Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Общо начислената сума за
потребена топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и битова гореща вода са
1769, 51 лв., начислени по фактури и 176,80 лв. за доплащане по изравнителни сметки,
сборът е 1946, 31 лв.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол от 23.09.2019 г., съставен в
присъствието на свидетелите Е. М. -домоуправител, Д. Т. и С. Н.– живущи на адреса, в
който е отразено, че на посочената дата в банята на процения имот – в **** с аб. № *** е
премахната 1 бр. лира, отрязана е и е затапена. По делото във връзка с представения
протокол е постъпило писмо от третото лице помагач, което е заявило, че в дружеството
процесният протокол не е постъпвал, нито документи, които да удостоверяват демонтаж на
лирата в банята. Сочи се, че абонатът не е отправял до дружеството искания за
допълнителен отчет и/или преработване на изравнителни сметки.
Във връзка с демонтирането на лирата са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Е. М. и С. Н.. Съдът намира дадените показания за обективни и ги кредитира с
доверие, липсват данни за евентуална заинтересованост на свидетелите по чл. 172 ГПК.
Същите дават сведения за обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено.
Свидетелката Миланова споделя, че познава ответницте по делото, както и че тя е
домоуправител на жилищната сграда на адрес в ***. Спомня си , че ответниците са я
търсили във връзка с демонтиране на лира в банята. При предявяване на протокола от
23.09.2019 г. заявява, че документът съдържа неин подпис. Свидетелят Начев познава
ответниците по делото. Спомня си за съставянето на протокола от 23.09.2019 г., както и че
Е. го повикала да види, че лирата е демонтирана. При предявяване на протокола свидетелят
потвърди, че съдържа негов подпис.
4
Във връзка с твърдението за премахване на лира в банята е изготвено допълнително
заключение по СТЕ, в което вещото лице е посочило, че ако се вземе предвид, че лирата е
премахната на 23.09.2019 г., дължимата сума /главница/ за топлинна енергия за отопление от
сградна инсталация и битова гореща вода за целия процесен период е 1 608, 31 лв. Посочено
е още, че общо за процесния период е начислена сумата 191, 69 лв. за сградна инсталация,
338 лв. за лира в банята и 1416, 62 лв. за битова гореща вода.
Съдът намира, че по делото се доказва отстраняване на лирата в банята на 23.09.2019
г., което се установява при преценка на събраните писмени и гласни доказателства.
Действително по делото липсват данни ответниците да са заявили пред фирмата за дялово
разпределение или пред топлопреносното предприятие, че лирата е отстранена, но това
обстоятелство има значение единствено към начисляването на топлинна енергия, а не и към
количеството доставена топлинна енергия до процесния период, респективно дължимостта
на процесните суми. След като се установява, че в банята е липсвала лира след 23.09.2019 г.,
то няма как топлинна енергия да бъде доставена до нея следователно начисляването на суми
за това отоплително тяло е неоснователно, не е осъществена доставка на такава топлинна
енергия до имота на ответниците. При това положение съдът намира, че сумите
претендирани от ответниците следва да бъдат редуцирани с начисленията за топлинна
енергия за отопление с лирата банята. Следователно за периода 2019/2020 г. основателно са
начислени сумите от 86, 67 лв. за сградна инсталация и 718, 77 лв.. за подгряване на битова
гореща вода или сумата от общо 805, 44 лв., а за периода 2020 г. /2021 г. основателно са
начислени сумите от 105, 02 лв. за сградна инсталация и 697, 85 лв.. за подгряване на
битова гореща вода или сумата от общо 802, 87 лв.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задълженията. Във Фактура №
**********/31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е посочено, че през
отчетния период е постъпило плащане на сумата от 68, 87 лв., следоватлно същата следва
бъде отнесена към задълженията за периода и същите следва да бъдат редуцирани до 734 лв.
/=802, 87 – 68, 87/.
Следва да се разгледа направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в
настоящия случай е спрян с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 06.12.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
06.12.2022 г. са погасени по давност. Вземанията по издадените прогнозни фактури са
станали изискуеми в момента на издаването им, поради което и вземанията за периода от м.
май 2019 г. до м. ноември 2019 г. са погасени по давност. Съгласно заключението на вещото
лице за този период /от м. май 2019 г. до м. ноември 2019 г./ на ответниците са начислени по
фактури суми в общ размер на 385, 57 лв., т.е. непогасеното по давност вземане по Фактура
№ **********/31.08.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е 419, 87 лв. /=805,
44 – 385, 57/.
При това положение следва да бъде направен изводът, че общодължимата от двамата
ответници главница за доставена топлинна енергия за процесния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. е 1153, 87 лв./=419,87 + 734/, т.е. при условията на разделна итговорност всеки
от тях дължи на топлопреносното дружество сумата от по 576, 93 лв.
Върху признатата за дължима главница се дължи законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2022г.
5
По обезщетенията за забава за заплащането цената на доставена топлинна
енергия
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стоиността на фактурите по ал.1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия Клиентите са длъжни
да заплащат стоиността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. Следователно потребителят на топлинна енергия изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинна енергия в 45-дневен
срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период, т. е. в случая ответницикът не дължи мораторна лихва върху задълженията
по месечните фактури, а само за задължението по общите фактури. В процесните общи
условия, изпадането в забава не е обусловено от публикуването на изрванителната сметка в
интернет, а настъпва след изтичане на установения период от време.
В случая се претендира мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 11.11.2022 г. На
16.10.2020 г. потребителите са изпаднали в забава по отношение на вземанията по обща
Фактура № ********** г. /за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г./, изчислена по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронна програма, с която съдът разполага дължимата
мораторна лихва за периода върху признатото за установено вземане по тази фактура /419,
87 лв. / е в размер на – 88, 29 лева. На 15.09.2021 г. потребителите са изпаднали в забава по
отношение на вземанията по обща Фактура № ********** г. /за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г./, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронна програма, с която
съдът разполага дължимата мораторна лихва за периода върху признатото за установено
вземане по тази фактура /734 лв. лв./ е в размер на 86, 24 лева. Ето защо претенцията спрямо
двамата ответника е основателна до сумата от общо 174, 53 лв. общо или до сумата от 87, 26
лв. спрямо всеки от тях.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. и договорът между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител за
топлоснабдяването таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за
извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.
От приетите като доказателство протокол от ОС на етажните собственици и и договор
се установява, че собствениците от Етажната собственост на адрес в *** са решили да
изберат [фирма] да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия., поради
което и претенцията за заплащане на възнаграждение за извършване на услугата дялово
разпределение се доказава по основание. Възражението за погасяване на вземанията по
6
давност се явява неоснователно, доколкото в случая се претендират вземания от февруари
2020 г до феврури 2021 г., поради което и не е настъпила кратката тригодишна погасителна
давност към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/към 06.12.2022 г./, поради изложеното съдът намира, че всеки ответниците дължи на
[фирма] сумата от по 9, 57 лв. възнаграждение за извършване на услугата дялово
разпределение.
Върху признатата за установена главница се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.12.2022г. до окончателното плащане.
По обезщетенията за забава за заплащането цената на услуга дялово разпредление
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което за заплащане на мораторна лихва се явява
изцяло неоснователна.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции, а именно на ищеца ще се
присъдят за разноски, дължими от всеки един от ответниците, както следва по 28, 29 лв. за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
съразмерност и по 125, 64 лв., представляващо съразмерна част от платена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /определено в размер от 100 лв./
по съразмерност и депозит за вещо лице.
При този изход на спора разноски се следват и на ответника съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответниците в
производството претендират разноски в исковото производство, като са представили
договори за правна помощ, в които е уговорено заплащането на адвокатски хонорар в полза
на адв. Р. в размер на 600 лв. от всеки един от ответниците. Представени са разписки за
извършено плащане. Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар е основателно. В случая на адв. Р. се дължи възнаграждение в близък
до минималния размер, а именно 450 лв. Действително по делото са проведени няколко
открити съдебни заседания, но те са били с цел събиране на поискани от страната
ответниците доказателства в хода на делото. Следва да се подчертае и че адв. Р. е получила
възнаграждение и от двамата ответници, между които не са налице противоречиви интереси
и защитата им е почИ.ла на едни същи факти. Ето защо с оглед размера на предявените
искове срещу всеки от ответниците, правната сложност и характера на производството, а и с
предвид Решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. съдът намира, че
предвид отхвърлената част от исковете в полза на Е. Р. Р. следва да бъде присъдена сумата
от 215, 25 лв./ съразмерна част от адвокатското възнаграждение и депозита за вещо лице/ и
на Е. Т. Р. следва да бъде присъдена сумата от 215, 25 лв./ съразмерна част от адвокатското
възнаграждение и депозита за вещо лице/.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Р. Р., ЕГН **********, с адрес в *** дължи на
[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми:
сумата от 576, 93 лв. – главница – цена за топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., за имот, находящ се ***, с абонатен номер ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 87, 26 лв. обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. – 11.11.2022 г., както и сумата 9, 57 лв. –
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 28.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.12.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66719/2022г. по описа на СРС, 88 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена за топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 576, 93 лв. до предявения размер от 973, 18 лв. като неоснователен и погасен по
давност и за периода от м. април 2019 г. до ноември 2019 г. като погасен по давност, иска за
обезщетение за забава върху цената на доставена топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 87, 26 лв. до претендираната сума от 162, 68 лв., както и иска за сумата в размер
на 1, 94 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение и за периода 31.03.2020 г. до 11.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Т. Р., ЕГН ********** , с адрес с адрес в ***
дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 576, 93 лв. – главница – цена за топлинна енергия за периода
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., за имот, находящ се ***, с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 87, 26 лв. обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. – 11.11.2022 г., както и сумата 9,
57 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. –
28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66719/2022г. по описа
на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена за топлинна енергия за сумата
над уважения размер от 576, 93 лв. до предявения размер от 973, 18 лв. като неоснователен и
погасен по давност и за периода от м. април 2019 г. до ноември 2019 г. като погасен по
давност, иска за обезщетение за забава върху цената на доставена топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 87, 26 лв. до претендираната сума от 162, 68 лв.., както и
иска за сумата в размер на 1, 94 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на
услугата дялово разпределение и за периода 31.03.2020 г. до 11.11.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Р. Р., ЕГН ********** , с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 125, 64 лв.
– разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 28, 29 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Е. Т. Р., ЕГН **********, с адрес с адрес в *** да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 125,
64 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 28, 29 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
8
Е. Р. Р., ЕГН ********** , с адрес в *** на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 215, 25 лв.
разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
Е. Т. Р., ЕГН **********, с адрес в *** на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 215, 25 лв.
разноски в исковото производство по съразмерност.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на ищеца – [фирма].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9