РЕШЕНИЕ
София, 06.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 1-3 състав, на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в публичното
заседание в следния състав:
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д. 4747 по описа за
2015 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен
е иск от „Ц.К.Б.“ АД, чрез адв.Ю.Р. – САК,
съдебен адрес ***,
против С.Е.Г., ЕГН **********, К.А.Г.. ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Е.С.Г.,
ЕГН **********,*** ВЕЦ
Симеоново, ул. ********, с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по
отношение на „Ц.К.Б.“
АД сключения с
нотариален акт, Рег. № 15, том I, акт № 20/07.04.2010
г. нотариус Д.Г.,с рег. № 048 между С.Е.Г. и К.А.Г., от една страна, и Е.С.Г.,
от друга страна, договор
за дарение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 20, в секция 4, на 5 жилищен етаж, със
застроена площ от 77,37 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария
и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона,
при граници: изток – коридор и ап. 19, запад - улица, север – стълбище и
коридор, юг - вътрешен двор, заедно с 0,914% идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 13,47 кв.метра, заедно със съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
представляващо УПИ XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност
’’Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ от 3150 кв.м., при граници: от изток и север -
улици, от запад - УПИ Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII - 472, УПИ VII-471, УПИ
VI-469, от юг - УПИ 1-476, УПИ XII-1264 и тупик,
както и ГАРАЖ № 30, в сутерена на сградата, на кота
-2,85 м., с площ 19,76 кв.м., при граници: изток - гараж 28, запад - автоподход, север – гараж 31, юг – гараж 29, заедно с 1,870%
идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 18,78
кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата.
В исковата молба се твърди, че, съгласно
изпълнителен лист от 01.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1206/2010 г. на Районен съд, гр. Несебър, С.Е.Г.
е осъден да заплати на ищеца, при условията на солидарност, сумата 251 400
лв. – главница по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от
28.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7998 лв. разноски
по делото. Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба
вземането му към длъжника е в същите размери.
След
издаването на изпълнителния лист е установено, че на 07.04.2010 г. С.Г. и
съпругата му К.Г. са дарили на сина си Е.Г. притежавания от тях недвижим имот,
подробно описан в исковата молба.
Ищецът
счита, че с действията си ответниците го увреждат
като кредитор, тъй като са намалили имуществото, от което той би
могъл да се удовлетвори. Твърди,
че са налице предпоставките за предявяване на иск с основание чл. 135 от ЗЗД за
обяваване на недействителност на дейстивията
на ответниците по отношение на банката-кредитор, като
пред вид безвъзмездния характер на сделката, не е необходимо
установяване на знание за увреждането у страните.
В тази
връзка ищецът моли съда на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да обяви за недействителна
по отношение на тримата ответници посочената сделка -
дарение на недвижим имот, обективирана в нотариален
акт за дарение рег. № 15,
том I, акт № 20/07.04.2010 г. нотариус Д.Г.,с рег. №
048.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
В хода
по същество моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и сторените
разноски по представен Списък.
Ответниците С.Е.Г., К.А.Г.
И Е.С.Г. оспорват предявения иск като недопостим, неоснователен и немотивиран.
Направили са множество възражения, като са оспорили както допустимостта,
така и основателността на предявения иск. Заявяват, че към момента на подаване
на исковата молба ищецът няма активна материалноправна
легитимация, а оттам и правен интерес за предявяване на иска, което, според тях
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на претенцията.
Според тях процесният запис на заповед,
цитиран в обстоятелствената част на исковата молба, не е издаден за реален и
самостоятелен дълг, който неговият издател – дружество „С.“, АД има спрямо
ищеца, а представлява обезпечение по договор за банков кредит – овърдраот № 797№№РО-АА-0167/06.06.2008
г., следователно този банков кредит – овърдрафт е каузалното правоотношение за
издаването му. По силата на договор за цесия от 28.12.2010 г., според ответниците,
ищецът е прехвърлил вземанията си на „Ф.И.А.“, ЕООД по договора за кредит –
овърдрафт, съобразно нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Според него е налице плащане
от „Ф.И.А.“, ЕООД на задълженията към банката – ищец, поради което дългът е
изцяло погасен – обстоятелство, което е настъпило преди началото на настоящото
производство.
Позовават се на установителен иск, предявен по
т.д. № 419/2011 г. на ОС Бургас от настоящия ищец против длъжника по този, с
който ищецът цели установяване на вземането си, впоследствие намалено от него –
на същото основание.
Направили са възражение за изтекла погасителна давност, пред вид факта,
че атакуваната сделка е сключена на 07.04.2010 г., а искът е предявен на
09.04.2015 г., както и на извършено прехвърляне на процесния
имот на трето лице на 15.02.2016 г.
По делото са представени както решенията по цитираното търговско дело на
ОС Бургас, така и удостоверение от ЧСИ за образуваното изпълнително дело за
задължения на „С.“, АД към банката –
ищец.
Направили
са и възражение за изтекла погисителна давност на
исковата претениция.
Твърдят
също, че процесният запис на заповед не е валидно предяваен на издателя му и на ответниците
в качеството им на авалисти.
Отделно
от това, според ответниците, процесният
договор за дарение на недвижим имот не е увреждаща кредитора сделка, пред вид
факта, че към момента на сключването му - 07.04.2010 г. не са били налице
обстоятелства, от които да се заключи, че дружеството „С.” АД ще изпадне в неплатежоспособност
и, следователно, ответниците - дарители не са имали
умисъл за разпоредителни действия със собствените си имоти поради финансови
проблеми на дружеството, в което Г. е бил акционер.
Представили са писмени доказателства, които молят да бъдат приети.
В хода
по същество молят съда да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и
недоказан със законните последици.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между ответниците
С.Е.Г. и К.А.Г.,
от една страна, и Е.С.Г., от друга страна, с нотариален акт, Рег. № 15, том I, акт № 20/07.04.2010 г. нотариус Д.Г.,с
рег. № 048 е сключен договор за дарение на следния
недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 20, в секция 4, на 5 жилищен етаж, със застроена площ от 77,37
кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две
спални, баня с тоалетна, мокро помещение и два балкона, при граници: изток – коридор
и ап. 19, запад - улица, север – стълбище и коридор, юг - вътрешен двор, заедно
с 0,914% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13,47
кв.метра, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XII-452, от
квартал 30, по плана на гр.София, местност ’’Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ от
3150 кв.м., при граници: от изток и север - улици, от запад - УПИ Х-474, УПИ
IX-473, УПИ VIII - 472, УПИ VII-471, УПИ VI-469, от юг - УПИ 1-476, УПИ
XII-1264 и тупик, както и ГАРАЖ № 30, в сутерена на
сградата, на кота -2,85 м., с площ 19,76 кв.м., при
граници: изток - гараж 28, запад - автоподход, север –
гараж 31, юг – гараж 29, заедно с 1,870% идеални части от общите части на
сутерена на сградата, равняващи се на 18,78 кв.м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
От представените и приети писмени
доказателства е видно, че с Договор за банков кредит овърдрафт № 79700РО-АА-
0167/06.06.2008 год“ Ц.к.б.“,
АД е предоставила на „С.“, АД сумата 240
000 лв., за времето от 06.06.2008 г. до 06.06.2010 г., като за обезпечение на вземането на Банката от
страна на кредитополучателя е издаден запис на заповед от 06.06.2008 го, по който авалист е и
ответникът С.Г..
С изпълнителен лист, издаден на
01.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1206/2010 г. на Районен съд град Несебър, ответникът
С.Г. е осъден да заплати на “Ц.К.Б.” АД, при условията на солидарност, сумата
251 400 лв., представляваща главница по записа на заповед, ведно със
законната лихва, считано от 28.10.2010 г. до окончателното изплащане и
7 998 лв. разноски.
Доказа се,, че длъжникът е възразил
срещу издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е образувано т.д.
№ 419/2011 г. Окръжен съд гр.Бургас с правно основание чл. 422 ГПК, по което с
решение е признато за установено,
че “Ц.К.Б.” АД има вземане срещу С.Е.Г.,
при условия на солидарност и с други лица, за сумата 156 127. 36 лв. по
запис на заповед от 06.06.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2012 г. Решението на БОС е потвърдено от
Апелативен съд, Бургас
С нотариална покана от 09.01.2018 г. на нотариус В.М., № 053 в
Регистъра на НК, ищецът е уведомил първия ответник да се яви в нотариалната
кантора на нотариус В.М. на 15.01.2018 г. за сключване на окончателен договор
по отношение на процесния недвижим имот, но на
посочената дата тя не се е явила и това обстоятелство е отразено в Констативен
протокол от същата дата на същия нотариус.
В хода на съдебното
производство по делото бе назначена
съдебно – икономическа експертиза, която следваше да установи осчетоводен ли е в счетоводството на
ищеца договорът за цесия от 28.12.2010 г. и, респективно, осчетоводено ли е
прехвърлянето на вземането на банката по договор за банков кредит – овърдрафт №
79700РО – АА 0167/ 06.06.2008 г. на цесионера по цесията.
След запознаване с движението по
счетоводна сметка 4594 790 000 03328001 - „Вземане от И.А.дог. за цесия от
28.12.2010 г., 22 броя фирмени кредити“ вещото лице установи, че сключените на
28.12.2010 г. между „Ц.к.б.“ АД и „И.А.“ ЕООД Договор за цесия № 02 от същата
дата, с предмет прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за кредит в
размер към 27.12.2010 г. - общо 8 715 210,14 лева, и Споразумение за
прехвърляне на вземане (л. 72-73 от делото) по Договор за банков кредит – овърдрафт №
79700РО – АА 0167/06.06.2008 г., в общ размер
315 506,40 лева, са намерили счетоводно отражение в „ЦКБ“ АД. Видно от
записванията по извлечение за движението по счетоводна сметка 4594797 000
********** - „Договор за цесия от 28.12.2010 г., фирмени кредити“, налице е
отписване на формирано съдебно вземане по договор за банков кредит – овърдрафт №
79700РО – АА 0167/06.06.2008 г.
Вземането в размер 315 506,40 лв.
е част от общото вземане по Договор за
цесия от 28.12.2010 г., за 22 броя фирмени кредити. Същото представлява
3,6201812 % от цялото вземане от 8 715 210,14 лв. На 30.10.2017 г.
салдото на счетоводна сметка 4594 790 000 03328001 - „Вземане от И.А.Дог.
за цесия от 28.12.2010 г., 22 броя фирмени кредити“ е дебитно в размер на
6 412 689,13 лв., което отразява задължението по Договора за цесия от
28.12.2010 г. На същата дата по кредита на гореописаната счетоводна сметка е
извършено записване с тази сума. Посоченото основание е „Прехвърляне на редовна
главница по кредит във връзка с договор за цесия от 28.12.2010 г. Ф.И.А., 22
броя фирмени кредити“. С това записване се онагледява прехвърлянето на остатъка
от задължението като редовна главница. Изготвен е погасителен план и в
следващите периоди са начислявани и погасявани суми за лихви. Към 31.12.2018 г.
вземането на „ЦКБ“ АД по договора за цесия от 28.12.2010 г. и Споразумение за
прехвърляне на вземане по Договор за банков кредит – овърдрафт №
79700РО – АА 0167/06.06.2008 г., в размер 315 506,40
лв., е погасено изцяло.
Към
07.04.2015 г. - дата на предявяването на исковата молба, при „ЦКБ“ АД, размерът
на задължението, осчетоводено като вземане по сключените на 28.12.2010 г. Договор за цесия № 02 и Споразумение за прехвърляне на вземане по
Договор за банков кредит – овърдрафт № 79700РО – АА 0167/ 06.06.2008 г., цялото от 315 506,40 лв., е
277 403,23 лв. Вземането се осчетоводява по сметка 4594 790 000
03328001 - „Вземане от И.А.дог. за цесия от 28.12.2010 г., 22 броя фирмени
кредити“ и 4595 790 000 559020 12 – Сметка в лева на „ЦКБ” АД - ЦУ за
погасяване на цесии – 12 бр., с Ф.И.А. и не се води като вземане по банков кредит – овърдрафт № 79700РО – АА 0167/ 06.06.2008 г.
Сумите,
осчетоводени от банката - ищец, получени от „Ф.И.А.“ ЕООД, в общ размер
315 506,40 лв., са намерили отражение по кредита на счетоводна сметка 4594
790 000 03328001 - „Вземане от И.А.дог.
за цесия от 28.12.2010 г., 22 броя фирмени кредити“ и 4595 790 000 559020
12 – Сметка в лева на „ЦКБ” АД - ЦУ за погасяване на цесии – 12 бр, с „Ф.И.А.” ЕООД.
В
„ЦКБ“ АД същите не са осчетоводени като
резултат от изпълнителни действия в изпълнително дело 206/2010 г. на ЧСИ И. Б.,
с район на действие Окръжен съд Бургас.
Изложеното се доказва от приетите от съда и
неоспорени от страните писмени доказателства, както и от техните становище в
производството по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД - за обявяване относителна недействителност
по отношение на ищеца на сключения между тримата ответници
договор за дарение, оформен с описания по - горе нотариален акт.
Съгласно чл. 135, ал. I ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането.
Според ал. II на същия текст, знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
Искът по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора
срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или
обременява имуществото си, предназначено, съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД, за
удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за реализиране на
вземането на кредитора. Този иск носи още наименованието „отменителен
иск”, пред вид правната му същност и последиците от упражняването на правото на
иск по чл. 135 ЗЗД. Поради преобразуващия характер на правото на кредитора,
искът, с който това право се упражнява, е конститутивен
- насочен е към предизвикване на правна промяна - като, при наличието на
определени, изрично визирани в закона предпоставки, действителното правно
действие на длъжника, с което той се разпорежда с имуществото си в полза на
трето лице, бива обявено за недействително спрямо кредитора, т. е.
недействителността е относителна - само спрямо кредитора - ищец по иска с правно
основание чл. 135 ЗЗД, а по отношение на всички останали трети лица действието
остава валидно.
Кредиторът може да иска отмяна на извършено от длъжника
увреждащо го правно действие, само ако действието е действително и е увреждащо
- когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или неговото
обременяване.
Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато
длъжникът се разпорежда в полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум, без да получава срещу това насрещна престация (напр. при безвъзмездните сделки), без насрещната
престация да съответства по стойност на прехвърления
имуществен актив или когато разпореждането ще доведе до затруднение при
удовлетворяването на кредитора.
С оглед на това се приема, че по отношение на увреждащото
действие на длъжника, са налице две хипотези, като, съответно, то може да бъде
възмездно или безвъзмездно.
Когато действието има възмезден характер, нормата на чл. 135,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД установява изричното изискване третото лице, с което длъжникът
е договарял, също да е знаело за увреждането - за факта, че, извършвайки
сделката, длъжникът намалява имуществото си, въпреки задълженията си към
кредитори.
Не така стои въпросът когато действието е безвъзмездно, тъй
като в този случай законът придава правно значение само на знанието на
длъжника, за наличие на увреждане по отношение на своя кредитор.
Правото на иск по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което
има качеството „кредитор” на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна
се иска. Това качество е обусловено от съществуването на вземане към длъжника,
което може да е и непарично, но трябва да е действително, да е възникнало преди
извършването на увреждащото действие от длъжника и да съществува при
извършването му, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на
осъществяване на това разпоредително действие.
Основателността
на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловена и от субективен елемент и това е именно
наличието на знание у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото
си, уврежда свой кредитор, като е достатъчно само знание у длъжника, че той има
кредитор, който може да се удовлетвори от имуществото му и че вследствие на
съответното действие се увреждат неговите интереси.
Разпоредбите
на чл. 135, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД правят разграничение между безвъзмездните и
възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки
се придава правно значение единствено на знанието на длъжника при дезинтересиране по отношение знанието/незнанието на третото
лице, в чиято полза е извършено разпореждането; обратно - при възмездните
сделки законът обуславя недействителността на извършеното от длъжника действие
не само от знанието на длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от
знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е въведена и оборима презумпция за знание, когато третото лице, в чиято
полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ
на длъжника.
Поради неблагоприятните правни последици на отменителния иск, правото на кредитора да предяви иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД се поражда при наличие на изрично визираните в закона
кумулативни предпоставки - валидно възникнало и непогасено вземане срещу
длъжника, което съществува към момента на разпореждането; разпоредително
действие, извършено от длъжника след възникване на вземането на кредитора, с
обект имуществени права, от които кредиторът може да удовлетвори принудително вземането си в случай на неизпълнение
от страна на длъжника, знание у длъжника за увреждащия ефект на извършеното
действие спрямо кредитора. Липсата на която и да било от посочените кумулативни
предпоставки препятства възникването на правото по чл. 135 ЗЗД и обуславя
неоснователност на този иск.
В настоящия случай, безспорно се доказа, че ищецът е кредитор
на първия ответнив, в качеството му авалист по записа на заповед, срещу който авалист е издаден изпълнителен лист за събиране на
вземането на кредитора.
От ответната страна беше направено възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за неоснователно, пред вид факта, че общата 5 годишна давност, визирана в чл.110 ЗЗД, е започнала да тече от датата на извършеното разпореждане с имота - 07.04.2010 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена по пощата на 07.04.2015 г.
Съдът намира, че ищецът
притежава качеството на кредитор по отношение на ответника С.Е.Г. от момента на
авалиране от негова страна на процесния
запис на заповед от 06.06.2008 г. – обстоятелство, което,
без да е законово изискуемо;, е установено и признато по съдебен ред с влязлото
в сила решение на Бургаския окръжен съд за сумата 156 127. 36
лв., заедно с лихвите. Няма
съмнение, че ответникът С.Г., като поръчителят по записа на заповед, има
качеството на длъжник – обстоятелство, което води до неоснователност на възраженията
на ответниците в тази насока. По тези съображения
съдът намира и заключението на приетата и неоспорена съдебно – икономическа
експертиза за неотносимо към спора.
Договорът за
дарение, сключен между ответниците на 07.04.2010 г. съдът
намира за увреждаща банката сделка, пред тъй като длъжникът С.Г. обективно е
намалил имуществото си сключвайки безвъзмезден договор при липсата на насрещна престация.
Що се касае до наличието на знание за увреждането, както бе посочено по – горе, пред вид факта, че третото лице, с което длъжникът е договарял е син /низходящ/ на длъжника, сделката попада в хипотезата на законовата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, поради което съдът намира и това ответниково възражение за неоснователно.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, пред вид наличие на изискуемите предпоставки, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, че предявеният Павлов иск е основателен и, като такъв, следва да бъде уважен частично – до размер ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на договора за дарение, по следните съображения: По делото не се спори, че ответницата К.Г. е съпруга на ответника С.Г., като тя няма и не е имала качеството на длъжник на банката – ищец, тъй като дългът на последния, в качеството му на авалист /поръчител по записа на заповед/ е личен дълг.
С оглед на това съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи за ½ ид.ч. от дарения имот,
а за останалата ½ ид.ч. претенцията да се
отхвърли, като неоснователна.
Разноски
на ищеца не следва да се присъждат, тъй като същите не са поискани нито в
съдебно заседание, нито в представената писмена защита.
С оглед
изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер 400 лв. –
по представения списък и съобразно частичното отхвърляне на исковата претенция.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА за относително
недействителен по отношение „Ц.К.Б.“
АД, чрез адв.Ю.Р. – САК, съдебен адрес *** нотариален акт, Рег. №
15, том I, акт № 20/07.04.2010 г. нотариус Д.Г.,с рег. № 048 между С.Е.Г. и К.А.Г.,
от една страна, и Е.С.Г., от друга страна, договор за дарение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 20, в секция 4, на 5
жилищен етаж, със застроена площ от 77,37 кв.м., състоящ се от: входно антре,
дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, мокро
помещение и два балкона, при граници: изток – коридор и ап. 19, запад - улица,
север – стълбище и коридор, юг - вътрешен двор, заедно с 0,914% идеални части
от общите части на сградата, равняващи се на 13,47 кв.метра, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ XII-452, от квартал 30, по плана на
гр.София, местност ’’Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ от 3150 кв.м., при граници:
от изток и север - улици, от запад - УПИ Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII - 472, УПИ
VII-471, УПИ VI-469, от юг - УПИ 1-476, УПИ XII-1264 и тупик,
както и ГАРАЖ № 30, в сутерена на сградата, на кота
-2,85 м., с площ 19,76 кв.м., при граници: изток - гараж 28, запад - автоподход, север – гараж 31, юг – гараж 29, заедно с 1,870%
идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 18,78
кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, до размер ½ ид.ч. от имота, на основание чл. 135 ЗЗД..
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.“ АД да
заплати на С.Е.Г., К.А.Г. и Е.С.Г. в размер 400 лв., съобразно частичното отхвърляне на исковата
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ