№ 1963
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110152268 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Д. М. ЕГН: **********,
с адрес: гр. С против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“ ул. „Рало Петков – Казанджията“, № 4-6=
Ищецът твърди, че на 26.02.2009 г. е сключил Договор за издаване на кредитна карта
EUROLINE с „Юробанк И Еф Джи България“ АД с № 992467. Твърди, че редовно е плащал
месечните си вноски, като след около година било преценено, че е изплатил напълно
задължението си по договора. Твърди, че не е бил осведомяван по никакъв начин от банката,
че са останали някакви задължения по договора.
Твърди се, че на 18.01.2016 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Юробанк България“ АД с ЕИК 00064749 и ответника по настоящия
спор „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Ищецът сочи, че ответната страна твърди, че по силата на
този договор е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД задължението на Д. Д. М.,
произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE № 992467/ 26.02.2009г.
Твърди, че никога не e бил уведомяван за така извършената цесия и придобиването от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на някакво претендирано от тях вземане срещу него. Твърди, че
„ЕОС Матрикс“ ЕООД не са легитимирани като цесионер и нов кредитор, тъй като не са
били спазени никакви законови изисквания за прехвърляне на вземане и уведомяването му
за това.
Твърди, че впоследствие, без да е бил информиран, нито е получил съобщение по
надлежен ред от съда, срещу него е било образувано частно гражданско дело № № 31812/
2017 г. по описа на Софийски районен съд, 28- ми състав. Твърди, че въз основа на
горепосоченото частно гражданско дело е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, както и изпълнителен лист за следните суми, а именно: главница
в размер на 443.69 лв., договорна лихва в размер на 1055.92 лв. и деловодни разноски в
размер на 29.99 лв.
1
Твърди, че по горепосоченото заповедно производство е било заявено от взискателя
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че задълженията по договора на обща стойност от 1499.61 лв.
окончателно са падежирали на 26.02.2011 г. Описва се, че въз основа на издадения по реда на
заповедното производство по ч. гр. д. № 31812/ 2017 г. по описа на СРС, 28-ми състав
изпълнителен лист, срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 20178560403879 по
описа на ЧСИ Биляна Богданова за принудително събиране на сумите по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, посочени по - горе.
Твърди, че по горепосоченото ч. гр. д. № 31 812/2017 г. по описа на СРС - 28-ми състав
е представил по надлежен ред възражение. Твърди, че впоследствие с Определение от
14.07.2020 г. съдът е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение от
23.05.2017 г., издадена по горепосоченото гр. д. № 31 812/2017 г. по описа на СРС, 28-ми
състав, като определението е влязло в сила на 28.07.2020 г.
Ищецът твърди, че впоследствие е било прекратено и изпълнителното дело №
20178560403879 по описа на ЧСИ Биляна Богданова с Постановление за прекратяване от
16.07.2021 г.
Твърди се, че ищецът е продължил да получава телефонни обаждания от служители на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, въпреки че е било прекратено както ч. гр. д.№ 31812/2017г. на СРС -
ГО, 28- ми състав, така и изпълнителното дело № 20178560403879.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Д. Д. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „С“ № 8, ет. 2 и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Малинова долина“ ул. „Рало Петков – Казанджията“, № 4-6, че Д. Д. М. ЕГН:
**********, с адрес: гр. С не дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“ ул. „Рало Петков –
Казанджията“, № 4-6, сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 31812/2017 г., по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, а именно: сума в размер на 443.69 лв. – главница по договор №
992467/26.02.2009 г. за кредитна карта EUROLINE, сума в размер на 1055.92 лв. – договорна
лихва от 26.02.2009 г. до 26.02.2011 г., сума в размер на 29.90 лв. – разноски в заповедното
производство, както и законна лихва от 26.02.2011 г. до изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се прави
признание на иска. Моли съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, като
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат възложени на ищеца, доколкото
ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, с което е заявено искане за постановяване
на решение при признание на иска и присъждане на разноски в полза на ищеца, за които
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
За ответникът, редовно призован се е явил процесуален представител в съдебно
заседание, който поддържа заявеното признание на иска и прави искане да не се възлагат
разноски на ответника.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 от ГПК, съдът приема за доказана
следното от фактическа и правна страна:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума в общ размер на 2706.06 лева, от която 443.69 лв. – главница по договор №
992467/26.02.2009 г. за кредитна карта EUROLINE, 1055.92 лв. – договорна лихва от
26.02.2009 г. до 26.02.2011 г., 29.90 лв. – разноски в заповедното производство, както и
законна лихва от 26.02.2011 г. до изплащане на задължението.
Същият е допустим, като се има предвид, че е налице както активна така и пасивна
процесуална легитимация на страните, предявен е от лица, което твърди и доказва правен
2
интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъда разгледан по същество.
Не се спори и се доказва, че ищецът е сключил Договор за издаване на кредитна карта
EUROLINE с „Юробанк И Еф Джи България“ АД с № 992467.
Не се спори, че на 18.01.2016 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Юробанк България“ АД с ЕИК 00064749 и ответника по настоящия
спор „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като по силата на този договор „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
придобил вземанията по договора за кредитна карта и задълженията по него, дължими от Д.
Д. М., произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE № 992467/
26.02.2009г.
Не се доказва, ищецът да е бил уведомен за извършената цесия.
Установява се, че е било образувано частно гражданско дело № № 31812/ 2017 г. по
описа на Софийски районен съд, 28- ми състав, по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и изпълнителен лист за следните
суми, а именно: главница в размер на 443.69 лв., договорна лихва в размер на 1055.92 лв. и
деловодни разноски в размер на 29.99 лв.
Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 20178560403879 по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Доказва се, че с Определение от 14.07.2020 г. съдът е обезсилил издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.05.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 31812/2017 г. по
описа на СРС, 28-ми състав, като определението е влязло в сила на 28.07.2020 г.
Доказва се, че с Постановление за прекратяване от 16.07.2021 г. е било прекратено и
изпълнителното дело № 20178560403879 по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Видно от писмо изх.№ 01482/25.8.2023 година ищецът е бил уведомен от ответника, че
съществува гъвкава система за изплащане на вземанията.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на
разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на
ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава
претендираното или не признава отричаното от него право. Признанието на иска обвързва
съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 ГПК (нов), или да остави съда да постанови решение
по чл. 235 ГПК (нов) – в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната
практика – „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решението, основано на
признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. №
5289 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба -така в отговора на исковата молба и в
съдебно заседание - ответникът, чрез процесуалния си представител е направил категорично
изявление за признание на факти и съответното на това признание на иска.
С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени
доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание
на иска – заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим и основателен,
както по основание така и по размер.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответниците, може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявената осъдителна претенция за основателни като доказана.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските
3
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството в следния размер: 109,00 лева
заплатена държавна такса.
Съдът не приема за основателно искането за неприсъждане на разноски в полза на
ищеца, доколкото не са налице в кумулативност предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК –
въпреки, че ищецът е заявил признание на иск с поведението е станал повод за образуване
на делото, поради което не се освобождава от отговорността за разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК и
чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Д. Д. М. ЕГН:
**********, с адрес: гр. С и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“ ул. „Рало Петков – Казанджията“, № 4-6,
че Д. Д. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. С не дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“ ул.
„Рало Петков – Казанджията“, № 4-6, сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 31812/2017 г., по описа на
Софийски районен съд, 143 състав, а именно: сума в размер на 443.69 лв. – главница по
договор № 992467/26.02.2009 г. за кредитна карта EUROLINE, сума в размер на 1055.92 лв. –
договорна лихва от 26.02.2009 г. до 26.02.2011 г., сума в размер на 29.90 лв. – разноски в
заповедното производство, както и законна лихва от 26.02.2011 г. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“ ул. „Рало Петков – Казанджията“, № 4-6 да
заплати на Д. Д. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. С сумата от 109,00 лева, представляваща
сторените разноски за заплатена държавна такса в производството по гр.дело № 52268/2023
година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4