Решение по дело №586/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №441

                                 

гр.Русе, 18.XI.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД                 ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ    в  публичното заседание на 29 октомври 2019 г.                    в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                    АНТОАНЕТА АТАНАСОВА                               

                                                                                  

 

при секретаря  ИВАНКА ВЕНКОВА                                                          и в присъствието на прокурора                                                                                   като разгледа докладваното от съдията  ГАВРАИЛОВА В. гр. д. N586 по описа за  2019  г., за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

М.П.П.,***,  чрез пълномощника й адв.Д.С., е обжалвала решение  №1238 от 05.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 231/2019 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.234 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Излага доводи за неправилност на  решението,  като постановено при съществени  нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което исковете да бъдат уважени, при законните последици.

Ответникът по жалбата Министерство на вътрешните работи – София, не изразява становище по основателността на същата.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество  е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявени от М.П.П.  против Министерство на вътрешните работи искове за заплащане на сумата от 299,07лв. удържана от ответника на основание чл.174,ал.4 ЗМВР от дължимите на ищцата обезщетения по чл.234,ал.1 и ал.2 от ЗМВР и за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба  до окончателното й изплащане.

По делото не е било спорно и от представените писмени доказателства е установено, че ищцата-жалбоподател в настоящото производство е започнала работа по служебно правоотношение с ответника на 1-10.2012г., което е прекратено със заповед № 8121К-8846/10.09.2018г., считано от датата на връчване на заповедта – в случая 30.09.2018г. на основание чл.226,ал.1,т.4 от ЗМВР – по собствено желание. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение П. е заемала длъжността „с. р. п.“ в отдел „Р.“ при Областна дирекция на МВР-Р.-вж.заповед на л.25 от гр.д.№231/19г. на РРС.Със заповедта е било разпоредено да й се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР, както и на основание чл. 173, ал. 4 и чл. 174, ал. 4 от ЗМВР

 тя  да възстанови на МВР разходите за издръжка и обучение в Академия на МВР, пропорционално на времето на неизпълнение на задължението да служи в МВР за срок от 5 години. Установено е, че през периода, през който е била в служебно правоотношение с ответника, жалбоподателката действително е участвала в курс за професионално обучение. Със заповед  №81221К-5620/29.06.2017г. на Г. с. на МВР, на основание чл.35, ал.2, т.4 и чл.170, ал.3 ЗМВР, както и на Наредба №6121з-433/16.09.2017г., М.П.  е била определена за участие в курс за първоначално професионално обучение 1.В.1.8.И.д “Курс за изпълнителска длъжност “м.р. п.“, “с. р.п.“ и “г. р. п.“ в дистанционна форма на обучение към факултет “Полиция“ при Академията на МВР, считано от 03.07.2017г. до 04.08.2017г./л.л.23-24 от гр.д.№231/19г. на РРС/.

          Съгласно чл.173, ал.4 ЗМВР, след приключване на обучението държавните служители се задължават да служат в МВР за срок от 5 години, от които поне 3 години – в структурата, в която са назначени. В разпоредбата на чл.174,ал.4 ЗМВР е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание или по дисциплинарен ред преди изтичане на 5-годишния срок държавните служители възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода на обучението, пропорционално на времето на неизпълнение.Ищцата не е изпълнила  задължението  да служи в МВР в посочения срок, поради което със заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение като служител на МВР тя е задължена да възстанови разходите за издръжка и обучение в Академията на МВР, пропорционално на времето на неизпълнение на това задължение.

От представените от ответника справки за изплащане на обезщетения при прекратяване на служебно правоотношение и от данните по приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезщетението, което се дължи на ищцата по чл.234,ал.1 от ЗМВР – за прослужени 6 години в МВР, е 7653,48лв, а дължимото по чл.234,ал.8 от с.з. обезщетение за 13 дни неползван отпуск, е 799,16лв. в брутен размер.В представената от ответника справка рег. №4581р-12152/13.09.2018г. е удостоверено, че М.П. е  преминала  курс за първоначално професионално обучение в Академията на МВР през периода 03.07 – 04.08.2017г. -5-седмичен дистанционен курс, във връзка с което са направени разходи в размер на 389.25 лв, свързани с учебната дейност.

          Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е констатирало, че  към датата на прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателката е служила в МВР 1 г. 1 м. и 27 дни. Разликата до изискуемите пет години е 3г. 10 м. и 3 дни или на 46 месеца и 3 дни за периода от 01.10.2018г. – датата на прекратяване на правоотношението до 04.08.2022г. – датата на изтичане на петгодишния период. Според вещото лице за периода на неизпълнението на задължението сумата за възстановяване от ищцата възлиза на 299.07 лв разходи по обучението й.

          Съгласно чл.240 ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно поведение, когато не е възстановил разходите по чл.174, ал.3 и ал.4 ЗМВР, неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има право да получи.Страните не спорят относно размера на процесната сума.Спорен е въпросът дали ищцата дължи разходи за проведеното й обучение. В исковата молба и във въззивната жалба ищцата излага доводи за това, че не дължи възстановяване на разходи,  защото подобно задължение не било предвидено  относно проведеното й обучение. Освен това не са й били предоставени материали за работата на длъжността и счита, че на практика не са направени разходи от Академията на МВР.Безспорно е установено, че ответникът е осигурил на П. обучение по Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи за придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнението на длъжностните задължения по основните задачи и дейности на Министерството на вътрешните работи. Ето защо за нея, като държавен служител, е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от ЗМВР -  за ищцата съществува нормативно задължение за възстановяване на разходите за издръжка и обучение в Академията на МВР, съобразно чл. 173 от ЗМР вр. чл. 2 от Наредба№ 8121з-433/16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от МВР. Съгласно чл. 240 от ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител, когато не е възстановил разходите за обучение, неиздължената сума се удържа от обезщетението, което има право да получи, както  е процедирал и ответника в настоящия случай.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение на районния съд, изцяло, следва да бъде потвърдено като правилно от въззивния съд, ведно със законните последици.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, окръжният съд

 

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 1238 от 05.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 231/2019 г. на Русенския районен съд.

 

Решението окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Антоанета Атанасова

           Не споделям правните изводи на мнозинството във въззивния състав, респективно не съм съгласна с окончателния правен резултат от обжалването по следните съображения:

          Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗМВР професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение. Професионалното обучение е предвидено съгл. чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 8121з-433 в две форми: професионално обучение с откъсване от работа и професионално обучение по месторабота. Професионалното обучение с прекъсване от работа съгл. чл. 2, ал. 2 от Наредбата се реализира чрез курсове за: 1. Първоначално професионално обучение; 2. Повишаване на професионалната квалификация и 3. Професионална специализация, а съгл. чл. 2, ал. 3 от Наредбата професионалното обучение с откъсване от работа се извършва в Академията на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и обучаващите звена на МВР. Професионалното обучение по месторабота се осъществява с предвидените в чл. 3, ал. 2, т. 1-5 от Наредбата подготовки.

         В чл. 11, ал. 1 от Наредбата пък е предвидено, че професионалното обучение с откъсване от работа се провежда в присъствена, дистанционна или комбинирана форма, а в чл. 16 се посочва, че първоначалното професионално обучение се провежда в присъствена или комбинирана форма и се реализира в базов и специализационен екип, включващи самостоятелни теоретични и теоретико-практически модули и практически стажове.

         Прочитът на цитираните разпоредби налага извода, че професионално обучение с откъсване от работа може да се провежда в присъствена, дистанционна или комбинирана форма само когато е такова по т. 2 и т. 3 от чл. 2, ал. 2 от Наредбата, т. е. за повишаване на професионална квалификация и за професионална специализация, а първоначалното професионално обучение може да се провежда само в присъствена или комбинирана форма, но не и в дистанционна. Поради това намирам, че първостепенният съд неправилно е приел, че курсът, проведен от ищцата е бил курс за първоначално професионално обучение, както е записано в заповедта на главния секретар, доколкото при този вид обучение не е предвидена дистанционна форма на обучение в нормативните актове.

        Отделно от това, намирам за неправилен и незаконосъобразен и формираният от първата инстанция извод за доказаност на размера на разходите за обучение от страна на ответника, поради което и извършеното от ответника удържане на сумата за разходи от дължимото на ищеца обезщетение по чл. 234 ЗМВР е основателно. Видно от заповедта от 29.06.2017 г., в нея  не са посочени разходите за участие на един обучаем в обучението. Последното противоречи на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата в относимата за процесния период редакция от 2017 г., която изисква такова посочване. Нещо повече, съгл. действащата за процесния период разпоредба на § 2 от ДР на Наредбата разходите за участие в професионалното обучение с откъсване от работа, следва да се определят по методика, която се разработва от Дирекция "Планиране и управление на бюджета" в срок до 1 месец от влизане в сила на наредбата. По делото нито се представя такава методика, нито има данни такава въобще да е била приета, за да може да се установи по какъв начин и какви са критериите, определящи разходите за обучение при различните видове курсове за обучение на служителите на МВР. Няма и никакви доказателства относно размера на разходите. Не са представени никакви разходно –оправдателни документи.  

         Предвид всички изложени съображения считам, че  оплакванията във въззивната жалба са основателни, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се  отмени и да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.   

 

 

                                                                                                         Съдия: