Р Е
Ш Е Н
И Е № ..….
Гр. София, 08.07.2022 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия :
Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 683 описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение №
186928/28.08.2020 г. на СРС, 171 с - в, по гр. д. № 45861/2018 г. И.Д.Г., ЕГН **********,
е осъден да заплати на Б.В.Д., ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД,
следните суми : сумата от 2 250 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от възможността за отдаване под наем за периода от
30.09.2017 г. до 28.06.2018 г. на търговски обект „кафе-аперитив“, с
идентификатор 68134.2816.2410.8.14 находящ се в гр. София, ж.к. „********бл. ********при
месечна наемна цена от 250 лв., сумата от 1 500 лв., обезщетение за
вреди от предсрочно прекратяване на договор за наем от 15.09.2017 г. и анекс
към договора от 30.09.2017 г. и сумата от 400 лв., представляваща
обезщетение за вреди в размер на заплатената от Б.В.Д. цена за възстановяване
на прекъсната канализационна тръба по фактура № 596/27.06.2018 г., както и
разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ответника И.Д.Г., който, чрез
представителя си, го оспорва в срока по чл. 259 ГПК. Поддържа, че решението е
необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди,
че не се установява противоправно поведение на ответника, от което да са
произлезли имуществени вреди за ищцата, както и чрез действията си ответникът да
е възпрепятствал ползването на имота от наемател или от самата ищца през
процесния период. Излага доводи, че е установено, че след получаване на покана
от ищцата на 15.06.2018 г. ответникът веднага е допуснал работниците от наетата
от нея фирма и ремонта на канализацията е извършен през м. 06.2018 г. Не се
установява ищцата да е канила ответника до я допусне в имота си, преди
13.06.2018 г., за да отстрани възникналата повреда, нито се установява да го е
канила да отстрани за своя сметка проблеми в канализацията или преди 15.06.2018
г. ответникът изобщо да е знаел, че ищцата има проблеми с отдаване на
собственото си помещение под наем или че се налага ремонт на канализацията, за
да се ползва помещението като „кафе - аперитив“. Поддържа, че ищцата не е
потърсила своевременно съдействието на ответника за отстраняване на повредата в
имота, а го е направила 9 месеца след подписване на договора за наем. Вместо да
потърси съдействие, ищцата е подписала на 30.09.2017 г. анекс към договора за
наем от 15.09.2017 г., с който е поела задължение да изплати на наемателя,
който не е ползвал изобщо имота, обезщетение в размер на тримесечния наем и да
върне дадения депозит, без отново да поиска съдействие за отстраняване на
проблема от ответника. Поддържа, че недобросъвестно ищцата е поканила ответника
за съдействие едва на 13.06.2018 г. и той е оказал веднага такова за
отстраняване на повредата, като е осигурил достъп през имота си. Сочи, че не се
установява с поведението си ответникът да е прекъснал канализационните тръби и
по този начин да е препятствал ищцата да ползва имота по предназначение или да
го отдава под наем, нито се установява към кой момент е възникнал проблема.
Неоснователно и необосновано СРС е приел, че към 30.09.2017 г. липсвала
функционираща канализационна тръба в имота на ищцата. Поддържа, че договорът за
наем и анекса към него нямат достоверна дата по чл. 181 ГПК, поради което са
антидатирани и не могат да се противопоставят на ответника, а ищцата да черпи
права от тях. Излага доводи, че
договорът за наем и изготвен впоследствие, за целите на процеса. Не се
установява да е налице причинна връзка между поведението на ответника и
изпратеното от ищцата обезщетение в размер на 1 500 лв. за прекратяване на
договора за наем от 15.09.2017 г. и анекс от 30.09.2017 г. Не са представени
доказателства, че тази сума е реално заплатена от ищцата. Сочи, че не са налице
основания за възстановяване на сумата от 400 лв., заплатена според ищцата за прекъсната
канализационна тръба, тъй като липсват доказателства, че сумата е заплатена за
ремонт на канализацията на гараж № 11, а не на собствения на ищцата обект.
Липсват доказателства за съответствие на канализацията с утвърдените строителни
книжа. В заключение сочи, че не се установява извършване на действия от
ответника, с които той да е причинил имуществени вреди на ищцата в
претендираните размери. Претърпените от ищцата вреди се дължат на нейно
недобросъвестно поведение. Моли да се отмени решението и исковете да се
отхвърлят изцяло. Претендира разноски.
Ищцата Б.В.Д., чрез представителя си, в писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.
263 ГПК, излага съображения за неоснователност на жалбата и за законосъобразност
и обоснованост на решението. Поддържа, че изводите на СРС са съобразени с
всички събрани по делото доказателства, писмени и гласни, в тяхната цялост,
които СРС е обсъдил обстойно. Ответникът не е имал възражения относно датата на
договора за наем от 15.09.2017 г. пред първоинстанционния съд и възраженията му
в жалбата са преклудирани и неоснователни. Съдът правилно е приел, че в
производството са доказани всички предпоставки за присъждане на обезщетения за
непозволено увреждане, по чл. 45 ЗЗД, в това число - претърпените от ищцата
имуществени вреди и причинната им връзка
с поведението на ответника. Моли да се остави без уважение жалбата и да
се потвърди решението. Претендира разноски, съгласно списък.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Според уредените в чл.
269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността
на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е обсъдил събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди доказателствата относими към
възраженията на страните, направени в настоящото производство.
Решението се оспорва
изцяло от ответника и е валидно и допустимо постановено.
Ищцата е изложила твърдения за виновно и
противоправно поведение на ответника, състоящо
се в прекъсване на канализационна тръба към нейния имот, което е причинило вредоносни имуществени
последици, включително пропуснати ползи за нея, поради което, основателно и в съответствие с
твърденията й, СРС е квалифицирал исковете и се произнесъл на правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на
увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за вреди следва от
негова страна да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или
бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието, причинените от
конкретното действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и
вредите, които се цели да се обезщетят. Законът изисква предпоставките за
реализиране на отговорността да са налице кумулативно. Липсата на която
и да е от тях води до неоснователност на претенцията.
Въззивният
състав намира, че основният елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние от ответника - действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен
интерес, субективно право или правнозначима ценност.
В случая не е спорно и от
представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 81, том 1,
peг. № 3012, дело № 69 от
2014 г. се установява, че ищцата е собственик на недвижим имот - търговски
обект „кафе-аперитив" с идентификатор 68134.2816.2410.8.14, находящ се в
гр. София, ж.к. „********бл. ********представляващ самостоятелен обект „кафе-аперитив“,
с предназначение за търговска дейност.
От
разрешение за строеж № 123/05.10.2000 г., се установява, че за процесния обект -
кафе - аперитив, е издадено разрешение за строеж от гл. архитект на район
„Връбница".
Не
е спорно, че ответникът е собственик на съседния на този обект гараж № 11 в
същия блок.
Пред
СРС е представен договор за наем от 15.09.2017 г., сключен между ищцата и
третото за спора лице Д.Р.Й.за отдаване под наем на описания по – горе недвижим
имот - търговски обект „кафе-аперитив" срещу месечна наемна цена в размер
на 250 лв., за срок от три години, считано от датата на сключването му -
15.09.2017 г.
При
подписване на договора е уговорено от страна на наемателя да бъде заплатен
депозит в размер на 750 лв., който подлежи на връщане при прекратяван на
договора. Според т. 8. 3 от договора за наем, при предсрочно прекратяване на
договора от страна на наемодателя или по негова вина, той да дължи на наемателя
обезщетение в размер на три месечни наема, както и връщане на дадения депозит в
двоен размер.
Установява
се, че на 30.09.2017 г. ищецът е наемателят са подписали анекс към договора за
наем от 15.09.2017 г.,
според който, поради констатирано
прекъсване на канализационната тръба, по която се оттичат мръсните води от
обекта, предмет на договора и невъзможността от възстановяването й в кратки срокове,
договорът се прекратява.
В
чл. 2 от анекса е уговорено, че наемателят има право на неустойка за
предсрочното прекратяване на договора съгласно чл. 8. 3. от същия в размер на 3
месечни наема, както и на връщане на дадения от него депозит в двоен размер.
Съобразно чл. 4 е прието, че наемодателят следва да заплати на наемателя
обезщетение за причинените вреди от предсрочното прекратяване на договора в
размер на 1 500 лв., представляващи двойния размер на дадения от наемателя
депозит, както и обезщетение в размер на 3 месечни наема, за което анексът
служи като разписка, удостоверяваща заплащането на сумата.
Договорът
и анексът към него са оспорени от ответника още в отговора на исковата молба, с
твърдения, че са сключени с оглед процеса, а не на датата, посочена в тях. При
това оспорване, в тежест на ищцата е било да ангажира безспорни доказателства
за реалното наличие на твърдяното наемно правоотношение за собствения й имот в
процесния период, за неговото прекратяване по вина на ответника и за
претърпените от това вреди.
За
разлика от СРС настоящият състав намира, че такива безспорни писмени или гласни
доказателства не са ангажирани в производството. Договорът за наем и анекса към
него са частни свидетелстващи документи, които не носят подпис на ответника и
не могат да му бъдат противопоставени. Те не разполагат с материална
доказателствена сила, поради което при оспорването им ищецът следва да установи
наличието на договорно правоотношение за наем с всички допустими от закона
средства, в това число – свидетелски показания.
Според
въззивният съд наемно правоотношение в периода не се установява непротиворечиво
и от гласните доказателства, събрани в пред СРС. Свидетелите не са категорични
за наличие на договор за наем между ищцата и третото за спора лице в периода. Единственият
свидетел, който дава показания, но общо, че имотът е отдаван под наем, без да
конкретизира за кой период е сключен договора, е свидетеля В.Й.Д., баща на
ищцата, чиито показания съдът съобразява при условията на чл. 172 ГПК, при
отчитане на евентуалната му заинтересованост от изхода на спора.
В
подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че едва на 13.06.2018 г. ищцата
е изпратила до ответника уведомление, получено от последния на 15.06.2018 г., в
което посочва, че поради прекъсване на
канализационната тръба в обект гараж № 11, съседен на процесния обект, търговски
обект „кафе-аперитив" не би могъл да се използва по предназначение. В
уведомлението е посочено, че поради прекъсването на канализационната тръба, наемателят
на обекта го е напуснал и от края на месец септември 2017 г. обектът е
затворен, вследствие на което за ищцата са настъпили имуществени вреди в размер
на месечния наем.
Ответникът
е поканен, в тридневен срок от получаване на уведомлението, да възстанови
канализационната тръба с отходните води, която преминава през гаража му и да
осигури достъп до имота си, за възстанови ищцата канализационната тръба. Представена
по делото е и известие фактура № 596/27.06.2018 г., от която се установява, че ищцата
е заплатила сумата от 400 лв. за услуга по изместване на канализация в обект на
адрес гр. София, ж. к. „********бл. ********както касов бон за извършеното
плащане. Следователно, веднага след като е поканен, ответникът е осигурил
достъп до имота и проблема с канализацията е била отстранен.
Този
факт се потвърждава и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза.
От нея се установява, че имотите на двете страни се намират в жилищен блок в
кв. Обеля 2, строен преди повече от тридесет години, като блокът е присъединен
към комуналните мрежи за водоснабдяване и канализация. Експертът посочва, че
първоначално обектът на ищеца е бил гараж, който не е бил снабден с водопроводна
и канализационна инсталации. Впоследствие предишният собственик на имота е
изработил проект за преустройство на гаража в търговски обект „кафе - аперитив",
който изисква наличие на санитарен възел и мивка. Проектът е съгласуван с
района и е получено строително разрешение.
Съгласно
проекта, обектът е трябвало да бъде включен - водоснабден и отводнен, към
вертикални В и К щрангове, минаващи паралелно на контактната стена между
гаражите на ответника и ищеца, намиращи се в имота на ответника. Експертът
посочва, че при огледа установил, че от имота на ищеца излиза пластмасова канализационна
тръба ф 110, която се включва във вертикален щранг също пластмасов с ф 110,
включването е правилно и съответства на приложената документация. Установил е също,
че извършените работи по преустройство на гаража в обект „кафе - аперитив"
са съгласно представената строителна документация, има ситуационно
несъответствие на монтираните санитарни прибори в санитарния възел - тоалетна
чиния и мивка, но независимо от това те могат да изпълняват предназначението
си. При огледа в имота на ответника вещото лице констатирало наличие на стари
петна от влага по пода и контактната стена между двата имота, дължащи се на
стари течове на вода. Вещото лице не е отговорило на въпроса дали канализацията
съответства на утвърдените строителни книжа в периоди август - септември 2017
г. поради извършено впоследствие преустройство и ремонт през м. 06.2018 г.
По съществото на спора,
като съобрази доказателствата в тяхната съвкупност, въззивният състав, за
разлика от СРС намира, че в производството не са доказани предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника за причинени на ищцата
имуществени вреди, произтекли от невъзможността на й да ползва собствения си имот, като го
отдава под наем съобразно неговото предназначение, както и за възстановяване на
суми за отстраняване на повреди в В и К инсталацията. Съображенията за това са
следните :
Деликтът представлява
поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес и правнозначима
ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на
наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане
на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на
пълно обезщетяване, както претърпените
загуби, така и пропуснатите ползи.
На първо място не
може да се споделят изводите на СРС, че по делото е установено противоправно
поведение на ответника, което да е в пряка причинна връзка с претърпените от
ищцата вреди в твърдения от нея период 30.09.2017 г. – 28.06.2018 г.
За
разлика от СРС настоящият въззивен състав приема, че от събраните в
производството писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, не се
установява, че ответникът е извършил действия по запушване на канализационната
тръба в твърдения от ищцата период, м. 09.2017 г., като по този начин е
възпрепятствал ползването на имота от наемател на ищцата.
Ищцата
не е провела доказване, че в твърдения от нея период действително е подписан
договор за наем с посочените в писмения такъв параметри.
Договорът
за наем по правило е неформален договор, а в случаите на подписване на писмен
договор, той представлява частен документ, който не обвързва третите за
договора лица, който не са страни по него – т. е. няма материална
доказателствена сила. Тъй като договорът за наем и анекса към него, от
неизпълнението на които ищцата претендира да са произлезли вреди за нея, са
оспорени от ответника още в отговора на исковата молба, в тежест на ищцата е
било да ангажира безспорни доказателства, като докаже пълно и главно в
производството, че такова договорно правоотношение за собствения й имот в процесния
период е съществувало.
За
разлика от СРС въззивният състав намира, че правоотношението не се установява и
от гласните доказателства, събрани в производството.
На
следващо място следва да се посочи, че никой от свидетелите няма непосредствени
впечатления, че ответникът е прекъснал захранването с вода или е отрязал
тръбите на канализацията точно в периода 30.09.2017 г., когато ищцата поддържа,
че е сключила договор за наем на имота. Свидетелят Боян Наков, предишен собственик
на обекта, няма непосредствени впечатления, а възпроизвежда разкази на други
лица.
Не
се установява нищо по - различно е от показанията на свидетеля Даниел Г., син
на ответника, които съдът също преценя при условията на чл. 172 ГПК. Той дава
показания, че те не са прекъсвали тръбата между двата обекта, а тя е била
избила, от нея е течала мръзна вода от канала, поради което са я спрели, за да
не се пълни и техния гараж. Този свидетел сочи, че са уведомили собственика на
съседния имот за проблема, но едва през лятото на 2018 г. проблема е оправен от
ищцата и е направен ремонт, за който те са осигурили достъп до тръбите през
техния гараж. Според този свидетел, при възникване на проблемите кафе -
аператива не е работил.
При
тези доказателства въззивният състав не споделя изводите на СРС, че в
производството е установено, че ответникът е извършил действията по
ограничаване достъпа до канализационни услуги до имота на ищцата и по този
начин ползването на имота по ищцата по предназначението му е било затруднено.
Следва да се посочи освен това, че задължението
по чл. 51 ЗС, според който, ако извършването на работи в един недвижим имот е необходимо
да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за
това, е търсимо, а не носимо. Следователно, за да възникне задължение за предоставяне на достъп до имота на
ответника за извършване на СМР, следва последният
да бъде уведомен за тази необходимост. Съдът
намира, че ако ищцата беше положила добросъвестно необходимите усилия, проблемът
с канализационната тръба е можел да бъде отстранен своевременно, както това е
станало след като е поканила ответника да й осигури достъп през имота си.
В заключение въззивният
състав, за разлика от СРС намира, че в производството не се доказва противоправност
в действията на ответника, който да е довел до проблем с канализационните
тръби, нито се установява с действията си ответникът да не е дал възможност на
ищцата да извърши необходимия ремонт за нормалното ползване на имота й. В
подкрепа на посочения извод и безспорно установеното обстоятелство, че веднага
след изпращането на покана по телепоща, за осигуряване на достъп за извършване
на ремонта, получена от ответника на 15.06.2018 г., той е осигурил такъв достъп
и ремонт на спорната канализационна тръба е извършен успешно. За това
свидетелства и заключението на СТЕ, според което ремонтът, направен през м. юни
2018 г., отговаря на нормативните изисквания, както по време на огледа вещото
лице не е констатирало течове от водопроводната и канализационната мрежи в
имотите на двете страни по делото.
Както
се посочи, при полагане на дължимата грижа, ищцата е можела да отстрани
повредата в канализационните тръби до имота и много преди посочения по - горе
момент (м. 06.2018 г.) и да ползва имота си по предназначение, като не се
налага да пропуска суми от отдаването под наем на имота. За разлика от СРС,
въззивният съд намира, че не се установява непротиворечиво сключването на
договор за наем на 15.09.2017 г., нито се установява прекратяването на този
договор две седмици по – късно на 30.09.2017 г. поради невъзможността обектът
да бъде използван по предназначението му заради прекъсване на канализационните
услуги в същия, които се дължат на противоправно поведение на ответника.
По
изложените съображения въззивният състав приема, че не се установява и фактическия
състав на непозволеното увреждане, относно заплащане на сумата от 400 лв.,
заплатена от ищцата цена за изместване на канализационна тръба по фактура №
596/27.06.2018 г. Не се установява ищцата да е направила този разход в причинна
връзка с конкретно противоправно поведение на ответник.
При
липса първата предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане,
който следва да е доказан кумулативно, исковете са недоказани, а от там
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото решаващите изводи на
настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението с което исковете са
изцяло уважени е постановено в противоречие с материалния процесуален закон и следва
да се отмени, а исковете – да се отхвърлят.
Предвид промяна в изхода от спора,
решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в
тежест на ответника.
По разноските пред СГС :
Понеже жалбата ще бъде уважена,
право на разноски има ответника в производството. Пред СГС са представени само
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 100 лв. по въззивната
жалба, която следва да се присъди в полза на ответника. До приключване на
устните състезания не са представени доказателства за други направени от
ответника разноски.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 186928/28.08.2020 г. на СРС, 171 с - в, по
гр. д. № 45861/2018 г., с което И.Д.Г., ЕГН **********, е осъден да
заплати на Б.В.Д., ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД, следните суми :
сумата от 2 250 лв. - обезщетение за лишаване от възможността за отдаване
под наем за периода от 30.09.2017 г. до 28.06.2018 г. на търговски обект
„кафе-аперитив", с идентификатор 68134.2816.2410.8.14, находящ се в гр.
София, ж. к. „********бл. ********при месечна наемна цена от 250 лв., сумата от
1 500 лв., представляваща обезщетение за вреди от предсрочно
прекратяване на договор за наем от 15.09.2017 г. и анекс към договора от 30.09.2017
г. и сумата от 400 лв., представляваща
обезщетение за вреди в размер на цената за възстановяване на прекъсната
канализационна тръба по фактура № 596/27.06.2018 г., както и разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, предявени от Б.В.Д., ЕГН ********** срещу И.Д.Г., ЕГН
*********, за заплащане на следните суми : сумата от 2 250 лв. - обезщетение за
лишаване от възможността за отдаване под наем за периода от 30.09.2017 г. до
28.06.2018 г. на търговски обект „кафе-аперитив", с идентификатор
68134.2816.2410.8.14, находящ се в гр. София, ж.к. „********бл. ********при
месечна наемна цена от 250 лв., сумата от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за вреди в размер на заплатеното от Б.В.Д. обезщетение при
предсрочно прекратяване на договор за наем от 15.09.2017 г. и анекс към
договора от 30.09.2017 г. и сумата от 400 лв., представляваща
обезщетение за вреди в размер на цената за възстановяване на прекъсната
канализационна тръба по фактура № 596/27.06.2018 г.
ОСЪЖДА Б.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. З., да заплати на И.Д.Г., ЕГН *********, с адрес ***,
чрез адв. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. – държавна
такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.