Решение по дело №312/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 184

 

гр. ВРАЦА,  11.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско       отделение в

закрито заседание на   11.06.2019г.               в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

            ПЕНКА Т.П.

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар

като разгледа докладваното  от   съдията Т.Александрова            

      в.гр.      дело N` 312    по описа за 2019   год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.435,ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на К.Н.П. *** чрез адв.Д.ф.  против Постановление от 16.04. 2019г.постановено по изп.д.№ 55/2019г. по опис на ЧСИ Г.Б. ,рег. № 722,с район на действие ВрОС,с което съдебният изпълни-тел се е произнесъл по нейно възражение за разноските в изпъл-нителното производство,в частта му,в която е оставено без ува-жение възражението й като длъжник, по отношение на таксите, начислени в негова тежест в ПДИ,както и в частта,в която е оставено без уважение възражението за начислени бъдещи такси и разноски.Позовава се,че сумата дължима в изпълнителното произ-водство образувано по молба на взискатея Н.Н.К. била погасена от нея в срока за доброволно изпълнение,при което от нейна страна не се дължат никакви такси и разноски.Твърди,че взискателят в качеството си кредитор не бил оказал съдействие в извършване на действия свързани с покриване на дълга.

В срока за отговор по чл.436,ал.3 ГПК взискателят Н.Н.К. чрез адв.К.Т.,АК-Враца дава писмени възра-жения,в които оспорва основателността на жалбата и развива до-води,че е изпълнил всички следващи се от закона действия, отно-сими към събиране на вземането си.

В делото са налични и мотиви на ЧСИ Г.Б.,в които се развиват съображения за недопустимост на жалбата за частите от постановлението,което нейн предмет.

Изпълнителното производство е било образувано по молба на взискателя Н.Н.К. с ЕГН ********** чрез адв. К.Т. (с пълномощно по делото)първоначално пред ДСИ при PC гр.Враца /с номер по опис на СИС при PC Враца 1/2019г./ срещу длъжника К.Н.П. с ЕГН ********** въз основа на приложен в оригинал изпълнителен лист от дата 17.12.2019г., издаден по гр. дело 5105/2017г. по опис на PC гр.Враца -за принудително събиране на парично вземане в размер на 1 100 лв., представляващи направени по производството по гр.д.5105/2017г. по опис на PC гр. Враца разноски за адвокат-ско възнаграждение и парично вземане в размер на 1 100 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за пред-ставителство пред въззивна инстанция по в.гр.д. 254/2018г. по описа на ОС гр. Враца или за обща сума от 2200 лв.

По молба на взискателя делото е изпратено за продължаване на процеса от ЧСИ Г.Б. с peг. № 722 на КЧСИ. Делото е образувано под номер 20197220400055 по описа на ЧСИ Б..

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 3180/18.02.2019г., получена (по поща с обратна разписка) на дата 22.02.2019г.

С горепосоченото възражение/ л.74/ и уточнителното стано-вище/л.89/пълномощника на длъжника - Д.Ф. възра-зява срещу начислените и посочени в ПДИ такси и разноски по изпълнението в размер на 891 лв.,като се е позовавала на твър-денията си,че адвокат М.Г. е изпратила писмо с обратна разписка до „известният по делото постоянен адрес на взис-кателя от 28.12.2018г. с покана за доброволно изпълнение и предоставяне на банкова сметка ***”. Към възражението бе приложен неразпечатан пощенски плик (с надлежно оформени клейма па Български пощи ЕАД). Сочи се, че писмото е върнато на 28.01.2019г. до адвокат Г. в цялост,с отметка, че са оставяни 3 известия до получателя - последното на 23.01.2019г., като непотърсено и неотворено.

В тази връзка ЧСИ е предприел действия по връчване на процесното запечатано писмо,като е уведомил страните да се явят в канцеларията му на 11.03.2019г.11.00 часа,за която дата  ичас те се били редовно известени,но тъй като взискателят не се явил,в присъствие на пълномощника на длъжника Д.ф., пликът е бил отворен,от което се установило предложение за доброволно уреждане на вземането,за което взискателят пред-стави банковата си сметка.Направена е констатация,че писмото е било изпратено и подписано от адв.М.Г.,без да са предста-вени данни за обхвата на нейните пълномощия.Констатирано и,че не е достигнало до адресата.

При тази фактическа обстановка,ЧСИ е приел,че действията му изпращане на ПДИ са правилни,а направените изчисления за дължими от длъжника разноски в съдебното изпълнение съгласно чл.79,ал.1 ГПК са правилни.

Приема се,че възражението по вписаните в ПДИ разноски е процесуално недопустимо,като просрочено,поради което не под-лежи на разглеждане,но всъщност независимо от това, на прак-тика е налице произнасяне и по тази част от възражението от страна на ЧСИ.Налице е произнасяне и за частта от възражението относима към оплаквания за неправилно начислени бъдещи такси и разноски.

Като отчита горното и като взе предвид,че обект на жалбата пред окръжния съд е постановлението на ЧСИ от 16.04.2019г. относимо към подадено възражение по разноските,в съответната му част,съдът приема,че същата е процесуално допустима,като подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК и против акт на съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

За да поддържа,че не дължи такси и разноски на съдебния изпълнител,жалбоподателката чрез своя пълномощник се позовава на това,че преди образуване на изпълнителното производство от страна на взискателя,тя била отправила покана за доброволно погасяване на дълга,чрез изпратено от нея писмо до същия,в което го призовавала да посочи банковата си сметка,за да при-веде вземането му.

Установено е обаче,че процесното писмо с обратна разписка било изпратено чрез адв.М.Г.,пълномощник на длъжницата по гр.д.№ 5105/2017г. по опис на ВРС,подписано от нея и адреси-рано до известният й постоянен адрес на взискателя,не е дос-тигнало до него, тъй като последният не е бил намерен на този адрес.При това положение се поддържа,че е налице хипотезата на чл.96 ЗЗД- наличие на забава на кредитора, възникнала въз ос-нова на неприемане предложението за плащане и недаване на необходимото съдействие-предоставяне на банковата си сметка, при което разноските по принудителното изпълнение следва да са за негова сметка.

Окръжният съд не споделя изложеното за приложение на чл.95,ал.1 вр. с чл.96,ал.2 ЗЗД,в случая.Установено е след насроченото от съдебния изпълнител разпечатване на предста-веното от длъжницата писмо,че действително в него се е съ-държало предложение направено чрез адв.М.Г. в качеството й на пълномощник на длъжницата във воденото между страните граж-данско производство,предложение за доброволно погасяване на дълга.Това писмо обаче не е достигнало до адресата,което пък от своя страна е довело до образуване на настоящото изпълни-телно дело за принудително събиране на дълга.

Така или иначе,след като не е установено,че предложението за доброволно уреждане на вземането на настоящия взискател да е достигнало до него,още повече,че предложението е произтичало от адвоката-повереник,без да са налице данни за изразена воля на длъжника в такава насока, при което,както правилно отбе-лязва и съдебния изпълнител,не е ясно, в този случай с какви правомощия се е ползвала адв.М.Г.,включително и затова да изразява воля за доброволно уреждане на вземането от името на длъжницата,не може да се приеме,че поведението на взискателя е неизправно.

При безспорните данни,независимо,че писмото е било адре-сирано до постоянния адрес на взискателя,като не са пред-ставени доказателства причините поради които не е намерен на този адрес,следва да се приеме,че волеизявлението на длъжни-цата,ако се приеме,че има валидно изразена от нея воля за доброволно уреждане спора, е достигнало до знанието му.

С оглед на това в създадените между страните взаимоот-ношения не могат да намерят приложение посочените от жалбопо-дателката разпоредби на ЗЗД,още повече,че те са относими към възникнали между страните взаимоотношения,производими от съще-ствуваща между тях облигационна връзка,каквато в случая не е налице.

При това положение на общо основание приложение намира разпоредбата на чл.79,ал.1 ГПК,тъй като не са налице лимитивно изброените изключения,при което разноските и таксите начислени от съдебния изпълнител,независимо от извършеното междувременно изплащане на дълга,остават за сметка на длъжника,дори плаща-нето да извършено в срока за доброволно изпълнение.

Няма данни в призовката за ПДИ да са начислени бъдещи такси и разноски,което прави жалбата неоснователна и в тази й част.

Адвокатското възнаграждение направено от взискателя за защита в изпълнителното производство е редуцирано,като поста-новлението в тази част е влязло в законна сила.

Като отчита горното,окръжният съд приема,че обжалваните действия са правилни и следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                  Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Г.Б.,рег. № 722,с район на действие ОС-Враца,обективирани в приетото в Постановление по разноските от 16.04.2019г. постановено по изп.д.№ 55/2019г. по опис на същия,в частите му,в които е оставено без уважение възражението на длъжника К.Н.П. по отнош-ение на таксите и разноските начислени в ПДИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........