Решение по дело №1/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260034
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20205200900001
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р        Е      Ш      Е      Н      И      Е         260034

 

гр. Пазарджик, 05.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на осми февруари през две хиляди  двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав И.

 

секретар Г.Младенова                           

като разгледа докладваното от съдията Б.И. търг. дело 1/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск на   Н.Г.Н.,чрез адв. Д.С.Т.,***" АД, ЕИК: *********. със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С П.и К.К.- изпълнителени директори с правно осн.чл.432,ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.    

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

             На 24.02.2019 г., около 17:35 ч., на изхода на с. Лозен, ул. Първа (в посока с. Звъничево), общ С., обл. Пазарджик е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Хонда", модел „Сивик 5 ДР" с per. № ***, собственост на Ю.Л.Г., ЕГН: ********** и управлявано от В.Й.С., ЕГН: ********** и МПС марка „Алфа Ромео", модел „166" с per. № ***, собственост на Н.Г.Н., ЕГН: ********** и управлявано от него. Процесният пътен инцидент е настъпил при отлична видимост, при суха пътна настилка и през светлата част от денонощието, а вследствие на него е пострадал доверителя ми Н.Г.Н..За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 340р -3274 от 24.02.2019 г. по описа на РУ - гр. С.. Съгласно него виновен за настъпването на произшествието е водачът на МПС марка „Хонда", модел „Сивик 5 ДР" с per. *** -В.Й.С., ЕГН: **********, който движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, при неспазване на правилата за движение по пътищата и поради заспиване по време на управление се отклонява в ляво по посоката си на движение, навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно МПС, управлявано от доверителя ми Н.Г.Н., ЕГН: **********. Видно от щетите по двете ППС - скоростта, с която е ударен доверителя ми е изключително висока и виновният водач е причинил множество тежки увреждания на пострадалия. По случая е образувано ДП № 80/24.02.2019 г. по описа на РУ на МВР - гр. С., съотв. прокурорска проверка № 665/2019 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Пазарджик. Непосредствено след пътния инцидент, пострадалият Н. Г. Н. е постъпил по спешност с екип на ЦСМП, в средно-тежко общо състояние, в „МБАЛ - Пазарджик" АД, гр. Пазарджик. Видно от приложената Епикриза ИЗ № 3495/2019 г., КП 219, Отделение по травматология и ортопедия по описа на лечебното заведение, доверителят му е бил хоспитализиран за периода от 24.02.2019 г. {непосредствено след пътния инцидент) до 01.03.2019 г. Обръща внимание, че доверителят му е бил продължително време в много тежко състояние с ***. ***Видно от Съдебномедицинско удостоверение №. 20/01.03.2019 г. по описа на д-р Б.П. - съдебен лекар и началник ОКПСМ при „МБАЛ - Пазарджик" АД, доверителят му  претърпял увреждания, а именно:***

          Видно от приложеното съдебномедицинско удостоверение, доверителят му е получил редица тежки наранявания като е предвиден продължителен - поне 5 месечен срок за възстановяване. След изписването па пострадалия от болничното заведение, той продължава лечението си в домашни условия. *** Поради тази причина, пострадалият е потърсил допълнителна медицинска помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи. Г-н Н. е подложен на продължително медикаментозно лечение, което продължава и към настоящия момент. ***. Поради естеството на лечението и проведените интервенции, доверителят ми е подложен на строго наблюдение с рехабилитационни процедури. Видно от амбулаторен лист за преглед на пациент № 1820/28.03.2019 г„ изд. от д-р Г.Я.Р., доверителят ми е с постоянни оплаквания от ***. Предписано е медикаментозно лечение. Тъй като болките на доверителя му се задълбочавали, той потърсил допълнителна медицинска помощ. Видно от приложената Епикриза ИЗ № 5797/2019 г., КП 219, Отделение по травматология и ортопедия при „МБАЛ - Пазарджик" АД, доверителят ми е бил хоспитализиран повторно след месец и половина - с второ ИЗ - за периода от 04.04.2019 г. до 08.04.2019 г. Г-н Н. е бил опериран при обща анестезия, което е обективирано в оперативен протокол от 04.04.2019 г. и ***. Представят три броя амбулаторни листове, както следва: амбулаторен лист за преглед на пациент № 000366/04.04.2019 г., издаден от д- р И.И., амбулаторен лист за преглед на пациент № 2459/30.04.2019 г., изд. от д-р Г.Я.Р. и амбулаторен лист от 28.03.2019 г., от които е видно, че доверителят ми ***                                                            Вследствие на катастрофата физическото състояние на Н.Н. е тежко, но по-голямата травма е в душевността на пострадалия. ***

          За претърпените до този момент операции, изследвания и лечение, необходими във връзка с претърпяното ПТП и нанесените телесни и душевни увреждания, доверителят му е направил редица разходи. Вследствие на горепосоченото ПТП физическото състояние на доверителя ми е увредено, за което Н.Н. е претърпял и имуществени вреди. Във връзка с лечението си доверителят ми извършил редица разходи в болничните заведения и разходи за лекарствени средства и др., които средства са необходими за лечение и за възстановяване. Направени са и административни разходи.                             Към настоящия момент са направени редица разходи, като документи за тях представяме в размер на 4 694,77 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и 77 ст.) и изразяващи се в следното:-Разходите в размер на 1 626 лв., за които представят доказателства, а именно:

1.   Фактура № **********/28.02.2019 г. и фискален бон към нея, изд. от МБАЛ - Пазарджик АД на стойност 1 280 лв. за закупуване на заключена права плака с 10 отвора;

2.   Фактура № **********/01.03.2019 г. и фискален бон към нея, изд. от МБАЛ - Пазарджик АД на стойност 30 лв.;

3.   Фактура № **********/01.03.2019 г. и фискален бон към нея, изд. от МБАЛ - Пазарджик АД на стойност 29 лв. за заплащане на потребителска такса;

4.   Фактура № **********/05.03.2019 г. и фискален бон към нея, изд. от Фармавекс ООД на стойност 30,17 лв. за закупуване на лекарствени продукти;

5.   Фискален бон № 9436/01.03.2019 г. и фискален бон № 9437/01.03.2019 г., изд. от Атана 92 ЕООД на обща стойност 192,65 лв. за закупуване на лекарствени продукти и медицински консумативи;

6.   Фискапен бон № 0144731 /07.03.2019 г. на стойност 4,38 лв. за закупуване па лекарствени продукти и медицински консумативи;

7.   Фактура № **********/11.03.2019 г., изд. от Атана 92 ЕООД на стойност 59,80 лв. за закупуване на лекарства.

-Разходи в размер на 1060,28 лв., за които представяме доказателства, а именно:

1.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 21,80 лв. (разходи за лекарства);

2.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 7,68 лв. (разходи за лекарства);

3.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 24,40 лв. (разходи за лекарства);

4.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 5,80 лв. (разходи за лекарства);

5.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 900 лв. (разходи за лекарства);

6.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 76,60 лв. (разходи за лекарства);

7.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 12,00 лв. (разходи за лекарства);

8.   Фактура, ведно с фискален бон към нея, на стойност 12,00 лв. (разходи за лекарства).

 

             -Разходи в размер на 92,49 лв., за които представяме доказателства, а именно:

1.   Фактура № **********, изд. от „Криси - 07" ЕООД, на стойност 215,71 лв. (разходи за репатрак);

2.    Фактура № **********, изд. от „Петър Щерянов Фарма" ЕООД, на стойност 44,60.лв.

(разходи за лекарства и мазила);

3.   Фактура № **********/08.04.2019 г., изд. от „МБАЛ Пазарджик" АД, на стойност 23,20 лв. (разходи за лечение) или общо в размер на 283,51 лв.;

4.   Фактура № **********, изд. от „Елза" ЕООД, на стойност 14,70 лв. (разходи за лекарства);

5.   Фактура № **********/02.08.2019 г., изд. от „Сейба Благоевград 1" ЕООД, на стойност 34,79 лв. (разходи за лекарства и мазила);

6.   Фактура Ш **********/30.07.2019 г. г., изд. от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов" ЕАД, на стойност 15 лв. (разходи за лечение);

7.   Фискален бон 02771560 от 22.08.2019 г., изд. от „Елза" ЕООД на стойност 28 лв.

С оглед на възстановяването си в Медицински център „Хот Спрингс" ЕООД, доверителят му е направил разходи в размер на 1916 лв.. за които представят доказателства, обективирани във фискални бонове, приложени и заверени в 5 бр. копия.

За гореописаните имуществени вреди претендират с настоящия иск сумата от 4 694,77 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и 77 ст.), предявени като частичен иск от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляващи парично обезщетение за претърпени имуществени вреди за лечение и възстановяване. Правят уточнението, че размерът на претърпените от доверителя му имуществени вреди ще определят и посочат конкретно след изготвянето и изслушването на съдебномедицинската и съдебната автотехническа експертизи.                                                                                                                                      В дух на съвместно сътрудничество и с оглед на постигане на споразумение, с молба с вх. № ОК-178304 от 20.03.2019 г. и с молба с вх. № ОК-178306 от 20.03.2019 г. по описа на ЗД „Бул Инс" АД са предявени претенции към застрахователя и са заведени щети за претърпени имуществени и неимуществени вреди с номера ********** и **********. Приложени са и всички документи, които предоставяме и на Съда.  С писмо с изх. № ОК-183654/22.03.2019 г. по описа на ЗД „Бул Инс" АД са изискани документи, които своевременно са депозирани с наша молба, която прилагаме. Следва ново писмо с изх. № НЩ-2791/08.04.2019 г. по описа на ЗД „Бул Инс" АД, с който са изискани документи, които своевременно сме представили с наша молба, която прилагаме. С бланкетно писмо с изх. № НЩ-7291/26.09.2019 г. по описа на ЗД „Бул Инс" АД са изискани документи. Следват нови наши молби, които прилагаме. Въпреки многократните опити за постигане на споразумение, проведените срещи, телефонни разговори и т.н., към настоящия момент не е определен размер на обезщетение по заведените претенция от страна на застрахователя. Близо година след образуването на щетите, липсва каквото и да било произнасяне от застрахователя по заведените претенции в посока определяне на размер на обезщетение.      Освен претърпените имуществени вреди за провежданото лечение, доверителят му търпи и имуществени вреди, във връзка с увреденото му МПС. Сезирали сме застрахователя с горепосочените молби, заведена е щета № ********** и е извършен оглед на МПС, който прилагаме. Увреденото МПС е спряно от движение и се намира в гр. В., обл. П., ул. ***, след като е отдадено за скраб на „Виес Ауто" ООД, ЕИК: *********, за което прилагаме договор и разписка.

За гореописаните имуществени вреди претендира с настоящия иск сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева), предявени като частичен иск от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляващи парично обезщетение за претърпени имуществени вреди на увредено МПС. Правят уточнението, че размерът на претърпените от доверителя ми имуществени вреди на увредено МПС, вследствие от процесного ПТП, ще определят и посочат конкретно след изготвянето и изслушването на съдебномедицинската и съдебната автотехническа експертизи.                                                                                                                                  Твърди,че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 340р - 3274 от 24.02.2019 г. по описа на РУ - гр. С., виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗД „Бул Инс" АД - застрахователна полица № BG/02/118003353851,сключена на 29.11.2018 г. и валидна до 30.11.2019 г. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което ангажира отговорността на ЗД „Бул Инс" АД - виновно и противоправно деяние, извършено от водача на лек автомобил МПС марка „Хонда' модел „Сивик 5 ДР" с per. № *** - В.Й.С. и пряка причинно-следствена връзка между извършените нарушения на правилата за движение, настъпилото пътнотранспортното произшествие и претърпените от пострадалия вреди. Същото представлява застрахователно събитие, вследствие на което за увреденото лице възниква правната възможност да претендира обезщетение за всички претърпени вреди от отговорния застраховател в лицето на ЗД „Бул Инс" АД. В тази връзка и на основание с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за Н.Г.Н., ЕГН: ********** е налице правен интерес да претендира изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва, вследствие на процесното ПТП пряко от застраховате ля на виновния водач, а именно ЗД „Бул Инс" АД. Правим уточнението, че към момента лечението на доверителя ми продължава и имаме готовност да приложим допълнителни доказателства за състоянието и лечението на пострадалия.  За изплащането на дължимото обезщетение, определено от съда за причинени неимуществени и имуществени вреди представят следната банкова сметка:***: ***,  BIC: ***: „Обединена Българска Банка" АД ,Сметка в лева - адв. Д.С.Т.. Клиент: Н.Г.Н..

Формулирано е искане да се осъди „Застрахователно акционерно дружество „ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, да заплати на Н.Г.Н., ЕГН:  **********, парично обезщетение за претърпените от него  неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 24.02.2019 г., около 17:35 ч., на изхода на с. Л., ул. ***), общ С., обл. П. в размер на 25 100 лв. (двадесет и пет хиляди и сто лева), предявени като частичен иск от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди.,както и , парично обезщетение за претърпените от него имуществени вреди за лечение и възстановяване, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 24.02.2019 г., около 17:35 ч., на изхода на с. Л., ул. ***), общ С., обл. П. в размер на 4 694,77 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и 77 ст.), предявени като частичен иск от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляващи парично обезщетение за претърпени имуществени вреди за лечение и възстановяване и парично обезщетение за претърпените от него имуществени вреди на увредено МПС, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 24.02.2019 г., около 17:35 ч., на изхода на е. Л., ул. ***, общ С., обл. П. в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева), предявени като частичен иск от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляващи парично обезщетение за претърпени имуществени вреди на увредено МПС ведно с дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на процесното ПТП (24.02.2019 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума.,както и  дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за претърпени имуществени вреди за лечение и възстановяване от датата на депозирането на исковата молба до окончателно изплащане на дължимата сума,и  дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за претърпени имуществени вреди на увредено МПС от датата на завеждане на претенцията за образуване на щета пред застрахователя (20.03.2019 г.) до окончателно изплащане на дължимата сума.Претендират присъждане на направените от ищеца съдебно - деловодни разноски по настоящото дело, ведно с разходите за адвокатско възнаграждение.

Сочи доказателства и правят доказателствени искания.

    В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба в който счита, че предявените обективно съединени осъдителни искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за лихва за забава са допустими, доколкото правният интерес при осъдителните искове произтича от твърденията на ищците, изложени в обстоятелствената част на исковата им молба. По основателността на исковата молба заявява, че оспорва изцяло предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както по основание, така и по размер. Оспорваме и акцесорният иск за лихва за забавено плащане. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен, моли при постановяване на  решението да се съобразят действително доказаните и реално претърпени болки и страдания от ищеца, както и да съобразят принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли да се отчете и съпричиняването на вредоносния резултата от страна на пострадалия - Н.Г.Н., който не е управлявал МПС с правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че е налице съпричиняването на вредоносните последици от страна на ищеца във висока степен. На първо място заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил „Хонда Сивик", per. № ***към дата на настъпване на процесното ПТП -24.02.2019г. Не оспорваме и самото настъпването на ПТП и участниците в него, които са установени от констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 340р-3274 от 24.02.2019г.

Оспорва обаче механизъма, при който се твърди, че е настъпило процесното ПТП, както и твърдението, че е причинено виновно и противоправно от водача на лекия автомобил „Хонда Сивик" В.Й.С.. Оспорва предявеният иск и по размер. Претенцията за неимуществени вреди от 80 000 лева, предявена като частична за 25 100 лева намира за завишена и противоречаща на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.  Оспорва всички описани в ИМ травматични увреди да са в резултат от ПТП.

По изложените съображения оспорва и искът за имуществени вреди за проведено лечение. Оспорва, че всички разходи и разноски са били в причинно следствена връзка с приложеното лечение на ищеца,като твърди, че някои разходи са направени допълнително във връзка с неправилното първоначално лечение ***, довело до повторното й лечение в София-Пирогов и рехабилитация в МЦ Хот Спринг в с. Баня. Оспорва и искът за имуществени вреди, причинени на лекия автомобил на ищеца за сумата от 10 000 лева, предявен като частичен за сумата от 4 000 лева. Твърди, че действителният размер на вредите е много по-малък. Отделно от това твърди, че действителната стойност на л.а. Алфа Ромео , модел 166 към дата на ПТП - 24.02.2019г. е не повече от 3 000 лева.

Оспорва и акцесорния иск за лихва върху претендирайите обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП -24.02.2019г. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.С оглед на гореизложеното, счита, че получените от доверителя му увреждания — тежки, средни и леки телесни повреди, множество охлузвания, кръвонасядания, отоци и белези са пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие настъпило на 24.02.2019 г., около 17:35 ч., на изхода на с. Л., ***), общ С., обл. П..                                                                                                В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорва изцяло отговора на искова молба, депозиран от ответника и са направени допълнения и уточнения  Моли да се уважат предявените искове в пълен размер, като прави уточнението, че същите ще бъдат прецезирани - след изслушването на поисканите от нас съдебномедицинска (СМЕ) и съдебно-автотехническа експертизи (САТЕ). Изразява становище по изложените от ответника възражения като счита същите за бланкетни, недоказани и изцяло неоснователни и като такива Ви молим да не се кредитират.- Относно възражението за липса на установено противоправно деяние на водача на застрахованото при ответника МПС, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при извършен деликт се предполага във всички случаи. Това е така, защото презумпцията за вина (при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД), може да се обори само с пълно главно доказване на обстоятелствата, които я изключват. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. (Решение № 238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., По., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева). Относно обстоятелствата, причините и механизма за настъпване на процесното ПТП счита,че следва да се има предвид, че представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица№340р- 3274 от 24.02.2019 г. по описа на РУ-гр. С. представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, носещ материална доказателствена сила относно фактите, възприети лично от длъжностното лице - съставителя, а именно: участниците в процесното ПТП, пострадалите при ПТП, материалните щети по МПС-то, наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между водача на МПС марка „Хонда", модел „Сивик 5 ДР" с per. № *** -В.Й.С., ЕГН: ********** и застрахователното дружество, изяснени са обстоятелствата и причините довели до процесното ПТП, описана е подробно схемата на ПТП, както и всички приобщени доказателства по досъдебното производство. Всички те представляват обстоятелства, които съставителят на Протокола за ПТП непосредствено е възприел и удостоверил, като относно него съставителят на протокола има удостоверителна компетентност. Това становище се подкрепя и от константната съдебна практика. Уточняват, че образуваното досъдебно производство е на етап прекратяване поради признаване на вината на виновния водач, участието му в ПТП, противоправното му поведение, наличието на причинно-следствена връзка с вредоносните последици, както и поради изявлението на доверителя му - поради проявена добронамереност и човещина досъдебното производство да бъде прекратено. По отношение на възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, твърди, че по делото липсват доказателства в насока, че ищеца не е пътувал с правилно поставен обезопаситслеи колан, вследствие на което с получил описаните в исковата молба травматични увреждания,който въпрос ще бъде окончателно изяснен след приемане на заключенията на вещите лица по поисканите САТЕ и СМЕ. Твърди, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. С  оглед на което, оспорва твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице , както и изцяло твърдението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и за съпричиняване и молим Съда да го отхвърли изцяло като недоказано и необосновано. По отношение на възражението на ответника относно завишеност на размера на предявения иск, счита, че възражението на ответното дружество за завишеност на исковата претенция е неоснователно. В тази връзка ще бъде проведено пълно и главно доказване в процеса. Счита,че от изложеното по-горе може да се направи безспорното заключение, че претендираният с исковата молба размер на претенцията за неимуществени вреди е справедлив и напълно съответства на претърпените от доверителя ми болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. Той ще бъде прецизиран след приемането на назначената по делото на съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която ще даде ясна представа за състоянието на пострадалия. Относно оспорването от ответника, че ищецът е получил множество трайни и тежки травматични увреждания, относно тежестта и характера им,считам същото за неоснователно. С исковата молба са представени медицински документи, издаден по съответния законов ред от съответните медицински лица и лечебно заведение, които удостоверяват, получените травматични увреждания от ищеца, както и че са причинени по описания механизъм на ПТП. За изясняване на травматичните увреждания, които е получил доверителя ми, вследствие на процесното ПТП, както и за доказване на причинно-следствената връзка между тях и процесното произшествие, за продължителността на лечебния и възстановителен период с исковата молба, съм поискал да бъде допусната СМЕ, която ще даде отговор на тези въпроси. Изразено е становище и по отношение на възражението за недължимост на акцесорпата искова претенция за лихви за забава от датата на ШИ:Относно направените в исковата молба доказателствени искания -поддържа направените с исковата молба доказателствени искания. Моли  да  бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените от доверителя му физически болки и страдания, за установяване на обстоятелствата, че и към настоящия момент доверителят ми е с влошено здравословно състояние, както и за установяване на психическите травми, в резултат на гореописаното ПТП. Моли да  бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на механизма на ПТП. Изразява становище по доказателствените искания на ответното дружество: -Възразява срещу поискания от ответника свидетел, тъй като същия следва да устани субективни факти и обстоятелства, ирелевантни за съдебния процес. Ответната страна не е конкретизирала какво точно следва да установят свидетелските показания на св. С. и в тази връзка, Ви молим да отхвърлите това доказателствено искане, тъй като същото е неотносимо, не е необходимо и не е посочено изрично какво следва да се доказва с него.2. Не се противопоставям на поставените от ответника въпроси по САТЕ. Моля Ви да се  постави допълнителна задача към САТЕ, а именно: Ищецът бил ли е с поставен обезопасителен колан при настъпването на инцидента? Противопоставя се на искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза по формулираните от ответника въпроси, тъй като същите са подвеждащи. Дали уврежданията *** следва да бъде изследвано на базата на представените медицински документи и след като бъде извършен преглед на ишеца. В условията на евентуалност, в случай, че допуснете въпроси на ответника, Ви моля да се дадат указания за прецизиране въпросите си към СМЕ. С оглед твърденията на процесуалния  представител на ответника, че доверителят му е бил без поставен предпазен (обезопасителен колан), моли вещото лице по СМЕ да даде оповор и на следните въпроси: Дали с оглед на механизма на конкретния удар обезопасителния колан би могъл да предпази пострадалия от наранявания; Предвид -получените от пострадалия увреждания/наранявания, дали поставянето на обезопасителен колан би предотвратило настъпването на всички получени увреждания (по тялото на пострадалия') или само на част от тях Противопоставя се на възражението на ответника за неприемане на изготвените СМЕ и
САТЕ от досъдебното производство.  Следва да се има предвид, че изготвените СМЕ и САТЕ от досъдебното производство са изготвени по законоустановения ред от компетентни вещи лица. Още повече, че за нуждите на настоящето съдопроизводство са поискани СМЕ и САТЕ. С цел процесуална икономия на време и своевременното разрешаване на правния спор, молим вещите лица да работят въз основа на документите от досъдебното производство, които ще бъдат приобщени служебно по делото или ще представим въз основа на издадените ни съдебни удостоверения.      Моли, в случай на евентуални оспорвания от страна на ответника с допълнителния отговор на исковата молба, съобразено с концентрационното начало в исковия процес и процесуалното поведение на ответника да се предостави възможност да посочи други доказателства, както и да направим други доказателствени искания, които ще конкретизираме с оглед характера на направените оспорвания и указаното от съда разпределение на доказателствената тежест, най-късно до първото заседание по делото.        Моли  присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в случай, че са генерирани такива, както и разходите за адвокатско възнаграждение.                                                            
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ от ответната страна ,като заявява следното становище:                                                                                                                                 С допълнителната ИМ не са наведени нови фактически твърдения, но несвоевременно са направени нови доказателствени искания, които са преклудирани. Заявява, че поддържа изцяло вече подадения писмен отговор на първоначалната искова молба както и всички доказателствени искания, които са направени с него.  Няма да ангажира допълнителни доказателства освен вече заявените с ОИМ срещу които процесуалният представител на ищеца неоснователно и немотивирано е възразил. Направените с първоначалния отговор доказателствени искания са относими и необходими за установяване на направените в отговора на ИМ възражения. При условията на евентуалност, ако приемете, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен, моли при постановяване на решение да се съобразят действително доказаните и реално претърпени болки и страдания от ищеца, както и да се съобрази принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.      Моли, да се отчете и съпричиняването на вредоносния резултата от страна на пострадалия - Н.Г.Н., който не е управлявал МПС с правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че е налице съпричиняването на вредоносните последици от страна на ищеца във висока степен.На първо място, твърденията на доверителя му са също толкова неоснователни, колкото и тези на ищеца, заявени с първоначалната и допълнителната ИМ. Доказателства, събирани в наказателното производство - ATE и МЕ не могат да бъдат приемани като такива в настоящият процес, тъй като не е спазен принципа за непосредственост на събираните от съда доказателства. С отговора на ИМ, доверителят му не е оспорил фактът на самото настъпване на ПТП и участниците в него, които са установени от констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 340р-3274 от 24.02.2019г. Вярно е, че КП за ПТП с пострадали лица е официален документ, но не и в частта „Причини и обстоятелства за ПТП", тъй като произшествието не е настъпило пред длъжностното лице, което е съставило КП. В останалата част протоколът се ползва с материална доказателствена сила, както твърди ищеца, но не и в частта за причините и обстоятелствата довели до ПТП. С оглед на предоставената от закона възможност и в преклузивният срок за това са оспорили механизъма, при който се твърди, че е настъпило процесното ПТП, както и твърдението, че е причинено виновно и противоправно от водача на лекия автомобил „Хонда Сивик" В.Й.С.. Вярно е, че вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но не се предполага противоправността на деянието, която следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване. По делото до този момент липсват представени надлежни писмени доказателства (изключват ATE от досъдебното производство, която не е надлежно доказателство и КП, тъй като е оспорена частта за механизъма на ПТП), които да установяват описания в обстоятелствената част на ИМ механизъм на настъпване на ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Хонда Сивик". По делото липсват доказателства, които да установяват твърдението, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на правилата за движение. В ДИМ отново не е посочено в какво се изразява това нарушение на правилата за движение. От представените по делото доказателства до този момент не се установява да е налице виновно и противоправно поведение на водачът В.Й.С.. Липсва акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва настоящата инстанция със задължителна сила. Липсват и данни за приключило административно-наказателно производство с влязъл в сила акт, с което да е установена вината и противоправното поведение на този водач.     Поддържа направеното при условията на евентуалност (ако приемете, че искът е основателен) възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.Г.Н., поради това, че не е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан в следствие на което е получил ***. Отново твърди, че ако беше пътувал с поставен колан ищецът нямаше да получи толкова много по вид и на толкова много места травматични увреждания. Твърди, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е . Ето защо, ако се прецени че искът е доказан по основание и по размер, последният трябва да бъде намален с доказаното по делото съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищеца. Дали възражението е основателно или не е ще се установи в хода на настоящото производство от събраните доказателства. Но срокът за навеждане на възражението е преклузивен и е спазен от доверителя ми.Поддържа оспорването на предявеният иск и по размер. Претенцията за неимуществени вреди от 80 000 лева, предявена като частична за 25 100 лева намира за завишена и противоречаща на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.Оспорва всички описани в ИМ травматични увреди да са в резултат от ПТП. Твърдим, че проведеното лечение на ищеца в МБАЛ -Пазарджик не е било правилно и адекватно, което е наложило последваща операция в Пирогов - София на ***. Отговорността за това обаче не е на доверителя му, а на лекарите, провели неправилно първоначалното лечение, което е довело до удължаване на възстановителния период. От ДИМ не става ясно коя е тази „ТЯ", за която се твърди, че е ***. Едва ли ищецът Н.Г.Н. индивидуализира себе си като „ТЯ". Това показва, че повечето от неговите увреждания са само на „сламката" на ИМ, използвана от неговия процесуален представител, но нямат реално и обективно проявление.

По изложените съображения оспорва и искът за имуществени вреди за проведено лечение. Оспорва, че всички разходи и разноски са били в причинно следствена връзка с приложеното лечение на ищеца. Твърди, че някои разходи са направени допълнително във връзка с неправилното първоначално лечение на лакътната става, довело до повторното й лечение в ***.

Ищецът не е изложил съображения срещу направеното оспорване на искът за имуществени вреди, причинени на лекия автомобил на ищеца за сумата от 10 000 лева, предявен като частичен за сумата от 4 000 лева. Твърди, че действителният размер на вредите е много по-малък. Отделно от това, твърди, че действителната стойност на л.а. Алфа Ромео , модел 166 към дата на ПТП - 24.02.2019г. е не повече от 3 000 лева. Щом това наше твърдение не се оспорва с ДИМ Ви моли, да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорва и акцесорния иск за лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП -24.02.2019г. Развитите в ДИМ съображения не се споделят от съдилищата след 01.01.2016г. от когато е в сила „новия" КЗ.

Поддържа всички доказателствени искания.. Изрично сочат за какво иска  разпита свидетеля при режим на призоваване- за установяване на механизъма на настъпване на ПТП и на възражението ни за съпричиняван, а именно : В.Й.С., ЕГН **********, адрес: ***,. Моли да се допуснат  и допълнителни въпроси, поставени към СМЕ, която да отговори след изготвяне на САТЕ относно механизъма на ПТП: С оглед установения механизъм на ПТП може ли ищецът да получи толкова много по вид и на различни места *** травматични увреждания, ако е пътувал с поставен колан, в кои части на купето са получени тези увреждания и какъв е механизъма на тяхното получаване.

Възразява срещу допускането на НОВИ трима свидетели на ищеца - двама за болки и страдания и един за механизъм на ПТП, тъй като е налице процесуална преклузия за това.С оглед становището на ответника по настоящият отговор ще направи допълнителни доказателствени искания.                                                              

 Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице съпричиняване от пострадалия и др.

Указано е на ищеца на осн. чл. 183 от ГПК да представи Констативен протокол с пострадали лица на 17.06.2019 г. в цялост /липсва началото на документа/.

Приети са и са приложени представените с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства от страните по делото . Искането за САвТ (въпроси на л. 14,15, л. 232 и 243 от делото) и СМЕ (въпроси на л.14,1 5 ,232 и 243 от делото) експертизи е уважено като основателно. Искането за гласни доказателства също е уважено, като своевременно направено с изключение на исканите в допълнителната искова молба. Издададени са исканите съдебни удостоверения и е задължен  ответника да представи посочената в исковата молба застрахователна полица, цялата преписка по щетата свързана с определеното МПС марка „Алфа Ромео“,мод.166 с рег.№*** и документите свързани с нея,като е уведомен ответника за последтвията по чл.161 ,ал.1 от ГПК.                                                        

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава, считано от  24.02.2019 г. до окончателното плащане на главницата, представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 20.03.2019 г. претенция – обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 31.12.2019 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.

              Съдът приема от фактическа страна следното:

Съдът намира,че е безспорно обстоятелството, че между ответното дружество и Н.Н. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна от 02.04.2018 - 01.04.2019 г., т. е. към момента на процесното ПТП от 24.02.2019 г.; че ищеца е отправил претенцията пред застрахователя, като  го е сезирал с няколко искания за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 20.03.2019 г.за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 24.02.2019 г., и повторно такова  от 13.05.2020г. като застрахователят не се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,

По настоящото дело е приложено като писмено доказателство постановление на Районна Прокуратура гр.Пазарджик от 12.09.2019г. с което е оставено без уважение искането на Н.Н. да бъдат предсоставени заверени копия от исканите документи ,тъй като това вече е било разпоредено с постановление на РП Пазарджик от 27.03.2019г. 

Представено е копие от свидетелство за регистрация на л.а „Алфа Ромео“166 с рег.№*** собственост на Н.Н. ,удостоверение за техническа изправност на л.а.“Алфа Ромео“166 с рег.№*** за извършен техн.преглед на 15.11.2018г. ,застрахователна полица №БГ22/11/********** от 02-04-2018г. със застраховащ Н. Г.Н.  за л.а.“Алфа Ромео“166, квитанция за платен данък върху пр.средство от 12.112018г. за л.а „Алфа Ромео“ 166 ,контролен талон на Н. Г.Н. от 24.04.2011г. и договор за пропупко-продажба на л.а.“Алфа Ромео“166.

По делото са представени копия от материалите по ДП №80/2019г. по описа на РУ  МВР гр.С..

Представено е и постановление на Районна Прокуратура Пазарджик за прекратяване на досъдебно производство №80/2019г.  по описа на РУ на МВР –С.  за престъпление  по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК. 

              В показанията си  св.Хр.С.-автоконтрольор в РПУ С. установява,че на процесната дата февруари месец 2019 год. бил дежурен. Времето беше около 17:30 часа ги изпратили на сигнал за ПТП, с пострадали лица на изхода на с.Л., ул. 1-ва. Самото ПТП се намирало  на ул. 1-ва , на изхода на с.Л.посока П., до  ТКЗС-то. На платното за движение имало лек автомобил „Хонда“,  а отстрани там  имало като мостче, посока П.  в дясно от пътя, при канала бил изпаднал лек автомобил „Алфа Ромео“.  Лекия автомобил „Хонда“ бил по-скоро по средата на пътя, а до канала било „Алфата“.  С колегата отишли първо при „Алфата“ и видяли, че водача е още в нея. Като отиили първо  установили кои са участниците в ПТП-то и на кой какво му има, за да знаят как да реагират. Видяли, че в  „Алфата“ има пострадал и бил още вътре в автомобила. Опитали да отворят шофьорската врата от ляво, но тя не се отваряла. Удара бил в предна лява част на автомобила и  може би от самия удар била се деформирала гредата , и вратата не можеше да се отвори.  Предното стъкло било здраво. Не помнел дали е било счупено предното странично стъкло до шофьора. Видяли, водача на „Алфата“.Видяли ,че не могат да отворят вратите и изчакали екип на пожарната, защото те имали уреди за рязане на ламарини и можели да съдействат. Той не бил в безсъзнание, след това  се свестил. От там видяли другия водач на „Хондата“ и го питали какво е станало и той казал ,че бил заспал и не  помни. Най - вероятно , така и те си го обяснили ,че се отклонил наляво и е навлязъл в насрещната пътна лента.

Свидетеля заявява,че са дошли колегите от пожарната, започнали да режат вратата на „Алфата“,отрязали я и я отворили.  Водача на „Алфата“, тогава погледнал,че бил с обезопасителен колан. Задействана била въздушната възглавница. Той  бил сам ,а аербека на волана бил отворен. Тогава дошъл и екип на Спешна помощ – С. и му оказали помощ.  След това те си извършили оглед на местопроизшествието ,като били предприети необходими  първоначални и последващи  действия.

След като бил изваден водача на „Алфата“ от автомобила, бил  поставен на носилка и с носилката го занесли до линейката. Не си спомня кой е отключил колана. Не бил той със сигурност, но видял, че има поставен обезопасителен колан.

          На осн.чл.214 от ГПК е допуснато  изменение на предявените искове от ищеца Н.Г.Н.,***, които се считат  предявени за сумите – за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва за забава от претендираното обезщетение от датата на процесното ПТП – 21.02.2019 год., до окончателното изплащане на сумата , -за претърпени имуществени вреди за закупуване на лекарствени продукти, медицински консумативи и медикаменти, за лечение и възстановяване в размер на 4694 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане , -за претърпени имуществени вреди за увреденото МПС в размер на сумата от 2356 лв., ведно с лихвата за забава от датата на завеждане на претенцията за образуване на щета пред застрахователя  20.03.2019 год., до окончателното изплащане на дължимата сума, като до размера на сумата 4 000 лв. представляващ обезщетение за претърпените имуществени вреди за увреденото МПС е прекратено  производството по т.д.№1/2020 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

От изслушаната по делото съдебно- медицинска експертиза, изготвена от  вещото лице: съдебен лекар  неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установяват  травматичните увреждания получени от пострадалия Н.Н., причинната връзка с процесното ПТП , продължителността на възстановяване на пострадалия ,претърпените болки и страдания и тези които ще търпи вследствие на полученото при процесното ПТП ,трайните последици за здравословното състояние на ищеца,получени вследствие процесния инцидент , с какво се характеризират травматичните увреждания , наличието на негативни психични последици за здравословонтото състояние на ищеца и получени вследствие на процесните  увреждания и с какво се характеризират те,възможността от пълното възстановяване на получените телесни увреждания.наличието на видими белези по тялото на пострадалия,проведеното лечение и неговата продължителност и правилно ли е то.Какви разходи са направени за лечение ,на каква стойност и дали направените от ищеца разходи са в причинно-следствена връзка с процесното събитие и получените увреждания от ПТП.С оглед установения механизъм на ПТП маже ли ищецът да получи толкова много по вид и на различни места ***  травматични увреждания  , ако е пътувал с поставен колан ,в кои части на купето са получени тези увреждания и какъв е механизма на тяхното получаване.

От изслушаната по делото амтотехническа експертиза, изготвена от  вещото лице  инж.Ст.М.  неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установява  механизма нанастъпване на процесното ПТП , техническата причина за настъпване на  ПТП ,  и кой от участниците с поведението си е предизвикал ПТП., пазарната стойност на л.а „Алфа ромео“166 с рег.№У-2003-АР към датата на настъпилото ПТП-24.02.2019г.  ,какъв е видът и стапанта на увреждане на л.а „Алфа Ромео166 с посочения рег.номер ,  и каква е цената за ремонтиране на автомобила по пазарни цени към датата на процесното ПТП-24.02.2019г. ,какоъв е общия размер на средствата за ремонтиране на л.а „алфа Ромео“ 166 с посочен рег.номер към сдатата на просното ПТП , снабден ли е л.а „Алфа Ромео 166 „ с предпазен колан на шофьрската седалка ,

               Правни изводи:       

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумпира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.

От изслушаната по делото  автотехническата експертиза, неоспорена от страните, категорично се установи, че за настъпилото ПТП водачът на л.а. „Хонда Сивик“-В.С. е навлязъл в лявата лента на място,по начин и в момент,когато това не е било безопасно,т.е. когато тамм насреща се е движел  л.а.“Алфа Ромео“166“  и е настъпил неизбежен удар  в предната лява част на л.а.“Хонда Сивик“ и в предната лява част на л.а.“алфа Ромео 166“. Или липсва причинно-следствена връзка с техническата изправност на превозните средства или състояние на пътното платно ,а причините са   от субективен характер и са пряко свързани с поведението на водача на л. а.“Хонда Сивик“. Ударът между двата автомобила е настъпил в южната лента на платно за движение в конфликтната точка на първоначален контак,която се намира по дължина на 11-12м. източно от приетия Ориентир и по широчина на 2,2-2,6м. южно от разделителната линия на платното за движение. .С това поведение водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, евентуално да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, при възникване опасност за движението.

Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Видно от събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при съответно авторство , противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се има предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По възражението за съпричиняване:

Възражението за съпричиняване се основава на това, че пострадалият-ищец  е нарушил ЗДвП не е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан в следствие на което е получил контузия по цялото тяло,крайниците и главата с което е направено искане за намаляване размера на претенциите по делото на осн.чл.51,ал.2 от ЗДвП.

В трайната практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).

Обстоятелството,че ищецът непосредствено преди ПТП се е движил в лента за движение с поставен обезопасителен колан не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат (така и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о.).В тази насока от заключението на в.л. по ислушаната СМЕсе установява,че при ПТП е настъпил удар в предната лява част на автомобила на ищеца с последващо завъртане на същия и тежка деформация на купето.Вещото лице установява,че от медицинската документация е видно,че травмите на пострадалия са ***

В случая основна причина за възникване на ПТП е несвоевременното възприемане на пътната обстановка от водача на л. а. „Ауди“ и неизбиране на подходяща скорост от негова страна. Ищецът, като движещ се срещу  автомобила,който е отнел предимството му изобщо не е имал възможност да избегне ПТП, зависещо единствено от срещудвижещия се водач на лекия автомобил. От събраните по делото доказателства за механизма на ПТП не се установява ищецът при инцидента реално да е допринесъл за настъпване на увреждането.    

Обстоятелството, че той е управлявал л.а с поставен колан само по себе си не е достатъчно, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се установява това да способства за настъпване на произшествието в конкретната пътна обстановка още повече,че е безспорно установено по делото ,че скоростта на л.а „Алфа Ромео 166“  е била в рамките на допустимата за населеното място 50км./ч.                                            Ето защо, възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:

В своята трайна  съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.

В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият Н.Н.  (на  41 г. към датата на инцидента) е получил *** Пострадалия бил приет повторно в отделението месец и половина след травмата за ***.

        Както се изложи вече, когато ищецът претендира обезщетение за извън обичайните неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая), искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от увреждащото действие. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер (в т.см. Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.).

С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице не само и единствено обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди. Тоест в доказания период на лечение и възстановяване  ищецът освен ,че е изпитвал болки и страдания с обичайните за травмата характеристики и интензитет, но търпимите неудобства същите са били по-големи от обичайните.От изслушаната по делото СМЕ се установи ,че  *** В  заключението на СМЕ досежно наличие на негативни психиатрични последици за здравословното състояние на ищеца получени в следствие на процесното увреждане ,не са представени медицински документи в такава насока.Установи се също така,че ищецът ще ***. Докзаха се наличието на ***/вследствие на процесния пътен инцидент в каквато насока е заключението на СМЕ от която се установи,че лечението е оперативно и консервативно/медикаментозно/ и е описано в протоколната част на експертизата,то е провеждано в съответствие с приетите медицински протоколи за тези състояния..

При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот към момента на увреждането февруари 2019 г. и създаденият от съдебната практика ориентир (вж. решение № 213 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 714/2019 г. на 3 ГО - две травми: ***

Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са установени настъпили усложнения и др.фактори,които да удължат нормалното протичане на оздравителния процес а при прегледа не са установени остатъчни последици и загрозяващи белези при ищеца от претърпените травми в следствие на процесното ПТП. Настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищеца доказани обичайни и над обичайни неимуществени вреди възлиза на сумата от 45 000 лева.Ето защо предявяния иск следва да се уважи до посочения размер,а до претендирания размера на сумата от 60 000лв.следва да се отхвърли като неоснователен. 

По отношение на законната лихва

В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.

По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя на 20.03.2019 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 24.02.2019 г.,. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 20.03.2019 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и  по отношение на която след изтичане на 3месечния срок следва да се уважи претенцията.

По отношение на имуществените вреди.                                                                 

 Съдът счита, че след анализ на представените фискални бонове,фактури, рецепти,следва да бъде уважена  предявената претенция за закупуване на лекарствени продукти ,медицински консуматив и медикаменти ,за лечение и възстановяване  .                                                                          По делото са представени мед.документи фактури и касови бележки установяващи разход  за закупуване на медицински консумативи  и  лекарства ,както и медицински услуги на стойност 4 694лв  , които са били необходими и целесъобразни за лечебния и възстановителния процес па пострадалия обстоятелства установени  и от заключението на в.л..,т.е са  в причинна връзка с процесния инцидент и лечението на травмите по време на него при хоспитализирането.   Предвид акцесорния си характер  основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва. Претенцията за  лихва може да се търси от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В случая, ищецът е оформил претенция за законна лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите ,която претенция следва да се уважи,като основателна.  

Съдът счита, че така предявената претенция за претърпени имуществени вреди за увреденото МПС е основателна.

По делото се установи, че стойността на ремонта за възстановяване  на автомобила  1 11 523лв.  ,а средната пазарна стойност на автомобила  към датата на събитието   е била 2 356лв.  ,Тъй као стойността на ремонта надвишава  70% от пазарната стойност ,то следва ,че възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно ,т.е касае се за икономически тотална щета  . Ето защо    предявения иск следва да се уважи до размера на сумата 2 356лв.. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 24.02.2019 г.за увреденото превозно средство.   Предвид акцесорния си характер  основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва. Принципно лихва може да се търси от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищецът е оформил претенция за законна лихва считано от 24.02.2019г. –датата следваща деня в който изтича 3-месечния срок за произнасяне и заплащане на обезщетение до окончателното изплащане на сумите ,които претенции следва да се уважат,като основателни.                                                   

По разноските:

Ищецът е освободен от такса и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално затруднено лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 780 лева , което следва да се възложи върху ответника за заплащане на адвоката.

Ответникът не претендира разноски,поради което такива не се присъждат ..

Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от  2 582лв. разноски за производството /такса и депозит/.

Водим от горното, съдът

 

 

Р           Е          Ш           И             :

 

ОСЪЖДА Бул  Инс“ АД, ЕИК: *********. със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С П.и К.К.- изпълнителени директори, да заплати на Н.Г.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.С.Т. сума в размер на  45  000  лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 24.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на ищеца в „ОББ“DO гр.София, ***, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените     45 000  лева до претендираните 60 000  лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЗК Бул Инс“ АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С. П.и К.К.- изпълнителени директори, , да заплати на Н.Г.Н., ЕГН **********,***,, чрез адв. Д.С.Т. от САК сума в размер на  2356лева-  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 24.02.2019 г.за увреденото превозно средство ,ведно със следващите се законнати лихви за забава считано от 24.02.2019г. –датата следваща деня в който изтича 3-месечния срок за произнасяне и заплащане на обезщетение до окончателното изплащане на сумите и сумата в р-р на лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 24.02.2019 г.- разход  за закупуване на медицински консумативи  и  лекарства ,както и медицински услуги ,ведно със законната лихва от предявяване на иска 30.12.2019г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА  ЗК Бул Инс“ АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С. П.и К.К.- изпълнителени директори, да заплати на адв. Д.С.Т. ***, сумата от 780 лева , представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. , съразмерно на уважената част от иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЗК Бул Инс“ АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С. П.и К.К.- изпълнителени директори, , да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 2 582 лева – разноски за производството, съразмерно на уважената част от иска  на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: