Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2019 Град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На тридесети
ноември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД №
3830 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.С.Б. против НП № 19-0460-000449 от 25.07.2019г. на Началника
на Пето РУ при ОДМВР - Варна, с което на основание чл.175 ал.1 т.2
от ЗДвП на Р.Б. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. и ЛПУМПС за
срок от 6 месеца.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимиран субект и е приета от
съда за разглеждане.
В
жалбата си въззивникът оспорва фактическата
обстановка и моли отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че имал право да използва светлинен и звуков сигнал.
В с.з. въззивникът,
редовно призован не се явява, представлява се от адв. П.Б., преупълномощен,
който поддържа жалбата и по съществото на делото пледира отмяна на НП.
Доверителят му бил обвинен за подаване на звуков сигнал, което не се доказало.
Имало противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на НП, като се
описвало, че лицето използва устройство, а наказанието било наложено за това,
че е поставило устройство. Не било доказано поставянето да е извършено от
въззивника.
Представител
на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изразява
становище.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2019
г. в гр.Варна, на главен път І-9, при движение в посока гр. Варна –
КК“Зл.пясъци“, управлявайки л.а. с ДК
№ В 1141 ВР, собственост на МЦ „
Рефлекс“ ООД, въззивникът Б. използвал устройство за подаване на звуков сигнал.
Това било възприето от св.Т., полицейски
служител, който повикал екип на пътна
полиция да извърши проверка на водача.
Бил съставен АУАН,
предявен и връчен на нарушителя рещу подпис и без възражения.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните доказателствата : материалите
по АНП- АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител от региона, както
и от показанията на св.К., Т. и П., които са добросъвестни,
последователни, непротиворечиви и житейски логични, поради което се кредитират
от съда.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
При
провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения. Не с тава ясно за какво е
наказано лицето и съдът е лишен от възможност да извърши проверка по
приложението на материалния закон.
НП
е издадено от компетентен орган – началник група в сектор ПП при ОДМВР – Варна,
в шестмесечния преклузивен срок. АУАН и НП обаче, не съдържат
изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити. В тях не са описани обстоятелствата,
относими до съставомерните елементи на нарушението и последното не е
индивидуализирано по начин, позволяващо на въззивника да разбере в
какво се изразява то. Наказанието по чл. 175
ал.1 т. 2 от ЗДвП е предвидено в случаите на използване и поставяне на
устройства за звуков и светлинен сигнал, когато не е налице такова право. В
случая става въпрос за автомобил, който е собственост на медицински център и
видно от показанията на св.П. се е ползвал за частна линейка. В
обстоятелствената част на АУАН и НП не са описани фактите, от които да става
ясно, че водачът на автомобила не е имал право да ползва светлинен сигнал.
Липсата на факти винаги ограничава правото на защита, тъй като тя се гради
именно срещу фактите. Това е достатъчно основание за отмяна на НП.
Освен това е налице противоречие между
обстоятелствената и диспозитивната част на НП. От фактическа страна се сочи, че
въззивникът Б. е използвал средство за подаване на светлинен и звуков сигнал, а
от правна страна – че е поставил такова устройство. Не става ясно за какво е
наказано лицето – дали за ползване, или
поставяне. Това ограничава правото на защита, което също е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Действително, поставянето, или ползването на устройство за
светлинен сигнал, когато не е налице
право на това, е нарушение на чл. 175 ал.1 т.2 от ЗДвП. Но тъй като не става ясно дали лицето е
наказано за поставяне, или за ползване, съдът е лишен от възможност да се
произнесе, дали правилно е приложен материалния закон. Освен това, не са
ангажирани доказателства за това дали въззивникът е имал, или е нямал право да
ползва, или поставя устройство за светлинен и звуков сигнал. Макар да е
инстанция по същество и да има задължение за установяване на фактическата
обстановка, съдът не може да гради
обвинението на факти, установени едва в съдебната фаза на
производството, които не са описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, тъй
като въззивникът не се е защитавал срещу тези факти
Независимо от
основанията за отмяна, за пълнота следва да се посочи, че действително от
фактическа страна съдът установи
ползване, но не и поставяне на устройство за светлинен и звуков сигнал.
Също така в хода на съдебното производство се установи, че
въззивникът е допуснал нарушение на правилата, тъй като в конкретния случай
устройството за подаване на сигнал е
било използвано в противоречие с чл.3 ал.3 от Наредба
№ I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален
режим на движение от моторните превозни средства. Според тази норма, специалният режим на движение на
моторните превозни средства се използва само при служебна необходимост и във
връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от спецификата на дейността.
Предвид това, дори да е приемем, че
автомобилът е бил на спешна помощ и е в кръга на автомобилите изброени в чл.91
ал.3 от ЗДвП, то водачът не е имал право
да използва устройството, тъй като транспортирането на мед. сестра до работното
й място не е свързано със спецификата на дейността по оказване на спешна помощ.
Тези факти, обаче не са описани в
обстоятелствената част на НП, също не са описани и нарушените правни норми –
чл. 91 ал.2 от ЗДвП и чл.3 ал.3 от Наредбата. Нарушението не е описано не само от
фактическа, но и от правна страна и не става ясно за какво е наказано лицето.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да
се произнася по справедливостта на наказанието.
Водим от горното и но основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0460-000449 от 25.07.2019г. на Началника на Пето РУ при ОДМВР -
Варна, с което на основание чл.175 ал.1 т.2 от ЗДвП на Р.Б. е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Варненски административен съд.
СЪДИЯ :