№ 5699
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.СЛ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110142259
по описа за 2022 година
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът ААПИ
дължи на ищеца ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, сумата от 344,43 лева - сбор от изплатено от него
на 16.04.2019 г., застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица №
******** по преписка по щета № *********, в размер на 334,43 лева и 10 лева
ликвидационни разноски за определянето й, представляващи обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2018 г., около 22:00 часа по време на движение
по Републикански второкласен път II – 81 с посока на движение от бул. „СЛ.“ към кв. „Ф“, в
локалното платно пред магазин Х.М., при което л.а. марка „А“ модел „***“, с рег. №
********, попаднал в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно /шахта без решетка/, вследствие на което са увредени предна дясна гума с джанта
предна дясна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 11.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24698/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 23.09.2018 г. ПТП е изплатил по
застраховка „Каско”, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение
в размер на 135,55 лева, която сума сочи, че е получена след приспадане от определеното
застрахователно обезщетение в размер на 334,43 лева, на дължимите застрахователни
премии по полица Каско. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на
автомобила в необозначена неравност на пътното платно – шахта без решетка. Сочи, че
отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Прави искане
съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Излага, че не са представени общите условия към застрахователния
договор, поради което счита, че е недоказан застрахователният риск. Във връзка с
последното поддържа също и че в самия застрахователен договор не са посочени покритите
застрахователни рискове. Оспорва протокол за ПТП № ********* от 23.09.2018 г. и развива
1
съображения в насока, че същият няма обвързваща доказателствена сила относно механизма
на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на МПС, който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Излага, че липсват
доказателства дали водачът на МПС при ПТП не е бил под въздействието на алкохол или
други упойващи вещества. Поддържа, че не са попълнени задължителните реквизити в
доклад по щета от 27.09.2018 г. Развива съображения в насока, че липсват доказателства
относно това дали вредите не са резултат от обстоятелства, попадащи в „изключения“
съгласно застрахователния договор. Аргументира подробно, че в случая Столична община
следва да поддържа процесния участък, както и че същата следва да отговаря спрямо
увреденото лице. С оглед последното, прави искане за привличане като трето лице-помагач
на Столична община. Моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страна на ответника – Столична община, в проведеното на
24.04.2023 г. о.с.з. е взело становище по предявения иск, като е оспорил същия като
неоснователен и е заявил, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба от страна
на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил;
застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер;
изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и
неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е
компрометиран.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: че ищецът е заплатил сумата от 135,55 лева по сметка на
собственика на увредения автомобил, която сума е получена след приспадане от
определеното застрахователно обезщетение в размер на 334,43 лева, на дължимите
застрахователни премии.
От представената по делото застрахователна полица № ******** се установява, че л.а.
марка „А“ модел „***“, с рег. № ********, е застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“ с период на покритие 15.09.2018 г. – 14.09.2019 г. с покрити рискове –
последици от злополука при ПТП. Не е спорен между страните фактът, че процесният лек
автомобил в срока на действие на процесната застраховка, е претърпял ПТП.
Съдът, съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства, показанията на
свидетеля Диян Д. Д. и заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, изведе следния
механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 23.09.2018 г. около 22:00 ч. л.а.
марка „А“ модел „***“, с рег. № ********, движейки се в гр. София, Околовръстен път, в
района на магазин Х.М., посока кв. Ф, попада в препятствие на пътното платно, при което са
увредени предна дясна гума и джанта, броня предна.
Така изведеният механизъм на произшествието намира на първо място опора в
приобщените по делото писмени доказателства – уведомление за щета, доклад по щета,
експертиза по щета, опис – заключение по щета. Механизмът на ПТП-то кореспондира и с
показанията на свидетеля Д., който по време на разпита си посочи, че управлявайки
процесното МПС от кръговото в кв. Люлин до Хоумакс в посока нагоре по локалното, е
попаднал в шахта, спукал дясна предна гума и изкривил една от джантите, като се движел с
не повече от 30-40 км/ч. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с останалия приобщен по делото
доказателствен материал. В насока описания механизъм е и заключението на вещото лице
2
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация.
В настоящия случай, с оглед описанието е видно, че се касае до ПТП, настъпило на
„Околовръстен път“, който е част от Републикански път ****, за стопанисването на който
отговаря Агенция „ПИ“. Собствеността върху пътищата в Република България е обект на
законова регламентация, като републиканските пътища са изрично и изчерпателно посочени
в подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата,
пътищата по функционално предназначение биват републикански и местни, като първата
категория са винаги държавна собственост според чл. 8, ал. 2 от ЗП, докато втората са
общински или частни. В настоящия случай посоченият участък от пътя, на който е
настъпило ПТП, е част от системата на републиканските пътища като второкласен път с
номерация 18, посочен изрично в Списък на републиканските пътища в Република
България, Приложение № 1 към Решение № 959 от 31 декември 2018 г. за утвърждаване на
списък на републиканските пътища, за приемане на списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила от 08.01.2019 г. /Обн.
ДВ. бр. 3 от 8 Януари 2019 г. /. Следователно участъкът от републиканския път, където е
настъпило ПТП-то се поддържа от Областно пътно управление на АПИ. Според чл. 30 от ЗП
Агенция „ПИ“ осъществява изграждането, поддържането и ремонта на републиканските
пътища, съответно именно тя е задължена по закон регулярно да обследва пътищата и да
взема мерки с оглед избягване на произшествия и осъществяване на съответните ремонти,
макар част от второкласен път 18 да попада на територията на Столична община. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт
на пътищата, поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват
от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи
пътища, като за републиканските пътища това е Агенция „ПИ“. Видно от чл. 10, ал. 3, т. 9 от
Наредбата, поддържането и текущият ремонт на пътищата включват и почистване на
пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки, пукнатини и др. В случая именно
бездействието на АПИ, респ. - на служители или други лица, на които е възложила
изпълнението във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на
ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП от страна на АПИ, поради
което АПИ, а не Столична община на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за
причинените вреди при процесното ПТП. С оглед изложените съображения се налага извод,
че са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника.
От заключението на вещото лице става ясно, че е налице причинна връзка между ПТП-
то и уврежданията по процесния автомобил.
Експертът е дал заключение, че стойността, необходима за възстановяване на щетите
по процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени е 524,40 лв.
Съдът, съобразявайки принципа на диспозитивното начало и като взе предвид, че
претенцията е заявена за сумата от 344,43 лв., намира че искът е изцяло основателен.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка „А“ модел „***“, с рег. № ********, в частност нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен /така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.,
3
ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото доказателства, от
които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за недоказаност на възражението.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Както бе посочено и по-горе според заключението на САТЕ
средната пазарна стойност на щетите, причинени на процесното МПС, възлиза на 524,40
лева, но платеното от ищеца и претендирано такова е в размер на 344,43 лева. Поради
изложеното и с оглед спазване принципа на диспозитивното начало, искът следва да бъде
уважен до предявения размер от 344,43 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Последният претендира такива за заповедното производство - държавна такса в размер на
25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение 50,00 лв.; за исковото производство – 25,00 лв.
държавна такса, 300,00 лв. депозит за експертиза и за свидетел в размер на 50 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния нормативно
предвиден размер от 100,00 лв., съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта
действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 75,00 лв. за заповедното
производство и 475,00 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, че
ответникът ААПИ, ЕИК *******, с адрес гр. София, пл. „М“ № 3, дължи на ищеца ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. „С № ***, сумата от 344,43 лева - сбор от
изплатено от него на 16.04.2019 г., застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на
МПС, полица № ******** по преписка по щета № *********, в размер на 334,43 лева и 10
лева ликвидационни разноски за определянето й, представляващи обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2018 г., около 22:00 часа по време на движение
по Републикански второкласен път II – 81 с посока на движение от бул. „СЛ.“ към кв. „Ф“, в
локалното платно пред магазин Х.М., при което л.а. марка „А“ модел „***“, с рег. №
********, попаднал в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно /шахта без решетка/, вследствие на което са увредени предна дясна гума с джанта
предна дясна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 11.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24698/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА ААПИ, ЕИК *******, с адрес гр. София, пл. „М“ № 3, да заплати на ищеца
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. „С № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 75,00 лв. разноски за заповедното производство и 475,00 лв. за исковото
производство.
4
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страна на ответника
ААПИ – Столична община, с адрес гр. София, ул. „М“ № 33.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5