Мотиви към Решение №22 от 06.02.2020 г. по АНД №3/2020 г. на Районен съд Луковит
Съдебното
производство е образувано по повод на постановление на Районна прокуратура
Луковит, с което се предлага обвиняемата П.Н.Н. *** да бъде призната за виновна
в извършване на престъпление по чл. 192, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК
да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно
наказание глоба.
В
съдебно заседание Районна прокуратура Луковит не изпраща представител.
Обвиняемата
П.Н. – редовно призована, не се явява. Представлява се от служебния защитник
адв. Н.Л., която счита, че предложението на прокурора е основателно. Обръща
внимание, че детето на обвиняемата все още не е навършила пълнолетие и затова
предлага да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на
необходимите мерки за закрила.
Съдът,
след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата П.Н.Н. е родена на *** ***, живее в същия град
на ул. „В. К.“№**, българска гражданка, българка, неграмотна, безработна,
съжителстваща на семейни начала с Й. С.Ч., майка на И.П. Н., М.П.Н.и И.П.Н., не
е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Детето
И.П.Н. е родена на *** г. с установен произход само от майката – обвиняемата П.Н..
Към
м. юни 2019 г. съжителстващия с обвиняемата Й.Ч. бил в затвора и единственият й
доход бил от социална помощ и парична помощ за отглеждане на децата.
В
същия период семейството Н. А. и К.Г., живущи в с. Р., търсели „жена“ за сина
си Л.Б. роден на *** г. По този повод и чрез св. В.С. се свързали с обвиняемата
като на неустановена дата през м. юни 2019 г. отишли до дома й, придружавани от
техни роднини – св. Л. Н. (майка на К.Г.) и св. Г.Б.(другият техен син).
Обвиняемата потвърдила, че
има дъщеря „за женене“. Семейството показали снимка на Л., който в момента бил
в чужбина. И.го харесала и се съгласила да заживее с него, след което
обвиняемата поискала от родителите на Л. 850.00 лева откуп, за да разреши на
дъщеря си да заживее с него. Те платили 750.00 лева, защото И. не била
девствена, след което обвиняемата й разрешила да тръгне с тях за с. Р..
Преди да тръгнат за с. Р. К.Г. напазарувал и осигурил почерпка в дома
на св. В.С. и съжителстващия с нея св. И.Е..
В следващите 10 дни
непълнолетната И. живяла с родителите на Л.докато той се върнал от чужбина и се
усамотили в отделна стая в къщата, осъществили и интимни контакти помежду си.
На 22.07.2019 г. обвиняемата
подала жалба до РУ Луковит за това, че дъщеря й И.не се е прибирала от около
седмица, като разбрала, че „си е хванала“ приятел в с. Р..
По повод на тази жалба
започнало издирване на детето.
Св. В.М. – инспектор „ДПС“
при РУ Луковит, и св. Я.М. – разузнавач „КП“ при РУ Луковит, които са работили
по издирването на детето свидетелстват, че когато намерили И. Н. в дома в с. Р.,
тя не искала да се връща при майка си, защото се страхувала, че ще бъде
продадена отново, както се случило и преди, когато била продадена в с. Д..
На 23.07.2019 г. И. Н. е
предадена след издирването й на родителя – обвиняемата П.Н., която след това
подала молба до началника на РУ Луковит за прекратяване на издирването на
детето
Впоследствие от неустановена
дата детето И. Н. отново е заживяла в дома в с. Р., където останала до началото
на м. октомври 2019 г.
Въз основа на материалите от
преписката по издирването с постановление от 28.08.2019 г. на прокурора е
образувано настоящото ДП №203/2019 г.
Описаната фактическа обстановка
се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които съдът оцени по правилата на чл. 378, ал. 2 НПК, допускащ изключение от
принципа на непосредствеността.
Съдът кредитира показанията
на всички разпитани свидетели, които са еднопосочни и непротиворечиви и
съответстват на писмените доказателства, удостоверяващи действията по
издирването на детето, гражданския му статус, съдимостта на обвиняемата.
Пострадалата Ивана Н. описва
всички обстоятелства, при които е предадена от майка си – обвиняемата, на
роднините на Лальо Балев, както и предишния случай на „продаването“ като жена в
с. Д.. Тези факти се потвърждават от показанията на св. Л. Б., с когото
заживяла непълнолетната, както и на неговите роднини - свидетелите Н. А., К.Г.,
Г. Б., Л. Н.. Посредничеството е било осъществено от св. В.С. и нейния
съжителстващ И.Е., за което свидетелстват и двамата, както и техните близки –
св. Д.Д. (техен син) и св. Д. Т. (тяхна снаха).
Завръщането на И. Н. в дома в
с. Р. след предаването и на 23.07.2019 г. на обвиняемата се установява от
показанията на детето, депозирани на 19.09.2019 г., към който момент живее все
още там. В повторния разпит на
23.10.2019 г. И. заявява, че преди около 1-2 седмици се е прибрала в
Луковит. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на Л. Н., Л. Б. и Г.
Б..
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Престъплението по чл. 192,
ал. 1 НК, в което е обвинена П.Н., е престъпление против младежта, което криминализира
получаването на откуп от родител или друг сродник, за да разреши на своята
дъщеря или сродница, ненавършила шестнадесетгодишна възраст, да заживее
съпружески с другиго. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до 2 години
или глоба до 3000 лева.
От събраните по делото
доказателства се установи, че П.Н. е осъществила престъплението като е взела
предложените й 750.00 лева от родителите на Л.Б., които са й дадени като откуп.
С получаването на парите обвиняемата е осъществила забраненият от закона
резултат.
Обвиняемата е майка на И. Н.,
с което покрива изискването да бъде субект на престъплението - „роднина“ на
пострадалата.
Към датата на деянието
пострадалата И. Н. е на 14 години, с което е изпълнено и условието да не е
навършила 16 години.
Престъплението е осъществено
виновно, тъй като П.Н. е съзнавала, че приема предмета на престъплението 750.00
лева с особената цел на получаването им – да разреши на дъщеря си да заживее на
съпружески начала. Тази цел е била изрично вербализирана от обвиняемата, след
като получила парите и попитала И. дали иска Л., разрешили на роднините му да я
вземат и да тръгнат с детето за с. Р.. Обвиняемата е съзнавала и целта, с която
са й дадени парите – откупа на дъщеря й.
По изложените съображения
съдът призна обвиняемата за виновна в извършване на престъплението по чл. 192,
ал. 1 НК и я освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000
лева. Приложението на чл. 78а НК е задължително, след като са изпълнени
условията за това – предвиденото наказание е лишаване от свобода до 3 години,
обвиняемата не е осъждана или освобождавана от наказателна отговорност и от
престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, а така също не е налице и никоя от пречките по чл.
78а, ал. 7 НК
При определяне на размера на
административното наказание “глоба” в минималния размер по закон, съдът взе
предвид тежкото материално положение на обвиняемата, което заедно с
неграмотността й и традиционните разбирания на общността й са основна причина
за извършване на престъплението. Въпреки изключително завишената обществена
опасност на деянието с оглед миналото подобно деяние и тежките увреждания в
моралното развитие на детето, съдът прие, че по-висок размер на глобата би бил
своеобразно „наказание“ за децата на обвиняемата и би повлиял негативно и на
техния статус.
Едновременно с това и на
основание чл. 7 от Закона за закрила на детето съдът следва да уведоми
специализирания орган по закрила – Дирекция „Социално подпомагане“ – Луковит,
която да извърши оценка на случая на детето, а така също и на другите деца,
които се отглеждат от обвиняемата, за да предприеме адекватни мерки за
охраняване на техните законни интереси и права, включително правото им на
образование и нормално психическо и нравствено развитие.
Престъплението, извършено от П.Н.,
е засегнало свободата на формиране на воля на пострадалата Ивана, както и
нейното правилно физическо, психическо и нравствено развитие. След разкриване
на престъплението и предаването на детето на обвиняемата на 23.07.2019 г.,
впоследствие към м. септември с.г. детето отново е било в чуждия дом в с.
Радомирци. Това свидетелства за реална и продължаваща опасност за пострадалото
дете, която очевидно не може да бъде преодоляна със средствата на наказателното
право, а се налага да се предприемат адекватни закрилни мерки.
По изложението мотиви съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………