Решение по дело №125/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 107
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Силвия Петрова Петрова
Дело: 20183500500125
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          03.10.2018 г.                                 гр.Търговище

 

                                                В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                 ІІІ  състав На трети септември                                                                                 2018 година В публичното съдебно заседание в състав

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА  

ЧЛЕНОВЕ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

                     МАРИАНА И.                  

Секретар Жоржета Христова

разгледа докладваното от Председателя

в.гр.д.№ 125 по описа на съда за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

В.гр.д. № 125/18 г. е образувано по въззивна жалба на Е.И.Ч. ***– ответница по първоначално предявения иск и ищца по насрещния иск по гр.д.№ 1922/2017 г. по описа на РС-Търговище, срещу постановено по горепосоченото дело на ТРС решение № 195/08.05.2018 г.

С обжалваното решение № 195/08.05.2018 г. първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение  на  ищцата И.А.Б. *** и по отношение на ответницата Е.И.Ч. ***, че И.А.Б. е собственик по наследство на недвижим имот, находящ се  в с. К., общ. Търговище: Поземлен имот, с пл. № 223 с площ от 1770 кв.м., за който е отреден УПИ ІІ-223 по плана на с. К., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при посочените граници и съседи - на осн. чл.124 ал.1 от ГПК и във чл. 5 от ЗН; ОТМЕНИЛ е изцяло нот.акт за собственост на недв.имот  № 111, том Х, рег.№ 13490, дело № 1404 от 11.10.2017г. по описа на нотариус П.А.–рег.№ 496 на НК /съответно Дв.вх.№ 4166, Вх.рег.№ 4173, акт № 195, том ХІІ, дело № 2416, партид. книга 66183  от 11.10.2017г. по описа на СВ-Търговище/- на осн. чл.537 ал.2 от ГПК;  ОТХВЪРЛИЛ е предявения насрещен иск от Е.И.Ч. против И.А.Б. за признаване за установено, че Е.И.Ч.  е собственик  въз основа на давностно владение на ½ /ЕДНА ВТОРА/  ИДЕАЛНА ЧАСТ от недв.имот, находящ се  в с. К., общ. Търговище –ПИ с пл.сн.№ 223, с площ 1770 кв.м., за който е отреден УПИ ІІ-223 по плана на с. К., ведно с построените в него: жилищна сграда и стопански постройки, при писани граници и съседи- на осн. чл.124 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН; присъдени са разноски.

Въззивницата счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като всички доказателства по делото водели до извода, че заедно с А.А.-баща на ищцата по първоначалния иск, въззивницата Е.Ч. е владяла процесния имот явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от 2000 г. до 2017 година, като е непонятно защо съдът е стигнал до други фактически, а оттам и до други правни изводи, довели до постановяване на едно неправилно решение. Сочи, че в с.з. ще изложи подробно съображения, като моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователен първоначалния иск и да уважи предявения от нея насрещен иск, като признае за установено по отношение на И.А.Б., че въззивницата е собственик на по давност на 1/2ид.част от процесния имот, претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т.Д.-ТАК, пълномощник на ответната страна И.Б., обективиращ становище за неоснователност на жалбата и молба за потвърждаване на обжалваното решение като  правилно и законосъобразно. Излагат се съображения, че въззивницата не е доказала, че е собственик на процесния имот; събраните доказателства сочат, че имотът е бил собственост на А.И.А., по наследство от родителите му, като той го е владял и стопанисвал заедно с майка си С. И., докато е била жива, а след смъртта й – той лично си го е владял и стопанисвал. След смъртта му единствен негов наследник е ищцата И.А. и като такава тя получава имота по наследство. Обсъждайки подробно показанията на отделните свидетели и констатираните в тях противоречия, въззиваемата страна сочи, че всички свидетели доказвали и показанията им били насочени към един единствен факт - че въззивницата Е.Ч. се е грижила за починалия А.И.. Установено било, че до 2010 г. собственик на имота била баба С., поради което не може А.И. към 2000 г. да разполага с имота, който не е бил негова собственост. Споделя се довода, че представеният от въззивницата пред първоинстанционния съд предварителен договор за дарение е нищожен по смисъла на чл. 226 ал. 1 от ЗЗД, тъй като няма вещно правно действие; въззиваемата счита, че ако този договор е  съществувал от посочената дата, при изготвянето на акта от 2014 г. нямало да фигурира само А.И.А. – касаело се за едно обещание за дарение, което по начало е недействително и не поражда действие, съгласно чл. 226 ал. 1 ЗЗД. Излагат се подробни съображения относно характера на така обсъждания предварителен договор; въззиваемата страна се позовава на задължителните постановки, залегнали в ТР № 4/17.12.2012г. на ВКС по тълк.дело № 4/2012г. на ОСГК относно придобивната давност. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивницата не се явява, не се представлява, но са представени писмени бележки от упълномощен от нея адвокат. Процесуалният представител на въззиваемата поддържа депозирания отговор по жалбата, моли за потвърждаване на решението, претендира разноски в размер на 300 лв. адв. възнаграждение, по представен Списък по чл. 80 ГПК.

С определението по чл. 267 от ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на въззивната жалба.

При извършената проверка на осн.чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно и допустимо.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д.№ 1922/2017г. на ТРС е било образувано по предявен от И.А.Б. срещу Е.И.Ч. установителен иск за собственост на посочения недв.имот в с. К., общ. Търговище, обоснован с твърденията, че ищцата, като единствен законен наследник-дъщеря на А.И.А., поч.03.10.2017г., е придобила по наследство процесния недв.имот, за който ответницата се е снабдила с констативен нот.акт за собственост въз основа на давностно владение. В исковата молба се изложени твърдения, че до смъртта на бабата на ищцата по бащина линия, починала през 2010г., баща й и баба й живеели в процесния имот. Като уредил взаимоотношения относно процесния имот със сестра си, на 09.10.2014г. баща й се снабдил с нот.акт за собственост на имота, придобит по наследство и давност. След смъртта на баща си ищцата декларирала имота на свое име като негов наследник. След като узнала, че на 11.10.2017г. ответницата се снабдила за същия имот с нот.акт за собственост, акт № 195, том ХІІ, дело 2416  от 11.10.2017г., въз основа на давностно владение, ищцата я поканила писмено доброволно да се разберат, но това не се случило. Предвид изложеното предявява настоящия установителен иск за собственост.

В отговора си ответницата Е.Ч. е оспорила частично иска, с възражение, че е живяла на семейни начала с бащата на ищцата  в продължение на 20 години, считано от 1997 г. до смъртта му на 03.10.2017 г., и  е придобила ½ ид.ч. от имота въз основа на давностно владение, осъществявано от нея в периода 04.06.2000 г. (когато бащата на ищцата направил волеизявление за дарение на къщата и дворното място в с. К. срещу задължението за гледане и издръжка) до смъртта на А..ов на 03.10.2017г.- през който период ответницата е владяла имота като съсобственик  явно, спокойно и непрекъснато и след смъртта му, със знанието и съгласието на негови близки роднини, се е снабдила с нотариалния акт за собственост.

Въз основа на същите твърдения и посочени факти (вкл. подробно описание на взаимоотношенията между нея и починалия, положените грижите за неговото здраве, за неформалното дарение от 04.06.2000г., както и стопанисването на имота) Е.Ч. е предявила насрещен установителен иск за собственост на 1/2ид.част от процесния нед.имот, придобит от нея въз основа на давностно владение, осъществявано през горепосочения период и начин.

Съответно в отговора си по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск първоначалната ищца е оспорила този иск с доводи, че имотът се е водил на баба й по бащина линия и едва от 2014г. по нот.акт е собственост на  баща й. Представеният „предварителен договор за дарение“ от 04.06.2000г. е нищожен (чл.226 ал.1 от ЗЗД), няма вещно–прехвърлително действие; не е в изискуемата нотариална форма за действителност; и е едно обещание за дарение. Не може да има сделка за дарение срещу задължение за издръжка и  гледане. Ищцата по насрещния иск си е живяла в наследствен имот в гр. Търговище, на ул. „Китка“ № 1, където се е грижила за майка си, и никога не е владяла имота в с. К. като съсобственик, наравно с починалия й наследодател.

След извършената самостоятелна преценка на събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Не е спорно по делото, установява се и от представеното удостоверение за наследници, че след смъртта си А.И.А., вдовец, поч.на 03.10.2017г. в с. К., е оставил един законен наследник – И.А.Б.-дъщеря. От представеното с отговора на исковата молба удостоверение за наследници изх.№ 21-10/22.01.2014г. се установява, че  след смъртта на А.А.В., вдовец, поч. на 30.06.1974г. негови законни наследници по право на заместване са  внуците му : М. И. Б., род 1941г. и А.И.А., род.1950г.- деца на  починалия преди него син И.А.А.. Съгласно  удостоверение  № 217/24.03.1983г. на РС– Търговище,  Д. /М./ И. Б. с молба Вх.№ 27 от 24.03.1983г. се е отказала от наследството, останало от покойните й дядо и баба – И.А.А. и М.С.В., б.ж. на с. К., който отказ е вписан в ТРС под № 27/1983г. Няма спор между страните по делото, че  С. И.А. /записана по името на мъжа си И.А., а иначе С. К.А./ е майка на А.И.А. и на М. И. Б. и съответно е баба по бащина линия на  И.А.Б..

  Видно от представената  и от двете страни  по делото скица  рег.№ СК-ТСУ-912/26.09.2017г., изд. от Община Търговище на процесния имот- ПИ № 223 в кв.3 по плана на с. К., с площ 1770 кв.м., по разписен лист имотът е записан на  С. И.А.. От приложеното копие от разписен лист (л.10) се установява, че за имота е била записана като собственик  С. Ив. А., след това „н-ци на А.И.А.-н.а.№190,т.ХV, д. 2938/2014г. и последно –„Е.И.Ч. - н.а.№195, т.ХІІ, д. 2416/2017г.“  

Съгласно  нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по наследство и давност № 5, т.ХV, рег.№ 14913, д.№ 1763 от 09.10.2014г. на нотариус П. А., рег.№ 496 /съответно Дв.вх.№ 5207, Вх.рег.№ 5224, акт № 190, том ХV, д.№2938, партид.книга 66183 от 09.10.2014г. по описа на СВп.–Търговище/, А.И.А., ЕГН ********** е признат  за собственик  по  наследство и давностно владение на процесния недв.имот.  За въпросния имот преди този нот.акт не е имало изобщо  съставян  нот.акт – видно от записванията в разписния лист, в описа на представените документи за съставянето на нот.акт от 2014г. и у-ние за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице–по персоналната партида на А.И.А., изх.№ 292/13.03.2018г. изд. от СВп-Търговище.

След смъртта на баща й /03.10.2017г./ като негов наследник И.Б. декларирала имота за облагане с местни данъци и такси- у-ние изх.№ **********/31.10.2017г., изд. от Община Търговище, в което е посочена като единствен собственик., без непогасени задължения за имота.

С нот.акт за собственост на недвижим имот  № 111, т. Х, рег.№ 13490, д.№ 1404 от 11.10.2017г. на нотариус П.А. /съответно Дв.вх.№ 4166, Вх.рег.№ 4173, акт № 195, том ХІІ, дело № 2416, партид.книга 66183 от 11.10.2017г. по описа на СВп.-Търговище/, Е.Ч. е призната за собственик на основание давностно владение на същия недв.имот, находящ се  в с. К.. След деклариране на имота, в у-нието за данъчна оценка изх.№ **********/15.12.2017г. на Община-Търговище, Е.Ч. е  посочена за собственик на имота.

В подкрепа на твърденията си за дарение на процесния имот, Е.Ч. е представила писмен документ, наречен „Дарение на недв.имот“ от 04.06.2000 г., носещ подписите на дарител и дарен, в който е обективирано волеизявление на А.И.А., че „с чисто съзнание дарява Е.И.Ч.“ с недвижим имот в с.К., представляващ „УПИ ІІ-223, в кв.3 , ведно сн построените в него и къща и второстепенна постройка срещу гледане и издръжка“.

По делото са приети представените от Е.Ч. писмени доказателства /л.26-38, л.50-63/, удостоверяващи неоспорени факти и обстоятелства, че А.А. е боледувал от онкологични заболявания и е провеждал лечения в периодите 23.11.97-19.12.1997г. в Първостепенна болница в София; от 20.05. до 09.06.2003г. в МБАЛ-Търговище; от 10.06. до 30.06.2003г. в МБАЛ „Св.Марина“-Варна; от 04.08.до 26.08.2004г. в МБАЛ „Царица Йоанна“-София;от 08.05. до 18.05.2012г. в МБАЛ-Търговище, като с ЕР на ТЕЛК за ОЗ-Търговище е приета за дата на инвалидизиране 10.06.2003г.и   периодично е  освидетелстван в периода от 11.09.2003г. до 01.05.2013г.–6 бр. ЕР на ТЕЛК, с трайно намалена работоспособност до 78% през 2012г. През 2012г. пенсията на А..ов била 210.88 лв. От у-ние  изх.№ 3042-25-6/29.01.2018г., изд. от НОИ-ТП-Търговище, представено от И.Б.  се установява, че получаваната пенсия от 01.2013г. от баща й пенсия в общ размер 282.81 лв. месечно е нараствала до 09.2017г. на 340.45 лв. месечно, без добавка за чужда помощ.

Пред първоинстанционния съд са разпитани водените от страните свидетели, от които се установява, че починалият е бил женен два пъти, като ищцата И.Б. е дете от първия му брак, прекратен с развод. След смъртта на втората му съпруга, А.и Е. не криели дългогодишната си интимна връзка. След 1997 г. заживяли заедно, в нейния апартамент в гр. Търговище, в процесния имот в с. К., тя  го посещавала и се е грижила за него с много внимание и в болниците, когато е бил на лечение и контролни прегледи. С нот.акт  №12, т.ХХІІ, рег.№ 16992, д.№ 1827 от 19.12.2007г. на нотариус П.А. / Вх.рег.0 7281, акт № 98, том ХVІІ, дело № 4020 от 19.12.2007г. по описа на СВ-Търговище/ Е.Ч. продала собственото си жилище-апартамент в гр. Търговище. След това живеела ту при майка си в града, която била болна и трябвало да се грижи за нея, ту ходила при А.в с. К., но не е живяла постоянно там.

В тази връзка съществува противоречия в показанията на двете групи свидетели. Според свидетелите, водени от ищцата по първаначалния иск- св. А. А.-67г.  и св. А. А..ов-70г., незаинтересовани свидетели, с преки и непосредствени впечатления, двамата са били съседи на баба С. и А.., между дворовете им имало врата, през която се минавало ежедневно от едната къща в другата,  без да се излиза на улицата /св. А. А.: “Постоянно Е. не съм я виждала да живее в тази къща, нито дреха, нито чанта, ние ходим постоянно, ни обувки, нищо не съм виждала. Даже А. като  почина, аз и Е. бяхме там, тя не му знаеше дрехите…“, св. А. А..ов: „В къщи е идвала за кратко, не помня дали е нощувала в тази къща, не е живяла, идвала е за продукция, да заколят кокошки, зайци, за продукция идва.“ Докато била жива  баба С. – майката на А..,  която починала  през 2010г., Е. не е живяла в къщата в с. К., защото баба С. не я харесвала, не я искала и това споделяла със св. А. А.. До смъртта й имотът бил владян от нея и сина й. След това в  къщата били правени ремонти, донасяни мебели както от Е., така и от роднини на А.(св.К.К.), били донесени и отглеждани животни (коза, зайци), които животни били закупувани, както от Е., така и със средства на А... Въпреки  заболяванията си, А..ов работил като нелегално такси - превозвал хора от селата срещу заплащане, получавал пенсия.

 От показанията на посочените от Е.Ч. свидетели А.. Б.-  първа братовчедка на И.Б., дъщеря на сестрата на А..; св. П.Г., 73г.- съседка на А.в с.К. и св. К.К.-67г., първи братовчед на А.., се установява, че  когато е била при А.., Е. се грижила за домакинската работа–пране,чистене, гладене, създавала е домашен уют, тя и брат й са работили в градината, брат й работил мъжките работи, защото А.не можел. Всичко това, както и отглеждането на домашни животни, помощта в мъжката работа, в градината, Е. вършила като фактически житейска партньорка  на А.и с грижа за него (св. А.. Б.: „Вуйчо А.и Ема живяха съвместно на съпружески начала от втората половина на 1996г. до деня на неговата смърт…, през цялото това време ние ги възприемахме като семейство“. В последните 2009-10г. когато се влошило здравословното състояние на баба С., основно Е. помагала на А.., за да я гледат. В показаниаята си свидетелстват, че са знаели за направеното от А.дарение на Е. през 2000г. срещу грижи и гледане и това тя изпълнила последващите трудни години, предвид тежките заболявания на А.след 1997г. В показанията си и тримата свидетели удостоверяват свои възприятия, че от 2006 година, още приживе на баба С., Е. и А.живеели в къщата.

И двете групи свидетели установяват, че между баща и дъщеря (ищцата Е. Б.) взаимоотношенията били много редки и не така близки.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Решението на районния съд е правилно по същество, пради което и на осн.чл. 272 от ГПК въззивът препраща към мотивите на първоинстанцонното решение.

Предмет на исковите претенции е правото собственост върху процесния имот – ищцата „И.Б. претендира да е собственик на целия имот, в качеството си на наследник на баща си. Ответницата и ищца по насрещния иск Е.Ч. претендира, че е собственик на 1/2ид.ч. от този имот, придобит по давност.

Предявените искове са допустими, при доказан правен интерес у страните. Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, каквито безспорно са установени и са налице в настоящия случай.

От събраните по делото доказателства-писмени и гласни безспорно се установява в процеса, че и двете страни се позовават на съставени констативни нотариални актове в производство по чл. 587 ал. 2 от ГПК (ищцата Б. като наследник на починалия си баща и съставения констативен пнот.акт от 2014г.). Съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1182012г. ОСГК, консаттивният нот.акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи. При оспорване на признатото с акта право на собстевност тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да налира приложение реда на чл. 193 ГПК. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да бъде собственик. Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива по правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154 ГПК- всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

От събраните пред ТРС писмени и гласни доказателства, се установява, че след смъртта на майка си, при направения отказ от наследство от страна на сестра му (през 1983г.) А.А. е станал единствен собственик по наследство и давност на процесния имот, предвид записванията в разписния лист към плана, показанията на св. К.К., имотът и къщата са били собственост на дядо А.и баба М. (дядо и баба по бащина линия на починалия А.А.), впоследствие, след ранната смърт на баща му- през 1965 г. (дядото А.е наследен по право на заместване от внуците си, деца на единствения му син И.– А.А. и сестра му М. Б.).

Представеното „дарение на недвижим имот“ от 04.06.2000г., като несъставено в надлежната нотариална форма няма вещно-прехвърлителен ефект – не е налице нито действителен договор за дарение, нито действителен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с оглед изискванията на чл. 18 от ЗЗД. Предвид липсата на нотариална форма, не би могло да бъде разглеждано и като обещание за дарение, предвид разпоредбата на чл. 226 ал.1 от ЗЗД. Така съставеният документ няма и достоверна дата. Тримата, посочени от Е.Ч., свидетели свидетелстват в показанията си, че знаят, че А.й е направил дарение на имота през 2000 г., със знанието  на  сестра му М., когато  тримата /А.., Ема и М./ били в София по повод на  негов контролен преглед.  В тази връзка обаче са и показанията на св. А. А.:   „В магазина тази помакиня ми каза, че любовницата го е карала, като е бил в болницата, при нотариус да подписва да й прехвърлял къщата, обаче нотариуса казала, че е неадекватен и не може да подпише и не станала работата.“

Твърденията и позоваването на ищцата Е.Ч., че така представеният „документ“ от 2000 г. поставя началото на давностно владение са неоснователни. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент да се държи вещта като своя, т.е. обективирането на това намерение и противопоставянето му на действителния собственик. Обитаването и посещаването на имота от Ч. е поведение в най-добрия случай на държател, на житейски оправдано ползване и приемане в имота, предвид връзката й с А..ов. Да, установява се от показанията на свидетелите, че Ч. е посещавала и преспивала в имота, че е работила в двора, че е отглеждала насаждения, грижела се е за закупените и отглеждани в двора животни, участвала е в извършваните в имота - по къщата и в градината ремонтни дейности, но всичко това само по себе си не е волеизявление за своене, нито акт на отблъскване владението на действителните собственици – баба С. и А.А.. Не се установява такова владение нито преди, нито след смъртта на майката на А..ов през 2010 г. Показателни в тази насока са и предприетите от А..ов през 2014 г., 4 години след смъртта на майка му и по време, когато неговата връзка с ищцата по насрещния иск продължава, действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаването му за единствен собственик по наследство и давност на целия процесен имот.

Безспорно е установено в процеса, че след прекратяването на втория му брак, именно Е.Ч. е била жената в живота на починалия А.А. – не се спори в процеса, установява се и от многобройните писмени и гласни доказателства, че именно тя е полагала основните грижи за него, предвид сериозните му заболявания. Установено е и това, че е влагала средства и труд, както в градината и за отглежданите животни, така и при правените ремонти, евентуално и подобрения в имота-  това обаче е въпрос на други, облигационни отношения между страните и е извън предмета на настоящото исково производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоначално предявеният иск от И.Б. против Е.Ч. е основателен, като доказан и следва да бъде признато, че ищцата е собственик по наследство на целия процесен имот. Следва на осн. чл.537 ал.2 ГПК  да бъде отменен изцяло констативния нотариален акт от 2017 г., с който ответницата е призната за собственик на имота. Насрещният иск, предявен от Е.Ч. против И.Б., че ищцата по него е собственик  въз основа на давностно владение на 1/2 ид.част от същия имот, не е доказан, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, поради което и решението му като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, основателно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски- адв.възнаграждение за въззивното производство в размер на 300лв., за което са представени надлежни доказателства, че са внесени (л. 16).

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/08.05.2018 г., постановено  гр.д.№ 1922/2017 г. по описа на РС-Търговище.

            ОСЪЖДА  Е.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на  И.А.Б., ЕГН **********, с  адрес ***, действаща чрез съдебен адрес ***, адв. Т.Д. ***,  сумата от 300.00 лв. - представляваща направени по делото разноски за адвъзнаграждение във въззивното производство -  на осн. чл.78 ал.3 вр. сн чл. 273 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.