Р Е Ш
Е Н И Е
№ 213 22.05.2017
г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и четвърти април 2017 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 1098 по описа за
2016 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване
на вземане по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, с п равно
основание чл.286 вр. чл.280 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 322/07.06.2016г. по Ч.гр.д. № 707/2016г. по описа на РС-Т. е
разпоредено на длъжника – „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Т. , ул. „О. “ № 18, представлявано от управител – Г. В. Г. ДА ЗАПЛАТИ на
М.В.С., ЕГН **********, с адрес ***,
действащ чрез пълномощник: а.. И.Ш., съдебен адрес ***, сумата от 18000 лв.
– главница , ведно със законната лихва от подаване на заявлението
06.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.410 от ГПК. Длъжникът е направил възражение в
законния срок, че не дължи изпълнение на вземането. Кредиторът е предявил
положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането,
посочено по-горе, както и да му заплати ответника направените по делото разноски
в настоящото гр.дело. Обстоятелствата,
от които произтича вземането според ищеца е, че ответникът не му е изплатил
възнаграждение за извършена работа по договор от 02.03.2013г. , за което е издадена
фактура № 16/02.06.2015г. В исковата си
молба ищецът твърди, че на 02.03.2013г.
с ответника постигнали договореност, по силата на която той ищецът в качеството
му на изпълнител следва да извърши:1. Предпроектно проучване
на заданието за проектиране и
обективните условия за осъществяване на проектите; 2. Анализ на
съществуващото положение в предприятията, препоръки и възможности за усъвършенстване на обектите и 3.
Проектиране на идейни проекти по
съставените предпроектни проучвания и анализ на обект „Развитие на
производствена база на „Т.“ ООД в нает цех от фирмата. Създаване и пускане в
експлоатация на нови производствени обекти. Увеличаване на номенклатурата и
обема на производствената дейност.“. За изпълнение на договора ищецът в качеството му на изпълнител следвало да
изготви 6 бр. предпроектни проучвания; 6 бр. анализи на предпроектни проучвания и 6 бр. идейни
проекти по анализ и предпроектно
проучване, за което ответникът в качеството му на възложител му дължи възнаграждение
в размер на по 1000 лв. за всяко предпроектно проучване-при получаването му,
800 лв. – за всеки анализ при получаването му и 800 лв. – за всеки идеен проект
– при получаването му. Ищецът изпълнил задълженията си – изготвил и предал на
ответника по 6 бр. предпроектни проучвания; 6 бр. анализи и 6 бр. идейни проекти, а ответникът ги приел
без възражения. Предаването и приемането на възложената работа страните
удостоверили с Приемо-предавателен протокол по договор от 02.03.2013г.. В
посочения протокол страните установили помежду си и размера на дължимото от
ответника възнаграждение на обща сума 18000 лв. без ДДС, като в тази част
приемо-предавателния протокол има характера
на допълнително споразумение относно цената по договора. За дължимата сума от 18000 ищецът издал
фактура № 16/02.06.2015г. и последната е
приета от представляващия ответното дружество на 02.06.2015г. Дължимата сума не
е заплатена и към момента на подаване на
заявление по чл.410 ГПК и към момента на
предявяване на иска. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае
по отношение на ответника съществуването на вземане за сумата от 18000
лв.-главница, представляваща неизплатено задължение по фактура №
16/02.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК- 06.06.2016г. до окончателното изплащане, и
съответно да бъдат присъдени разноските
в заповедното производство и направените в исковото производство разноски. Редовно призован ищецът не се яви лично и няма
упълномощен процесуален представител в първото открито заседание/20.02.2017г./
и третото о.з. /24.04.2017г./ когато
приключи съдебното дирене и устните състезания. Във второто о.з.
/20.02.2017г./ за ищеца се яви негов
пълномощник – а.. В. И.от АК-С. .
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде
в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който
счита иска за допустим, но неоснователен. Възраженията на ответника са, че
липсва валиден договор между него и ищеца, че той не е подписвал рамков договор
за поръчка от 02.03.2013г., поради което и е нищожен поради липса на съгласие. Рамковият
договор от 02.03.2013г. е нищожен и поради липса на основание, тъй като на ответника не са му били необходими
предпроектни проучвания, анализи и
идейни проекти и той не е участвал в проект по посочения в исковата молба
обект. Ищецът не е изработвал и не е предавал
на ответника описаните в приемо-предавателен протокол от 02.06.2015г. документи. Представляващия ответното дружество не е бил
в Т. е не е подписвал на 02.06.2015г.
приемо-предавателен протокол. По искане на ответника в първото о.з. на 16.01.2017г. е открито
производство по реда на чл.193 ГПК /л.92
по д./ - за оспорване истинността на
приемо-предавателен протокол с дата
02.06.2015г. по договор от 02.03.2013г. , а именно дали подписите положени под
предал и приел са на лицата, за които се
твърди, че са положени, като ищецът е задължен да представи оригинала на Приемо-предавателен
протокол и е назначена съдебна графологическа експертиза. Представените
във второто о.з. от ищеца писмени доказателства – за комплексно
проучване /икономическа обосновка/ за изграждане и пускане в експлоатация на
Цех за производство на скариди с фотоволтаична централа и с проект на рамков
договор за поръчка от 18.05.2015г. /л.138-173/ не съдържат подпис на представител на „Т.“ООД. С писмения отговор ответникът релевира
следните фактически обстоятелства: ищецът
е бил в трудово правоотношение в
периода от 19.05.2014г. до 30.04.2015г.
по трудов договор в „И. Т.“ ООД, в което дружество управителят и част от
съдружниците са същите с тези на ответното дружество и освен това ищецът
изнудва ответника за сумата от 18000 лв., поради което последният е
сигнализирал на 18.11.2015г. ОД на МВР
и РП-Т. . Редовно призован
ответникът в открито заседание се представлява от управителя на дружеството Г.
Г.и от пълномощника а.. Б. Б. ***.
Същият моли искът да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен, като подробни съображения са изложени в
писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения като ксерокскопие Рамков договор
за поръчка от дата 02.03.2013г., в което липсват подписи на посочените лица, Г. В. Г. в качеството му на управител на фирма „Т.“ ООД
гр. Т. , ул. „О. “ № 18, наричан
възложител , от една страна , и инж. М.В.С., ръководител на екип „О. “, наричан
изпълнител, от друга страна, са се споразумели за следното: Проектиране на
производствени предприятия, други промишлени обекти и селскостопански обекти.
Изпълнение на организационно-управленчески проект и по-конкретно: -
Предпроектни проучвания – 6 бр.; Анализи на предпроектни проучвания – 6 бр. и
Идейни проекти по анализ и предпроектно проучване – 6 бр. Съгласно чл.1 от този
договор, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши тези
предпроектни проучвания, анализи и идейни проекти за обект/подобект/: Развитие
на производствената база на „Т.“ ООД в наетия под наем цех на фирмата.
Създаване и пускане в експлоатация на нови производствени обекти. Увеличаване
на номенклатурата и обема на
производствената дейност. В чл.4 от договора е уговорено задължението на
възложителя да заплати сумите по раздел ІV
от същия договор на изпълнителя за извършената работа, а право на
изпълнителя по чл.8 е да получи възнаграждение за извършената поръчка.
Съгласно ІV Финансови условия: чл.11 –
възложителят изплаща хонорар на изпълнителя при получаване на всяко
предпроектно проучване по сумата в размер на 1000 лв. – за всеки; чл.12
възложителят изплаща хонорар на изпълнителя при получаване на анализите сумата
в размер на 800 лв. за всеки и чл.15. – възложителят изплаща хонорар на
изпълнителя при получаване на идейните проекти сумата в размер на 800 лв. за
всеки. В представения като ксерокскопие
Приемо предавателен протокол по
договор от 02.03.2013г., който ППП е с дата 02.06.2015г., е посочено,
че протоколът обобщава предадени от инж.
М.В.С. документи за периода м. март 2013г.-м. май.2015г. на Г. В. Г. – управител на „Т.“ ООД, както следва: 1. На 23.04.2013г.; 2. На 12.09.2013г.; 3. На
16.02.2014г.; 4. На 16.04.2014г.; 5. На 18.05.2015г. и 6. На 02.06.2015г. – предпроектни проучвания – 6 бр.; анализи –
6 бр. И идейни проекти – 6 бр., като стойността на всички е общо 18000 лв. без ДДС и Срок за плащане 30.06.2015г. В
представеното ксерокскопие от протокол фигурират подписи – за предал инж. С. и за приел- инж. Г.
. За посочената сума М.С. е съставил фактура № 16 от 02.06.2015г. за сума 18000 лв. без ДДС.
Както в Рамков договор за поръчка от дата 02.03.2013г., така и в Приемо
предавателен протокол от 02.06.2015г. е
записано, че са съставени в два
еднообразни екземпляра-по един за всеки от двете страни. Въпреки задължението на ищеца, указано му от
съда в първото о.з. да представи оригинала на приемо-предавателния протокол от
02.06.2015г. във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК – за оспорване
истинността на същия приемо-предавателен протокол, такъв ищецът не представи,
поради което и не е изготвено заключение по съдебна графологическа експертиза. В
тази връзка, че не е предавал на
ответника документи и не е подписван приемо-предавателен протокол на
02.06.2015г. съдът допусна до разпит св. А. Г. а-дъщеря на
управителя Г. Г.на ответното дружество „Т.“ ООД. От показанията на св. Г. а се установи, че тя
лично е била координатор на проект за конкурентоспособност, който приключил в
първите три месеца на 2014г. и на никого не е възлагано да помага за този
проект. Това кореспондира с представените от ответника – Договор за
консултантски услуги от 31.03.2011г. между „Т.“ ООД –Т. и „Е. “ ООД-С. и Доклад
от проверка на място на „Т.“ ООД от 13.11.2015г. Св. Г. а познава ищеца М.С., защото работил по-късно след приключване на проекта
в друга фирма - „И. Т.“, където тя е
работила по трудов договор и той е бил там Маркетинг мениджър за време по-малко
от година. Св. Г. а е категорична, че
ищецът не е предавал никакви документи на баща и Г. Г.с приемо-
предавателен протокол на датата
02.06.2015г. , тъй като по това време баща и, с когото поддържали постоянно връзка е бил в гр. В. за среща в Техническия университет с доц. Р. .
Именно поради тази среща свидетелката си спомня точно датата. От показанията на същата свидетелка се
установи, че след като е бил напуснал „И. Т.“ през 2015г. ищецът и изпратил
имейл във връзка с проект за скариди и и
казал, че прави подобни проекти и ако тя
познава някого или ако тях ги интересува
може да им изготви такъв проект, но „Т. „ ООД нито са му възлагали, нито
са приемали той да им изготвя такъв проект за отглеждане на скариди. Ищецът
никога не е работил в „Т.“ ООД. От гласните доказателства се установи, че доста
преди да изпраща имейл за предлагане на проект за скариди , „Т.“ ООД са превели сумата от 1000 лв. на ищеца като
аванс, защото тай трябвало да намери екип – геодезист и други хора за промяна
на статут на земя в гр. Ш. . Тъй като фирмата
ползвала помещение под наем там, целта била да има собствена земя и да
се построи цех за производство на съдове под високо налягана за газ и метан.
Ищецът нищо не свършил обекта в кв. „М. “ в гр. Ш. продължава да е голя земя и няма нищо построено там. Затова
и преведената сумата от 1000 лв. се води
вземане на „Т.“ ООД. Промяната на статута на земята в кв. „М. “ в гр. Ш. е била с цел – за построяване на цех за
производство на бутилки газ и това няма никаква връзка и не ставало дума за предложението
на ищеца за проект за отглеждане на скариди. „Т.“ ООД няма имот близък до
морска вода, за да иска да отглежда
скариди. Гласните доказателства
кореспондират с писмените, от които е
видно, че ищецът е бил назначен с трудов договор № 1/19.05.2014г. на длъжност „Маркетинг мениджър“ в „И. Т.“
ООД-Т. , представлявано от същия управител Г. В. Г. , и по негова писмена молба от 20.04.2015г., трудовото му правоотношение
е прекратено със заповед № 2/30.04.2015г. на осн. чл.325 т.1 от КТ, считано
от 01.05.2015г. Показанията на св. Г. а досежно закупуването на земя в гр. Ш. , чийто статут е
следвало да бъде променен, за да се построи цех и в тази връзка авансово е била
преведена на ищеца сумата от 1000 лв. кореспондират с представените от ответника
писмени доказателства – договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 18.12.2014г., сключен с
Община Ш. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот-Вх.рег.№ 1322, акт № 40, том 4, дело № 638 от
25.02.2015г. по описа на СВ-Ш. . Безспорно се установи, че между ищеца и
ответното дружество има неизяснени
отношения, във връзка с които са изпращали имейли от ищеца до управителя на ответното дружество или до дъщеря му и разменена кореспонденция на 04.07.2015г.,17.11.2015г., 27.11.2015г.,
подаване на писмен сигнал до ОД на МВР-Т. от инж. Г. Г.на 18.11.2015г., съставяна на
ищеца на Протокол за предупреждение от 14.12.2015г. по реда на чл.65 ал.1 и 2
от ЗМВР, оригиналът на който е по преписка № 17174/2016г. на Софийска градска
прокуратура.
От писменото заключение по първоначалната съдебна
счетоводна експертиза /л.69-70/,
потвърдено от вещото лице М. П. в първото о.з. /л.90/, се установи , че процесната фактура №
16 / 02.06.2015г., представена като
ксерокскопие от ищеца с исковата молба не е отразена в счетоводните регистри на
„Т.“ ООД за периода 2013-2016г. От
писменото заключение по съдебна
счетоводна експертиза /л.195/, потвърдено от същото вещо лице в последното о.з. /л199/ се установи следното: 1. Няма представени други фактури, освен
процесната-посочена по-горе, издадени от
ищеца на ответника в периода от 2013-2016г.; 2.
На 29.06.2015г. е отразено в счетоводството на „Т.“ ООД извършено
плащане от ответното дружество към ищеца
М.В.С. в размер на 1000 лв., като основание на записването е посочено – ав.
Плащане по фактура, пълномощник за обект „М. “;
3. Извършеното плащане в размер на 1000 лв. се води в счетоводството на
„Т.“ ООД като вземане от лицето М.С. и по този начин е представено в
годишните отчети на дружеството, тъй
като то не е обвързано с никакъв първичен счетоводен документ, няма фактура. Заключенията по ССЕ, приети от съда, не са
оспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При сравнителния анализ и преценката на писмените и
гласни доказателства, съдът счита, че ищецът не доказа изложените твърдения в
исковата молба: за постигнато съгласие с ответника и сключен
Рамков договор за поръчка от 02.03.2013г., в изпълнение на който той е изготвил организационно-управленчески проект
и за предаване с приемо-предавателен протокол от 02.06.2015г. към договор от
02.03.2013г. на 6 бр.предпроектно
проучване, 6 бр. анализи и 6 бр. идейни проекти, всичко на стойност 18000 лв., за което и
ищецът е издал фактура № 16/02.06.2015г. Възраженията на ответника, че от негова страна
не е подписван Рамков договор за поръчка от 02.03.2013г. и приемо-предавателен
протокол от 02.06.2015г. към същия договор , не са оборени от ищеца. Последният
не представи оригинал на договора с подписи на страните, нито оригинал на приемо-предавателния протокол.
Напротив, от гласните доказателства се установи , че управителят на ответното
дружество нито е възлагал поръчка на ищеца, нито е получавал от ищеца описаните
документи, които и не са индивидуализирани – за какви обекти става дума, и не е
подписвал на 02.06.2015г. въпросния приемо-предавателен протокол, тъй като се е
срещал в този ден с друго лице – доц. Р. в Техническия университет в гр. В. . Съобразявайки обсъдените по-горе в съвкупност
гласните доказателства с представените от ответника писмени доказателства и
процесуалното поведение на ищеца, и с оглед разпоредбата на чл.194 ал.1 ГПК,
съдът счита, че документът - приемо-предавателен протокол от 02.06.2015г. към
договор от 02.03.2013г. е неистински. Както
категорично се установи от писменото заключение по съдебна-счетоводна
експертиза, издадената от ищеца фактура № 16/02.06.2015г. на стойност
18000 лв. без ДДС, като соченото в нея основание за плащане е : 6
бр.предпроектно проучване, 6 бр. анализи и 6 бр. идейни проекти , период на
сделката Март 2013г.- Май 2015г. не е
отразена в счетоводните регистри на ответното дружество за целия период
2013-2016г. От останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото,
изводът който се налага е, че между страните вероятно има някакви други
неизяснени отношения, след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в
друга фирма със същия управител, но те не са предмет на разглеждане по
настоящото гр.дело. Доколкото ищецът не
доказа в производството по реда на чл.422 ГПК твърденията си, изложени в
исковата молба, съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ищецът с оглед изхода на спора следва да заплати на
ответника сумата от 1774 лв.,
представляваща направени по делото разноски съобразно списъка за разноските в исковото производство, на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.В.С., ЕГН **********, с адрес *** против „Т.“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. Т. , ул. „О. “ № 18, представлявано от управител – Г. В. Г. , чрез съдебен
адрес ***, а.. Б.Б. ***, иск да се признае за установено вземането
за сумата в размер на 18000 лв., представляваща неизплатено задължение
по фактура № 16/02.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 06.06.2016г. до окончателното
изплащане, както и за разноските в заповедното производство, за което е издадена заповед № 322/07.06.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 707/2016г. по описа на Районен съд – Т.
, на осн. чл.422 ГПК във вр.чл.415 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН
**********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. Т. , ул. „О. “ № 18, представлявано от управител – Г. В. Г. , чрез
съдебен адрес ***, а.. Б.Б. ***, сумата
от 1774 лв. , представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в
исковото производство, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр.
Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: