МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия
И.Д.К. *** за престъпление по чл.343,ал.л.1,бук.”б”
,предл.2,вр.. чл.342,ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния
акт. Счита ,че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява ,че е извършил
престъплението, за което е привлечен да отговаря.Според прокурора безспорно е доказано ,че причината за настъпване на ПТП е извършеното
от подсъдимия нарушение на
правилата за движение ,визирано в
чл.25,ал.1 от ЗДвП, което е в пряка
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.С оглед на това пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание
лишаване от свобода около минималния към
средния предвиден в закона размер, което на основание чл.66,ал.1 от НК да се
отложи за изпитателен срок от три години.Пледира подсъдимият да бъде и лишен от
право да управлява МПС.
В настоящото наказателно производство на основание разпоредбата на чл.76 от НПК в
качеството на частен обвинител е конституиран пострадалия П.А.П..Чрез
повереника си счита обвинението за
доказано от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Според повереника причината за настъпването на ПТП е
поведението на подсъдимия К., който при
извършената маневра отклонение на ляво
по платното за движение не се е
съобразил с местоположението на задно движещия се автомобил.Излага ,че опасността
за движението е възникнала при започване
на маневрата от подсъдимия,като с оглед близкото разстояние до автомобила на пострадалия е било невъзможно
да се предотврати ПТП.Счита ,че
скоростта на управлявания от пострадалия автомобил е без значение в случая, но
дори и да е превишена , задължение на подсъдимия е преди да започне маневрата да се съобрази със движещите се зад него автомобили , тяхната скорост и
време за извършване на маневрата.Сочи се ,че правно ирелевантно
е дали в случая подсъдимият е подал ляв пътепоказател,доколкото това не му
осигурява предимство пред другите участници в движението.Поради това моли подсъдимият да бъде признат за виновен,
като с оглед изминалия дълъг период от
време до постановяване на присъдата
,чистото му съдебно минало и липсата на
идентични нарушения на ЗДвП предлага
наказанието му да бъде определено само при наличието на смекчаващи вината
обстоятелства и то да бъде в минимален
размер.Също в минимален размер предлага
да е и наказанието лишаване от право да управлява МПС.Претендират се и
присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият К. ,лично и чрез
упълномощения си защитници, в с. з.оспорва обвинението като заявява ,че не е
извършил престъплението, за което е бил обвинен и предаден за съдене.Защитата анализира събрания по
делото доказателствен материал и въз основа на това обосновава извода си ,че
подсъдимия не е извършил деянието.Според защитата са налице
гласни доказателства ,че в района
на ПТП е имало ограничение на скоростта
от 40 км/час, с която скорост подсъдимият се е съобразил, а пострадалия
е управлявал автомобила с превишена такава.Посочва се ,че
пострадалият управлявал претоварен
автомобил, като това е увеличило
опасната му зона за спиране.Според защитата твърденията на пострадалия ,че преди предприемане на
маневрата от подсъдимия товарната композиция е спряла възможно най- вдясно на асфалтовата настилка ,след което рязко
е потеглила е недостоверна и се
опровергава от заключенията на автотехническите експертизи.Защитата излага ,че
пострадалия е имал обективна възможност да наблюдава движещата се пред него
товарна композиция, да съобрази
скоростта си и да реагира
адекватно за да предотврати ПТП.Посочва се
,че момента на възникване на опасността
за движението е, когато подсъдимият е намалил скоростта и товарната композиция е била на
дистанция от 130 метра , при което
ПТП е било предотвратимо.Изтъква
се ,че и към момента на
предприемане на маневрата в ляво от подсъдимият ,ПТП е било предотвратимо ,
но пострадалият сам се е поставил в невъзможност да го предотврати.Като причини се изтъкват движението му с висока скорост,
управлението на автомобил със 70 % претоварване и неадекватното му поведение. Според
защитата единствено допуснатите от пострадалия нарушения на ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
С оглед на това се настоява без алтернативно за постановяване
на оправдателна присъда.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.К. е
правоспособен водач на МПС категории В,С,СЕ, М, АМ, ТКТ, ВЕ и към
2013г имал налагани административни наказания за нарушения на
ЗДвП.Той работил като ***на тежкотоварен
автомобил в дружество ***
Пострадалия
П. също е правоспособен водач на МПС с категории
В,С,АМ, ТКТ и към 2013г имал наложени две административни наказания за нарушения на ЗДвП.
С трудов договор №15 от 7.05.2013г св. П. бил назначен
в дружество **** на длъжността шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече тона
– водач на товарен автомобил самосвал Скания 124 С с ДК № СТ 9411 СМ.
Дружествата
„***“ ЕООД и „***“ ООД Ст. Загора били
под изпълнители на сдружение „***
гр.София , което било изпълнител по договор с Агенция „Пътна
инфраструктура“ на строителството на участък от АМ „Тракия“ в строеж ЛОТ
4 Ямбол- Карнобат.Към 14.05.2013г
участъка от АМ“Тракия“ от пътен възел „Зимница“ до пътен възел
„Карнобат“ при км. 298 +800 бил в строителство
и е действала „Временна организация на безопасността на движението“ ,
съгласно проекта за изграждане на
АМ“Тракия“ ЛОТ 4.2 и била въведена максимална скорост от 60 км /час.Към него момент
платното / южното/ в посока гр.Бургас било с положена асфалтова настилка, без маркировка , като по него се
осъществявало движението на строителната техника и в двете посоки за доставка
на строителни материали за изграждащото се северно платно. За тази цел в този
район върху разделителната ивица било
обособено и място за преминаване между двете платна .
На
14.05.2013г около 17.00ч. в посочения
участък в посока гр.Бургас подс. К.
управлявал товарен автомобил Скания с ДК № А 5434 КР и прикачено към него
полуремарке „Шмиц“ с ДК № А 88 91 ЕЕ.Движението се осъществявало със скорост
около 38 км/час в светлата част на
денонощието при сух ,без неравности
асфалтов слой.В същото време и място
,при същите пътни и атмосферни условия попътно след автомобила на подсъдимия
се движил
товарен автомобил Скания с ДК
№ СТ 94-11 СМ, управляван от пострадалия П..Автомобила бил натоварен с 34 180 кг фракция и се движил със скорост от
около 58 км /час.На около 130
метра пред себе си П. забелязал ,че товарната композиция започва да намалява скоростта си и да се
отбива в дясната част на платното за
движение. Подс.К. също възприел движещия се зад него товарен автомобил, но
преценил ,че ще извърши безаварийно маневрата
завой на ляво за навлизане в
северното платно.Намалил постепенно скоростта
до 4 км/час , изнесъл автомобила на около 1,0-1,2 м на ляво от десния
край на платното за движение и подал ляв пътепоказател. Когато разстоянието от
задните състави на товарната композиция до предните състави на управлявания от П.
автомобил било около 76м. подсъдимият започнал изпълнението на маневрата със
скорост около 4 км/ч., която постепенно увеличил до 16 км/час.Към момента на
започване на маневрата товарния автомобил ,управляван от П. бил с положение на
надлъжната си ос, съвпадащо с оста на
пътното платно.Около 2 сек. след това П. реагирал, като предприел аварийно
спиране, като към него момент разстоянието между задната част на автомобила на К.
и предните състави на автомобила на П. било 47м. След задействане на спирачната
уредба П. завил волана на управление надясно с цел преминаване покрай
отклонилата се товарна композиция, тъй като в северното платно имало работници. Въпреки така
предприетите действия настъпил удар между двете МПС-та като първоначалният
контакт между тях се е реализирал в
дясната мислена лента за движение ( южната ) при широчина на платното за
движение 11.90м., на 58-60м. по направление от МЛ( източно от МЛ) в граници от 1,4 -2,2м. на
дясно от осевата линия ( южно от осевата линия). Към този момент управлявания от
П. автомобил бил по ъгъл около 4̊ на дясно спрямо посоката си на движение спрямо оста на пътя, а полуремаркето под ъгъл около 4̊ на ляво спрямо същата ос. В момента на удара управлявания от К. автомобил се движил със скорост около 16 км/ч, а този на П. – със скорост около 39 км/ч. В резултат на удара предната лява част на кабината на управлявания от П. товарен автомобил силно се
деформирала, като автомобила продължил движението си по предварително избраната
траектория на движение до окончателното му спиране в дясната част на платното
за движение, ориентиран косо надясно. За товарната композиция ударът бил
обособен в задната дясна част на полуремаркето, като след удара същото
продължило напред като се завъртяло по посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре и
композицията застанала почти перпендикулярно на оста на платното за движение.
Подсъдимият усетил удара и
първоначално помислил ,че
спукал гума , но след като слязъл от товарната композиция, установил
,че товарния автомобил се е ударил в полуремаркето , а състоянието на водача му
е критично.
Пристигналият на место екип на
ЦСМП откарал П. в МБАЛ Св.Пантелеймон гр.Ямбол където същият бил оставен на
лечение. След стабилизиране на състоянието му същият бил прехвърлен в УМБАЛ
Киркович Стара Загора, където лечението му продължило.
Местопроизшествието било
посетено и от Св.С. *** ,който извършил проверка на подсъдимия К. за употреба
на алкохол с помощта на техническо средство – Алкотест Дрегер , който отчел
отрицателен резултат.
От заключението на физико-химическа
експертиза се установява, че в кръвта на св. П.П. не се доказва съдържание на
етилов алкохол.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява,че
в резултат на възникналото
пътно-транспортно произшествие
пострадалият П.П. е получил тежка
съчетана травма с ампутация на лява подбедрицана границата между средната и
горната третина, счупване на дясната подбедрица с натъртвания на нервни стволовеинервиращи
напречно-набраздената мускулатура на крайника, увреждания на магистрални
съдове, счупване на таза по типа Малген, ретроперитониален хематом, десерозация
на сигмата е ректума като по този повод е извършена лапаротомия. Съчетаната
травма с ретроперитониалния хематом , контузията на корема с десерозацията
на сигмата и ректума които са наложили
извършването по спешност на лапаротомия и саниране на органите в коремната кухина и които са довели до
изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок са причинили на П. разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Ампутацията на лявата подбедрица на границата между средната и
горната третина представлява
„Осакатяване на левия долен крайник“. Счупването на десния долен крайник със засягане
на нервни стволове и магистрални съдове е довело до „Трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник“ При
обичаен ход на оздравителните процеси такива увреждания заздравяват за срок
около една година, като е възможно да продължат болките и изтръпванията и след
този срок. Счупването на тазовите кости от типа „Малген“ също е довело до
„Трайно затрудняване движенията на долните крайници“. При обичайния ход на
оздравителните процеси това затруднение
ще продължи около 8-10 месеца. Всички
травматични увреждания са получени при възникналото ПТП.
За установяване механизма и
причините за настъпване на произшествието, в хода на досъдебното производство е
назначена тройна автотехническа експертиза.Прието ,е че произшествието е настъпило в дясното платно за движение в посока от гр.София към гр.Бургас, на около 56 ,5
метра след мерната линия,като десните
състави на т.а. в предната му част
са отстояли на около 2,5 метра вляво от десния край на платното за движение, а
десните състави на задния край на полуремаркето са отстояли на около 3,5 метра от десния край на платното за движение.ВЛ са
изчислили скоростите на движение на двата автомобила преди ПТП и към момента
на удара, съответно за
автомобила управляван от П. 56 км/час преди ПТП и 38 км/час след удара , а за товарната
композиция 37 км/час преди ПТП и 15 км./час.Според заключението на ВЛ тези
скорости са били съобразени със „Временната
организация за безопасност“ на движението по
АМ в участък ЛОТ 4 , с която е
въведена допустимата максимална скорост за движение в строителния обект от 60 км/час, с пътен знак В 26.По- нататък е посочено,че момента , в който П. е реагирал аварийно товарната композиция е
била в процес на ускорение, на 2,87 секунди преди определеното
място на удар,респективно на 47,5м от него.В експертизата е определена и опасната зона за спиране на автомобила , управляван от П. от 55,75м.От
техническа гледна точка причина за
настъпване на ПТП е ,че П. не е
съобразил скоростта си на движение и разстоянието до предно движещата се товарна композиция.
В хода на досъдебното производство на същите ВЛ е възложена допълнителна автотехническа
експертиза , в която са потвърдили изводите си
от предходното заключение .В допълнителната експертиза ВЛ отново са се
обединили в изводите си , че подс.К. не е имал практическата възможност да
предотврати настъпването на
произшествието , поради невъзможността да оцени задно движещия се автомобил,
като потенциална опасност за осъществяване на маневрата завой на ляво.Според
ВЛ дори и К. да е възприел наличието на
попътно движещ се автомобил зад него ,
той не би могъл да категоризира това движение като опасно и рисково за собственото му движение.ВЛ са
посочили ,че сблъсъкът е можело да бъде
избегнат ако П. е реагирал в по- ранен момент така ,че отстоянието между двете превозни средства да е било по-
голямо от 55,75 м.Освен това излагат ,че е съществувала и хипотетична
възможност при създалата се аварийна ситуация товарния автомобил да премине безаварийно между десните състави
на товарната композиция и края на
платното за движение ,предвид наличното разстояние.
В хода на съдебното следствие
ВЛ доразвиват заключенията си по отношение на положението на двете МПС преди и след
удара.ВЛ М. акцентира на откритите обективни находки при огледа на местопроизшествието - спирачните и протривни следи, които еднозначно определяли взаимното положение на автомобилите.Според ВЛ
протривните дъгообразни следи, оцветени в син цвят в допълнително изготвените от него и
представени в хода на съдебното следствие схеми на местопроизшествието са
оставени от десните гуми на двигателния
мост на товарната композиции.Въз основа
на тези обективни данни ВЛ прави
извод ,че при осъществяване на маневрата
завой на ляво товарната
композиция не е заходила от най-дясната част на платното за движение т.е.
траекториите на движение на двата автомобила се
препокриват.ВЛ определят и позицията на
управлявания от П. автомобил, с оглед началото и края на оставените спирачни следи.Прави се и
предположение ,че преди реакцията на П. автомобила се е движил по- вдясно на
платното за движение като е извършена
първо спасителна маневра на ляво, а след това на дясно.
От заключението на повторната тройна авто-техническа експертиза , изготвена в хода на досъдебното
производство се установява механизма на ПТП, скоростта на движение на двата
автомобила, посоките им на движение ,
мястото на удара, опасната зона , поведението на двамата водачи и
причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка.
Според тази експертиза
първоначалния контакт между МПС се е реализирал
в мислената лента за движение/южната/ при широчина на платното за движение 11,90 м на 58-60 м по направление от МЛ в границите от 1,4 -2,2 м на дясно от осевата
линия.Според експертите водачът П. е реагирал, когато автомобила е бил на 47,3
м от товарната композиция.Експертите са приели
,че подс.К. е предприел маневрата
за завиване на ляво от дясната част
на платното за движение като с десния си габарит е отстоял на около 1,0-1,2м. на ляво от десния край на платното
за движение.Според експертите непосредствено преди предприемане на маневрата
за завиване на ляво автомобилът ,
управляван от П. е бил на 76 м зад
товарната композиция и към този момент е
бил с надлъжната си ос , съвпадащо с оста на пътното за движение.ВЛ са
направили извод ,че динамичното
развитие на ПТП в предходната АТЕ,
представено на фигурата на стр. 10 от
заключението не е правилно обозначено и няма причинно следствена връзка с обективните данни по делото.Анализирайки
всички обективно установени факти по делото експертизата е дала заключение,че
техническите причини за настъпване на ПТП са предприетата маневра от подсъдимия за завиване на ляво без да се
съобрази с положението и скоростта на движещият се зад него в коридор за движение от към лявата му страна
товарен автомобил, управляван от П..При движение със скорост по-ниска от 50
км/ч , или с аналогични действия от страна на П. ПТП ще бъде
предотвратимо.
При разглеждането на делото от друг съдебен
състав на същите ВЛ е възложена допълнителна експертиза , в която експертите са
изследвали опасната зона за спиране на товарния автомобил при товар от 20т.и
различни скорости на движение на
автомобила от 58 км/ час и при 40
км/час.Посочено е ,че при скорост от 58 км/час тя е 60 м ,а при скорост на движение от 40 км/ час
-35м.Освен опасната зона е изследвано и
надлежното разстояние между двете МПС в
началото на намаляване на скоростта на
товарната композиция и към момента на подаване
на ляв светопоказател от подс.К., като отговорите са ,че при реакция на П.,чрез предприемане на аварийно спиране и при двата варианта ПТП не би настъпило.ВЛ отново потвърждават извода си ,че към момента
на възникване на критичната ситуация не
е имало препокриване на коридорите
на движение на двете МПС.Страничното разстояние между тях е
било около 1,2 м.
В хода на съдебното
производство при разпита вещите лица подържат и двете заключения. ВЛ К. излага
,че мястото на удара е определено от
оставените следи.Експертът категорично отхвърля описаната в протокола за оглед протривна
следа да е оставена от влекача „Скания“ с рег № А 5434 КР ,като според него подобно твърдение противоречи на основен физичен
закон.Според експерта следата е оставена
от десните колела на предните два моста на полуремаркето ,след което подробно и научно обяснява защо това е така.Именно това обстоятелство водило и до
промяна на мястото на удара от посоченото от ВЛ по първоначалната експертиза, като другото различие в заключенията е ,че
към момента на реакция на П. и от момента на потеглянето на товарната композиция , управлявана от подсъдимия е имало разлика в коридорите на движение от около 1,2 м.
Горната фактическа обстановка съдът
установи от обясненията на подс.К., показанията на свидетелите К., Ж., С. и П., както и показанията му тези дадени
пред друг състав на съда ,
прочетени по реда на чл.281ал.1,т.1 от НПК, частично от показания на свид.А. и
показанията на свид.П. и тези
дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281,ал.4 и
ал.5 от НПК, въз основа на изслушаните
по делото съдебно медицинска експертиза,
физико-химическа експертиза, автотехническа експертиза, повторна тройна
автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза и разпита в
съдебно заседание на ВЛ Б., С.,М., К.,У. и И.-
автоексперти, а така също и въз основа на приложените посмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизществие и изготвения към него
фотоалбум, справка за нарушител – 2бр , протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, протокол за проверка на средства за измерване, извлечение от
търговския регистър, Трудов договор № 43/27.10.10, Писмо изх. №
ИРД-835/29.10.2013 на ОПУ Ямбол, Писмо изх. № 998/31.01.2014 на Сдружение „***“,
Временна организация на движението на АМ Тракия , участък ЛОТ 4
„Ямбол-Карнобат“, Заповед № 002/11.06.2012г на представляващия Сдружение „***“,
Заповед № 50/4.06.13 на РУСО, , Протокол № 5/4.07.13, Протокол за извършена
проверка , Декларация за трудова злополука, Протокол за разследване на трудова
злополука, Трудов договор № 15/7.05.13, длъжностна характеристика, Протокол за
ПТП, Договор от 01.06.2012г между „***“ ООД и „***“ ЕООД, Епикриза от
Ортопедичен комплекс Клиника по ортопедия и травматология гр. Стара Загора,
Епикриза от Клиника по Анестезиология и Интензивна медицина МБАЛ Проф. Киркович
Ст.Загора, справка в Централна база данни КАТ-3бр., удостоверение за техническа
изправност на ППС-2бр, застрахователна полица
„Гражданска отговорност“, Лиценз за международен автомобилен превоз на
товари, товарителница № 757/14.05.2013г, удостоверение за психологическа
годност, карта за квалификация на водач,
на МПС, , тахографски листи – 2бр., протокол за периодична проверка,
протокол от контролна проверка, Договор да наем на строителна механизация, Приложение №1 към договора, Договорно
споразумение за съвместни мероприятия по
осигуряване на безопасни условия на труд
на територията на АМ Тракия участък ЛОТ „ Ямбол-Карнобат, справка за съдимост –
2 бр.
Съдът кредитира обясненията
на подс.К. по отношение посоката и скоростта му на движение, възприемането
на задно движещия се автомобил, навалянето на скоростта, преди започване на
маневрата, подаването на ляв пътепоказател, мястото от където е извършена маневрата / на около
1-2 метра навътре ,вдясно от банкета/ и местоположението на товарната композиция към момента на удара.В
тази част обясненията му кореспондират с показанията на свид.А., П. и П./ с изключение на твърдението на последния ,че не е подал ляв
пътепоказател/ със протокола за оглед
на местопроизшествието, с откритите и
описани в него обективни находки и заключенията на повторната и допълнителна автотехнически експертизи.
Съдът не приема за достоверни обясненията на подс.К.,че в
района на настъпване на пътно
транспортното произшествие максимално разрешената скорост е била 40 км /час, за което е бил инструктиран, доколкото по делото не е налична заповед за
определяне на тази скорост.Освен това,
съгласно Закона за движението по
пътищата максимално разрешената скорост
за определен участък се определя със пътен знак и по делото е приложена смеха за „Временна организация на безопасността на
движението“ , от която се установява ,че
конкретният участък е бил сигнализиран с пътен знак В 26 -“забранено е
движението със скорост по -висока от 60 км/час .По изложените съображения съдът не кредитира и показанията на свид.А. в тази им
част и , както и твърдението ,че в района на ПТП е имало както временни пътни
знаци ограничаващи скоростта ,поставени на разстояние 100- 150 метра един от друг ,така и постоянни, тъй като са в противоречие както със гласните
доказателства по делото, така и с
протокола за оглед на местопроизшествието и обзорните снимки към фотоалбума, от които се установява ,че там няма пътни знаци, ограничаващи
скоростта.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свид.С. и счита ,че те не
са в противоречие с направения извод за
максимално допустимата скорост от 60 км /час.Това е така ,тъй като в показанията си С. не е категоричен какво е
било ограничението на скоростта и в
изготвения от него протокол за ПТП не е посочено конкретно действащите пътни знаци
ограничаващи максимално
разрешената скорост на движение.
Съдът възприе при изграждане
на вътрешното си убеждение като
достоверни и показанията на свид.П. по
отношение на скоростта и движението на
товарния автомобил спрямо пътното платно
,възприемането на автомобила на К. , навалянето на скоростта му и отклонението на дясно на платното за
движение, предприетата от К. маневра и поведението на П. при създалата се аварийна ситуация.Показанията на свид.П.
в тази им част са подкрепят от
гласните доказателства по делото и изводите на ВЛ изготвили повторната
и допълнителна автотехническа експертиза.
Съдът не кредитира единствено
показанията на свид.П.,че подс.К. не е подал ляв пътепоказател
,преди предприемане на маневрата , тъй
като се опровергават от обясненията
на подс.К. и показанията на
свидетелите А. и П.. Последните двама са очевидци
на настъпването на произшествието,без родствена връзка са със страните по делото и няма индиции за каквато и да е било
заинтересованост от тях за изхода на делото. С оглед на това съдът отказа да
даде вяра на показанията на св. П., в частта им , в която се твърди, че К. е
започнал маневрата без включен пътепоказател. Съдът не кредитира и показанията му ,че К.
е спрял товарната композиция, доколкото в тази им са в противоречие с данните от тахографския
лист на товарната композиция и и заключението на повторната тройна
автотехническа експертиза.Но ,съдът намира,че това несъответствие в показанията му се дължи на неправилното възприемане,поради ниската скорост на
товарната композиция от 4 км /час, която не позволявала реално той да
прецени относителното й движение.
Показанията на свид.П. също
имат съществена роля при изграждане на вътрешното убеждение по делото.Те следва
да бъдат възприети с доверие, като се даде предимство на тези прочетени по реда
на чл.281,ал.5 от НПК/ протокола за разпит от 08.10.2013г. от ДП ,стр.
2,предпоследен ред до стр. 4 ,включително/,тъй като са изключително подробни и
са дадени в момент много по- близък до инкриминираната дата от тези в съдебната
фаза, а и свидетелят сам заяви ,че ги
подържа.Показанията му освен това
са отличават с конкретност и детайлност и кореспондират с кредитираните от
съда гласни доказателства и заключенията на повторната тройна и допълнителна
експертиза.Единствено съдът не
кредитира показанията на свид.П., че на
местата , където ставало качването на обекта
имало забранителни знаци, ограничаващи скоростта на движение с не повече от
40 км/час, тъй като противоречат на приетата като писмено доказателство
по делото схема за
„Временна организация на безопасността на движението“ ,от която
категорично се установява ,че в пътния
участък разрешената скорост е 60 км /час.
Показанията на свидетелите К.
и Ж. също следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като няма никаква причина
за колебание досежно истинността им.
Настоящият съдебен състав
кредитира заключенията на приетите по делото химическа и
съдебно-медицинскаекспертизи, като приема, че същите компетентно, обективно и
изчерпателно отговарят на поставените задачи и отчита отношението им към
предмета на доказване в процеса и релевантно извлечената от тях информация.
Съдът кредитира заключенията
на повторната тройна автотехническа
експертиза и допълнителната автотехническа експертиза от същите ВЛ.По отношение
на механизма на протичане на
произшествието и техническите причини за настъпването му в заключенията на двете експертиза няма разлика. Тези заключения са
подробни, пълни, обосновани , изготвени са въз основа на обективни данни от огледния протокол и показанията на
свидетели и въз основа на използването на утвърдени и безспорни научни
методи.Следва да се има предвид ,че в състава на повторната тройната експертиза са участвали специалисти, които са
доказали компетентността си с оглед участието им и в други експертизи по комплицирани и станали известни
в цялата страна.
Съдът не кредитира
заключението на първоначалната автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза
по отношение траекторията на движение на товарната композиция, управлявана
от подс.К. непосредствено преди предприемане на маневрата ,мястото от където е
започнал маневрата , мястото на удара
спрямо пътното платно и техническите причини за настъпване на ПТП.За
да отговорят на тези въпроси експертите
са се позовали основно на откритите на
местопроизшествието противни дъгообразни следи, които според тях са
оставени от двигателния мост на
товарната композиция, управлявана от подс. К. .С оглед на това са направили извод ,че при осъществяване на
маневрата завой на ляво товарната композиция не е заходила от
най-дясната част на платното за движение ,като траекториите на движение на двата автомобила
се препокриват.Този извод обаче
категорично се отхвърля от повторната
автотехническа експертиза, като в разпита си в съдебно заседание ВЛ Ка.обяснява ,че физична гледна точка при
изключително силния удар в задната част на ремаркето са технически възможни два варианта- да има
следи от ремаркето и влекача, като
последните са с по- малка дължина и вторият
следи само от полуремаркето, както и
е в случая.Именно това е и
разликата в експертизите, която обаче е
довела до неправилен
извод на ВЛ относно и техническите причини за настъпване на ПТП, приемайки ,че мерките за безопасност е следвало да
предприемат единствено от пострадалия П..За да не кредитира заключението на ВЛ
в тази му час, съдът взе предвид ,че то противоречи и на гласните доказателства по делото-
обясненията на подс.К. и показанията на свид.П. , косвено и от
показанията на свид.П.,в които се
съдържат данни за мястото и начина на
извършване на маневрата завой на ляво.По отношение на изложеното от ВЛ М. при
проведения му разпит в хода на съдебното следствие ,че позицията на
управлявания от П. автомобил, преди реакцията му се е движил по - вдясно
на платното за движение и е извършена
първо спасителна маневра на ляво, а след това на дясно ,то същото не
следва да се кредитира, доколкото и самия той
признава ,че това е само предположение, тъй като липсвали обективни
находки, от които да се направи категоричен извод.Не следва да се
кредитира и извода на ВЛ в
допълнителната АТЕ, че от техническа гледна точка дори и при създалата се аварийна ситуация П.
е можел да предотврати ПТП ако е преминал между десните състави на товарната
композиция и края на платното за
движение, защото същият няма задължение
като водач да извършва“спасителна маневра“.
В останалата част заключенията
не следва да се игнорират, доколкото отговорите на въпросите относно
скоростта на движение на автомобилите, опасната зона,разстоянието
между тях в момента, в който П. е
реагирал за аварийно спиране и времето
за реакция съответстват на
заключенията на ВЛ К., У. и И.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият К.
е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,бук.”б”,предл.1, вр.чл.342,ал.1
от НК,тъй като на 14.05.2013 г., около 17.00 часа на участък от
АМ “Тракия“ - в строеж, ЛОТ 4, км 298+800, при управление на МПС - товарен
автомобил - влекач „Скания Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг. № А 5434 КР, собственост на
„***“ ЕООД, с управител П.К. ***, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ
24“ с peг № А 8891 EE, собственост на „***“ ЕООД, с управител П.К. *** е
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно чл. 25, ал.
1 от Закона: “Водач на пътно превозно средство,който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например...да се отклони надясно или наляво по платното за
движение... преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение,“ като при предприемане маневра
завиване наляво не се е съобразил с положението и скоростта на движещият се зад
него товарен автомобил „Скания Р 124 ЦБ X 3 400“ с peг. № СТ 9411 СМ,
собственост на „***“ ООД с управители Д. Й. Д. и Д.Д.Ж., в резултат на което
предизвикал ПТП с последния и причинил по непредпазливост на П.А.П. *** една
тежка телесна повреда и три средни телесни повреди, както следва: тежка телесна
повреда изразяваща се в ампутация на лявата подбедрица на границата между
средната и горната третина представляващо „осакатяване на левия долен крайник“
и средни телесни повреди, съчетана травма с ретроперитониален хематом, контузия
на корема с десерозация на сигмата и ректума, наложили извършване по спешност
на лапаротомия и саниране на органите в коремната кухина, и довели до изпадане
на пострадалия в състояние на травматичен шок, са причинили на П. „разстройство
на здравето,временно опасно за живота“ ,счупване на десен долен крайник, със
засягане на нервни стволове и магистрални съдове, като срока на заздравяване е
не по-малък от 1 година, при нормален ход на оздравителните процеси, е довело
до „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“ и счупване на
тазовите кости по типа на Малген, като срока на заздравяване е не по-малък от
8-10 месеца, при нормален ход на оздравителните процеси, което е причинило
„Трайно затрудняване движенията на долните крайници“ на П..
От обективна страна, въз
основа на фактите по делото ,съдът
приема ,че подс.К. е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП.Същият в качеството си
на водач на процесното превозно средство е имал техническата възможност да
предотврати случилото се ПТП.Подс. К. след като е имал намерение да извърши
маневра „ завиване на ляво“ и да премине
в друга пътна лента е бил длъжен да
съблюдава пътната обстановка и да
бъде убеден ,че маневрата ще бъде
извършена безопасно.Подсъдимият не се е съобразил с положението,посоката и
скоростта на движение на намиращия
се зад него автомобил, за
което не са съществували видими реални препятствия, а и той признава ,че е възприел автомобила на П. .Ако беше изпълнил тези свои задължения като водач ПТП
не би настъпило,т. е.нарушението му е в пряка-причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат- причинените телесни увреждания на П..
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост/престъпна непрежност/,
тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали горепосочените
правила за движение. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да
предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил тези правила и се бе
съобразявал с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП.
Съдът намира за неоснователен
релевираният довод от защитата на подс.К. ,че произшествието е в резултат
единствено на неправомерното поведение на постр.П..Както се посочи по- горе
подс.К. е имал техническата възможност да избегне произшествието-като пропусне
движещия се зад него товарен автомобил.
Действително по делото е
установено ,че П. е управлявал извънгабаритенен автомобил по смисъла
на чл.6,ал.1,т.6,бук.“в“ от Наредба № 11
за движение на извънгабаритнии/или тежки пътни превозни средства.Съгласно тази
разпоредба допустимата максимална
маса на МПС с четири оси с две управляеми оси, какъвто е автомобила
,управляван от П. е 32т.а товара му в случая е 34 180 кг. Независимо от
допуснатото нарушение от П. съдът намира ,че същото не е в причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП.Това е така , тъй като видно от
заключението на допълнителната автотехническата експертиза опасната му
зона за спиране при
скорост от 58 км/час ,с каквато действителност се е движил дори
и с товар от 20 т е 60 м, което разстояние е по- голямо от
разстоянието ,когато П. е реагирал на опасността, а именно 47м.Т.е.дори и с товар от 20 т, при предприетото аварийно
спиране удара е неизбежен.
Независимо от това съдът
намира ,че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на П., с
оглед поведението му като водач на МПС .От заключението на повторната АТЕ и
разпита на ВЛ, се установява, че той самият е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата, което е в независима причинно-следствена връзка с
настъпилия престъпен резултат.Безспорно от
заключението се установява ,че
към момента на предприемане
маневрата завиване на ляво от подсъдимия
,автомобила , управляван от П. се
намирал на 76м зад него.Вместо веднага да задейства
спирачната система, съгласно вменените му задължения по смисъла на чл.20 ,ал.2 от ЗдвП при възникване на
опасност П. е реагирал със закъснение от 2 секунди ,когато разстоянието между двата автомобила е било 47 м.Тази
опасност в случая е възникнала от
момента ,в която подсъдимият е предприел
маневрата ,а не при намаляване на скоростта
на товарната композиция, тъй като автомобила на П. е бил с положение на надлежната си ос ,съвпадаща с оста на платното за движение и
се е движил в коридор за движение от към лявата й страна .Също така тя не е
възникнала и при подаването на ляв пътепоказател от подс.К.,тъй като не му
дава предимство пред другия участник в движението , в случая пострадалия. Безспорно
обаче, ако П. бе реагирал веднага на създалата се опасност, то
несъмнено е щял да избегне сблъсъка между двата
автомобила.Предвид изложеното съдът прие ,че П. има принос за настъпване
на резултата и го взе предвид при преценка тежестта на вината и при определяне
размера на наказанието.
Относно
наложеното наказание на подсъдимия
Санкцията
на чл.343 ,ал.1, бук. Б. от НК предвижда
наказание лишаване от свобода до четири години лишаване от свобода.
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид ,от една страна сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние,
обуславящо са се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната , от настъпилите в резултат на деянието вредоносни последици/извън
съставомерните такива/, а именно причиняването на три средни телесни повреди на
П. и нарушенията , за които са му налагани
административни наказания. От друга страна съдът взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия,добрите характеристични данни, както и факта, че наказателното
производство е продължило неоправдано дълго (повече от шест години) от
извършване на деянието., Без съмнение този срок е „неразумен“ и забавянето
не се дължи на процесуалното
поведение на подсъдимия.Това обстоятелство, съгласно и трайната практика на ЕСПЧ и ВКС ,наред и с
другите смекчаващи вината обстоятелства
обуславя отпадане на необходимостта от
налагане на наказание при приложение
на чл.54 от НК. Не на последно
място съдът отчете и допуснатото
нарушение на ЗДвП от страна на П., довело до независимо съпричиняване на
вредоносния резултат,което също има значение
при индивидуализацията на
наказанието. С оглед на изложеното съдът определи наказанието при условията на
чл.55,ал.1,т.2,бук.“б от НК и наложи на подс.К. „Пробация“ със следните
пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично
. 2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
В съответствие с императивната
разпоредба на чл.343г от НК съдът наложи на подс.К. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, отчитайки изброените по горе
обстоятелства.
Съдът намира ,че така
наложените наказания са необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдимия, така и
върху останалите членове на обществото.
Съдът осъди подс.К. да заплати на ч. обвинител П.
направените по делото разноски за правна помощ в размер на 500 лв., съгласно приложеното по делото пълномощно за платената сума.
Тъй като подсъдимият беше
признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 3758,86лв. по сметката на ОД
на МВР-Ямбол и сумата от 1517,62 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по
сметката на ЯРС
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: