Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.01.2022 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. дело
№ 2737/19 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „К.0.“ ООД, с която са предявени срещу „Ю.И.“ ЕООД
искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД
и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на
12.10.2017 г. е сключил с ответника договор, по който е възложил на ответника
да инсталира програмен продукт „UniVersum ERP” в срок от 10 дни от авансовото плащане на сървър в
офис на ищеца, да внедри системата, както и да извършва гаранционна поддръжка,
срещу което е поел задължението да плати възнаграждение. Сочи се, че крайният
срок за изпълнение от ответника на възложената по договора работа е уговорено
да е 8 месеца от сключването – 12.06.2018 г., в който срок е следвало да се
уточнят детайлно операциите и функциите. Поддържа се от ищеца, че ответникът не
е изпълнил поетите задължения, защото не е инсталирал окончателен продукт на
сървър, а поради значителната по продължителност забава е отпаднал правният
интерес на ищеца от договора, който е бил развален с едностранно изявление на
ищеца, отправено с нот.покана, връчена на 10.12.2017
г. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 55 244,40 лв. – получена по разваления
договор, както и сумата от 138,12 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 10.12.2019 г. – 18.12.2019 г.
Ответникът
е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че не е налице
основание за разваляне на процесния договор, защото е
изпълнил задълженията по него. Сочи се, че е конфигурирал програмен продукт „UniVersum ERP”, който е инсталирал на собствен сървър, защото ищецът
не е предоставил достъп до сървър за внедряване на системата с модулите и
функционалности. Поддържа се, че е налице забава на кредитора по чл.95 ЗЗД,
защото ищецът не е осигурил дължимото съдействие, а при условията на
евентуалност се позовава на чл.87 ал.4 ЗЗД. Според ответника претенциите на
ищеца в хода на изпълнение на договора касаят допълнително поискани настройки и
функционалности на системата, които са извън предмета на договора. Още на
15.10.2017 г. ответникът на свой сървър е предоставил на ищеца базов вариант на продукта и на ищеца е предоставен
отдалечен и непрекъснат достъп. На 14.06.2018 г. ответникът е изпратил на ищеца
протокол за внедрени функционалности, с който отчита инсталираните в системата
модули и функционалности, които са били на разположение на ищеца, а протоколът
не е одобрен, нито са направени
забележки, въпреки уговорения срок от 1 месец, след изтичането на който
инсталациите се считат за приети. На 27.06.2018 г. е изпратен протокол за
внедрени функционалности на останалите 40 %
от поръчката, които са били на разположение на ищеца, който не е
направил забележки. Навежда се довод, че изпълнението е прието от ищеца, поради
което не може да се разваля. През м.02.2019 г. е проведена среща в офиса на
ответника и е извършено обучение на посочени от ищеца служители, които по
договора следва да се сторят след отстраняване на забележки. С нот.покана от 14.11.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че
са извършени голяма част от исканите корекции, посочени в протоколите за
обучение и че системата с новите конфигурации е на негово разположение.
Последният протокол за обучение е от 24.09.2019 г. и всички забележки по
протоколите за обучение са отстранени до 28.11.2019 г., с което също може да се
приеме, че е прекратено действието на договора.
Ищецът е
подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода,
че към 12.06.2018 г. е следвало да се инсталира на негов сървър процесния софтуер,
но това не е сторено, а ищецът не е наясно какъв софтуер е инсталиран на
сървъра на ответника. Поддържа се, че до 2019 г. освен базовия вариант на
продукта нищо не е изпълнено по договора, а забележките в протоколите за
обучение не са отстранени и на сървър на възложителя не са инсталирани
необходимите корекции. Освен това работите по протоколите не са изпълнени и не
са приети.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията и оспорването на исковете с довода, че ищецът не е
осигурил възможност за инсталиране на продукта на негов сървър, както и че за
първи път в допълнителната искова молба ищецът твърди, че има сървър, а в
ел.писмо от 05.10.2018 г. ищецът е признал, че не разполага със сървър, на
който да се инсталира продукта. Поддържа се, че ищецът е имал отдателечен достъп до инсталирания на сървъра на ответника
продукт и внасял данни в него, както и че е проведено обучение на служители на
ищеца а работа с продукта и че за първи път в протоколите за обучение са
направени забележки от ищеца. Сочи се, че срокът от един месец за забележки по
протоколите е изтекъл.
Представен е
договор от 12.10.2017 г., от който се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът по възложение на ищеца е поел задължението да инсталира
програмен продукт „UniVersum ERP” на сървър в офис на ищеца, да внедри системата, както
и да извършва гаранционна поддръжка, срещу което е поел задължението да плати
възнаграждение в размер на 143 000 лв. без ДДС и аванс от 23 400 лв.
с ДДС. В Приложение 1 от договора са посочени функционалните характеристики на
програмния продукт.
Представено е
електронно писмо от 15.11.2019 г., в което ответникът е посочил, че е готов с
преобладаващата част от направените от ищеца забележки.
Представена е
нот.покана от 25.11.2019 г., с която ищецът поради
изтичане на срока на договора на 12.06.2018 г. и поради неизпълнение от страна
на ответника на възложената по него работа е развалил договора и е поискал
връщане на сумата от 55 244,40 лв.
Представени
са потвърждения за плащане от 30.06.2017 г., 23.10.2017 г., 18.03.2018 г., 11.04.2018
г., 08.05.2018 г., 14.08.2018 г., 11.09.2018 г. 08.10.2018 г., 08.11.2018 г., в
които се сочи, че ищецът е платил на ответника сумите от 1800 лв. и 23 400
лв. – аванс, както и сумите от 4549,20 лв., 4549,20 лв., 2749,20 лв., 4549,20
лв., 4549,20 лв., 4 549,20 лв. и 4549,20 лв. – месечни вноски по процесния договор.
Представен е
протокол за инсталиране на софтуер от 15.10.2017 г., в който се сочи, че ответникът
е инсталирал на временно предоставен от него
сървър начален, базов вариант на продукта.
Представен
е протокол N 1 от 14.06.2018 г. за внедрени и
приети функционалности.
Представен
е протокол N 2 от 27.06.2018 г. за внедрени и
приети функционалности.
Представен е
протокол за определяне на отговорници по внедряване на ЕRP от 25.02.2019 г.
Представени
са протоколи за проведено първоначално обучение по функционалности - N 1/14.06.2018
г. N 2/27.06.2018 г., N 3/01.03.2019 г., N 4/16.03.2019 г., N 5/07.04.2019 г., N 6/18.03.2019 г., N 7/07.04.2019 г., N 8/07.04.2019 г., N 9/14.04.2019 г., N 10/14.04.2019 г., N 11/ 24.09.2019 г., N 12/ 02.08.2019 г., N 13/ 14.07.2019 г., N 14/16.07.2019 г., N 15/ 09.07.2019 г., N 16/04.09.2019 г., N 17/ 09.07.2019 г., N 18/27.08.2019 г., N 19/04.09.2019 г., N 20/24.09.2019 г.
Представена е нот.покана от 14.11.2019 г., с
която ответникът е посочил извършените от него корекции по забележки на ищеца
по протоколи N 1 до N 20. Направено е отбелязване от нотариуса за извършено
връчване на поканата чрез залепване на уведомление по чл.50 ал.4 ГПК.
Представено
е писмо изх.N 15/31.01.2019 г., в което ищецът
е поканил ответника в срок от 11.02.2019 г.
до 13.02.2019 г. да се проведе
среща, на която да се уточни график за внедряване и изготвяне на списък с
участници във внедряване на продукта, а в приложение към писмото са изброени
неизпълнените от ответника функционалности.
Представен
е отговор на ответника по писмото на ищеца, в който се сочи, че забележките са
отстранени.
Установява се от заключението на единичната
СТЕ, че ответникът е предоставил на ищеца отдалечен достъп до процесния програмен продукт на 09.11.2017 г., когато е
извършена първа клиентска инсталация и логване в системата, а първото
използване от ищеца на продукта е с въвеждане на потребители на 09.11.2017 г.
На 10.11.2017 г. са били въведени първият контрагент, артикул и документ.
Сървърът, с който разполага ищецът към момента, отговаря на изискванията за
инсталиране на процесния продукт. В.лице е
констатирало, че ответникът е конфигурирал операционната система и базата данни
на ищеца, както и че ищецът е възможно да инсталира неограничен брой работни
места от продукта, ако има компютър с инсталиран „Java” версия и онлайн връзка. Ищецът използва заместващ
софтуер с наименование „Супто SelMatic Plus”. Освен това софтуерът е бил надграждан
от ответника, защото са имплементирани нови версии на продукта и са
отстранявани неточности, както и е конфигурирал и настроил програмен продукт „UniVersumERP” за нуждите на ищеца. Инсталацията на този програмен
продукт е извършена на виртуален сървър в офиса на ответника, който се ползва
за реална работа на голям брой потребители включително и на ищеца. Процесният програмен продукт е завършен и са изпълнен
всички модули и функционалности, а на ищеца е предоставен достъп, тъй като в
една от базите данни са въведени 2626 артикула /номенклатури/. В системата са
налични данни за артикули, предлагани от ищеца, който не би следвало да има
затруднения при работа с продукта. Фактът, че продуктът е инсталиран на сървър
на ответника не ограничава ползването на неговите функционалности от ищеца.
Забележките на ищеца по 20-те протокола за обучение са отстранени от ответника.
В електронната кореспонденция между страните се съдържат ел.писма от 08.04.2019
г. и 11.04.2019 г. с искания на ищеца за модули и функционалности, които са
извън предмета на договора. За да бъде извършена инсталация на продукта на
сървър на ищеца е необходимо съдействие от негова страна, изразяващо се в
предоставяне на достъп на ответника до самия сървър. Електронно писмо от
27.06.2018 г. е изпратено от ответника до ищеца.
Установява се от заключението на доп.СТЕ, че
ответникът е предложил 26 версии на продукта, както и че има промяна в
последната версия от 14.11.2019 г. Всички забележки на ищеца по покана от
31.01.2019 г. са отстранени от ответника, с изключение на функционалност по
т.2.9. Последната инсталирана версия на продукта е от 14.11.2019 г., а
забележките по 20-те протокола са отстранени. Забележките на ищеца са отстраними и нямат съществено значение за функционирането
на процесния продукт, а неотстраняването им не води до
пълна негодност на продукта по предназначение. В обясненията на в.лице в
съдебното заседание на 18.06.2021 г. се сочи, че изработеното от ответника
представлява готов продукт, който може да се ползва по предназначение от всеки
клиент и в зависимост от изискванията му продуктът може да се надгражда.
По делото е
прието заключение на тройна СТЕ, от което се потвърждават направените в
заключението на единичната СТЕ констатации и изводи. В.лица са констатирали, че
единстевената част от възложението,
която не е изпълнена, е интеграция на процесната
система със системите на куриерски фирми, а за изпълнението на тази част е
необходимо ищецът да е сключил договор с куриер и да предостави дадените от
куриера ключове. Според в.лица за инсталирането на даден софтуер е необходимо
изпълнителят да има достъп до сървъра, а забележките на ищеца са от такова
естество, че дори и да не са отстранени, това не би повлияло върху годността да
се ползва продуктът. В съдебното заседание на 03.12.2021 г. се сочи в
обясненията на в.лица, че поради неосигурен от ищеца достъп до негов сървър
ответникът е изработил продукта на своя сървър, а от техническа гледна точка е
необходимо единствено ищецът да предостави на ответника достъп до своя сървър,
за да се счита изработката за финализирана. Ищецът е
получил от ответника отдалечен достъп до сървъра на ответника, на който е
инсталирана системата, в която служители на ищеца са попълвали данни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор от 12.10.2017 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът по възложение на ищеца е поел задължението да инсталира програмен продукт „UniVersum ERP” на сървър в офис на ищеца, да внедри системата и да изготви настройки и корекции в продукта, както и да извършва гаранционна поддръжка, срещу което ищецът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение по уговорения в клаузата на чл.3 начин. В Приложение 1 от договора са посочени функционалните характеристики на програмния продукт.
Не се спори, че ответникът в качеството на изпълнител е извършил действия по изпълнение на възложените работи, както и че точно е изпълнил задължението по чл.5.1 – инсталирал е на предоставен от него сървър начален, базов вариант на продукта. Не се спори и че процесният продукт не е инсталиран на сървър на ищеца, т.е че дължимата престация по чл.1, вр. с чл.5.5 не е реално осъществена. Спорен се явява въпросът дали е налице неизпълнение на договорно задължение на ответника, което е основание за разваляне на процесния договор.
На първо място следва да се спомене, че от събраните по делото доказателства се установява фактът, че от техническа страна възложената по договора работа по изработка на софтуерния продукт със съответните параметри /модули/ и функционалности е изпълнена от ответника съобразно уговореното, с изключение на инсталирането на продукта на сървър на ищеца, което не е сторено. Фактът на изпълнение на основната и значителна част от задълженията по процесния договор се установява по категоричен и несъмнен начин от заключението на единичната и на тройната СТЕ, както и от заключението на допълнителната СТЕ. Въз основа на направените от в.лица фактически констатации съдът приема, че възложената по процесния договор работа не само е изпълнена в своята основна част, с изключение на инсталирането на продукта на сървър на ищеца, но и че изпълнената работа е била предадена по смисъла на чл.264 ЗЗД на възложителя ищец. Ищецът не само е получил изработения от ответника софтуерен продукт, но и го е ползвал по предназначение – от заключението на СТЕ-зи се установява, че ищецът е получил отдалечен достъп до инсталирания на сървър на ответника програмен продукт на 09.11.2017 г., когато е извършена първа клиентска инсталация и логване в системата, а първото използване от ищеца на продукта е с въвеждане на потребители на 09.11.2017 г., след което 10.11.2017 г. са били въведени първият контрагент, артикул и документ; в една от базите данни са въведени 2626 артикула /номенклатури/.
При
тези факти съдът намира, че в случая не е налице пълно неизпълнение на
задълженията по процесния договор, а е налице
частично неизпълнение, което се изразява в неинсталирането на изработения от
ответника продукт на сървър на ищеца. При
направена констатация за частично неизпълнение на възложената по договора работа
следва да се прецени дали неизпълнената част от задължението не
е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Според
съда неизпълнена част от задължението по процесния
договор, изразяваща се в неинсталиране на изработения от ответника продукт на
сървър на ищеца, не е значителна по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД с оглед интереса
на кредитора възложител. Това е така, защото от заключенията на единичната и на
тройната СТЕ, и от обясненията на в.лица в съдебните заседания на 26.03.2021 г.
и на 03.12.2021 г. се установява фактът, че макар и изработеният от ответника
продукт да е инсталиран на сървър на ответника, а не на сървър на ищеца, не е
ограничена възможността ищецът да ползва фактически продукта и неговите
функционалности. Освен това, както се спомена по-горе, ищецът е и извършил и действия
по фактическото ползване на софтуерния продукт, и то по предназначение -
по смисъла на чл.265 ал.2 ЗЗД.
След като се установи от заключенията на
единичната и на тройната СТЕ, че от техническа гледна точка е необходимо единствено
ищецът да предостави на ответника достъп до своя сървър за инсталиране на
създадения от ответника продукт, за да се счита изработката за финализирана, съдът
приема, че неизпълнената от ответника част от работата е несъществена и незначителна
с оглед интереса на кредитора възложител. Тези факти са основание за извода, че
в полза на ищеца възложител не е възникнало потестативното
право да развали договор – от фактическа страна неизпълнената част от
задължението за изработка по договора е незначителна /решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр.д. № 60/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 202 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 1145/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Тук следва да се спомене, че от обясненията на в.лице Р. в
съдебното заседание на 26.03.2021 г. се установява, че за ползването по
предназначение на софтуерния продукт няма значение къде физически се намира,
защото е важно да е осигурен отдалечен достъп, както и че инсталирането на
продукта на сървър на ответника по никакъв начин не затруднява работата на
ищеца. Тази фактическа констатация,
която се потвърждава от заключението на тройната СТЕ и обясненията на в.лица в
съдебното заседание на 03.12.2021 г. /в.лице Ш./, не оставя място за съмнение
относно доказателствения извод, че възложената по договора работа е изпълнена и
може да се ползва по предназначение, а неинсталирането на продукта на сървър на
ищеца е незначително с оглед интереса на кредитора възложител, който може, а и
е ползвал по предназначение изпълнената от ответника работа по договора.
На следващо място – установените по
делото факти сочат, че неизпълнението на част от задължението за изработка,
което е незначително с оглед интереса на кредитора възложител, стои в причинна връзка с
поведението на кредитора, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника
изпълнител. Случаят попада в хипотезата на чл.95 ЗЗД. От заключението на
единичната и на тройната СТЕ, както и от изнесените от в.лица обяснения в
съдебното заседание на 03.12.2021 г. се установява, че ищецът възложител не е
осигурил на ответника достъп до своя сървър, както и че липсват данни да е
изразил готовност да осигури такъв достъп за фактическото инсталиране на
продукта.
От
обясненията на в.лице Р., изнесени в съдебното заседание на 26.03.2021 г., се
установява, че за инсталирането на продукта на сървър на ищеца е необходимо
ищецът да предостави на ответника „връзка
към сървъра“ си, за да може да се инсталира продуктът. По делото обаче няма
данни ищецът да е предоставил такава връзка на ответника и няма данни да е
изразил готовност да предостави физическа възможност ответникът на място, а не
от разстояние, да инсталира продукта, поради което съдът намира, че кредиторът
възложител не е оказал „необходимо съдействие“ по смисъла на чл.95 ЗЗД, което е
фактическата причина да не се инсталира продуктът на сървър на ищеца и да е
налице неизпълнение на една несъществена част от задължението по договора.
Важно е да се спомене, че ищецът възложител е бил наясно с
необходимостта да предостави на ответника сървър за инсталиране, защото в
клаузата на чл.5.1 от договора е уговорено, че инсталирането на продукта се
извършва на предоставен от възложителя сървър или на временно предоставен от
изпълнителя сървър, а според клаузата на чл.4.5.2 възложителят е поел
задължението да осигури необходимите технически средства за внедряване на
продукта. В този смисъл съдът приема, че не е било необходимо изпълнителят с
нарочно уведомление по чл.260 ал.1 ЗЗД да иска от възложителя да му предостави достъп до сървър – в самия
договор се съдържа уговорка, според която още от самото му начало, а не при
достигане на определен етап, ищецът е длъжен да предостави сървър, на който
ответникът да инсталира продукта.
По делото е представена фактура N
310/10.10.2018 г. и протокол N
111/10.10.2018 г., с които
ищецът се домогва да установи, че е притежавал сървър, на който е могло да се
инсталира процесният продукт. По делото обаче няма
никакви данни за факта, че закупената от ищеца компютърна конфигурация по тази
фактура представлява сървър, на който може да се инсталира процесният
продукт, както и няма данни ищецът да е предоставил на ответника „връзка към
сървъра“, за да може да бъде инсталиран продуктът. Тук следва да се отбележи,
че в електронно писмо от 22.05.2018 г. /лист 401/ ответникът е посочил какви
характеристики /“параметри“/ от техническа страна следва да притежава сървърът
на ищеца, за да е възможно на него да се инсталира процесният
продукт, а ищецът по твърдения в становище от 29.06.2020 г. е закупил едва на
10.10.2018 г. сървър. Към тази дата обаче е бил
изтекъл уговореният в клаузата на чл.2 от договора срок от 8 месеца за
внедряване на продукта. В този смисъл съдът приема, че дори и да се приеме, че
ищецът е придобил сървър по фактурата от 10.10.2018 г.,
то това е сторено след изтичане на уговорения срок. Следователно забавата в томпорално отношение е поради поведението на ищеца, а
фактическото неинсталиране на продукта на сървър на ищеца е поради
непредоставянето от ищеца на „връзка към сървъра“, доколкото в обясненията на
в.лица от тройната СТЕ се сочи, че няма данни ищецът да е уведомил ответника за
готовност за инсталиране на продукта.
Неизпълнението на несъществена част от задълженията по договора се дължи
на поведението на ищеца, който не е оказал необходимото съдействие, а това е
друг аргумент за извода, че в негова полза не е възникнало правото да развали
договора.
Освен това – след като от заключението на
единичната и на тройната СТЕ се установи фактът, че изработеният от ответника
продукт, макар и да не е инсталиран на сървър на ищеца, е годен за ползване
по предназначение и е ползван от ищеца, развалянето на договора се явява
неоправдано. Това е така, защото не налице пълна негодност на изпълнената от
ответника работа по договора, която от обективна страна се установи, че не е
безполезна за възложителя. При констатирано изпълнение на основната част от
възложената по договора работа, правото на разваляне може да възникне, но само
когато изпълнението е толкова лошо и некачествено, че то е напълно негодно да
се ползва от възложителя по предназначение / решение № 99 от 11.07.2017 г.по т.д. № 2483/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 157 от 08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Фактическата констатация, че
изпълнената по договора работа е годна за предвиденото в договора
предназначение, изключва възможността възложителят да развали договора – чл.265
ал.2 ЗЗД.
На
следващо място - в исковата молба е наведено фактическото твърдение, че поради
забавата на ответника изпълнението на договора е станало безполезно за
кредитора възложител, който няма интерес от изпълнението. Установените по
делото факти обаче сочат, че към
отправяне на изявлението за разваляне, обективирано в
нот.покана от 25.11.2019 г., не е бил отпаднал интересът на кредитора възложител от изпълнението на
договора в цялост. Напротив – фактите сочат, че кредиторът възложител е
продължил и след 25.11.2019 г. да има интерес от изпълнението на договора. Извънпроцесуалното поведение на ищеца напълно опровергава
неговата теза за отпадане на интереса му от изпълнение на договора, защото в
исковата молба /стр.3-та, т.10/ ищецът признава, че ползва друг, заместващ
софтуерен продукт, което фактическо обстоятелство се установява и от
заключението на единичната и на тройната СТЕ
- заместващият продукт е „Супто SelMatic Plus”.
При
тези факти съдът приема, че към 25.11.2019 г., когато ищецът е отправил
изявлението за разваляне, изпълнението на задължението да се инсталира
изработеният от ответника продукт на сървър на ищеца не е било безполезно за
ищеца възложител, както и че не е бил отпаднал интересът на ищеца от договора.
Фактическата констатация, че ищецът ползва заместващ продукт, сочи по несъмнен
начин, че интересът му от изпълнението в цялост на поръчката по процесния договор не е отпаднал, поради което съдът приема,
че в полза на ищеца не е възникнало правото да развали договора без
предупреждение с даден в него подходящ срок за изпълнение /решение № 196 от 11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Тук следва да се спомене, че от заключението на единичната СТЕ
се установи фактът, че ищецът на 02.04.2020 г. се е „логнал“
в процесната система, което опровергава тезата за
липса на интерес. След като се установи, че не е отпаднал интересът на ищеца от
изпълнението на договора в цялост, изявлението за разваляне на договора не е
породило правно действие /решение № 51 от 28.07.2015 г. по т.д. № 279/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 51 от
10.09.2010 г. по т.д. №
32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 29 от 13.04.2011
г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 03.07.2012 г. по т.д. № 307/2011 г./.
Ищецът е следвало в поканата да даде срок и да изрази готовност да предостави
връзка до своя сървър, но не е сторил това.
По отношение на констатацията в заключението на тройната СТЕ, че не е изпълнена интеграция на системата със системите на куриерски фирми, следва да се отбележи, че това неизпълнение е поради обстоятелството, че ищецът не е осигурил на ответника ключове – чл.95 ал.1 ЗЗД. От заключението на доп.СТЕ и от обясненията на трите в.лице по тройната СТЕ в съдебното заседание на 03.12.2021 г. се установява, че забележките на ищеца не само са били отстранени от ответника, т.е. недостатъците не са „неотстраними“, но и че те са от такова естество, че и дори и да не бяха отстранени, наличието им не би попречило да се ползва продуктът по предназначение. Недостатъци, които не водят до пълната негодност на работата, не представляват фактическо основание за възникване на право да се развали договора – чл.265 ал.2 ЗЗД, още повече че те са били поправени.
С оглед на изложеното съдът намира, че договорът не е бил развален по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД, респ. по реда на чл.265 ал.2 ЗЗД, поради което предявеният иск по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД следва да бъде отхвърлен, както и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.0.“ ООД срещу „Ю.И.“ ЕООД искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 55 244,40 лв. – платена по договор от 12.10.2017 г., и за сумата от 138,12 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.12.2019 г. – 18.12.2019 г.
ОСЪЖДА „К.0.“ ООД, ***, да заплати на „Ю.И.“ ЕООД, ***, съдебни разноски от 2950 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: