РЕШЕНИЕ
№ 3442
гр. София, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110201400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, депозирана от Г.Ц., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 20-4332-007194 от 11.05.2020 г., издадено от началник
група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания:
1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право за управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП;
2. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП;
3. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6
от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано по съображения за неговата
незаконосъобразност и несъответствие на изложените в него фактически констатации с
обективната истина. Жалбоподателят твърди, че неправилно е възприел подадения му от
служител на КАТ сигнал. След извършване на деянието се върнал на контролно-
пропускателния пункт с цел изясняване на ситуацията, поднасяне на извинение и
предоставяне на документи за проверка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В хода на
съдебните прения навежда твърдение, че постоянният му адрес е в гр. София, а настоящият
в с. Б***, което предполагало възможността му да бъде пропуснат през КПП чрез
представяне на съответния документ, установяващ адресната регистрация на лицето.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок (НП е било връчено на
18.01.2022 г., а жалбата е подадена на 01.02.2022 г.), от надлежна страна, разполагаща с
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
1
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.04.2020 г. около 14:15 часа в с. Владая на ул. „Пернишко шосе“ Г. Т. Ц. с ЕГН
**********, притежател на СУМПС № ***, управлявал лек автомобил „Х***“ с рег.
№*****, собственост на „М***“ ЕООД с посока на движение от с. Владая към с. Драгичево.
На временно изградения контролно-пропускателен пункт № 12 при с. Драгичево
жалбоподателят не изпълнил даденото му от представителите на служителите за контрол
разпореждане да извърши маневра „обратен завой“, като продължил движението си към с.
Драгичево. Същевременно било установено, че управляваният от нарушителя автомобил,
който подлежал на задължителен периодичен преглед за проверка на техническа изправност,
не бил своевременно представен за такъв годишен технически преглед. Жалбоподателят
представил на проверяващите органи акт за установяване на административно нарушение по
ЗДвП с № 97166 от 09.10.2019 г., който бил с изтекъл срок.
При тези констатации бил съставен АУАН Серия Р № 035069 от 18.04.2020 г. от
свидетеля И.П. на длъжност „младши автоконтрольор“ при О „ПП“ към СДВР. Актът бил
съставен в присъствието на двама свидетели, както и на нарушителя, като бил предявен на
последния, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. На база
на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 20-4332-
007194 от 11.05.2020 г. от началник група към отдел О „ПП“ при СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право за управление на МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 185 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
а именно: показанията на свидетелите И.П. и М.К., както и въз основа на надлежно
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства: акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 97166 от 09.10.2019 г., докладна
записка с рег. № 313р5065/18.04.2020 г., справка картон на водача, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на МВР, заповед № 31ИК-13140/23.10.2019 г. на МВР, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г.
Разпитаните в качеството на свидетели лица са представили пред съда показания без
доказателствена стойност предвид липсата на преки спомени от процесния случай, поради
което същите не следва да бъдат разглеждани при формирането на крайната преценка на
съда за изхода от делото.
Наличните писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената маса,
спомагат за цялостното и пълно изясняване на обстоятелствата по случая, взаимно се
допълват и се намират в смислов унисон, като предвид спомагателната си функция за
формиране на еднопосочни изводи на съдебния състав, същите следва да бъдат кредитирани
изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП, обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в
съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби, респективно не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила (до различно заключение се достига при прегледа на т. 2 и 3 от НП,
което ще бъде обект на по-обстойно разглеждане в следващите части от настоящото
изложение). АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което свидетелстват
представените от въззиваемата страна акт за встъпване в длъжност и заповеди за
2
оправомощаване на определени длъжностни лица за изготвяне на съответните актове. АУАН
и НП са издадени в съответствие със сроковете, визирани в разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН.
По отношението на нарушението по т. 1 от НП:
Настоящият съдебен състав счита, че действията на жалбоподателя са били правилно
квалифицирани като такива, нарушаващи императивното правило на чл. 103 от ЗДвП, което
вменява на всички водачи на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, да преустановят движението си като спрат плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място
и да изпълнят изричните указания на последния. Дадената правна квалификация съответства
както на фактическото описание на деянието, така и на всички други обстоятелства,
установени от служителите на МВР и обективирани в АУАН.
Във връзка с усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на Република България, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
/наричана по-долу Заповедта/, с която считано от 00:00 часа на 21.03.2020 г. е въведен
комплекс от противоепидемични мерки, сред които и организирането на контролно-
пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове с оглед
проверка целите на пътуване на всички преминаващи граждани. През установените КПП-та
е предвидено да се допускат лица, които чрез служебен или медицински документ, карта или
документ за самоличност удостоверят неотложността на предприетото пътуване, изходяща
от необходимостта от полагане на труд в съответното населено място, здравословни
причини на пътуващия или негови близки, както и завръщане на настоящ или постоянен
адрес.
Безспорно установено е, че издадената заповед е била в сила към момента на
извършване на разглежданото нарушение, а описаното в АУАН и НП място се
идентифицира именно като КПП по смисъла на р. I, т. 3 от Заповедта. При опита си за
преминаване през пункта, на жалбоподателя е подаден еднозначен сигнал от органите на
СДВР, чрез който му е разпоредено да извърши обратен завой. Не биха могли да се споделят
възраженията на жалбоподателя, че не е разбрал правилно отправения му сигнал. От
докладната записка, въз основа на която е издаден актът, се установява, че нарушителят не
само правилно е възприел даденото му указание, но и умишлено не се е съобразил с него.
Израз на съпротивата му са станали както словесните излияния, че не може да бъде заставян
към спазването на определено поведение, а също така и рязкото потегляне на управлявания
от него автомобил по посока, диаметрално противоположна на посочената от
автоконтрольорите от отдел „Пътна полиция“ на СДВР.
Съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. От доказателствената
съвкупност по делото се установява по категоричен начин, че контролните органи са подали
ясен и еднозначен сигнал, адресиран до жалбоподателя, като последният е разполагал с
обективната възможност да го възприеме, от което е произтекло задължението му да се
съобрази с него. Неизпълнението на даденото указание индикира от една страна за
обективната съставомерност на вмененото на нарушителя административно наказание, а от
друга страна – за умишлената форма на вина, с която деецът е подходил към ситуацията, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на действията си, свързани с неизпълнение на
нареждане на длъжностно лице от службите за контрол, и пряко е целял настъпването на
последствията от това.
Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган е извършил
правилна преценка за приложението на съответната санкционна норма, а именно - тази по
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща за неизпълнение на нареждане на органите за
контрол, каквото е и изрично разписаното в чл. 103 от ЗДвП задължение, да се налага
наказание „глоба“ в размер от 50 до 200 лева и лишаване от правото за управление на
3
моторно превозно средство за срок от един до шест месеца. Индивидуализацията на
наказанието е осъществено в съответствие с тежестта на нарушението, обществената
опасност на деянието и дееца, както и при преценка за превес на отегчаващи над
смекчаващите отговорността обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН, доколкото се ангажира отговорността на жалбоподателя, във връзка с допуснато
нарушение на правилата за движение и то при обявена противоепидемична обстановка,
което характеризират деянието с по-висока обществена опасност.
По отношението на нарушението по т. 2 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват
превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Сочената за
нарушена разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на
регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно
задължение на определено лице. От сравнителното тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, която предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице,
което не го представи в законоустановения срок за технически преглед, следва изводът, че
задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото, че собственик на управлявания от
санкционираното лице лек автомобил „Х*******“ с рег. № ******* е юридическото лице
„М****“ ЕООД с ЕИК*******, а не самият нарушител. Предвид това, за последния не е
съществувало задължение да представи управляваното от него МПС за технически преглед.
Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е
собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му
изправност, е недопустимо на водача да се налага административно наказание по общата
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Поради което
в тази му част НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По отношението на нарушението по т. 3 от НП:
Правната норма, за чието нарушение е ангажирана отговорността на
административнонаказаното лице гласи следното: „При съставяне на акт за нарушение по
този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му“.
Безспорно е в случая, че контролният талон на жалбоподателя е бил отнет във връзка
с осъществено от него предишно административно нарушение. Поощрителната разпоредба
на чл. 157, ал. 6, изр. второ позволява на нарушителя в срок от 1 месец от издаване на акта за
установяване на нарушението, при легитимиране пред органите на реда, да представя в
оригинал издадения му АУАН вместо контролния талон, от чието държане временно е
лишен. Възползвайки се от оправомощителното действие на нормата, жалбоподателят е
представил на автоконтрольорите от СДВР оригинал от издадения му АУАН № № 97166 от
4
09.10.2019 г. Като следствие от това, актосъставителят е направил констатацията, че водачът
на провереното МПС е осъществявал управление върху последното без контролен талон към
СУМПС, като представил АУАН с изтекъл срок. Последното описание буди значително
недоумение в настоящия съдебен състав – неясно остава какъв срок е визиран, доколкото
актовете по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН не са обвързани от подобно бъдещо сигурно събитие,
чието настъпване евентуално да се асоциира с „изтичане на срока“ на акта.
Същевременно, откроява се несъответствие между словесното описание на
нарушението, посочено в т. 3 от наказателното постановление, и смисловото съдържание на
правната норма, която се твърди да е била нарушена. При буквалния прочит на последната
не се открива правило за поведение, задължаващо правните субекти, управляващи МПС, да
носят в себе си контролен талон към СУМПС, още по-малко да представят АУАН, „чийто
срок не е изтекъл“.
В този контекст следва да се внесе важното уточнение, че ал. 6 на чл. 157 от ЗДвП
изобщо не изисква конкретно правно регламентирано поведение от страна на водачите на
МПС, съответно явява се обективно невъзможно нарушаването на цитираната разпоредба.
Горните съображения навеждат на извод за незаконосъобразност на издаденото НП в
тази му част, като естествена последица от това е отмяната на т. 3 от същото.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в частта си по т. 1, а в останалата си част да бъде
отменено.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-007194 от 11.05.2020 г., издадено
от началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в частите му по т. 2 и т. 3, с които
на Г******. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 185 от ЗДвП –
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-007194 от 11.05.2020 г.,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в частта му по т. 1, с
която на Г*******. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от
6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5