№ 1084
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет
и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500807 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 ГПК, след
като с Решение № 35/22.03.2021 год. по гр. дело № 2777/2020 год. по описа на ВКС на Р
България, Трето гражданско отделение, Г. К., е отменено Решение № 767/19.06.2020 год. по
в. гр. дело № 330/2020 год. по описа на ОС-Варна и делото е върнато на въззивния съд за
ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С Решение № 5397/04.12.2019 год., постановено по гр. дело № 8922/2019 год. по
описа на РС-Варна, е уважен предявен от СТ. Т. Т. от ***, Варненска област против „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс – Г“, отрицателен установителен иск и е прието
за установено в отношенията между страните, че ищцата СТ. Т. Т. от с. Г. К., общ. А. не
дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна сумата от 12 169, 31 лева (дванадесет хиляди
сто шестдесет и девет лева и 31 ст.), представляваща стойността на начислено количество
ел. енергия за периода 26.05.2017 год. – 25.05.2018 год., за обект на потребление с аб. №
**********, находящ се в ***, Варненска област, за която сума ответното дружество е
издало фактура с № **********/30.05.2019 год.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по иска – „Енерго–
Про Продажби“ АД-Варна. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на
първоинстанционния съд, че не са налице условията за начисляване на допълнително
количество ел. енергия по партидата на ищцата. Твърди се, че процесната сума представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните
месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на
25.05.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на
1
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.4) са установени 66674 кВтч ел. енергия, които
са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при редовните
месечни отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел. енергия, натрупано в
регистър 1.8.4, който не е активиран за търговски отчет, е установено и от извършената от
БИМ метрологична експертиза на електромера. Сочи, че в случая не е използвана
предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното
количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта
на ищцата ел. енергия от 66674 кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството –
доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата
СТ. Т. Т., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба, настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции, както и
за производството пред касационната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата С.Т., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор, претендира присъждане на разноски, вкл. и
за производството пред касационната инстанция.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен СТ. Т. Т. от ***, Варненска
област срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, отрицателен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 12169, 31 лева, представляваща представляваща стойността на
начислено количество ел. енергия за периода 26.05.2017 год. – 25.05.2018 год., за обект на
потребление с аб. № **********, находящ се в ***, Варненска област, за която сума
ответното дружество е издало фактура с № **********/30.05.2019 год.
Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за обект – гараж, находящ се в ***,
Варненска област, с абонатен номер ********** по силата на договорно отношение за
доставка на ел. енергия с ответното дружество „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за
горния обект на потребление. През месец май 2019 год. получила писмо от
„Електроразпределение Север“ АД-Варна, с което била уведомена за извършена на
25.05.2018 год проверка на точността на измерване на обслужващата обекта и на
́
потребление измервателна система и свързващите ги ел. инсталации, като за резултатите от
проверката бил съставен КП № 1202230, копие от който бил приложен към писмото. В
началото на м. юни 2019 год. получила и уведомително писмо от ответното дружество с
приложена фактура № **********/25.05.2019 год. за сумата от 12 169, 31 лева за начислена
ел. енергия за периода от 26.05.2017 до 25.05.2018г. Ищцата подала възражение до
ответното дружество, но не получила отговор, вместо това получила покана с предоставен
срок за заплащане на процесната сума. Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй
като не е потребявала начисленото и количество ел. енергия, както и поради това, че липсва
́
законно основание да и бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия извън
́
периодичните месечни отчети. Навежда, че процесният обект – гараж е захранван с
трифазен ток; след смъртта на баща , от близо пет години, трифазният ток се ползвал само
за осветление и захранвал само една крушка; ищцата не била уведомена за проверката и не е
2
присъствала на нея; претендираното количество ел. енергия не е реално потребено; не
ставало ясно от кой момент електромерът, настроен за тритарифен отчет, е започнал да
отчита ел. енергия в регистър 1.8.4, поради което и не можело да се установи дали
отчетеното в този регистър количество ел. енергия е действително потребено от ищцата след
монтиране на електромера на обекта и на потребление. Твърди също, че към датата на
́
техническата проверка – 25.05.2018 год. – ПИКЕЕ (2013 год.) са били отменени, с
изключение на разпоредбите на чл. 48 – 51, поради което и не била налице
законоустановена възможност за доставчикът служебно да начислява допълнителни
количества ел. енергия по партидата и.
́
Въз основа на изложеното счита, че не дължи процесната сума.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про
продажби“ АД-Варна оспорва иска. Не оспорва, че с ищцата са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел. енергия, по който договор ответното дружество
изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ се в ***,
Варненска област. Твърди, че на 25.05.2018 год. е извършена техническа проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която са снети
показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 66 674 кВтч в
невизуализиран регистър 1.8.4., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел.
енергия от 66674 кВтч е било потребено от обекта на ищцата, но не е фактурирано и
заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която
след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена
нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала ел. енергия от 66674 кВтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея.
Посоченото количество ел. енергия от 66674 кВтч е остойностено с фактура №
**********/30.05.2019 год. Твърди, че начислената по партидата на ищцата сума от 12 169,
31 лева съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта и на потребление
́
ел. енергия, заплащането на която ел. енергия тя дължи на ответното дружество, на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по продажбеното правоотношение между
страните.
Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето
му, претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска и настоява да бъде уважен; ответното
дружество оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че
ищцата и ответното дружество са в договорни правоотношения по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия. Не е спорно също, че ищцата е потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се в
***, Варненска област, с аб. № **********.
От констативен протокол № 1202230/25.05.2018 год. е видно, че на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка
на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 1716 6606 1821, монтиран на обекта на ищцата,
находящ се в ***, Варненска област, с аб. № **********, при която са снети показанията на
СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 1848 кВтч; 1.8.2 – 130 кВтч; 1.8.3 – 158 кВтч; 1.8.4 – 66674
3
кВтч и 1.8.0 – 68811 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508328 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели
– съсед и служител от кметството на селото – с посочени три имена, адреси и ЕГН, които са
подписали констативния протокол без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 864/14.05.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
установила външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 1.8.4 – 66674 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на
технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена
техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от
66674 кВтч за периода 26.05.2017 год. – 25.05.2018 год. за обекта на ищцата находящ се в с.
Г. К., община А., Варненска област, с аб. № **********. За стойността на горното
количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/30.05.2019 год. за сумата от
12 169, 31 лева.
От протокол № 1066161/07.04.2016 год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 48 от
делото на РС-Варна) е видно, че на обекта с аб. № ********** е монтиран електромера с
фабричен номер 1114 1706 6606 1821. В протокола е отразено, че при монтажа електромерът
е бил с нулеви показания по нощна, дневна и върхова тарифи, съответно отчетни регистри
1.8.1; 1.8.2 и 1.8.3.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че
електромерът с фабр. № 1114 1706 6606 1821, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен
тип; произведен е през 2016 год. и през същата година е преминал метрологична проверка
преди да бъде монтиран. Метрологичната му годност е четири години, изтича през 2020 год.
и към датата на проверката на 25.05.2018 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането
на консумираната от обекта ел. енергия е по три тарифи – нощна (1.8.1); дневна (1.8.2) и
върхова (1.8.3). Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.4 в размер на 66674 кВтч
е отчетена (измерена) от СТИ. Според заключението цялата потребена от обекта ел. енергия
е измерена от електромера с фабр. № 1114 1706 6606 1821. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.4 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на електромера и по-точно – в тарифната му схема. Извършените
изчисления по остойностяването на количеството ел. енергия от 66674 кВтч са
математически точни, съгласно утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията (по
технологични разходи) за процесния период. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че електромерът е монтиран нов на обекта, с нулеви показания по първа, втора и трета
тарифи, от което следва, че и показанията по останалите тарифи/регистри – 1.8.4, в който се
записва ел. енергията, консумирана през почивните дни и който регистър не се използва в
нашата страна поради липса на определена от КЕВР за тази ел. енергия цена и 1.8.0 – т. нар.
„сумарен регистър“, в който се записва цялото количество ел. енергия, преминало през
електромера и който „сумира“ показанията по всички регистри – визуализирани и
невизуализирани, също са били нулеви.
От заключението на СТЕ от 20.05.2021 год., изслушано в настоящата инстанция,
съобразно задължителните указания към въззивния съд, дадени с Решението №
35/22.03.2021 год. по гр. дело № 2777/2020 год. по описа на ВКС на Р България, Трето
гражданско отделение, Г. К. и от изявленията на вещото лице инж. В. З. в съдебно
заседание, се установява следното:
4
Констатираното от БИМ РО Русе в метрологичната експертиза по протокол №
864/14.05.2019 год. софтуерно въздействие се състои в препрограмиране на време
интервалите на тарифните зони, като е включена тарифна зона, която не се използва – 1.8.4
да натрупва потребената ел. енергия в определени времеви интервали от денонощието.
Въздействието е осъществено чрез използването на външно устройство (вероятно преносим
компютър), използващ софтуер, осъществяващ комуникация по протокол IEC 62056-21 и се
легитимира пред вътрешния софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ
(електромера). Целта на софтуерното въздействие е да се потребява ел. енергия, която да се
натрупва в невизуализиран за инкасаторите тарифен регистър – 1.8.4 – и която да остане
неотчетена, съответно неинкасирана. Описаното софтуерно въздействие е осъществено с
помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви
човешки действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка. Причината за
наличие на показания в регистър 1.8.4 е натрупване на консумирана от обекта ел. енергия
вследствие на променена тарифна схема, като чрез външно устройство, комуникиращо през
инфрачервения порт на електромера е променена тарифната му схема и е зададено
консумацията в определени времеви периоди от денонощието да се натрупва в тарифен
регистър 1.8.4. Софтуерния продукт „Meter View“, версия 4.5.1, с който разполага
„Електроразпределение север“ АД-Варна според дадените на вещото лице обяснения от
служители на посоченото дружество, не притежава функционалност за промяна на
съдържанието на тарифните регистри и промяна в активността на същите. Данните от
паметта със съдържанието на регистрите могат само да бъдат „прочитани“. Данни за други
софтуерни продукти на вещото лице не са предоставяни от служители на
„Електроразпределение север“ АД-Варна. Установява се още от заключението, че е
технически възможно количеството ел. енергия от 66674 кВтч да бъде доставено и
съответно консумирано от обекта на ищцата за период от една година, т. е., за периода
26.05.2017 год. – 25.05.2018 год. Количеството ел. енергия от 66674 кВтч е правилно
остойностено, в съответствие с действалите за периода 26.05.2017 год. – 25.05.2018 год.
цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че програмата, с която разполага
„Електроразпределение север“ АД-Варна няма възможност да променя вече натрупани
показания или да прави промени в показанията; всяко едно количество ел. енергия,
независимо в кой регистър на електромера е отразено, означава, че това количество ел.
енергия е преминало през електромера и съответно е потребено от инсталираните в обекта
консуматори.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Начисляването на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на
КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД – Варна на дата 25.05.2018 год.
не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018
г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до
5
обекта на праводателя на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от
действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от
датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен
съд на РБългария, с което те са отменени.
Трайно установената съдебна практика (решения на ВКС на РБ по гр. д. № 4160/2018г.
на ІІІ г. о.; гр. д. № 50417/2016г. на І г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на ІV г. о.; гр. д. №
169/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. №
4124/2019 г.на ІІІ г. о.; гр. д. № 2299/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на ІІІ г. о.; гр.
дело № 2777/2020 г. на ІІІ г. о. и др.) приема, че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и
чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е
допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е
отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите
параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа
енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в
ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата
на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
́
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 12 169, 31 лева, представлява
стойността на реално потребено от обекта на ищцата С.Т. количество ел. енергия, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
електромера, поради което и сумата е дължима.
Анализът на доказателствата обосновава извода, че количеството ел. енергия от
66674, констатирано при извършената на дата 25.05.2018 год. проверка на електромера,
материализирана в констативния протокол № 1202230 и от метрологичната експертиза на
БИМ РО Русе, материализирана в протокола № 864/14.05.2019 год. е действително
доставено и потребено от обекта на ищцата.
Установено е по делото, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 1706 6606
1821 на обекта на ищцата на дата 07.04.2016 год. електромерът е бил нов, неупотребяван и
не е бил включван в електрическата мрежа – в тази насока са заключенията на двете
съдебно-технически експертизи. Установено е също, че електромерът е монтиран на обекта
на ищцата с нулеви показания по регистри 1.8.1; 1.8.2 и 1.8.3 – съответно за нощна, за
дневна и за върхова тарифи. От констативния протокол № 1202230/25.05.2018 год. е
установено, че при проверката на електромера, извършена на посочената дата, регистър
1.8.1 е с показания – 1848 кВтч; 1.8.2 – 130 кВтч; 1.8.3 – 158 кВтч; 1.8.4 – 66 674 кВтч и 1.8.0
– т. нар. „сумарен регистър“, в който се записва цялото преминало през измервателната
схема на електромера и съответно доставено от доставчика и потребено от обекта на
клиента количество електрическа енергия, е бил с показания 68811 кВтч, което количество е
равно на сбора от показанията на останалите регистри - 1.8.1; 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4. Установено
е също от протокола на БИМ, РО Русе, че е осъществена външна намеса в тарифната схема
на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.4 – 66674 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея,
6
Съгласно чл.10, ал. 1, т. 1 б. “д“ от Закона за измерванията – Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и
извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на
компетентността му протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК
е доказателство за съдържащите се в него изявления.
От заключението на СТЕ, изслушано във въззивната инстанция е установено, че
количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.4, който не е активиран за търговски
отчет, е вследствие на софтуерно въздействие, осъществено с помощта на комуникация през
инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки действия с определена
цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност.
От анализа на фактите, обсъдени в тяхната взаимна връзка, а именно: че при монтажа
на електромера същият е бил нов, неупотребяван, невключван в електрическата мрежа,
монтиран е с нулеви показания по регистри 1.8.1; 1.8.2 и 1.8.3 (съобразно приетото по –
горе), че при проверката на електромера на дата 25.05.2018 год. в регистър 1.8.0 е
констатирано измерено количество от 68 811 кВтч ел. енергия, което количество е равно на
сбора от количествата ел. енергия по всички останали регистри (визуализирани и
невизуализирани, вкл. и по регистър 1.8.4), обсъдени във връзка с установеното от БИМ, че
е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие
на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.4 – 66674 кВтч, която не е визуализирана на дисплея,
обсъдени във връзка и със заключенията на вещите лица, според които показанията в
невизуализирания регистър 1.8.4 на процесния електромер също са били нулеви към датата
на монтаж, при положение, че електромерът е бил нов, неупотребяван и не е бил включван в
електрическата мрежа и че количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.4, който не е
активиран за търговски отчет, е вследствие на софтуерно въздействие и е резултат от волеви
човешки действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност,
следват няколко извода: Първо, че при монтажа на електромера с фабричен номер 1114 1706
6606 1821 на обекта на ищцата на дата 07.04.2016 год. същият е бил с нулеви показания по
всички регистри (визуализирани и невизуализирани, респ. активирани и неактивирани за
търговски отчет) и второ: че количеството електрическа енергия от 66674 кВтч, начислено
по партидата на ищцата за обект с аб. № ********** е действително доставено от
доставчика и потребено от обекта на ищцата.
При това положение сумата от 12 169, 31 лева представлява дължимата престация за
доставена и за горния период електрическа енергия по сключения при общи условия
́
договор за продажба на ел. енергия.
Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови
друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените в двете инстанции разноски, вкл. и при повторното разглеждане на делото във
въззивната инстанция, както и разноските по водене на делото във Върховния касационен
съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Възраженията на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от по 2148 лева, направени в производството пред
първата инстанция и в настоящото въззивно производство, са основателни. Делото не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, във всяка от инстанциите е проведено
по едно съдебно заседание, след което делото е решено, по спорните въпроси е налице
формирана трайна практика на ВКС на РБ, поради което и заплатеното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение в размер на 2148 лева в производството в първата
инстанция и в производството при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, е
7
прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК; същото следва да бъде
намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален
размер от 1074 лева, с вкл. ДДС. За въззивното производство при първото разглеждане на
делото от въззивния съд и за производството във ВКС на РБ, възражения от ищцата за
прекомерност на заплатените от ответника по иска адвокатски възнаграждения не са
направени, поради което и настоящият състав не изследва този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5397/04.12.2019 год., постановено по гр. дело № 8922/2019 год.
по описа на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Т. Т. ЕГН ********** от ***, Варненска област срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс – Г“, отрицателен установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата СТ. Т. Т. от с. Г.
К., общ. А. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна сумата от 12 169, 31 лева
(дванадесет хиляди сто шестдесет и девет лева и 31 ст.), представляваща стойността на
начислено количество ел. енергия за периода 26.05.2017 год. – 25.05.2018 год., за обект на
потребление с аб. № **********, находящ се в ***, Варненска област, за която сума
ответното дружество е издало фактура с № **********/30.05.2019 год.;
ОСЪЖДА СТ. Т. Т. ЕГН ********** от ***, Варненска област да заплати на „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс – Г“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
294, ал. 2 ГПК сумата от 7311, 40 лева (седем хиляди триста и единадесет лева и 40 ст.) –
разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8