Определение по дело №146/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл. 279 във вр. с чл. 274 ал. 1 от ГПК.

С разпореждане № 7591/27.11.2012 г., постановено по гр. д. № 3284/2012 г., Кърджалийският районен съд е върнал исковата молба на „А. Б. Е.- гр. К. срещу „Р. в.” ООД гр. К., за установяване неистинността на информация и обстоятелства за факти в публикация от 08.08.2012 г. в печатното издание „24x7 Р.” и в електронното издание „24 Родопи”- rodopi24.blogspot.com, собственост на „Р. в.” ООД, със заглавие „Шивачки: Работим при пустинни жеги по 12 часа на ден за общо 300 лева”, поради недопустимост на иска и производството по делото е прекратено.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал жалбодателят „А.- Б. Е.- К. Атакува го с молба да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли делото да бъде върнато на РС- Кърджали за произнасяне по съществото по спора. В жалбата се излагат подробни съображения. Жалбодателят поддържа, че правния интерес от предявяване на иска, бил обусловен от обстоятелството, че съгласно законодателството на Република България и постоянната съдебна практика, ЮЛ не могат да претендират присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на търговската репутация и авторитет, както и поради липсата друга правна възможност за защита на накърнените права и интереси на дружеството. От собственика на печатното и електронното издание не можело да се търси и наказателна отговорност, която била лична. В случая не претендирал имуществени вреди в следствие на невярно изнесената информация и факти, поради което единствения начин за защита правата на дружеството бил предявяването на установителен иск съгласно ГПК. Изводите на първоинстанционния съд, че с така предявения иск не можело да се даде защита в полза на „А. Б. Е., респ. да се наложи санкция на собственика на печатното и електронното издание, бил неправилен. Счита, че с установяване с влязло в сила съдебно решение, че статията от 08.08.2012 г. съдържа невярна и неистинска информация и обстоятелства, отнасящи се до неверните факти, биха се защитили правата на ищцовото дружество, накърнени със статията и изнесената в нея невярна информация, и би се постигнал целения резултат да се преустанови недопустимо поведение на ответното дружество- собственик на печатното и електронното издание, да разпространява неверни факти и обстоятелства по отношение на ищеца и други ЮЛ. Счита, че прекратяване на производството по делото било отказ от правосъдие, което било недопустимо и в противоречие с разпоредбата на чл. 2 от ГПК. Искането е да се отмени атакуваното разпореждане и делото върнато на РС- Кърджали за произнасяне по съществото по спора, ведно с всички законни последици от това.

Въззивният съд като прецени обстоятелствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Ищецът „А. Б. Е.- гр. К. твърди, че на 08.08.2012 г. в печатното издание „24x7 Р.” и в електронното издание „24 Родопи”- rodopi24.blogspot.com, собственост на ответника „Р. в.” ООД- гр. К., била публикувана статия без посочен автор, със заглавие „Шивачки: Работим при пустинни жеги по 12 часа на ден за общо 300.00 лева", която съдържала невярна и неистинска информация, и обстоятелства, накърняващи доброто име и авторитет на ищеца, изграждани дълъг период от време, и целяща уронване на доверието към ищеца от страна на чуждестранните му партньори и обществеността, като един от най- големите работодатели в област Кърджали. Искането е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че публикуваната статия съдържа явно невярна и неистинска информация, и обстоятелства, отнасяща се до неверни факти, посочени в исковата молба. Правният интерес от предявяване на иска като установителен, бил обусловен от законодателството на страната и постоянната съдебна практика, че юридическите лица не могат да претендират присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на търговската репутация и авторитет, както и от липсата на друга правнавъзможност за защита на накърнените права и интереси на дружеството.

Въззивният съд напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че предявения иск е недопустим, поради което и съгласно чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото- прекратено.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, четрайната съдебна практика не предвижда възможност за репариране на неимуществени вреди на юридическо лице, тъй като кръга на тези вреди се ограничава до физически и емоционални болки и страдания, каквито може да търпи само физическото лице, за разлика от юридическото лице, което формира воля чрез своите органи, поради което не може да търпи морални вреди. Вредите, които може да търпи търговеца- юридическо лице, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения, които са изцяло с имуществен еквивалент и то няма неимуществени активи и пасиви. Начинът на защита на търговеца- ЮЛ по отношение на накърняване на неговите търговски интереси- напр. доброто търговско име, авторитет, репутация и др., има имуществено измерение, в какъвто смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 4 изр. 2- ро от ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, се допуска само в случаите, предвидени в закон. В случая, ищецът- ЮЛ е предявил иск за установяване несъществуване на факти и обстоятелства в публикации на ответника, какъвто иск законът не е предвидил. Безспорно е, че съгласно чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но след като законът не е предвидил иска, който е предявил ищеца, и който няма за цел да го защити и да санкционира ответника, то и съдът не дължи разрешаване на спора. Впрочем, правилно първоинстанционният съд е приел, че иска е недопустим и е прекратил производството по делото, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на„А. Б. Е., ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б. №против разпореждане № 7591/27.11.2012 г., постановено по гр. д. № 3284/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове: 1/ 2/