М О Т
И В И към
Присъда № 241/29.07.2013г., постановена
по НОХД № 3061/2013г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI н.
с.
РП П. е повдигнала обвинения срещу В.К.К. – роден на ***г.
в гр. П., живущ ***, българин, български гражданин, средно образование,
безработен, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 29.09.2012г. в
гр. П. се е заканил на другиго – С.П.М.,*** с престъпление против неговата
личност – с убийство и това заканване бил могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
За съвместно
разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от св. М. срещу
подс. К. граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
29.09.2012г. до окончателното изплащане на същата. Претендира се и за
присъждане на направените по делото разноски. Св. М. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. К.
обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен и да му бъда
наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Гражданският ищец и частен обвинител М., чрез
процесуалния си представител адв. Г.Н. моли съда да признае подс. К. за виновен
и да му наложи наказание пробация за срок от две години, да уважи предявения
граждански иск и да присъди направените по делото разноски.
Защитникът на подс. К. – адв. Н.Ч. моли съда да признае
подзащитния му за невинен, като го оправдае по повдигнатото му обвинение, както
и да отхвърли предявения граждански иск.
Подс. К. не се признава за виновен в извършване на престъплението, във връзка с което му е
повдигнато обвинение и моли съда да го признае за невинен и оправдае.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подс. В.К.К. е роден на ***г. в гр. П., живущ ***,
българин, български гражданин, средно образование, безработен, разведен,
неосъждан, ЕГН **********.
Св. М. бил собственик и управител на „М.” ЕООД гр. П.
с предмет на дейност изработка на мраморни изделия. Производственият цех на
дружеството се намирал в гр. П., на ул. “Р.”. Подс. К. работил при св. М. за
времето от 2007г. до 2011г., когато трудовите му правоотношения с „М.” ЕООД гр.
П. били прекратени по взаимно съгласие с работодателя. На 29.09.2012г. подс. К.
посетил съседен, на производствения цех на св. М., цех за мраморни изделия,
стопанисван от „С.” ЕООД гр. П.. До цеха подсъдимият се придвижил с личния си
автомобил „Опел Астра”. Заедно с подс. К. пътувал и св. Т.Д.. След като
подсъдимият пристигнал, паркирал автомобила с предната му част към
работилницата и двамата със св. Д. слезли и се насочили към цеха, в който
работел св. К.К.. По това време в съседния цех се намирали св. М., св. Д.С.,
както и св. Г. М.. Св. С. и св. М. работели в цеха на св. М.. След като св. М.
видял подс. К. да пристига, решил да му потърси сметка относно липсващи
инструменти. Св. М. тръгнал към подс. К., който в този момент заедно със св. Д.
се отправили към намиращата се в близост баничарница. Св. М. започнал да вика
към подсъдимия, като го питал къде са липсващите му инструменти, като наред с
това го псувал. Подс. К. и св. Д. обаче не му обърнали внимание и продължили
пътя си. При връщането на подсъдимия и св. Д., св. М. се приближил до
автомобила на подсъдимия, като застанал от другата страна на шофьорската врата
и отново започнал да псува подс. К. и да го пита за липсващите инструменти. Когато
подс. К. и св. Д. дошли до автомобила, св. Д. застанал от страната на автомобила,
от която се намирал св. М.. Подсъдимият през това време се приближил до
шофьорската врата, отворил я, навел се и отвътре извадил пистолет. След това
подс. К. заобиколил автомобила и минал от страната, от която се намирали св. М.
и св. Д.. Подсъдимият застанал между св. М. и св. Д., презаредил пистолета и го
насочил към главата на св. М., като му казал: „Ей сега ще ти пръсна мозъка. Ще
те убия.” Св. М. се притеснил и изплашил от действията на подс. К., взел един
камък и го вдигнал към подсъдимия. По това време св. С. и св. М. се намирали в
двора на цеха на св. М. и носили мраморна плоча. Вниманието на двамата
свидетели били привлечено от конфликта между подсъдимия и св. М.. Св. С. и св. Д.
видели изваждането на пистолета от подс. К. и насочването му към св. М., като
наред това св. С. чул подсъдимия да казва на св. М.: „Ей сега ще ти пръсна
мозъка.” Св. К., който по това време работел в цеха, след като чул разправия,
излязъл и видял подс. К. и св. М. застанали един срещу друг, като подсъдимият
бил насочил пистолет към главата на св. М., а свидетелят вдигнал камък към
подс. К.. Св. К. застанал между подс. К. и св. М. и ги разтървал. Св. М. се
обадил на спешен номер 112. На място пристигнали и полицейски служители от ІІІ
РУ „Полиция” гр. П. за изясняване на случая. Както на подс. К., така и на св. М.
били съставени протоколи за предупреждение. След като св. М. се прибрал в къщи,
разказал за случилото се на жената, с която живеел на съпружески начала – св. С..
Тъй като св. М. не се чувствал добре, св. С. му дала да пие валидол.
Пистолетът, който подс. К. насочил към св. М. бил
газов, марка „Зораки”, модел 914, със сериен № ********, за който подсъдимият
притежавал Удостоверение за уведомление № ********/09.03.2011г., издадено от VІ
РУ „Полиция” гр. П..
С Протокол за доброволно предаване от 29.02.2012г.
подс. К. предал на полицейски инспектор при Трето РУ „Полиция” гр. П. пистолета,
заедно с пълнителя към него, който бил празен, и удостоверението за
уведомление.
Описаната по – горе фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на подс. К., частично от показанията на
свидетелите – С.П.М. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата,
за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК –
съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, Д.С.С.
/депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които бе
приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, К.С.К. /депозирани в съдебно заседание, а
относно обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на
досъдебното производство/, Т.Н.Д., Г.Д. М. и изцяло от показанията на
свидетелите – Н.А.С. /депозирани в съдебно заседание, а относно
обстоятелствата, за които бе приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1
от НПК – съответно от показанията и, дадени пред орган на досъдебното
производство/.
Спрямо част от показанията на св. Н.С. бе приложена процедурата
на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия
между показанията и, дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени пред
орган на досъдебното производство. Наред с това спрямо част от показанията на
свидетелите С.М., Д.С. и К.К. бе приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.2 пр.2 от НПК, съответно на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради
неспомняне на определени обстоятелства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, депозирани пред орган на досъдебното производство, тъй като именно
те кореспондират на останалите доказателства по делото, като наред с това бяха
потвърдени от свидетелите, които обясниха възникналото несъответствие и липсата
на спомени с изминалия продължителен период от време.
Съдът не кредитира обясненията на подс. К. в частта
им, в която същият твърди, че е вдигнал пистолета нагоре и отрича да го е
насочвал към главата на св. М.. Действително обясненията на подсъдимия са не
само израз на правота му на защита, но и доказателствено средство, поради което
следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В
тази им част обаче обясненията на подсъдимия са изолирани от доказателствен
материал по делото, като те не само, че не се подкрепят, но и се опровергават
от показанията на останалите свидетели. Това,
че подс. К. е насочил пистолета към главата на св. М. се установява от
показанията не само на пострадалия, но и на всички останали свидетели. Подс. К.
твърди, че не е могъл да насочи пистолета към главата на св. М., тъй като
последният го бил стиснал за врата с едната си ръка, а в другата държал камък
срещу лицето му. Нито един от свидетелите на инцидента обаче не посочва, че св.
М. е стиснал за врата подс. К., нито пък че е държал камък срещу лицето му. Ето
защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в тази им част, доколкото
същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което
същите следва да бъдат приети за негова защитна позиция.
Съдът не кредитира и обясненията на подс. К. относно
това, че същият не е отправял закани към св. М.. В тази им част обясненията на
подсъдимия се подкрепят от показанията на св. Д.. Тези обяснения обаче, респ.
показания се опровергават от показанията на св. М., който твърди, че след като
подсъдимият е насочил пистолета към главата му, е казал: „Ей сега ще ти пръсна
мозъка. Ще те убия.” Действително св. М. като пострадало от престъплението
лице, което е конституирано като граждански ищец и частен обвинител по делото,
е заинтересован от изхода на същото. Тези негови показания обаче се подкрепят
от показанията на св. С., който е чул подсъдимият да казва на св. М.: „Ей сега
ще ти пръсна мозъка”, както и от тези на св. С., на която св. М. е разказал за
инцидента между него и подсъдимия, както и че последният му е казал, че ще го
убие. Що се отнася до останалите свидетели, присъствали на инцидента - К.К. и Г.
М., същите са чули разправията между подсъдимия и св. М., но не и конкретни
думи и изрази. Предвид горното съдът намира, че следва да бъдат кредитирани
показанията на св. М., доколкото същите се подкрепят и от св. С., и от св. С.,
докато в подкрепа на обясненията на подс. К. са само показанията на св. Т.
Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на подс. К.
относно това, че е извадил пистолета, тъй като св. М. е вдигнал камък срещу
него. Св. Д. също твърди, че изваждането на пистолета от подсъдимия е било
провокирано от вдигането на камък срещу него от св. М.. Между обясненията на
подсъдимия обаче и показанията на свидетеля има противоречия. Подс. К. твърди,
че при приближаването си към автомобила св. М. е носел камък, който вдигнал
срещу него. След това подсъдимият извадил пистолета от автомобила и тръгнал да
го заобикаля. Тогава св. М., който преди това бил избягал, се върнал, като
продължавал да държи камъка, стиснал подс. К. за врата и държал камъка пред
лицето му. Св. Д. обаче не твърди св. М. да е избягал, след което да се е
връщал, както и да е стискал подсъдимия за врата и държал камъка пред лицето
му. Освен това, ако се приемат твърденията на подс. К., възниква въпросът защо
след като св. М. е избягал, подсъдимият не е прибрал оръжието, а е тръгнал към
свидетеля. Обясненията на подс. К. и показанията на св. Д. не следва да бъдат
кредитирани както предвид това, че са взаимно противоречиви, така и защото се
опровергават от показанията на св. М., св. С. и св. М., от които се установява,
че пострадалият е взел камъка, след като подс. К. е насочил пистолет към него.
Що се отнася до св. К., когато той е излязъл от цеха е видял подс. К. и св. М.
застанали един срещу друг, като подсъдимият бил насочил пистолет към главата на
св. М., а свидетелят вдигнал камък към подс. К.. Т. е. св. К. не е видял дали
подсъдимият пръв е насочил пистолета или е направил това, след като св. М. е
вдигнал камък срещу него.
Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на подс. К.,
че св. М. е знаел, че има газов пистолет, като дори бил стрелял с него, макар
тези обяснения да се подкрепят от показанията на св. К.. Св. М. отрича това. В
тази връзка следва да се отбележи и че ако св. М. е знаел, че пистолетът е
газов, не би се притеснил и изплашил толкова от инцидента.
Съдът не кредитира и част от показанията на св. М.
относно това, че не е вдигал камък към подс. К.. Тези показания на пострадалия
се опровергават както от обясненията на подс. К., така и от показанията на св. Д.
и св. К., които твърдят, че св. М. е вдигнал камъка срещу подсъдимия. Дори св. Г.
М. в показанията си посочва, че след като св. М. е взел камъка, е вдигнал
ръката си, но тъй като са дошли хора, го е пуснал. Съдът не кредитира и
показанията на св. М. относно това, че не е псувал подс. К.. Както от
обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св. Д. се установява това
обстоятелство. Що се отнася до останалите присъствали лица, то същите не са
чули конкретните разменени между подсъдимия и св. М. реплики, или поне не
всички от тях.
Съдът не кредитира показанията на св. С. и св. М.
относно това, че подс. К. е насочил пистолета към св. М. още докато е бил от
противоположната страна на автомобила, през капака на същия. От показанията на
самия пострадал, както и от тези на св. Д. се установява, че подсъдимият е
насочил пистолета към пострадалия едва след като е заобиколил автомобила и е
минал от страната, на която се е намирал св. М., след като застанал между него
и св. Д..
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните по същото писмени доказателства, а именно - от дознание № ***/2012г.
по описа на ІІІ РУ „Полиция” гр. П.: Протоколи за предупреждение от
29.09.2012г. /л.25, л.26/, Приемо – предавателен протокол от 29.09.2012г.
/л.27/, Удостоверение за уведомление № ********/09.03.2011г. /л.44/, справка за
съдимост /л.48/, характеристична справка /л.50/; от НОХД № 3061/2013г. по описа
на ПРС, ХІ н. с. – характеристика на подс. К. от 18.06.2013г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че на
29.09.2012г. в гр. П. се е заканил на другиго – С.П.М.,*** с престъпление против
неговата личност – с убийство и това заканване бил могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
От обективна страна, подс. К. е осъществил състава на посоченото
по – горе престъпление, тъй като се е заканил на другиго с убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. За
осъществяване на това престъпление, от обективна страна, се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е възприета от него и, която би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването и, като не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. От субективна страна, деецът следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, като не
се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство. В случая заканата с убийство е била обективирана както с думи,
така и с действия от страна на подс. К. спрямо св. М., изразяващи се в
презареждане на пистолета от подсъдимия и насочване към главата на пострадалия,
както и в казаното към последния: „Ей сега ще ти пръсна мозъка. Ще те убия.” Тези
действия на подсъдимия са били възприети от свидетеля като закана, която е
възбудила основателен страх за осъществяването и. И това е така предвид начина,
по който подс. К. е обективирал заканата, а именно чрез насочване на пистолет
към главата на св. М., който преди това е презаредил, както и чрез казаното, че
ще му пръсне мозъка и ще го убие. Отправена по този начин заканата е била в
състояние да възбуди основателен страх за осъществяването и предвид
обстоятелството, че пострадалият не е знаел какъв е бил пистолетът, насочен към
него от подсъдимия. В подкрепа на това е и последвалото поведение на св. М.,
който в резултат на отправената по отношение на него закана, се притеснил и
изплашил, взел камък и го вдигнал към подсъдимия, за да се отбранява. Дори се
обадил на спешен номер 112, като на място пристигнали и полицейски служители.
Съдържанието на заканата и възприемането и от св. М.
като действителна заплаха, е било съзнавано и от подс. К.. И това е така предвид
поведението на св. М. след извършените действия и казаните думи от страна на
подс. К., което поведение естествено е било възприето и от последния.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Действително, установява се по делото, че преди подс. К.
да извади пистолета, е бил псуван от св. М.. Това поведение обаче на св. М. не
изключва вината на подсъдимия, доколкото в случая не става въпрос за опасност
или за нападение, още по – малко пък за непосредствени такива, които да са
застрашавали личността на подс. К. и която опасност последният да не е могъл да
избегне по друг начин.
С оглед на
посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. К.
престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК
и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на
същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът
намира, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице, нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в
закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото.
Като смекчаващи такива следва да бъдат посочени чистото съдебно минало,
оказаното, макар и частично, съдействие за разкриване на обективна истина. Като
отегчаващо обстоятелство следва да се приеме това, че заканата с убийство е
била обективирана както чрез думи, така и чрез действия. Предвид горното съдът
намира, че на подс. К. следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващи обстоятелства, а именно шест месеца лишаване от свобода. Така
определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подс. К. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание шест
месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Както бе посочено в началото за съвместно разглеждане
в наказателното производство е приет предявеният от св. М. срещу подс. К.
граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
29.09.2012г. до окончателното изплащане на същата. Така предявеният граждански
иск се явява доказан по основание, тъй като именно в следствие на противоправните
действия на подс. К., св. М. се е притеснил и изплашил, като известно време
след отправената по отношение на него закана не се чувствал добре и се наложило
да пие хапчета. Претърпените вредни последици от неимуществен характер се
установяват както от показанията на пострадалия, така и от тези на св. С., св. С.
и св. М.. Предвид горното, съдът намира, че претендираното обезщетение следва
да бъде уважено в размер на 400 лв. Посоченият размер е справедлив и ще
репарира неимуществените вредни последици за пострадалия. За разликата обаче до
пълно предявения размер от 3 000 лв., гражданският иск следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като над 400 лв. претенцията се явява прекомерно завишена.
Сумата от 400 лв. следва да се заплати ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 29.09.2012г. до окончателното изплащане на същата. Подс. К.
следва да бъде осъден заплати на св. М. и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
На основание чл.53 ал.1 б.а от НК вещественото
доказателство по делото – 1 бр. газов пистолет „Зораки”, модел 914, със сериен
№ ******** и 1 бр. пълнител за пистолета – празен, намиращи се на съхранение в
Трето РУ „Полиция” гр. П., следва да бъдат отнети в полза на държавата, тъй
като същите принадлежат на виновния и са послужили за извършване на
престъплението.
На основание чл.189 ал.3 то НПК подс. К. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ