Определение по дело №26919/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28217
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110126919
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28217
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110126919 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „Йетел България“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Д. П. Й. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 86,95 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни
такси по Допълнително споразумени към договор за мобилни услуги от 21.10.2020 г. за
предпочетен номер +** за периода от 25.03.2021 г. до 24.05.2021 г., сумата 97,47 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 3 абонаментни такси,
982,62 лв. неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на ** от 21.10.2020 г. за
периода от 25.03.2021 г. до 24.07.2021 г., 146,59 лв., представляваща разликата между
цената на лизинговото устройство без абонамент и преференциална цена, 38,70 лв.
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.10.2020 г. на пакет базови
аксесоари за периода от 25.03.2021 г. до 24.07.2021 г.; 86,96 лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 21.10.2020 г.
за предпочетен номер +** за периода от 25.03.2021 г. до 24.05.2021 г., сумата 104,18
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 3 абонаментни
такси, 984,46 лв. неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на ** от 21.10.2020
г. за периода от 25.03.2021 г. до 24.07.2021 г., 126,88 лв., представляваща разликата
между цената на лизинговото устройство без абонамент и преференциална цена, 38,70
лв. неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.10.2020 г. на пакет базови
аксесоари за периода от 25.03.2021 г. до 24.07.2021 г.; 86,97 лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 11.12.2020 г.
за предпочетен номер +** за периода от 25.03.2021 г. до 24.05.2021 г., сумата 101,50
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 3 абонаментни
такси, 57,80 лв. съразмерна част на направена отстъпка за предоставено въз основа на
Договор за мобилни услуги от 11.12.2020 г. мобилно устройство **; 68,66 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги
от 29.10.2020 г. за предпочетен номер +** за периода от 05.03.2021 г. до 04.05.2021 г.,
сумата 103,81 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 3
абонаментни такси, 1387,22 лв. неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на
** от 29.10.2020 г. за периода от 05.03.2021 г. до 04.07.2021 г., 282,35 лв.,
представляваща разликата между цената на лизинговото устройство без абонамент и
преференциална цена, 57,95 лв. неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
1
29.10.2020 г. на пакет базови аксесоари за периода от 05.03.2021 г. до 04.07.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 07.02.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 14.02.2023 г. по ч. гр. д. № 6642/2023 г. на СРС, 157 състав.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, като е направил искане настоящото производство да бъде спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази връзка е изложил твърдения, че са налице престъпни
обстоятелства по делото, тъй като бил измамен от служители на ищеца да сключи
процесните договори, поради което последните били недействителни, като по негов
сигнал било образувано досъдебно производство № 5095/2022 г. по описа на СДВР за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Съдът счита, че не са налице предпоставки за
спиране на настоящото производство. Съгласно представеното удостоверение от СДВР
е образувано ДП № 5095/2022 г. по описа на СДВР за извършено престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Същевременно не се установява към наказателна
отговорност да е привлечено конкретно лице, което да е съпричастно към твърдяната
от ответника измама при сключването на процесните сделки. Съгласно чл. 229, ал. 1, т.
5 ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело
се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор. Към настоящия момент са налице единствено твърдения на
ответника, като липсват доказателства за престъпни обстоятелства, които да са от
значение за правилното решаване на настоящия спор. В случая е налице единствено
размяна на книжа, без да е проведено на съдебното дирене, като по образуваното ДП
няма привлечено лице в качеството на обвиняем, а за приложението на нормата на чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК е нужно съдът да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е
възможно тези обстоятелства да се установят в това производство, като те конкретно са
предмет на установяване в хода на досъдебно производство. При липса на привлечено
като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно
производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление
да са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство,
поради което на настоящия етап делото не следва да бъде спирано. В горния смисъл е и
съдебната практика, обективирана в: Определение № 60274 от 21.07.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 836/2021 г., I т. о.; Определение № 290 от 1.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1303/2020 г., I т. о.; Определение № 342 от 28.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
653/2022 г., II т. о. и др.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 6642/2023 г. на СРС, 157
състав.
Следва да се допуснат до разпит поисканите от ответника двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на
исковата молба.
На ищеца следва да се дадат указания за представяне на приложените по ч.гр.д.
№ 6642/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в писмени доказателства в четливо копие, а
именно Договор за мобилни услуги (л.40) и Договор за лизинг от 29.10.2020 г. (л.51) в
срок до датата на съдебното заседание.
2
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 6642/2023 г. на СРС, 157 състав.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ответника чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да представи
приложените по ч.гр.д. № 6642/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в писмени доказателства
в четливо копие, а именно Договор за мобилни услуги (л.40) и Договор за лизинг от
29.10.2020 г. (л.51), като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредоставянето им
указания срок същите няма да бъда приети като доказателства по делото.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. от 11,00 часа , за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 21.10.2020 г. с
ответника сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за
телефонен номер +**, по силата на което му предоставил мобилни услуги чрез плана
Тотал + в периода 25.03.2021 г. – 24.05.2021 г. на обща стойност 86,95 лв. Ищецът
посочва, че ответникът не му заплатил дължимата сума, поради което на основание
Раздел IV, чл. 2 от споразумението му била начислена и следвало да заплати неустойка
в размер на 97,47 лв. Твърди, че във връзка с горепосоченото споразумение на
21.10.2020 г. страните сключили договор за лизинг, по силата на който ищецът
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство **
при обща лизингова цена от 1255,57 лв., платима на вноски, по който договор
3
ответникът не заплатил лизингови вноски за периода 25.03.2021 г. – 24.07.2021 г. в общ
размер от 982,62 лв. Сочи се, поради неизпълнение на споразумението ответната
страна следвало да заплати на ищцовата неустойка в размер на 146,59 лв.,
представляваща разлика между цената на устройството ** без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена според абонамента. Поддържа се, че във
връзка с горепосоченото споразумение на 21.10.2020 г. страните сключили и договор за
лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване пакет базови аксесоари, като ответникът не заплатил лизингови вноски за
периода 25.03.2021 г. – 24.07.2021 г. в общ размер от 38,70 лв.
Ищецът твърди, че на 21.10.2020 г. сключил с ответника договор за мобилни
услуги за телефонен номер +**, по силата на който му предоставил мобилни услуги
чрез плана Тотал + в периода 25.03.2021 г. – 24.05.2021 г. на обща стойност 86,96 лв.
Ищецът посочва, че ответникът не му заплатил дължимата сума, поради което на
основание т. 10 от договора му била начислена и следвало да заплати неустойка в
размер на 104,18 лв. Твърди се в исковата молба, че във връзка с горепосочения
договор на 21.10.2020 г. страните сключили договор за лизинг, по силата на който
ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване мобилно
устройство ** при обща лизингова цена от 1287,77 лв., платима на вноски, като
ответникът не заплатил лизингови вноски за периода 25.03.2021 г. – 24.07.2021 г. в общ
размер от 984,46 лв. Сочи се, поради неизпълнение на договора ответната страна
следвало да заплати на ищцовата неустойка в размер на 126,88 лв., представляваща
разлика между цената на устройството ** без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена според абонамента. Поддържа се, че във връзка с горепосочения
договор на 21.10.2020 г. страните сключили и договор за лизинг, по силата на който
ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване пакет базови
аксесоари, като ответникът не заплатил лизингови вноски за периода 25.03.2021 г. –
24.07.2021 г. в общ размер от 38,70 лв.
Твърди се в исковата молба, че на 11.12.2020 г. ищецът сключил с ответника
договор за мобилни услуги за телефонен номер +**, по силата на който му
предоставил мобилни услуги чрез плана Тотал + в периода 25.03.2021 г. – 24.05.2021 г.
на обща стойност 86,97 лв. Ищецът посочва, че ответникът не му заплатил дължимата
сума, поради което на основание т. 9 от договора му била начислена и следвало да
заплати неустойка в размер на 101,50 лв. Поддържа се, че във връзка с горепосочения
договор на 11.12.2020 г. страните сключили договор за покупко-продажба, по силата на
който ищецът продал на ответника мобилно устройство ** на преференциална цена, но
поради неизпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги, следвало да
заплати неустойка в размер на 57,88 лв., представляваща съразмерна част от разликата
между префернциалната и стандратната цена на устройството.
Ищецът твърди, че на 29.10.2020 г. сключил с ответника договор за мобилни
услуги за телефонен номер +**, по силата на който му предоставил мобилни услуги
чрез плана Тотал + в периода 05.03.2021 г. – 04.05.2021 г. на обща стойност 68,66 лв.
Ищецът посочва, че ответникът не му заплатил дължимата сума, поради което на
основание т. 10 от договора му била начислена и следвало да заплати неустойка в
размер на 103,81 лв. Твърди се в исковата молба, че във връзка с горепосочения
договор на 29.10.2020 г. страните сключили договор за лизинг, по силата на който
ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване мобилно
устройство Apple iPhone 11 Pro 64 GB Green при обща лизингова цена от 1692,57 лв.,
платима на вноски, като ответникът не заплатил лизингови вноски за периода
4
05.03.2021 г. – 04.07.2021 г. в общ размер от 1387,22 лв. Сочи се, поради неизпълнение
на договора ответната страна следвало да заплати на ищцовата неустойка в размер на
282,35 лв., представляваща разлика между цената на устройството Apple iPhone 11 Pro
64 GB Green без абонамент и преференциалната обща лизингова цена според
абонамента. Поддържа се, че във връзка с горепосочения договор на 29.10.2020 г.
страните сключили и договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, като ответникът
не заплатил лизингови вноски за периода 05.03.2021 г. – 04.07.2021 г. в общ размер от
57,95 лв. Моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
като оспорва предявените искове. Прави възражение за унищожаемост на процесните
договори, като сключени поради измама, тъй като бил въведен в заблуждение от
служители на ищеца, че подновява досегашния си договор за мобилни услуги, а в
действителност сключил процесните такива. Никога не е получавал лизинговите вещи
и към момента няма информация къде се намират същите. В условията на евентуалност
поддържа, че ищецът не е му предоставял мобилни услуги в претендираното
количество и на претендираната стойност. Посочва, че от представените фактури не се
доказвало по кои договори са начислени съответните суми и на какво основание.
Оспорва да е подписвал общи условия на ищеца и да е обвързан от същите. Твърди, че
не е налице основание за претендиране на всички неизплатени лизингови вноски, тъй
като не бил уведомен от ищеца за предсрочното пракратяване на договорите. Не била
ясна и датата, на която договорите са прекратени, поради което не бил доказан и
размерът на мораторните неустойки. Излага съображение за нищожност на клаузите в
чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ОУ към договора за лизинг. Прави възражение за прекомерност
на неустойката, уговорена в чл. 11 от договорите за мобилни услуги и чл. 11, ал. 2 от
договорите за лизинг. Отделно от това намира същите за нищожни, тъй като
обезпечават неизпълнението на едно и също задължение. Релевира възражение за
нищожност, поради накърняване на добрите нрави, на клаузите, предвиждащи
неустойка в размер на разликата между реалната и префернциалната цена на
мобилните устройства, както и трикратният размер на месечните абонаментни такси
при прекратяване на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с
правно основание с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, чл.
183, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 от и възражение за унищожаване на
договори за лизинг с правно основание
чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
5
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправен по облигационните правоотношения, т.е., че е предоставял на ответника
мобилни услуги през процесните периоди, че му е предал устройствата – предмет на
договора за продажба и на договорите за лизинг; съдържанието на правоотношенията;
размера на дължимите абонаментни такси по договорите за мобилни услуги на
вноските по договорите за лизинг и на цената на устройството по договора за
продажба; надлежно прекратяване на съответните договори; наличие на валидни
уговорки за неустойка с посоченото в исковата молба съдържание, настъпването на
предпоставките за начисляването им и техният размер.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства да е предоставял мобилни услуги
на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за
нищожност/унищожаемост на процесните договори и на посочените в отговора клаузи,
респ. - погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
6
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7