Р Е Ш Е Н И Е
Номер.................. 2013г.
Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На седми август две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Асен Попов
Членове: Росица
Тончева
мл.с.Валентин Пушевски
Секретар А.Б.
Прокурор Д.Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Попов
ЧНД № 910 по описа на
съда за 2013 г.,
за да се произнесе,
взе предвид
Производството е образувано по реда на чл.16 ЗЕЕЗА за разглеждане на
молбата за екстрадиция спрямо Х.Т./Halef Tak/, роден на ***г.,
гражданин на Република Турция и Кралство Швеция. Молбата, изготвена от турските
съдебни власти- Главна Републиканска прокуратура гр.Диарбакър
и е предоставена на съда за разглеждане по предложение на ОП-Варна,
цел предаване на лицето на компетентните власти за приключване на воденото
наказателно производство срещу него.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за уважаване на молбата за
екстрадиция, като счита, че са налице изискуемите предпоставки, предвидени в
ЗЕЕЗА.
Производството по делото е образувано по молбата за екстрадиция,
издадена на 21.06.2013г. от Главна Републиканска Прокуратура на Република
Турция - гр.Диарбакър за предаване на Х.Т., роден на ***г.,
гражданин на Република Турция и Кралство Швеция с цел провеждане на образуваното
срещу него наказателно производство. Към молбата са приложени документите по
чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА - заповед за задържане /наименована
„заповед за задочно задържане”/ издадена от Съдия от тежък наказателен съд гр.Диарбакър, Протокол за разглеждане на досие от
21.06.2013г. съдържащо описание на престъплението, за което се иска
екстрадицията с уточняване на време и място на извършване и правната им
квалификация; приложимите законови норми, включващи предвидената давност; данни
за исканото лице, позволяващи установяване на самоличността и
гражданството му.
Престъплението, за
които е обвинен г-н Т. - членуване във въоръжена терористична организация е наказуемо по чл.314/2 от НК на Република
Турция №5237 и чл.5/1 от Закона за борба с тероризма №3713 е съставомерно и по
българския НК - чл.109, ал.2 от НК, независимо от разликите между съставите им,
техните основни признаци съвпадат видно и от представените от турската държава
допълнителни доказателства- извлечение от НК на Република Турция.
Видно от книжата деянието е наказуемо с лишаване от свобода десет
години, като давността за реализиране на наказателна отговорност, предвидено по
НК на Република Турция е 15 години и според уверенията на молещата държава
изтича през 2028г.
Г-н Х.Т. не е
български гражданин и лице, на което да е предоставено убежище в Република
България. Същият не се ползва с имунитет по отношение на наказателната
юрисдикция на Р.България и е наказателно отговорен съгласно
българското законодателство. Престъплението, за което се преследва, не се смята
за политическо и военно. Съдебните книжа не са издадени от извънреден съд на
молещата държава. Екстрадицията няма за цел наказване на лицето на основания
като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско
състояние или политически убеждения, както и няма основания да се прецени, че съществува
риск положението на лицето да бъде утежнено поради наличието на някое от тези
основания. Няма основания да се приеме и че лицето ще бъде подложено в Република
Турция на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани
правата му, свързани с изпълнението на наказанието съгласно изискванията на
международното право, както и не е предвидено смъртно наказание.
Неоснователен е аргумента наведен от
защитата за задължение на Българската
държава да признае съдебен акт на Кралство Швеция, защото се касае за
регламент уреждащ задържане и предаване на лица по ЕЗА. Рамково решение от
13.06.2002г. на Съвета на Европейския съюз е неприложимо в екстрадиционните
производства.
Съдът констатира, че е налице
абсолютно основание за отказ от изпълнение на искането за екстрадиция, а именно
визираното в чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА. Налице е изтекла абсолютна давност, която
погасява наказателното преследване по отношение на г-н Т.. И това е така защото
видно от представеното с книжата описание на деянието е , че същото е било
довършено през 1989г.. Настоящия състав на съда приема, че се касае до
продължено престъпление, но турската държава не сочи факти за неговото
реализиране след 1989г., ерго това е момента от който
следва да се изчислява предвидения, както в българското, така и в турското
законодателства давностен срок. При това положение абсолютната давност е изтекла
през 2004г. съгласно българското законодателства в частност чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 ,т.3 от НК.
От материалите по
делото е видно, че г-н Т. е задържан на територията на Р.България
до настоящия момент. Липсва основание за изменение на мярката му за
неотклонение защото не са посочени доказателства за наличие на постоянно
пребиваване на територията на Р.България. Мярката
следва да обезпечи участието му в производството по екстрадиция , което може да
се развие и пред Варненския Апелативен съд.
Предвид гореизложеното и на основание чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА съдът
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА екстрадиция на Х.Т., роден на ***г., гражданин на Република
Турция и Кралство Швеция
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за неотклонение
"Задържане под стража" по отношение на Х.Т. до приключване на
производството.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Варна,
в 7-дневен срок от постановяване на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: