№ 317
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502562 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 20.02.23г. /с участието на секретаря Андреева/
въззивно гражданско дело № 2562/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-28 състав от 09.05.22г. по г.д. № 5508/21г. са уважени
/частично: до размера на сумите 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 858, 89
лева – мораторна лихва върху посочената главница за периода 15.03.19г. – 25.04.21г./ искове
по чл. 2 от ЗОДОВ на М. Ж. против Прокуратурата на РБ.
Решението на СГС се обжалва от двете страни – както следва:
От М. Ж. – в отхвърлителните части /ищецът претендира исковете да бъдат
уважени в пълните им заявени размери – съгласно исковата молба/.
От Прокуратурата на РБ – изцяло.
Събраните в процеса /пред СГС/ доказателства /писмени и гласни - преценени в
съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266
от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:
Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл.
209 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена от СРС по н.о.х.д.
№ 16933/17г. на 16.10.18г. и влязла в сила на 15.03.19г./.
Ищецът претендира, че е претърпял психически травми, неудобства, притеснения
/неимуществени вреди/ заради воденото срещу него наказателно производство. С оглед това
М. Ж. претендира да бъде ангажирана /при условията на ЗОДОВ/ имуществената
отговорност на ответника /в качеството му на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/ до размера на
заявените по делото /в исковата молба/ суми – главница и законна лихва.
Жалбите са неоснователни:
От една страна /досежно основанието на иска/:
Наличието на влязла в сила оправдателна присъда е обстоятелство, което
1
удостоверява /пряко; само по себе си/ предпоставката на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от
ЗОДОВ /която предпоставка легитимира директно ищеца да претендира обезщетение за
неимуществени вреди - следствие от приключилото наказателно производство/. С оглед
това: главният следва да се окачестви като – принципно доказан по основание.
Досежно размера на иска /за неимуществени вреди/:
Релевантните за /и относими към/ спора факти /касаещи размера на заявената
главна претенция/ са: вида и естеството на процесното наказателно производство
/преценено като правна квалификация и наказание – по смисъла на чл. 209 от НК, съответно
като продължителност на процеса във времето – около 1 г. и 9 м./; липсата на приведена в
изпълнение спрямо обвиняемия тежка мярка за процесуална принуда „задържане под
стража“ /в случая е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в неголям
размер, а този вид мярка принципно не може да засегне съществено физическата и
психическа сфера на подсъдимия/; постановени спрямо ищеца ограничителни мерки
„забрана за напускане на пределите на РБ“ и „полицейска регистрация“; периодът на
действие на тези мерки; липсата на твърдения /и на доказателства/ М. Ж. да е бил привличан
към наказателна отговорност за други деяния /престъпления/, съответно да е бил осъждан.
По делото са събрани и гласни доказателства, които удостоверяват как точно
/конкретно/ наказателното производство е рефлектирало в психическата сфера на ищеца.
Изброените обстоятелства /преценени в съвкупност/ установяват, че ищецът
действително е претърпял психически стрес, притеснение /неимуществени вреди/
вследствие на процесното наказателното производство. Отделно от това /принципно/: в
случая /а и във всяка подобна хипотеза/ наличието на неимуществени вреди /психически
стрес, притеснение, дискомфорт и т.н./ следва да се и презумира /предвид репресивната
природа на всяко наказателно производство; обратен извод не може да бъде защитен
житейски/.
Първоинстанционният съдия е обсъдил конкретно /и подробно/ всички
релевантни за спора факти /изброените по-горе/. Съдът е обсъдил също /надлежно/ и
обстоятелствата, че липсват конкретни /преки или косвени/ доказателства наказателното
производство да е засегнало физическото здраве на ищеца, професионалната му дейност,
финансовото му състояние, личните му контакти и отношенията му с приятели, колеги и т.н.
Настоящият съдебен състав препраща /в хипотезата на чл. 272 от ГПК/ към всички доводи
на СГС.
Всички изложени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават
определяне /в контекста на принципното правило по чл. 52 от ЗЗД/ на обезщетение в размер
на 4 000 лева /колкото са присъдени от първата инстанция/.
Върху посочената главница се следва законна лихва за периода след 15.03.19г.
/когато е влязла в сила оправдателната присъда/. Предвид диспозитивното начало на
процеса /по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК/ и с оглед конкретното искане на ищеца – не е
налице пречка обезщетението за лихва да бъде разделено на два периода – до завеждане на
иска и след това /както е сторил СГС/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Ищецът не претендира съдебни разноски за производството пред настоящата
инстанция.
Присъдените от СГС /в полза на ищеца/ съдебни разноски са изчислени правилно
/при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ – съразмерно на
уважената част от исковете и в съответствие със списъка на ищеца по чл. 80 от ГПК/.
Съдът,
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-28 състав от 09.05.22г. по г.д. № 5508/21г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3