РЕШЕНИЕ
№
670
гр. Пловдив, 05.04.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 614 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Б.Д. с ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-39
от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена като
неоснователна жалба на лицето срещу уведомително писмо с изх.№ 5506-15-4050#1/09.01.2020
г. на Началник отдел ООА при ТП на НОИ Пловдив и същото е потвърдено изцяло.
Жалбоподателят, в жалбата си до
съда, депозирана чрез пълномощник адв. Г., излага съображения за незаконосъобразност
и неоснователност на атакуваното решение и моли същото да се отмени, като ТП на
НОИ бъде задължено да издаде исканото удостоверение. Сочи се, че предвид
посочването в уведомителното писмо, потвърдено с оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ, че за проверения период няма данни жалбоподателят Д. да
е работила с лепила на база органични разтворители, то по същността си
уведомителното писмо съставлява отказ от издаване на искано удостоверение,
необходимо на жалбоподателя, за да докаже стажа си, като се излагат и конкретни
съображения относно наличието на правен интерес тя да се снабди с такова
удостоверение. Сочи се, че отказът да се издаде такова е неоснователен, като се изразява в тази връзка съмнение в
задълбочеността на извършената проверка в архива на НОИ и се акцентира на липса
на представени доказателства какво се намира в архива. Твърди се, че е неоснователно
издаването на уведомителното писмо, което било с неясно съдържание, след като
вече е било издадено удостоверение, в което се посочва осигурителен стаж във
„Флавиа“ АД. Заявява се оспорване
съдържанието на уведомителното писмо, в частта му относно посоченото, че няма
данни Д. да е работила с лепила на база органични разтворители и се твърди, че
съдържанието на писмото навеждало на извод, че жалбоподателят Д. е декларирала
неверни данни. Твърди се, че решението на Директор ТП на НОИ е неоснователно
поради непосочване на откритите данни за Д. в архива. Моли се отмяна на
обжалваното решение и да се разпореди издаването на исканото
удостоверение. Претендира се присъждане
на направени разноски.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.
в съдебно заседание, както и в писмено становище по същество, оспорва жалбата,
като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, предвид липсата на
установяване от доказателствата по делото за жалбоподателят Д. да са били
налице доказателства в документите, приети в архивохранилището, същата да е
работила с лепила на база органични разтворители. Сочи се, че е установено, че
процесното уведомително писмо отразява правилно информацията в документите на
осигурителя, приети на съхранение в ТП на НОИ и затова е законосъобразно. Моли
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото с обжалваното решение е
отхвърлена негова жалба по чл.117, ал.1, т.4 от КСО. Същата е депозирана в
законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна
от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт,
който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Във връзка с депозирано от жалбоподателя Д.
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, към което било приложено УП – 3
с № 56 от 08.07.2014 г., с посочен издател „Флавиа“ АД гр. София за периода
16.09.1974 г. до 06.04.1987 г., както и с оглед издаденото на Д. *** УП обр.13
от 02.02.2018 г., удостоверяващо данни за същия период, въз основа на
находящите се в ТП на НОИ разплащателни ведомости на прекратения осигурител без
правоприемник „Флавиа“ АД, предадени и приети за съхранение в архива на ТП на
НОИ- Пловдив, се породила необходимост от проверка на обстоятелството дали във
въпросния период Д. е работила с лепила на база органични разтворители. В тази
връзка с писмо изх. № 2175-15-225#1 от 13.12.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив
до Началника на Сектор „ИДОСД“ при ТП на НОИ Пловдив било поискано да се извърши проверка в предадените в осигурителния
архив на НОИ документи на осигурители с прекратена дейност и да се издаде
удостоверение за периода 16.09.1974 г. до 05.04.1987 г., в което да се уточни
има ли данни в приетите за съхранение ведомости на осигурителя „Флавиа“ АД г-жа
Д. да е работила с лепила на база органични разтворители. Като основание на
искането в писмото било посочено определянето на категорията труд. По това
писмо било отговорено с уведомително писмо от Началник отдел ООА с изх. №
5506-15-4050#1 от 09.01.2020 г., че в приетите
за съхранение разплащателни ведомости и други трудовоправни документи на
осигурителя „Флавиа“ АД – в несъстоятелност гр. София няма данни лицето М.Б.Д.
и М.Б. Ш. да е работила с лепила на база органични разтворители. Отразено било,
че с протокол от 03.07.2017 г. била извършена приемо-предавателна процедура за
съхраняваните към този момент разплащателни ведомости и трудовоправни документи
от посочения осигурител, както и че осигурителният архив на НОИ не може да
удостовери дали приетата на съхранение документация е в пълния си обем за периода на
упражняваната от осигурителя дейност и не носи отговорност за деклариране на
неверни данни от задължените лица. Изрично било отразено и че жалбоподателят Д.
може да обжалва уведомителното писмо за отказ пред ръководителя на ТП на НОИ на
основание чл.117 от КСО, което същата и сторила. По жалбата на Д. срещу
уведомителното писмо за отказ Директорът на ТП на НОИ Пловдив произнесъл
обжалваното по настоящото дело решение от 17.02.2020 г., с което потвърдил
изцяло въпросното уведомително писмо за отказ. Като мотиви към решението си
административният орган посочил, че съгласно приемателно - предавателния
протокол, на съхранение в архива на НОИ са приети 1536 броя дела за периода
1964 г. – 2015 г., описани подробно в Опис № 1 и Опис № 2 от 3.07.2017 г. на осигурителя „Флавиа“ АД - в
несъстоятелност, както и че били проверени делата, обхващащи периода, посочен в
писмото на ръководителя на ПО при ТП на НОИ, което било видно от приложените
описи и работни листове. Посочено е също така и че по повод на жалбата на М.Д.
против уведомителното писмо за отказ била извършена и детайлна проверка в НБД
„справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени разплащателни
ведомости“, както и „справка за физическо местоположение и етап на електронната
обработка на архивните дела в
осигурителния архив на НОИ“ и в документите на осигурителя, като проверката
потвърдила данните, изложени в уведомителното писмо от 09.01.2020 г. на
Началника на ОАА. Посочено било, че не са открити съхранявани в отдел ООА при
ТП на НОИ първични документи, удостоверяващи данни за работа с лепила на база
органични разтворители. Административният орган отразил в решението си и че
съгласно чл.30, ал.1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник, документите от осигурителния архив на НОИ се
издават въз основа на налични първични документи, приети за съхранение в ТП на
НОИ и архивохранилищата, като служителите от осигурителния архив нямат право да
вписват данни в удостоверенията, които не се откриват във ведомостите за
заплати и трудовоправните документи.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава, съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.4 от КСО и в предвидената в закона форма,
като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването
на обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и решението е постановено в
съответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид
съвкупността от всички доказателства, събрани в хода на съдебното дирене,
включващи
писмени доказателства и приети експертизи. Заключението на допуснатата по искане на жалбоподателя
съдебно-счетоводна и допълнителната такава експертиза, допусната по почин на
съда, се кредитират от съдебния състав като обективно и незаинтересовано
изготвени с необходимите професионални знания и опит, както и на практика
съответни на събраните писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.30 от Инструкция
№ 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и
трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на приетите по реда на инструкцията
документи за съхранение в ТП на НОИ /ведомости за заплати и трудовоправни
документи/ могат да се издават различни удостоверения по образец, включително и
такива за осигурителен стаж и трудов стаж, както и за осигурителен доход.
Нормата на чл.32, сега в ал.7, а към момента на изготвяне на писмо изх.
№ 2175-15-225#1 от 13.12.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив -
в ал.6, предвижда, че удостоверенията могат да се издават не само по заявление
на заинтересованите лица, но и по искане на длъжностни лица от ТП на НОИ, вкл.
и такива по чл.98, ал.1 от КСО, каквото длъжностно лице е издателят на
въпросното писмо от 13.12.2019 г., като е предвидено издаденият документ да се
изпрати на лицето, за което се отнася. В конкретния случай се установява, че
Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пловдив е поискал издаване на удостоверение
по чл.30 от посочената Инструкция в качеството си на изрично оправомощено за
това длъжностно лице, предвид факта, че в издаденото по преписката УП – 13 от
02.02.2018 г., удостоверяващо стажа на жалбоподателя за периода м. 09.1974 г. –
м. 04.1987 г. при осигурителя „Флавиа“
АД, не се е съдържала изрично информация относно това дали Д. е работила с
лепила на база органични разтворители, а тази информация е била необходима с
оглед правилното категоризиране на труда на жалбоподателя. За служебно
отправеното искане за издаване на такова удостоверение, след проверка на
предадените от осигурителя документи в осигурителния архив, Д. била надлежно
уведомена. Установява се, че по предвидения в Инструкцията ред осигурителят
„Флавиа“ АД –в несъстоятелност, след приключване на дейността си, е предал под
описи в архива на НОИ документи за периодите от 1964 г. до 2005 г., включващи разплащателни ведомости, трудови книжки,
фишове за заплати, заповеди за назначаване, преназначаване, повишаване,
освобождаване от работа, за отпуск и т.н., трудови договори и допълнителни
споразумения към трудови договори, книги за вписване на работа, щатно
разписание, протоколи и анализ за токсични вещества в работна среда. От
приложените работни листове за осъществената проверка на документацията,
предадена в осигурителния архив от осигурителя, е видно, че е била извършена
надлежна проверка по ведомостите за заплати и заповедите, в които фигурира
запис „категоризация“, както и останалите такива за интересуващия заявителя по
издаване на удостоверението по чл.30 от Инструкцията период от 1974 г. до 1987 г.,
като не се установили записи за работа с лепила на база органични разтворители
по отношение на М.Д.. От приетите по делото съдебно-счетоводна и допълнителна
такава експертиза, възложена от съда във връзка с изискването за пълна проверка
на цялата предадена документация в ООА при ТП на НОИ Пловдив, а не само
ведомостите за заплати, станали предмет на проверка по първоначалната
експертиза, въпросните констатации по работните листове, станали основание за
издаване на писмото за отказ от издаване на исканото удостоверение, напълно се
потвърждават. От заключенията на експертизите се установява категорично
обстоятелството, че за процесния период по отношение на жалбоподателя М.Д.,
както и по името ѝ М. Ш., няма архивирани трудовоправни документи,
предадени от осигурителя „Флавиа“ АД, в които да се съдържа запис, че работата
ѝ е била свързана с лепила на база органични разтворители. Следва да се
има предвид, че вещото лице е извършило подробна и задълбочена проверка в
архива, като е констатирало конкретно съдържащите се за жалбоподателя записи в
документацията, а именно единствено налични такива във ведомостите за заплати,
от където е извело и данните, свързани с конкретното място на полагане на труда
в съответен цех, както и на конвейр за производство. Вещото лице е посочило, че
в резултат на проверката на пълната документация, съхранена в Отдел ООА, е
установило, че за жалбоподателя няма предадена трудова книжка в архива, нито
лично трудово досие. Изрично е налице констатирано от експерта в допълнителната
ССЕ и на обстоятелството, че представеното УП-3 към заявлението на Д. /на л.108
от делото/ не се съдържа в архива на НОИ. Впрочем, видно е от съдържанието на
приетите по делото Опис № 1 и Опис № 2 от 03.07.2017 г. към
приемо-предавателния протокол, с който осигурителят е предал находящата се у
него документация за съхранение в НОИ, че в същите не се съдържа описание на
документи, съставляващи издадени от осигурителя удостоверения. Следователно, от
събраните по делото доказателства се установява, че въпреки извършената проверка
по писмото на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив от 13.12.2019 г.,
информация относно работа на М.Д. с лепила на база органични разтворители при
посочения осигурител и за периода 1974 г. до 1987 г. не е открита да е записана
в документите, предадени от осигурителя в архива. Установява се също така и че
въпросната проверка е била достатъчно подробна и пълна. В тази насока и
изразените по жалбата съмнения за незадълбочено осъществяване на проверката се
явяват неоснователни, доколкото от експертизата се потвърждават изцяло изводите
по проверката. Според съда, напълно основателно е било издадено уведомително
писмо изх. № 5506-15-4050#1/09.01.2020 г. на Началника на
отдел ОАА, съставляващо такова за отказ от издаване на удостоверение от
органите на НОИ по чл.117, ал.1, т.4 от КСО, съответно такова по чл.30 от
Инструкция №5/30.06.2005 г. досежно исканите обстоятелства, доколкото такива не
са били установени да се съдържат в предадените от осигурителя документи в
архива. Следва да се има предвид, че удостоверението по чл.32, вр. с чл.30 от
Инструкцията се издава въз основа на приетите по реда на инструкцията
документи. Следователно и след като в тях няма запис относно работа на
жалбоподателя с лепила на база органични разтворители, няма как удостоверение,
съдържащо такава информация, да се издаде, доколкото такава реално не се
открива в приетите в архива документи от прекратения осигурител. Видно е, че
през 2018 г. е било издадено от НОИ удостоверение за жалбоподателя обр. УП-13 с
информацията, която се установява и от експертизата по делото да се съдържа в
предадените разплащателни ведомости и трудовоправни документи в архива и
исканото сега удостоверение е имало за цел конкретизиране на тази информация
именно във връзка със съдържанието на представеното от жалбоподателя УП-3 със
заявлението за пенсионирането ѝ относно условията на труд, имащи
отношение към категорията му. Обстоятелството, че в представеното от страна на
жалбоподателя УП – 3 с № 58/08.07.2014 г. към заявлението ѝ за отпускане
на пенсия и УП -3 с №56/08.07.2014 г., представено в съдебно заседание, е
вписано, че лицето е работило в среда с лепила на база органични разтворители,
при това положение не се отразява върху законосъобразността на отказа за
издаване на удостоверение от органите на НОИ, защото, както се каза,
удостоверението по посочения ред се издава въз основа на приетите по реда на Инструкцията
документи в архива, а както се установява от писмените доказателства и от
експертизата, екземпляри от УП -3 не са били предадени и съхранени в архива от
осигурителя. В тази насока и посоченото в уведомителното писмо за отказ
обстоятелство, че осигурителният архив не може да удостовери дали приетата на
съхранение там документация е в пълния ѝ обем и поради това не носи
отговорност за декларирани неверни данни от задължените лица, се отнася не до
поведението на жалбоподателя, както се твърди в жалбата, а до това на
задължените по Инструкцията лица,
натоварени с предаването на ведомости за заплати и трудовоправни документи,
съставени и/или издадени в случая
от осигурителя, който
е
прекратил дейността си без правоприемник.
Отделен е въпросът как в рамките на административното
производство пенсионните органи ще ценят представените удостоверения УП-3 с
оглед на тяхното съдържание, като това обаче няма отношение към съдържанието на
уведомителното писмо за отказ, защото, както се каза, то се издава въз основа
на проверка в архива, където се установи такива удостоверения да не са били
предадени от прекратения осигурител.
Възражението
на жалбоподателя относно това, че уведомителното писмо за отказ било
необосновано, защото посочвало че информация за работа с лепила на база
органични разтворители липсвала, но не сочело къде и какво било открито като
информация за жалбоподателя, също не е основателно. Както се каза, искането за
издаване на удостоверение е направено служебно на основание чл.32, ал.6 от
Инструкция №5/2005 г. с писмото от 13.12.2019 г., видно от което в същото е
изрично посочено, че вече е издавано удостоверение обр.УП-13/02.02.2018 г., в
което, както се каза, въз основа на проверка в разплащателните ведомости,
намиращи се в архива на ТП на НОИ, е отразена информацията, съдържаща се в тях
относно Д.. Уведомителното писмо за отказ не анулира издаденото вече УП -
13/02.02.2018 г. Очевидно е, че искането от 13.12.2019 г. е било за издаване на
удостоверение, в което да има изрично уточнение относно обстоятелството дали в
приетите на съхранение ведомости има запис Д. да е работила с лепила на база
органични разтворители, доколкото такова уточнение не е имало в издаденото вече
УП -13.
В заключение, следва да се счете, че правилно
е било отказано издаването на удостоверение с такова съдържание, като с
уведомителното писмо за отказ е посочено, че такава информация относно Д. не е
открита. В противен случай, би следвало да се издаде удостоверение обр. УП-13,
но такова със съдържанието, установено на база на ведомостите, приети в архива,
вече е било издадено, като издаването му повторно със същата информация е било
ненужно. При това положение и като е потвърдил с решението си уведомителното
писмо за отказ като правилно и законосъобразно, Директорът на ТП на НОИ също е
постановил правилен и законосъобразен акт.
С оглед на изложеното и съдът
счете, че следва да отхвърли жалбата на М.Д., а като последица от това да уважи
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Последното
е своевременно заявено, поради което и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Отделно от това,
предвид направените разноски от бюджета на съда по допуснатото допълнително
заключение на ССЕ, ще следва жалбоподателят Д. да бъде осъдена да заплати по
сметката на съда така направените разноски, по арг. от чл.76 и чл.77 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.Д. с ЕГН ********** *** против Решение №
2153-15-39 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена
като неоснователна жалба на лицето срещу уведомително писмо с изх.№5506-15-4050#1/09.01.2020
г. на Началник отдел ООА при ТП на НОИ Пловдив и същото е потвърдено
изцяло.
ОСЪЖДА М.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ –
гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита по делото.
ОСЪЖДА М.Б.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметката на Административен съд - Пловдив, направените по
делото разноски от 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: