№ 314
гр. Благоевград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно административно
наказателно дело № 20251200601125 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.7,ал.3 от УБДХ.
Образувано е по постъпила жалба на адв.В. Н.В.,в качеството й на защитник
на Н. Г. А.,от с.К.,общ.П. срещу Решение №114/08.10.2025г., постановено по
АНД №329/2025 г. по описа на РС-П., с което на основание чл.1,ал.2,т.2 от
УБДХ, му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева за извършена проява на дребно хулиганство по смисъла на
чл.1,ал.3 от УБДХ за това,че на ****г., около 17:50 ч., е нахлул в офис на Е., в
гр. П., находящ се на улица „В.“ № 2 с цел да потърси сметка на М. Г. К. и с
физическо нападение над него е предизвикал сбиване между двамата на
обществено място, погазвайки установените закони в страната, не
съобразявайки се с каквито и да е етични и морални норми, като е нарушил
грубо обществения ред, с което е предизвикал възмущение на всички неволни
свидетели на инцидента, които са дълбоко възмутени от непристойните
действия на нарушителя.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Застъпва се позицията,че след като образуваното за
1
престъпление по чл.325 от НК производство е било приключено,
административнонаказателното производство, образувано по изпратена от
прокурора преписка,се явява второ по ред,поради което се конфронтира с
правилото на чл.4,§1 от Протокол №7 към ЕКПЧ,в който смисъл е и ТР
№3/22.12.2025г по тълкувателно дело №3/2025г на ОСНК на ВКС.
На следващо място се акцентира на формирана неправилна съдебна воля,
поради превратно тълкуване на доказателствени източници, акцентирайки,че
липсват такива,които да установяват непристойни действия на нарушителя,а
полученото в резултат от разпитите на свидетелите е възмущение не от
поведението на нарушителя, а на свид.М. К..
Освен това се застъпва и позицията ,че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН,поради което нарушителят е следвало да бъде предупреден,че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
На тази база се настоява,оспорваното решение да бъде отменено и
постановено ново,с което нарушителят да бъде оправдан.
Пред окръжния съд не е проведено съдебно следствие,поради което
решението се базира на събраните пред районния доказателства.
В съдебно заседание нарушителят и неговият защитник не се явяват.В нарочна
молба,адв.В. Н.В. заявява позицията си да бъде разгледано делото,поддържа
жалбата си и направеното с нея искане. Окръжна прокуратура–
Благоевград,редовно призована,не изпраща представител.
Благоевградският окръжен съд, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в
съдебно заседание и съобразно с изискванията на чл.7,ал.2 от УБДХ, вр. с
чл.348,ал.1 от НПК, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 24-часов
срок по чл.7,ал.2 от УБДХ, от надлежна страна, като в нея се навеждат доводи
за наличие на основания, даващи право да се извърши проверка на
обжалвания акт.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.1 и сл. от
УБДХ, образувано по съставен акт за констатиране проява на дребно
хулиганство от 06.06.2025г,внесен от РУ- П.,след като с постановление от
2
12.05.2025г РП-Благоевград е отказала да образува наказателно
производство,поради липсата на обективни и субективни признаци на
престъпление по чл.325,ал.1 от НК,но поради достигнатия от прокурора
извод,че деянието на Н. А. осъществява признаците на дребно хулиганство по
смисъла на чл.1 от УБДХ е изпратил административнонаказателната преписка
на РУ-П. за съставянето на АУАН по този указ.
На 06.06.2025г в присъствие на нарушителя е съставен АУАН по УБДХ,внесен
на същата дата за разглеждане в районния съд,който в образуваното въз основа
на него производство е постановил оспорвания съдебен акт.За да постанови
съдебния си акт, първоинстанционният съд е възприел за установено,че
действително на **** г.,около 17:50ч нарушителят Н. Г. А. е нахлул в офис на
Е., в гр. П., находящ се на улица „В.“ № 2 с цел да потърси сметка на М. Г. К. и
с физическо нападение над него е предизвикал сбиване между двамата на
обществено място.
Въпреки този си извод,проверяваният съд е отчел предхождащите това
поведение събития между двамата сблъскали се мъже-нарушителят Н. А. и
свид.М. К.,а именно: предхождащата вербалност между свид.К.,нарушителя и
неговата съпруга-свид.П.,която се е намирала до паркирания автомобил,която
вербалност е касаела неправилно спиране на лек автомобил от нарушителя.
Относно начина на спиране е необходимо да бъде допълнено от въззивния
съд,че е изяснено в производството,че свид.М. Г. също е успял да паркира,т.е
начина на паркиране на автомобила на нарушителя не му е пречил,тъй като в
този момент място,обозначено с ленти,т.е на посоченото място не следва да се
паркира, е било освободено от друг автомобил и именно на посоченото място
е успял да паркира свид.К.. Безспорен е факта,че нарушителят е бил спрял
автомобила си напречно, зад три паркирани автомобила и отворен
багажник,като съпругата му се е намирала в автомобила с идеята да премести
същия ако се наложи.Въпреки възможността за паркиране,свид.К. е бил
подразнен от начина,по който е бил спрян автомобила на нарушителя и след
отправена забележка към свид.П.,която му отговорила„Ако има нещо да
кажете, кажете го на съпруга ми, той е в „Е.“,свид.М. К. влязъл в офиса ядосан
и предизвикателно се обърнал към нарушителя А. с думите:„Така ли се
паркира като за трима, като арабин в пустиня“,при което последният
отговорил: „Ти кой си, че да ще ми казваш как да паркирам?“. Поведението на
нарушителя останало спокойно,като същият изнасял получаваните пратки без
3
да обръща внимание на заядливото поведение на свид.М. К.,който подмятал
,че е „селянин“ и други подобни/виж показания на свид.Т.С.,работеща в
куриерската фирма/.Нарушителят получил три пратки, изнасянето на които се
извършвало поотделно, като на последната пратка, при влизането си в
колата,съпругата му свид.П. споделила,че К. й бил казал: „****“. Чувайки
това, нарушителят А. слязъл от автомобила ,след като преди това вече бил
седнал на шофьорското място,нахлул в офиса,в който момент там се намирали
само неговите служители-разпитаните свидетели Т.С.,Л.К. и В.С. ,както и
детето на свид.К., и пред първото гише –свид.М. К..Отваряйки вратата,
извикал ядосано към свид.К.:“****?“,при което посегнал с двете си ръце към
него,но в този момент се възпрял и ръцете му били хванати от свид.М.
К.,който успял да изблъска А., след което свид.К. хванал през врата
нарушителя ,натискайки главата му надолу към собственото си тяло.Двамата
не са си разменяли удари и схватката им незабавно е била преустановена от
служителите на „Е.“ и основно от появилия се в този момент клиент,който
издърпал К. и го държал през цялото време,докато Н. А. напуснал офиса.
При правилно изяснена фактическа обстановка,първият съд е достигнал до
незаконосъобразен извод,че това поведение осъществява проява на дребно
хулиганство по смисъла на чл.1,ал.3 от УБДХ.
Извън полезрението на съда е останало цялостното поведение на свид.М.
К.,без чието провокативно,демонстративно и обидно поведение
ситуацията,описана като фактология в съставения АУАН не би се
състояла.Установените по делото факти сочат, че действията на нарушителя
са били мотивирани единствено и само от личен мотив. Последният е
устоявал на провокативното поведение на свид.М. К.,който въпреки, че е
успял да паркира автомобила си,е потърсил сметка и от нарушителя за начина
на паркиране на неговия автомобил.А фактите по делото изясняват,че както
нарушителят ,така и свид.К. са били паркирали неправилно.Неправилното
паркиране при свид.К. се е състояло в заемането на паркомясто ,върху което
не следва да се спира и престоява.Въпреки ,че е успял да намери място и за
своя автомобил,той не само че е влязъл в разговор със съпругата на
нарушителя,търсейки й сметка за начина на спиране ,при положение,че дори е
разпознал същата като живуща в с.К.,където живее и свид.К.,но не се е
задоволил с нейния отговор,а е потърсил и такъв от съпруга й,определен като
4
нарушител,намиращ се по това време в офиса на „Е.“,от където е получавал
пратки.Изяснява се,че именно броя на получаваните колети-3 на брой, тяхната
обемност е била причината нарушителят да паркира по този начин и с отворен
багажник, както се изяснява,че последният не е пречил на движението.Но
очевидно е пречил на свид.М. К.,който като не е получил удовлетворителен
отговор от свид.П.,е потърсил сметка от нейния съпруг :„Защо паркира като
арабин в пустиня?“.Въпреки заядливото и агресивно поведение на свид.М.
К.,нарушителят отговаряйки му единствено ,че „не той е човекът ,който да го
учи как се паркира“,е останал спокоен и концентриран в това, което върши,за
да може по-бързо да приключи, като по никакъв начин не е влязъл нито в тона
на свид.К.,нито пък е агресирал към него при все,че са използвани и обидни
квалификации, съгласно показанията на свидетелите/служители в
„Е.“/.Последното се е случило едва ,когато е натоварил и последният
кашон,след като съпругата му,която в този момент била бременна му
споделила за нанесената спрямо нея обида от страна на свид.К. в момент,в
който той е затварял вратата на офиса и преди последната да се качи в
автомобила,напускайки шофьорското място,което е отстъпила на съпруга
си,преминавайки зад автомобила,т.е намирайки се на по-близко разстояние до
офиса на „Е.“,в който момент свид.К. й заявил:“Качвай се в колата
ма,мършо!“.Тази реплика се отнася до свид.П. и е чута единствено и само от
нея.Нейният съпруг,който по това време се е намирал в автомобила не я е чул
и не изказва такова твърдение.Не е чута и от служителите на „Е.“,но именно
споделянето й от свид.П. е предизвикало силното раздразнение на
нарушителя, който е нахлул в офиса, именно търсейки отговор от свид.К. „Ти
жена ми мършо ли ще наричаш?“,посегнал е с двете ръце към него,но не е
последвал удар.Нарушителят обяснява,че в този момент се е възпрял,за да не
последва по-тежък резултат от удрянето,тъй като е спортувал борба в
продължение на 8 години.Тези неговия обяснения кореспондират с
развиващата се по-нататък ситуация.Липсва агресия от страна на
нарушителя,но е налице ескалация на такава от страна на свид.К.,който не
само,че е изблъскал нарушителя, като преди това не е ударен от него,но
хванал същият през врата и го държал натиснат към собственото си тяло,а
нарушителят се опитвал да се отскубне.Влезлият в този момент случаен
клиент с помощта на свид.В.С. успели да хванат и издърпат свид.К.,за да
освободи нарушителя и продължили да го държат докато нарушителят А.
5
напуснал офиса.При така отразеното и последващите действия ,развили се
между двамата е безспорно,че предизвикалият цялата ситуация е не
нарушителят ,а свид.М. К.. По делото се установяват както личен мотив,
видим повод, така и предизвикателни действия на свид.К..Последният отрича
да е изричал посочената обидна квалификация спрямо свид.П.,но следва да
бъде отбелязано,че дума от подобно естество не присъства в речника на всеки
човек,а още по-малко може да бъде отправена и към лице от женски пол,при
това и в състояние на бременност.Ето защо,тази дума не може да бъде
измислена от свид.П.,още повече,че изяснено е в производството,че същата е
учител по български език и литература.В този смисъл,окръжният съд прие за
достоверно посоченото от свид.П..
Базирайки се на този доказателствен анализ,проверяващият съд прие,че в
случая целта на нарушителя не е била да демонстрира пренебрежително
отношение към обществения ред,да нарушава реда и спокойствието,а
единственото му намерение е било да защити честа и достойнството на
бременната си съпруга.Ако последният е имал намерението да нарушава
обществения ред и спокойствие,би го нарушил още в момента,в който свид.К.
е търсил сметка от него за начина на паркиране,тъй като и тримата служители
на куриерската фирма са категорични,че единствено поведението на К. е било
твърде агресивно,заядливо и предизвикателно и въпреки това А. е оставал
спокоен.
В казуса не се установява и сбиване между двамата.Безспорен е факта на
посягане от страна на А. към К.,но не е имало удар.Дали защото както посочва
нарушителят се е възпрял,тъй като си е дал сметка какви ще бъдат
последствията му от удара,или евентуално поради по-добрите борчески
възможности на свид.К. не се изяснява,но факт е, че на посягането му,като
следва да се подчертае,че липсва удар,моментално е било дадено отговор от
свид.К.,който не само ,че го е изблъскал,което първият съд е констатирал при
наблюдението на видеозаписа,но е хванал през врата нарушителя,натискайки
главата му надолу до момента,в който е бил издърпан от случаен клиент и
държан през цялото време до напускането на офиса от нарушителя.
Ето защо,при тези факти нито може да бъде направен извод за сбиване,тъй
като от страна на нарушителя е налице само посягане,не и удряне,а схватката
между двамата е създадена от свид.К.,а причината да се стигне до нея се
6
корени отново в поведението на свид.К., като следва да бъде отбелязано,че
предвид издадените и на двамата медицински свидетелства и отразеното в
становищата на д-р А.П. отново прави впечатление,че ако при свид.М. К. се
констатира само охлузване,то при нарушителя е констатирано не само
охлузване,но и зачервяване,т.е и на тази база следва да бъде направен извод за
по-активни действия от страна на свид.К..
С така описаните по-горе действия,според настоящата инстанция
нарушителят не е предизвикал сбиване и макар да е съзнавал, че се е намирал
на публично място,не е имал за самоцел да провокира и проявява хулигански
действия, респективно да показва неуважение към обществото и установения
правов ред. В този смисъл, действията на нарушителя не реализират нито
пряко, нито като косвен/страничен/ резултат засягането на общественото
спокойствие, за да бъдат разгледани като хулигански по смисъла на чл.1,ал.3
от УБДХ.
Както за всяко умишлено деяние, така и за деянието на нарушителя следва
установяването на мотивите му да го извърши, изначално да цели да наруши
реда и спокойствието. В конкретния случай, след като е бил провокиран от
св.М. К., действията на нарушителя не са ескалирали до степен да бъде
нарушен обществения ред и спокойствие,а още по-малко „грубо“ както е
възприето от районния съд.
Всички тези съображения дават основание на окръжния съд,действащ в
случая като касационна инстанция да не подкрепи правните изводи на
първоинстанционния съд, приемайки, че с действията си нарушителят Н. А. не
е извършил от обективна и субективна страна проява на дребно хулиганство,
поради което първоинстанционото решение следа да бъде отменено и
постановено ново,с което нарушителят да бъде оправдан.
Поради този изход от делото-пълно оправдаване на нарушителя,останалите
възражения на защитника на нарушителя не се нуждаят от отговор,поради
постигането на най-силния резултат.Само за пълнота, окръжният съд намира
за необходимо да отбележи за неоснователно възражението на защитата,че
посоченото административнонаказателно производство е второ по ред,поради
което се конфронтира с правилото на чл.4,§1 от Протокол №7 към ЕКПЧ,в
който смисъл е и ТР №3/22.12.2025г по тълкувателно дело №3/2025г на ОСНК
на ВКС.В случая, прокурорът е постановил отказ да бъде образувано
7
наказателно производство именно поради обстоятелството,че поведението на
Н. А. не осъществява състав на престъпление.Цитираното ТР изисква не само
образуване,какъвто акт липсва,но и приключване на наказателно
производство с акт за наказване на лицето или с акт за прекратяване на
наказателното производство.Единствено посоченото ще бъде пречка да бъде
проведено административнонаказателно производство,а в казуса такава
пречка няма,тъй като нарушителят не е бил наказан за същото такова деяние
по посочените факти,нито срещу него е било образувано наказателно
производство,което да е било прекратено.
Ето защо и на осн. чл.348,ал.1,т.1 и ал.2 от НПК,вр. с чл.7,ал.3,вр. с
чл.6,ал.1,б.“в“ от УБДХ, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №114/08.10.2025г., постановено по АНД №329/2025 г.
по описа на РС-П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА нарушителя Н. Г. А., роден на 05.02.1974г. в с.К., общ.П., с
постоянен и настоящ адрес в с. К., общ.П., ул.“А.П.“ №18, ****, ЕГН-
**********,за НЕВИНОВЕН да е извършил проява на дребно хулиганство по
смисъла на чл.1,ал.3 от УБДХ,за това,че на ****г. около 17:50 ч., е нахлул в
офис на „Е.“, в гр. П., находящ се на улица „В.“ № 2 с цел да потърси сметка на
М. Г. К. и с физическо нападение над него е предизвикал сбиване между
двамата на обществено място,поради което го оправдава.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8