Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №9433 по
описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.03.2020 год., постановено по гр.дело №85056/2017 год. по описа на
СРС, ГО, 82 с-в, ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на Р.Д.Ц. по искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от увреждане на здравето на ищцата, в резултат на
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на
18.08.2016 год., около 12.15 ч. в гр.Сунгурларе, на ул.“Г.Димитров“, пред №10,
по вина на водача на лек автомобил „Хонда“ с рег.№*****,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2017
год. до окончателното й изплащане и сумата от 126.67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 20.04.2017 год. до 03.12.2017 год., като исковете
са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е
осъден да заплати на адв. К.П. сумата от 226 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, а ищцата е осъдена да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 379 лв. /определени по компенсация – при дължими на ищцата
разноски в размер на 101 лв. и дължими на ответника разноски в размер на 480
лв./.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗД „Е.“ АД. Жалбоподателят
поддържа, че правилно първоинстанционния съд бил
изградил фактическите си констатации и приел, че сумата от 2 000 лв. е
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и
че обезщетение в същия размер от 2 000 лв. е било определено и изплатено
от ответника на 07.04.2017 год. /последното обстоятелство не било спорно между
страните/. Въпреки това СРС бил осъдил ответника да заплати обезщетение в
размер на 2 000 лв., вместо да отхвърли предявения иск. А доколкото
главното задължение било погасено чрез плащане, то ответникът не дължал и лихва
за забава. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответницата
по жалбата Р.Д.Ц. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част. Поддържа, че СРС бил приел, че искът е
основателен за сумата от 2 000 лв. при съобразяване на осъщественото от
ответника плащане на обезщетение в размер на 2 000 лв., или общият
справедлив размер на обезщетението възлизал на 4 000 лв. Т.е., волята на
съда била да присъди още 2 000 лв. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове за главница за
разликата над 2 000 лв. до размера от 7 000 лв. /т.е. за сумата от
5 000 лв./ и за обезщетение за забава за разликата над 126.67 лв. до
размера от 443.34 лв. /т.е. за сумата от 316.67 лв./, е подадена в законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба от ищцата Р.Д.Ц.. Жалбоподателката
поддържа, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди първоинстанционният съд не бил
взел предвид установената загуба на съзнание от страна на ищцата, макар и
краткотрайна, както и останалите причинени й увреждания. Формиран бил
противоречив извод относно продължителността на болките и страданията, което
довело до присъждането на занижен размер на обезщетението – от една страна било
прието, че са налице главоболие, безсъние, напрегнатост в резултат на мозъчното
сътресение и към настоящия момент у ищцата, а от друга, че обичайния период на
възстановяване след мозъчно сътресение, в зависимост от тежестта на комоциото, е от 6 месеца до 2 години, като в конкретния
случай ищцата имала оплаквания в рамките на два месеца след травмата, поради
което била хоспитализирана. В частност обаче последиците от церабарстенния
синдром били налични и към момента на изготвяне на съдебно-медицинската
експертиза в първоинстанционното производство –
06.12.2019 год., т.е. повече от три години след ПТП, видно и от гласните
доказателства и обясненията на вещото лице. Следователно в случая трябвало да
бъде отчетен продължителния период на възстановяване на ищцата, който още не
бил приключил. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
Ответникът
по насрещната въззивна жалба ЗД „Е.“ АД счита, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищцата част. Поддържа,
че по делото било безспорно, че травматичното увреждане, пряка последица от процесното произшествие, било лека черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на мозъка. За други увреждания не били ангажирани
доказателства. Твърдението на ищцата, че възстановителния период е продължил
повече от три години, не било подкрепено с доказателства. Видно било от
заключението по съдебно-медицинската експертиза, че интензивните болки и
страдания на ищцата са били през първите два месеца, като само за този
възстановителен период имало доказателства. Вещото лице било посочило, че
мозъчното сътресение не предпоставяло трайно
физиологични нарушения и от тази травма пациентите се възстановявали напълно.
Установите придружаващи заболявания на ищцата също можели да предизвикат
главоболие и световъртеж, т.е. тези оплаквания не можело еднозначно да бъдат
свързани с процесното ПТП.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо в обжалваните части, но
е частично неправилно.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “гражданска отговорност”. По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като
вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие
на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “гражданска отговорност” между този водач и застрахователя
/ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е по делото, а и от събраните писмени
доказателства, в т.ч. констативен протокол, съставен от дежурен ПТП при ОД на
МВР /който има характера на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК/, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, се установява съществуването на договор за застраховка „гражданска
отговорност” /сключен на 09.02.2016 год./, който има за обект лек автомобил „Хонда“ с рег.№*****, като застрахован бил К.С.С., а
застраховател – ответното дружество, както и че в срока на застрахователното покритие
е настъпило процесното
ПТП – на 18.08.2016 год., около 12.15 ч. в гр.Сунгурларе, на ул.“Г.Димитров“,
пред №10, при осъществяването на маневра движение назад автомобилът ударил
ищцата, която в този момент пресичала пътното платно от дясно на лява по
пешеходна пътека „тип зебра“, в резултат на което й били причинени контузия на
крайниците, контузия на главата и мозъчно сътресение – церебрастенен
синдром след черепно-мозъчна травма без структурни поражения в мозъчния перенхим и без отклонения в неврологичния статус/, открита разкъсно-контузна рана на дясната темпорална област и
охлузвания на четирите крайника. При разпита си в открито съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че комоциото е най-леката
степен на черепно-мозъчна травма.
Установено е също така въз основа на
заключението по съдебно-медицинската експертиза, че ищцата е била двукратно
хоспитализирана, като било проведено лечение с инфузии
на предвидените в такива случаи медикаменти. След това на ищцата е било предписано
симптоматично лечение с обезболяващи и лекарства за основните й заболявания –
артериална хипертония, захарен диабет, стенокардия, състояние след исхемичен инсулт и глаукома. Обичайният период на
възстановяване след мозъчно сътресение бил в зависимост от тежестта на комоциото и бил от 6 месеца до 2 години. На ищцата били
причинени интензивни болки и страдания през първите два месеца, като тя
продължавала да се оплаква в рамките на 2 месеца след травмата, по повод на
която била хоспитализирана. Придружаващите заболявания на ищцата можели
самостоятелно да доведат до главоболие, като това можело да затрудни и удължи
възстановителния период след черепно-мозъчна травма. Диагноза „Атипична лицева болка“ фигурирала в рубриката „Увреждания
на нервни коренчета и плексуси“ и се отнасяла за атипични болкови синдроми в
областта на лицето, суспектни за невралгия на троичния нерв. Анамнестичните и
клинични данни в случая не подкрепяли деагнозата тригеминална невралгия. Главоболието при ищцата и болковия синдром били без някаква специфична
характеристика, която да може да се отнесе към конкретна нозологична
единица. Церебрастенния синдром бил усложнение на
черепно-мозъчната травма, т.е. последица от черепно-мозъчната травма.
От показанията на свидетелката П.Ц.Ц. /дъщеря на ищцата/, които при преценката им, в т.ч. по
реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани като ясни, убедителни,
житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен
материал, се установява, че след произшествието ищцата била в шок от случилото
се, била с блуждаещ поглед, дясната страна на главата й била в кръв, наранени
били и крайниците й. Останала в болницата 3 дни, а впоследствие се лекувала в
дома си, като била на легло около 2 седмици, през който период се нуждаела от
чужда помощ в ежедневието си, която й била оказвана от свидетелката. Оплаквала
се от постоянно главоболие, световъртеж, безсъние и болки в дясната половина на
лицето, поради което около 2-3 месеца след произшествието постъпила повторно в
болница по преценка на личния й лекар. Понастоящем главоболието й продължавало.
Не се спори също така, че на
19.01.2017 год. ищцата отправила до ответника писмена застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.
В тази връзка на 07.04.2017 год. ответното дружество изплатило на ищцата сумата
от 2 000 лв.
Единственият спорен между страните
въпрос по същество във въззивното производство е
свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в т.ч. с
продължителността на периода за възстановяване на ищцата.
Настоящият съдебен състав приема, че
поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр.
В разглеждания случай съобразявайки
от една страна – възрастта на пострадалата /която към момента на ПТП е била на
58 год./; обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията, вида и тежестта
на уврежданията – травматични, причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – контузия на крайниците, контузия на главата и мозъчно
сътресение, които съставляват черепно-мозъчна травма /комоцио/,
в резултат на която е възникнало усложнение –
церебрастенен синдром, който е с основни
оплаквания главоболие и световъртеж, понякога безсъние, напрегнатост, гадене,
повръщане и трудна концентрация, както и интензивността на физическите страдания на ищцата и тяхната продължителност – тя е търпяла
интензивни болки и страдания през първите 2 месеца, а възстановителният период
е бил по-продължителен в сравнение с обичайния такъв при подобно увреждане с
оглед констатираните придружаващи заболявания на ищцата – артериална
хипертония, захарен диабет, стенокардия, състояние след исхемичен
инсулт и глаукома, като е била двукратно хоспитализирана, които следва да се
приемат за значителни неимуществени вреди, доколкото симптомите на церебрастенен синдром влошават качеството на живот и
създава съществен дискомфорт в ежедневните дейности, а
от друга страна – липсата на трайни последици за здравето, личното и обществено
благополучие на ищцата, в т.ч. липсата на доказателства за появата на тригеминална невралгия, възстановеното й физическо
състояние, съществуващите в страната обществено-икономически
условия към момента на настъпване
на вредите, индиция за които са
лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение,
както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи /виж например Определение № 767 от 12.11.2020 год. на ВКС
по гр.дело № 2184/2020 год., ІІІ г. о., ГК, Определение № 322 от 15.05.2020
год. на ВКС по т.дело № 2058/2019 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 168 от
29.11.2018 год. на ВКС по гр.дело № 5005/2017 год., ІІІ г. о., ГК, Определение
№ 78 от 19.03.2019 год. на ВКС по т.дело № 2298/2018 год., ІІ т. о., ТК/, въззивният съд намира, че определянето на 9 000 лв. би било
справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди /противно на
приетото от СРС, че сумата от 4 000 лв. е достатъчна/. Присъждането на
сума, по-голяма от посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване.
В този смисъл и доколкото ответникът
е заплатил доброволно на ищцата преди процеса сумата от 2 000 лв., въззивният съд счита, че релевираната
претенция се явява основателна до размера от 7 000 лв. /9 000 лв. –
2 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, а в останалата част подлежи на
отхвърляне.
Доколкото ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното главно вземане за неимуществени
вреди в размер на 7 000 лв. и предвид установените по делото фактически положения,
че застрахователят /ответникът/ е в забава, считано от 20.04.2017 год., то релевираната акцесорна претенция
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в своето основание за исковия период –
от 20.04.2017 год. до 03.12.2017 год., а тъй като липсват данни за нейния
размер, СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна програма
на 443.34 лв.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която предявените искове са отхвърлени за
разликата над 2 000 лв. до размера от 7 000 лв. /т.е. за сумата от
5 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 126.67
лв. до размера от 443.34 лв. /т.е. за сумата от 316.67 лв./ – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 20.04.2017 год. до 03.12.2017
год., които претенции подлежат на уважаване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Първоинстанционното решение трябва да бъде
отменено и в частта му, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски за първоинстанционното производство за
разликата над 79.05 лв. /предвид вече определените от СРС разноски на ищцата в
размер на 101 лв. и дължимите на ответника разноски в размер на 180.05 лв.,
съобразно изхода от въззивното производство/.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата неприсъдената част от направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за такса за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 252.46 лв. /разлика между
дължимите 353.46 лв. и присъдените от първоинстанционния
съд 101 лв./, както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 106.33 лв., съразмерно с уважената
част от насрещната въззивна жалба, респ. уважената
част от исковете.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адв. К.П. сумата от 476.17 лв.
– възнаграждение за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА, както
и сумата от 702.17 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство
във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
12.03.2020 год., постановено по гр.дело №85056/2017 год. по описа на СРС, ГО,
82 с-в, в частта му, в която са отхвърлени предявените от Р.Д.Ц. срещу ЗД
„Е.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 000 лв. до размера от 7 000 лв. /т.е.
за сумата от 5 000 лв./, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане
на здравето на ищцата, в резултат на застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 18.08.2016 год., около 12.15 ч. в
гр.Сунгурларе, на ул.“Г.Димитров“, пред №10, по вина на водача на лек автомобил
„Хонда“ с рег.№*****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и за разликата над 126.67 лв. до размера от 443.34
лв. /т.е. за сумата от 316.67 лв./, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 20.04.2017 год. до 03.12.2017 год.,
както и в частта му, в която ищцата Р.Д.Ц. е осъдена да заплати на
ответника ЗД „Е.“ АД разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 79.05 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Д.Ц. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв.К.П.,***, И.-СТЦ, офис 329Б, по
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над 2 000 лв. до размера от 7 000 лв. /т.е. сумата от
5 000 лв./, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето на
ищцата, в резултат на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие
/ПТП/, настъпило на 18.08.2016 год., около 12.15 ч. в гр.Сунгурларе, на
ул.“Г.Димитров“, пред №10, по вина на водача на лек автомобил „Хонда“ с рег.№*****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2017 год. до окончателното й
изплащане и разликата над 126.67 лв. до размера от 443.34 лв. /т.е. сумата от
316.67 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 20.04.2017 год. до 03.12.2017 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
12.03.2020 год., постановено по гр.дело №85056/2017 год. по описа на СРС, ГО,
82 с-в, останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Д.Ц. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв.К.П.,***, И.-СТЦ, офис 329Б,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за такса за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 252.46 лв., както и направените
разноски във въззивното производство за държавна
такса в размер на 106.33 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
К.А.П., с адрес: ***, И.-СТЦ, офис 329Б, сумата от 476.17 лв. – възнаграждение
за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното
производство по чл. 38, ал. 2 ЗА, както и сумата от 702.17 лв. – възнаграждение
за безплатно процесуално представителство във въззивното
производство по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/