Р Е Ш
Е Н И Е №260026
гр.Кюстендил, 27.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
МАРИЯ ТАНЕВА
при участието на секретаря: Вергиния Бараклийска като разгледа докладваното от съдия:
Костадинова в. гр.д.№ 136/2021 г. по описа на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
Адвокат Ю.Д. в качеството й на
процесуален представител на К.Б.Д. от гр. Бобов дол обжалва решение №432/24.07.2020 г., допълнено с
определения № 260 018/ 28.08.2020 г. и №260 149/18.02.2021 г.,
постановени по гр.д. №1932/2019 г. по описа на ДнРС,
с които е възстановена запазената част на С.Б. К.и О.Б. Б.
в размер на по 1/6 ид.ч. чрез намаляване на дарение,
извършено от наследодателите Б.К.Д. и Н.Г.Д. в полза на К.Б.Д. върху имот УПИ XIX-52 в кв. 1 по плана на гр. Бобов дол с площ 525
кв.м., при съседи: улица, Стоян Кръстев, Велин Радев, ведно с построената в
него масивна жилищна сграда. Искането е
за отмяна на решението на районен съд и за решаване на спора по същество.
Във въззивната жалбата се твърди, че
решението на районен съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Конкретно се твърди, че обжалваното решение е немотивирано, тъй като
съдът не се е произнесъл по направените в отговора възражения, а именно: ищците
са пропуснали преклузивния 5- годишен давностен срок за предявяване на исковата претенция с
правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството
на Н.Г.Д., че запазаната част от имота на Б.Д. следва
да се разглежда само върху ½ ид.ч., а не върху
целия имот, както и че ответникът е
придобил имота по давност.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемия О.Д. е
изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и е направил искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав на окръжен
съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно събраните
по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия
районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259
и сл. от ГПК, а разгледана по същество е основателна.
Съображения:
От
фактическа страна е установено следното:
От удостоверение за
наследници изх. № 175/13.09.2019г. се установява, че Н.Г.Д. е починала на
21.11.1996 г. и е оставила наследници по закон: Б.К.Д.- съпруг, който също е
починал- на 07.11.2016 г., С.Б.А.- дъщеря, О.Б.Д. и К.Б.Д.- синове.
Видно от Нотариален
акт №138, т. VII, дело № 2253/1993 г. е, че Б.К.Д.
и Н.Г.Д. са дарили на сина си К.Б.Д. дворно място, съставляващо парцел XIX-52, кв.1 по регулационния план на гр. Бобов дол, с
урегулирано пространство от 524 кв.м., ведно с построената в същия парцел
масивна жилищна сграда на етаж и половина, състояща се от по четири стаи на
всеки етаж, както и масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м.
По делото като
свидетели са разпитани Т.О.и В.С.. Първата в показанията си сочи, че в къщата
приживе са живеели родителите на страните, а сега никой не живее в нея. Вторият
свидетел също твърди, че в къщата до смъртта им са живеели родителите на
страните, а сега имотът се стопанисва от К., който е извършил подобрения в
него. Сочи, че К. живее в апартамент и в къща.
Представено е по делото решение от
22.11.2005 г.на ДнРС по гр.д. № 1094/2002г., от което
е видно, че на общия наследодател Б.Д. са разпределени: нива от 1.999 дка,
шеста категория, м. „Могилата“, имот № 035064 по картата на землището на с.
Мало село; нива от 2.001 дка, четвърта категория, м. „Прогоно“,
имот № 039042 по плана за земеразделяне на с. Мало село и имот № 057004 по
картата на възстановената собственост на землището на с. Мало село, с площ
1.000 дка, представляващ широколистна гора, находящ
се в м. „Среден рид“. Приложени са по делото и скици на имотите.
От заключение № 260117/18.01.2022 г.
на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Е.Л. се
установява, че средната пазарна стойност
на надарения имот според състоянието му, в което се е намирал към момента на
подаряването е 61 800 лв., а по цени към момента на откриване на
наследството от Б.Д. е 19 400
лв. Стойността имотите притежавани от Б.Д.
към момента на откриване на наследството- 07.11.2016 г. е в общ размер на
4 105 лв.
От изложеното се
налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за намаляване на дарение, обективарано в нотариален акт №138, т. VII, дело №
2253/1993 г. и възстановяване на запазаната част на
ищците. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на иска по давност по отношение на наследството получено от майка им
Н. Д.. Съдът счита, че то е основателно. Съображения:
В Постановление №7/28.11.1973 г. на ВС
е посочено, че при дарение правото да се
иска намалението му, когато е накърнена запазена част на наследника, възниква
от откриване на наследство. В настоящия случай от удостоверение за наследници №
175/13.09.2019г. се установява, че Н.Г.е починала на 21.11.1996 г. Съгласно чл.
1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта на умрелия. Следователно
наследството на Н. Д. е открито на 21.11.1996 г. и началният
момент, от който започва да тече давността по настоящото дело е тази
дата. Искът по чл. 30 от ЗН е предявен на 18.09.2019 г., т.е. много след изтичане на петгодишния давностен
срок, поради което е погасен по давност. Ето защо настоящият състав на окръжен
съд приема, че е неоснователен иска по
отношение на наследството от майката на страните и ще бъде отхвърлен.
Съдът намира, че искането на С. А. и О.Д. за
намаляване на дарението, обективирано в Нотариален
акт №138, т. VII, дело № 2253/1993 г. и за възстановяване на
запазената им част от наследството на Б.К.Д. е основателно. В тази насока
следва да се посочи следното:
Безспорно се установява, че освен процесния
имот Б.Д. е притежавал и други имоти, т.е. наследството оставено от същия не се
изчерпва само с този имот. В чл.30, ал.1 от ЗН е посочено, че наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. В настоящия случай по
делото няма спор, а и от приложеното удостоверението за наследници се установява, че наследници на Б.Д. са страните
по делото- С. А., О.Д. и К.Д.- негови деца, като всичките са със запазена част-
по 2/9 ид.ч. съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН. С договора
за дарение, обективиран в Нотариален акт №138, т. VII, дело № 2253/1993 г Н. и Б.Д. са надарили сина си К.Д..
Доколкото дареният К.Д. е наследник
призован към наследяване, то следва да се образува наследствена маса. Съгласно
разпоредбата на чл.31 от ЗН наследствената маса включва всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН, прибавят се към
нея даренията с изключение на обичайните. Следва да се отбележи, че дареният
имот е бил съсобствен
и всеки от съпрузите е дарил своята ½ ид.ч.,
доколкото не се установяват други права върху имота.
По делото се установи, че към момента на смъртта си наследодателят Б.Д.
е притежавал още три земеделски имоти: нива от 1.999 дка в м. „Могилата“, имот
№ 035064 по картата на землището на с. Мало село; нива от 2.001 дка в м. „Прогоно“, представляваща имот № 039042 по плана за
земеразделяне на с. Мало село и имот № 057004 по картата на възстановената
собственост на землището на с. Мало село и широколистна гора с площ 1.000
дка в м. „Среден рид“. От заключението
на съдебно- техническата експертиза, изготвена от вещото лице Е.Л. се
установява, че стойността на посочените имоти към момента на смъртта на
наследодателя е 4 105 лв. По делото не се установи Б.Д. да е имал
задължения, като съдът счита, че към наследствената маса следва да се включи и
надарената ½ ид. част от имота, чиято стойност
е 9 700 лв или получената обща стойност на наследствената маса е в размер на
13 805 лв. Запазената част на децата му: С. А., О.Д. и К.Д. е по 2/9 ид.ч. или по
3 067.78 лв., а разполагаемата част е 1/3 ид.ч.
или 4 601.67 лв. Доколкото стойността на надарения имот е 9 700 лв.,
а разполагаемата част е 4 601.67 лв., то дареното превишава разполагаемата
част с 5 098.33 лв. Извън дарението остава имущество на обща стойност
4 105 лв., което се наследява от трите му деца при равни права или всеки
получава имущество за 1 368.33 лв. За допълване на размера на запазената
част на всеки от двамата ищци е необходима общо сумата 3 398.88 лв. или по
1699.44 лв. на всеки от тях. Следователно дарението следва да бъде намалено със
сумата 3 398.88 лв. необходима за допълване на запазената част на ищците
от наследството на Б.Д..
Съдът счита, че направеното от въззивника
К.Д. възражение за придобиване по давност на дарения му имот е недоказано.
Владението се характеризира с два основни признака: обективен, проява на който
е упражняване на фактическата власт върху вещта, и субективен - намерението да
се държи вещта като своя. В конкретния случай съдът счита, че по делото няма
доказателства, както въззивникът да е упражнявал
фактическа власт върху имота, така и че е имал намерение да го държи като свой.
Показанията на разпитаните по делото свидетели единствено установяват, че в
имота до смъртта им са живеели родителите на страните. Други доказателства,
установяващи фактическата власт върху имота не са събрани.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът за намаляване на дарението и възстановяване
на запазената част по отношение на наследството на Б.Д. е основателен и ще се
уважи.
Доколкото крайните резултати на двете
съдебни инстанции не съвпадат, то решението на районен съд следва да се отмени
и вместо него се постанови решение, с което искът по отношение наследството на Н.
Д. се отхвърли, а искът по отношение на наследството
на Б.Д. се уважи съобразно изложеното по- горе.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 432/24.07.2020 г., допълнено с определения № 260 018/ 28.08.2020 г. и №
260 149/18.02.2021 г., постановени по гр.д. №1932/2019 г. по описа на ДнРС и вместо него
постановява :
ПРЕДЯВЕНИЯТ от С.Б. А., ЕГН
**********, с адрес: *** и О.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл.30 от ЗН за намаляване на дарение извършено от
наследодателя Н.Г.Д. починала на 21.11.1996 г. в полза на К.Б.Д., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
138, т. VII, дело № 2253/1993 г. и за възстановяване на
запазената част на С.Б. А., и О.Б.Д. от наследството на Н.Г.Д. починала на
21.11.1996 г. до размера необходим за
допълването на запазената част ОТХВЪРЛЯ.
НАМАЛЯВА на основание
чл. 30 от ЗН дарение извършено от наследодателя Б.К.Д., починал на 07.11.2016
г., в полза на К.Б.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, обективирано
в Нотариален за дарение на недвижим имот №138, т. VII,
дело № 2253/1993 г. и ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на С.Б. А., ЕГН **********, с адрес: *** и О.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** от наследството на Б.К.Д. починал на 07.11.2016 г. в
размер на 3 398.88 лв. или по 1699.44 лв. на
всеки отищците
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните
Председател:
Членове: 1.
2.