Р Е Ш Е Н И
Е №552
гр.Русе, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският Районен съд, единадесети наказателен състав,
в публично заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Александър Станчев
при секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора………………
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 1026/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу наказателно постановление № 514760/29.05.2020г.,
издадено от Директор на Офис Русе при ТД – НАП - гр.Варна, с което на ”МЕРТ
РУСЕ”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, представлявано от С.С.Х., с ЕГН – **********,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е подал в законоустановения 14-дневен срок
от изтичане на данъчния период в компетентната ТД – НАП– Варна – Офис –
Русе справка-декларация по ЗДДС за
данъчен период 01.01.2020г.-31.01.2020г. до 14.02.2020г., включително и
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период 01.01.2020г.-31.01.2020г.
до 14.02.2020г. включително, като на основание чл.179, ал.1 във вр. с чл.125,
ал.1 и 5 вр. чл.125, ал.3 и 5 от ЗДДС са наложени две административни наказания,
всяко от които „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена в
установения от закона срок. В жалбата се
посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съдът да
го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се
представляващия го.
За ТД „НАП”-гр.Варна – Офис – Русе, не се явява
упълномощен представител.
Русенска районна прокуратура, редовно призовани, не се
явява представител.
Съдът, след като се запозна с писмените и гласни
доказателства установи следната фактическа обстановка :
От представените по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че жалбоподателя МЕРТ РУСЕ”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, представлявано от С.С.Х., с ЕГН – **********, като регистрирано по
ЗДДС лице, не е подал в законоустановения 14-дневен срок от изтичане на данъчния
период в компетентната ТД – НАП– Варна – Офис – Русе справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.01.2020г.-31.01.2020г. до 14.02.2020г., включително и отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС, за данъчен период 01.01.2020г.-31.01.2020г. до 14.02.2020г.
включително.За констатираното е съставен акт за установяване на административно
нарушение №F 542142/19.03.2020г., а в последствие е издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се извежда след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така очертаната
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.
Наказателното постановление е издадено против
търговеца – жалбоподател затова, че не е спазил законоустановения срок – да
подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.01.2020г.-31.01.2020г.
до 14.02.2020г., включително и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен
период 01.01.2020г.-31.01.2020г. до 14.02.2020г. включително. Нарушението е
квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в
какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.
След като не е спазил задължението си за подаване на
данъчната декларация и отчетните регистри за този отчетен данъчен период,
жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в случая административно-наказващият
орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.
По делото става ясно, че преди посочения в АУАН и НП
период, ю.л. жалбоподател е ползвало счетоводител срещу заплащане да подава
процесните декларации /видно и от получените разписки към ю.л. по делото/.
Установи се, че за посочения период не е имало дължим към държавата ДДС, поради
което от нарушението обективно не са настъпили каквито и да са неблагоприятни
вредни последици, не са причинени вреди на фиска, фирмата на практика не е
осъществяла търговска дейност, в последствие е дерегистрирана по ЗДДС и на
практика е в невъзможност да заплати наложените и санкции, макар и в минимален
размер- общо от 1000лв. Същото било установено за първи път и липсват
доказателства за други нарушения. Освен това към момента на обжалване на НП е
налице изключително затруднено финансово положение, както на юридическите, така
и на физически лица в Р България, предвид наложените финансово-рестриктивни
мерки от държавата във връзка с пандемичното положение.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е
регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да
се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното
законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е
установено в ЗДДС.
В заключение, настоящия състав на съда намира за
необходимо да отбележи, че от събраните по делото доказателства категорично се
установява, че извършеното административно нарушение за неспазване на данъчното
законодателство се явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в
нейния краен минимум от 500лв. Налице е ниска степен на обществена опасност на
деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че се
касае за маловажен случай, при който административнонаказващият орган, на
основание чл.28 от ЗАНН, е следвало да не наложи наказание, а да предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и
при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, единствено защото
липсват или са незначителни вредните последици, но и защото са налице други
смекчаващи отговорността обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на
които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по чл.125 от ЗДДС.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
същото следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО наказателно постановление №
514760/29.05.2020г., издадено от Директор на Офис Русе при ТД – НАП - гр.Варна,
против ”МЕРТ РУСЕ”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, представлявано от С.С.Х., с
ЕГН – **********, с което на основание чл.179, ал.1 във вр. с чл.125, ал.1 и 5
вр. чл.125, ал.3 и 5 от ЗДДС са наложени две административни наказания - „Имуществена
санкция”, в размер на 500 лв. всяко от тях.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Русе.
Районен
съдия: