№ 4402
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110150732 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 50732 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „..................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”............” № ........... с ЕИК .......... представлявано от
изпълнителния директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против С. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„...............“, бл. ..................., и против Ф. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул.
„..............“, бл. 46. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 28.02.2023 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответниците за сумата от общо 1 782,89 лв., от която: сумата от 1 478,61 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г.
до месец април 2022 г., сумата от 210,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
31.01.2023 г., сумата от 79,08 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
януари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 14,73 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., както и за присъждане
на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод
на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 127, находящ се в гр. София ж.к. „...............“, бл. 31А, вх. В, ет. 11, с абонатен
№ 181740 за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., но са останали задължени
за дължимата цена за посочения период за сумата от 1782,89 лв. Излага твърдения, че
етажната собственост е сключила договор с „..............” ЕООД за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на С. В. Г. и Ф. В. Г., че ответниците
дължат разделно на „..................” ЕАД – гр. София по 1/2 идеална част от сумата от общо 1
782,89 лв., от която: сумата от 1 478,61 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата
от 210,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., сумата от 79,08 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022
г., сумата от 14,73 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата С. В. Г., с който оспорва исковите претенции като недопустими и
неоснователни. Твърди, че в хода на заповедното производство е направила възражение за
извършено плащане, към което е приложила 13 броя касови бона за извършено плащане.
Оспорва наличието на валиден договор между страните, влизане в сила на общите условия
спрямо ответника, както и качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва наличие
на задължение за плащане на претендираната от ищеца топлинна енергия, поради липса на
доставена такава по количество и качество. Прави възражение за погасителна давност на
претендираните суми за главница и лихви. Оспорва ползването на процесния недвижим
имот през процесния период. Излага подробни съображения. Моли съда да прекрати
производството по делото, както и да отхвърли исковите претенции като неоснователни,
претендира направените по делото разноски. Към отговора на исковата молба са приложени
писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Ф. В. Г., с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни.
Отговорът на исковата молба е с идентично съдържание на този, депозиран от ответницата,
което съдът намира за ненужно да преповтаря.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
отговора на исковата молба. Молят съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани, претендират направените по делото разноски.
С определение от 10.06.2024 г. „..............” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „..............” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 10714/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
26.03.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която С. В. Г. и Ф. В. Г. са осъдени да заплатят разделно на „..................” ЕАД
по 1/2 част от следните суми: сумата от 1 478,61 лв. – главница, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
ж.к. „...............“, бл. ..................., абонатен № 181740 за периода от месец май 2019 г. до месец
3
април 2022 г., сумата от 210,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023
г., сумата от 79,08 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г.
до месец април 2022 г., сумата от 14,73 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 85,66
лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 35,66 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “..................” ЕАД,
ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “..................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „..................” АД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „..............” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “..................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 3346 от 04.09.2002
г., сключен между „..............” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „...............“, бл. 31А, вх. В, е видно, че страните са се договорили дружеството да
извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „..............”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за замяна
на недвижим имот № 64, том LLXI, дело № 21706 от 14.08.1997 г. на нотариус при СРС, се
установява, че С. В. Г. е прехвърлила на родителите си Р.Д.К. и В.Г.К. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 127, находящ се в гр. София, ж.к. „...............“,
кв. 6, бл. 31А, вх. В, ет. 11, а в замяна родителите са прехвърлили собствеността на
апартамент № 28, придобит по време на брака, находящ се в гр. София, ж.к. „................“, бл.
........................ От представения заверен препис от Удостоверение за наследници № 8257 от
13.12.2010 г., издадено от Столична община, район „...............“, се установява, че В.Г.К. е
починал на 30.06.2003 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Р.Д.К. и
децата си С. В. Г. и Ф. В. Г., а от представения заверен препис от Удостоверение за
наследници № 6863 от 03.12.2019 г., издадено от Столична община, район „...............“, се
4
установява, че Р.Д.К. е починала на 28.11.2019 г. и е оставила за свои законни наследници С.
В. Г. и Ф. В. Г.. Видно от заявление от 19.12.2019 г. Ф. В. Г. е подал молба за откриване на
партида за процесния недвижим имот с абонатен № 181740.
Като доказателства по делото са приети 13 фискални бона за извършени от
ответниците плащания на 21.11.2019 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „..............” ЕООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 537,51 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 1 060,55 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 476,96
лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 06.07.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 181740, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г. са в размер на
1 478,61 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и с отразени плащания и 210,47
лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени три броя изравнителни
сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на
сумите, предмет на настоящото производство. В съдебно заседание вещото лице установява,
че плащането по фактура от 31.07.2019 г. се отнася за предходен отоплителен сезон, като
плащането не е включено в исковата претенция. Плащанията са до месец октомври 2019 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “..................” ЕАД е дружество, регистрирано
по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 127, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „...............“, бл. ..................., на който адрес е открита партида на абонатен №
181740. По делото не се спори, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот
по силата на наследствено правоприемство при равни квоти. Спори се за размера на
5
доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 537,51 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 060,55 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 476,96 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 1 478,61 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
6
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност в
подаденото възражение срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът намира следното: Съдът
приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД.
Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 28.02.2023 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец декември 2019 г. включително, като вземането
за месец януари 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец март 2020 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за главница на
ответника за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г. възлизат на 1 313,07 лв.
за отоплявания имот. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от
1 313,07 лв., като за разликата над посочения размер до първоначално претендирания размер
от 1 478,61 лв. и за периода от май 2019 г. до месец декември 2019 г. претенцията следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност. Всеки от ответниците следва да плати по 1/2 част
от сумата съобразно с квотата си.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец декември 2019 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г.,
то същата е основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 1 313,07
лв., при съобразяване с издадените общи фактури. Съобразно със заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за главница по издадената обща
фактура от 31.07.2020 г. за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г. е в размер
на 185,81 лв. за процесния отопляван недвижим имот. На основание чл. 162 от ГПК при
използване на счетоводна програма съдът определи размера на лихвата за процесния период
7
върху главницата от 185,81 лв. в размер на 45,08 лв. Към посочената сума следва да се
прибави лихвата за забава по главницата от другите общи фактури от 31.07.2021 г. и
31.07.2022 г., която вещото лице определя на 109,97 лв. и 12,78 лв., или задължението за
лихва за забава за процесния период върху главницата възлиза на общо 167,83 лв. Исковата
претенция се явява основателна и доказана за сумата от 167,83 лв., като за разликата над
посочения размер до първоначално претендирания размер от 210,47 лв. претенцията следва
да бъде отхвърлена. Всеки от ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с
квотата си.
Относно претендираната главница в размер на 79,08 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира,
че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „..............” ЕООД. Липсват доказателства за възлагане
събирането на тази сума от „..............” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 14,73 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 05.03.2020 г. до
31.01.2023 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
71,15 лв. от общо направените разноски в размер на 85,66 лв., от които: сумата от 35,66 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Всеки от
ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с квотата си.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 884,06 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 064,34 лв., от които: сумата от 164,345 лв. – платени държавни такси,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Всеки от ответниците следва да плати по 1/2 част от
сумата съобразно с квотата си.
8
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата
С. Г. следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер
на 11,01 лв. от направените разноски в размер на 130 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение. По отношение на ответника Г. искането се явява основателно,
но с оглед липсата на извършено отбелязване за плащане на договореното възнаграждение,
съобразно с т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на всеки един от ответниците следва да бъдат възложени направените по делото разноски в
размер от по 67,75 лв. от общо направените разноски от всеки ответник в размер от по 400
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „..................”
ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..............”,
ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., против С. В. Г., с
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...............“, бл. ..................., и против Ф. В. Г., с ЕГН
**********, от гр. София, бул. „..............“, бл. 46, с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. В. Г. и Ф.
В. Г. дължат разделно на „..................” ЕАД по 1/2 /една втора/ част от следните суми: сумата
от 1 313,07 лв. /хиляда триста и тринадесет лева и седем стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец януари
2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 167,83 лв. /сто шестдесет и седем лева и осемдесет
и три стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 28.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от
79,08 лв. /седемдесет и девет лева и осем стотинки/ – главница за дялово разпределение за
периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 14,73 лв. /четиринадесет
лева и седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., и за лихва за забава за сумата над
167,83 лв. до първоначално претендирания размер от 210,47 лв. /двеста и десет лева и
9
четиридесет и седем стотинки/, като неоснователни, както и за сумата над 1 313,07 лв. до
първоначално претендирания размер от 1 478,61 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и осем
лева и шестдесет и една стотинки/ и за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2019
г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА С. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...............“, бл. ..................., и
Ф. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „..............“, бл. 46, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на
„..................” ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„..............”, ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата от 884,06 лв.
/осемстотин осемдесет и четири лева и шест стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА С. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...............“, бл. ..................., и
Ф. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „..............“, бл. 46, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на
„..................” ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„..............”, ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата
от 71,15 лв. /седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 9017 от 26.03.2023 г. по гр.д. № 10714/2023 г. по описа на
СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „..................” ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..............”, ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
И.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...............“, бл.
..................., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 67,75 лв. /шестдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „..................” ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..............”, ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
И.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, бул. „..............“, бл. 46, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 67,75 лв. /шестдесет и седем лева и седемдесет и
пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „..................” ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..............”, ул.”............” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор
А.С.А. и И.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...............“,
бл. ..................., сумата от 11,01 лв. /единадесет лева и една стотинка/, представляваща
направени разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 9017 от 26.03.2023 г. по гр.д. № 10714/2023 г. по описа на
СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „..............” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „..............”, ул. ”.................” № 3, с ЕИК ..............,
10
представлявано от управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„..................” ЕАД, с ЕИК ..........
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11