РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 10.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на пети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 459 по
описа за 2019 година на
Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето
Пред съда е представена молба от
Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” гр. Червен бряг, в
която на основание чл.28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето е
направено искане съдът да постанови решение, с което да настани детето Б.Л.Г., с ЕГН ********** в ***Т.Р.Г., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за срок от една година или до
промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. Иска се съдът да се
произнесе и че при нужда детето може да ползва заместваща приемна грижа.
Приложени са следните писмени
доказателства: заверено копие
на Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-026/11.04.2019г.;
Социален доклад за
детето в заверено копие; заверено копи ена социален доклад
за затваряне на случай, заверено копие на социален доклад за възможност за
полагане на грижи за детето; справка за свободни професионални приемни
семейства на територията на община Червен бряг към 03.05.2019г.
Съдът намира, че е сезиран в
рамките на производство по чл. 28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на
детето с иск за настаняване на Б.Л.Г., с ЕГН **********
в ***Т.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***.
В молбата се твърди, че със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-026/11.04.2019г. е извършено временно настаняване на детето
в ***Т.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***. Твърди
се, че детето е родено от съвместното съжителство между непълнолетната Т.И. Й., ЕГН ********** и пълнолетния Л.Т.Г. ЕГН **********.
Твърди се, че е отглеждано от родителите на посочения адрес в ***, до момента,
в който г-н Г. е задържан от органите на МВР и отведен в арестите на гр. ***
Твърди се, че след това Т.Й. заедно с детето са заживели при дядото по майчина
линия- И.С.в ***. Твърди се, че от 08.03.2019 г. грижи за малолетния Б.се полагат от бабата по бащина линия Т.Г.. Твърди се, че в последствие майката е
изявила желание да оглежда детето си, като в
ОЗД при ДСП ***е поставила срок за прибирането му от дома на бабата до
края на м. март 2019 г. Твърди се, че на 02.04.2019 г. случаят на малолетното
дете е прехвърлен в ДСП ***към ДСП –Червен бряг, поради неизпълнените действия
от страна на майката, демонстрираното от
нея безотговорно отношение, липса на финансови средства непостоянство в решенията и. Твърди се, че
детето е на ниска възраст, която изисква полагане на адекватни грижи и наличие
на законен представител, който да гарантира живота и здравето му. Твърди се, че
единствената роднина, която е изявила желание за отглеждане на малолетното е
бабата по бащина линия. Твърди се, че същата е изготвила декларация за даване на съгласие по чл. 24, ал. 3 от
ППЗЗД за настаняване на детето при нея по реда на закона за Закрила на детето.
Твърди се, че и към настоящия момент бабата поддържа желанието си за отглеждане
на внучето, като в жилището има условия за отглеждане на детето. Бабата твърди,
че на 03.05.2019 г. синът и Л.Г. ще бъде освободен от ареста и ще помага в
грижите за малолетното дете. Твърди се, че предвид ниската възраст на майката и
извършеното престъпление от бащата, същите следва да докажат родителския си
капацитет и годност да полагат грижи за детето.
Молителят Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Червен бряг редовно
призована в съдебно заседание се представлява от социалния работник Е.М., която
поддържа молбата.
Районна прокуратура – гр.Червен бряг – редовно призована не се представлява
и не взема становище.
Заинтересована Страна Т.Р.Г.-
редовно призована в съдебно заседание се явява лично. Заявява, че бащата желае
и може да отглежда детето си. В момента той се грижи за него. Същата заявява,
че ще му помага при отглеждането на детето.
Родител Т.И.Й.- редовно призована в съдебно заседание не се явява лично и
не взема становище по молбата.
Родител Л. Т.Г. – редовно призована в съдебно заседание се явява лично.
Заявява, че желае и има възможност да отглежда детето си, като в отглеждането
на детето ще бъде подпомаган от своята майка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за
установено следното:
От приетите от съда писмени доказателства се установява, че Б.Л.Г., с ЕГН ********** не е дете в риск по смисъла на Закона за
закрила на детето.
Към датата на изготвяне на предложението, бащата на детето е бил с взета
мярка по наказателно производство „Задържане под стража“, като към датата на
провеждане на о.с.зз, последния е освободен, има възможност и желае да се грижи
за сина си.
С оглед задоволяване основните потребности на детето – режим на хранене
съобразен с възрастта, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане в
него на чувство за сигурност и спокойствие, Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Червен
бряг е приел, че настаняването в ***Т.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** се явява най-подходящата мярка за правилното обгрижване,
израстване и отглеждане на малолетния Б.Л.Г., с ЕГН **********,
и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до
произнасяне на съда с решение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съгласно т. 1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи".
В унисон с тази уредба е и
нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото
на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че поведението на родителите и
близките на малолетния
Б.Л.Г., с ЕГН ********** създават реална опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1,
т. 11, б. "в" от
Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да
бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В
случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома
на приемен родител, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат
приоритет пред желанията или интересите на родителите.
Разгледано по
същество искането е неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.
Законът за
закрила на детето отдава приоритет на едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда. Единстквено в изключителни случаи то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това. Такива причини
законодателя изрично е уредил в чл.25 от Закона за закрила на детето. В конкретния случай обаче не са
налице предпоставките на чл.25, ал.1 т.1 и т.2 на ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
може да бъде настанено дете извън семейството, чийто родители са починали или
без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Мерките за закрила са
визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка
следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да
определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана
институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки,
които са се оказали безрезултатни.
Поради това съдът намира, че не следва
да настани малолетния Б.Л.Г.,
с ЕГН ********** в ***Т.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
а детето остане в семейството на баща си, който ще продължи да се грижи за
неговото отглеждане.
Воден от горното и на основание
чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането
с правно основание чл.26 ал.2 вр. чл.28 от Закона за закрила на детето,
предявено от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Червен бряг за "настаняване в семейство на роднини или близки"
по отношение на Б.Л.Г., с ЕГН ********** в семейството на неговата баба по бащина
линия Т.Р.Г., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от
Закона за закрила на детето.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
Решението подлежи на обжалване и протест в
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Плевенски
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: