№ 1733
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110200042 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С. Т. И. чрез процесуален представител
против електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) от
19.04.2022 г., с който е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата за незаплатена такса по чл. 10, ал. 1 т. 1 от Закона
за пътищата.
В подадената жалба се изнасят съображения за противоречие на
електронния фиш с материалния и процесуалния закон. Акцентира се върху
това че жалбоподателят е заплатил винетна такса в размер на 97 лв. на
20.06.2021 г, като по грешка не са вписани последните две букви от ДКН на
МПС. Излага се искане за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Депозира писмени бележки
в подкрепа на тезата си за отмяна на ЕФ, в които моли за отмяна на НП,
намира нарушението за неумишлено, намира случая - за маловажен.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата и иска от съда да потвърди ЕФ; писмено развива
1
съображения в посока потвърждаване на ЕФ. Моли съда да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 20.06.2021 г. около 14:10 часа жалбоподателят заплатил чрез сайта
„bgtoll.bg“ годишна електронна винетка за лек автомобил <= 3.5 тона. Той е
имал намерение да закупи електронна винетка за лек автомобил с
регистрационен номер ******, негова собственост. При въвеждане на данните
от регистрационния номер на автомобила била допусната грешка, като вместо
правилният регистрационен номер били въведени първите две букви и
четирите цифри, но не били посочени последните две букви от номера,
съответно в системата били въведени данни за регистрационен № ******,
след което сумата за годишна винетка била заплатена и жалбоподателят -
таксуван. Последният не установил техническата грешка към момента на
заплащане на електронната винетка, както и впоследствие, макар че получил
разписка за платената винетна такса, където погрешно бил вписан ДКН на
автомобила.
Последващо на 19.04.2022 г. в 18:16 часа лек автомобил „С. К.“ с
регистрационен номер ****** се движил по път А-1 км 0+472, с посока
„Намаляващ километър“, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС системата на НТУ отчела, че не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението било
установено с устройство № 20012, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-1 км 0+472.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя като собственик
на МПС бил съставен ЕФ, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, и му била
наложена глоба в размер на 300 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш; статични
изображения във вид на снимков материал, разписка за електронна винетка,
както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. от ЗДвП, Електронната система
за събиране на пътни такси документира извършени нарушения от
2
собственици или ползватели на ППС-та, когато същите не са заплатили
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа.
Електронната система създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал, които съгласно ал. 3 на същата
разпоредба и съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелста, а именно
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. В хипотезата,
когато в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
Предвиденото в чл. 189ж, ал. 1 позволява за нарушението, извършено
от жалбоподателя, да се издава ЕФ. В случая изискванията на посочената
разпоредба са спазени и ЕФ съдържа всички необходими реквизити,
нарушението е ясно описано, посоченото е и мястото на нарушението.
С оглед наличните по делото доказателствени материали съдебният
състав приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 139, ал. 6
ЗДвП. Съгласно същата разпоредба, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице. Път А-1км 0+472, по който се
е движил управляваният от жалбоподателя автомобил, попада в Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса. По делото се установи, че жалбоподателят
към дата 19.04.2022 г. за лек автомобил с регистрационен № ****** не е бил
заплатил дължимата винетна такса, като вместо това е заплатил винетна такса
за автомобил с несъщестуващ регистрационен номер, а именно: № ******.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
собственикът или ползвателят следва правилно да е декларирал
регистрационния номер на МПС. Още повече, ал. 3 на същата разпоредба
вменява: „Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“.
3
Следователно, макар че действително е допусната техническа грешка от
страна на жалбоподателя при закупуване на винетка, същият не е освободен
от отговорност поради това, доколкото законова норма прирявнява тази
грешка на незаплатена винетна такса.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че деянието е несъставомерно от субективна страна,
доколкото същото е осъществено при форма на вина непредпазливост в
хипотезата на небрежност, предвид на това, че жалбоподателят е имал
задължение, произтичащо от закона, да заплати винетна такса и е следвало да
заплати такава именно за лек автомобил с регистрационен № ******.
С оглед извършеното нарушение, правилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, в която е предвидено
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. /абсолютен размер/ за управление на
ППС по платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата винетна такса.
На следващо място, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронните фишове (ЕФ), издавани от НТУ, се издават
при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която електронна система не
попада в обхвата на определението на АТСС в § 6, т. 65 от ДПР от ЗДвП. Така
също, доколкотоо не е налице конкретна физична величина, чието точно
измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна на БИМ, не е
предвидено и изискване за сертификат и одобрение.
Относно възражението за липсващ поставен знак, който да обозначава
местата за контрол, липсва законово изискване за поставяне на такъв знак.
Като неоснователни съдът прецени и доводите, наведени в жалбата, че
в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение по чл.
28 от ЗАНН, предвид заложеното от законодателя в нормата на чл. 189з от
ЗДвП за това, че: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г
от Закона за административните нарушения и наказания“.
Мотивиран от изложеното до тук съдът приема, че ЕФ следва да бъде
потвърден.
При този изход на делото направеното искане от въззиваемата страна
за присъждане на разноски съдът прецени като основателно. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, проведено едно съдебно заседание
и разпитан един свидетел, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр.чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, на АПИ следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв„ което да се заплати от
жалбоподателя.
Затова и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** от 19.04.2022 г. на Агенция
пътна инфраструктура.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на АПИ сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5