№ 14992
гр. ....., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110149462 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени конститутивни искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск с правна квалификация
чл.344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че е заемала длъжността " ...." в отдел „..“ при Държавно
предприятие „ ......“, като впоследствие е назначена на позицията „ .. контрольор“ в
Главно управление – ...... Твърди, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със заповед № С-209/13.07.2022 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Поддържа се в исковата молба, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в случая
не се касае до служител, който е част от ръководството на предприятието, с оглед
специфичните трудови функции и отговорности на длъжността и йерархическата й
подчиненост. Твърди се, че уволнението на ищцата на посоченото основание е
незаконосъобразно, тъй като е извършено в период, в който ищцата е била временно
неработоспособна, а именно в периода от 13.07.2022 г. до 15.07.2022 г., съгласно
издаден болничен лист с № Е20210652269, като е получила заповедта на 15.08.2022 г.,
което обстоятелство е удостоверено с подписа й. По подробно изложените
съображения се претендира отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на
ищцата на заеманата до него длъжност, както и присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
1
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Не оспорва, че между
страните е съществувало трудово правоотношение и прекратяването му със заповед №
С-209/13.07.2022 г. Твърди, че уволнението е законосъобразно, при доводи заеманата
от ищцата да е била част от ръководния състав на предприятието, съгласно
длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност, както и за неотносимост
на закрилата по чл. 333, ал.1 КТ към процесното прекратително основание по чл. 328,
ал.2 КТ.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - трудов спор за законността на
извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е
упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно
трудовото правоотношение.
Не е спорно между страните, че към 13.07.2022г. ищцата е заемал длъжността “..
контрольор” в ответното дружество – държавно предприятие. Трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ – без предизвестие
от работодателя към служител от ръководството на предприятието поради
сключването на договор за управление на предприятието. От генералния директор на
предприятието е издадена заповед № С-209/13.07.2022г., в която е посочено, че
правоотношението се прекратява на основание сключването на нов договор за
управление на ДП „Пристанищна инфрастуктура”. В заповедта е посочено още, че
длъжността е единствената бройка в управленския екип на предприятието, като
трудовите задължения обхващат ръководни, организационни и контролни функции.
Заповедта е връчена на служителя на 13.07.2022г. при отказ, удостоверен с подписа на
двама свидетели.
По делото не е спорно и това, че с анекс № С-319/06.11.2017г. към трудов
договор № С-11/27.01.2015г. длъжността на служителя е променена на „.. контрольор“,
както и че на ищцата е връчена длъжностна характеристика. Не е спорно по делото, че
конкретните задължения са определени в представената по делото длъжностна
характеристика и Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП
„......”/обн.ДВ, бр.36 от 10.05.2011г., последно изм.ДВ бр.47 от 14.06.2019г./.
Съгласно представената длъжностна характеристика, ..ият контрольор извършва
проверки на всички документи и приложенията към тях преди вземане на решение,
свързано с ..ата дейност на предприятието, с цел изразяване на мнение дали
предлаганото решение съответства на всички приложими изисквания на
законодателството. ..ият контрольор извършва предварителен контрол при процедури
за възлагане на обществени поръчки; проверява законосъобразното събиране,
2
съхраняване, разходване и отчитане на средствата; проверява изпълнението на
задълженията към републиканския бюджет; подпомага изготвянето на годишен доклад
за състоянието и действието на Системата за ..о управление и контрол; води
електронна картотека на договорите от неговата компетентност; осъществява
предварителен контрол при авансово финансиране от държавния бюджет на
дейностите по усвояване на средствата по Структурните фондове и Кохезионния фонд
на Европейския съюз, изпълнява допълнително възложени задачи по разпореждане на
генералния директор и/или прекия ръководител, съобразно фунционалната си
компетентност. Финасовият контрольор е пряко подчинен на Генералния директор на
ДП и осъществява предварителен контрол за законосъобразност съгласно Закона за
..ото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и утвърдената от министъра
на финансите методология. Тези задължения са регламентирани и в чл.24 от
Правилника на ДП, като съгласно чл.23, ал.2 от Правилника, ..ият контрольор е
самостоятелна част от структурата на главното управление на предприятието.
На 27.06.2022г. между министъра на транспорта и съобщенията като орган,
упражняващ правата на собственост на държавата в ответното ДП и Георги Събев е
сключен договор за възлагане на управлението на предприятието. По силата на
договора, министърът възлага, а Георги Събев приема, като генерален директор да
управлява ответното ДП за срок от 5 години. В чл.3, ал.3 от Договора е предвидено, че
генералният директор изпълнява заложените в концепцията му цели и мерките за
тяхното постигане, като развива и модернизира пристанищната инфраструктура чрез
бързи и целенасочени инвестиции; създава условия за специализация на
пристанищните терминали; повишаване па ефективността на работата на
пристанищата; създава условия за привеждане на българските пристанища в
съответствие с нзискгшнията на НС по отношение на опазване на околната среда;
повишава нивото на сигурност и безопасност в пристанищата: повишава на приходите
от пристанищни и съпътстваш и дейности; привлича вътрешни н външни инвеститори:
осигурява допълнителни средства от проектна дейност по международни и европейски
програми; засилва икономическата самостоятелност на териториалните поделения -
клонове на предприятието и др.
От Приложение по чл.5, ал.1 на Договора с генералния директор на ДП се
установява, че възнаграждението му се определя тримесечно въз основа на оценка на
резултатите от отчетното тримесечие в зависимост от постигнатите резултати на
основата на конкретно заложените в приложението икономически показатели и
критерии.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
3
диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със
следните оспорвания: ищцата не е част от ръководството на предприятието по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КТ; а в условията на евентуалност - документите, на които се
позовава работодателят не са изпълнени със съдържанието, изискуемо по чл. 328, ал. 2
от КТ; процесната заповед е немотивирана и е налице противоречие и неяснота
относно фактическите и правни основания за издаването й; и същата е връчена по
време на законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност.
В процесната заповед за уволнение е посочен работодателят, авторът на
заповедта - управителят на ответното дружество, в мотивите към нея е уточнено, че
трудовият договор с ищцаа се прекратява на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, в рамките
на законоустановения 9-месечен срок, поради сключването на договор за управление
на ответното ДП и поставени цели и задачи от органа, упражняващ правата на
собственост на държавата в предприятието, обективирани в чл.3, ал.3 от Договора и
приета писмена концепция, възложена за изпълнение на генералния директор.
Съгласно формираната съдебна практика в решение № 379 от 10.11.2015г.,
постановено по гр.д. № 2863/2015г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, това посочване на
конкретния договор за управление и на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ в мотивите
на заповедта, е напълно достатъчно за нейното мотивиране при това основание за
уволнение (за разлика от други основания, например - по чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с
чл. 195 от КТ или по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ). При основанието за уволнение по чл.
328, ал. 2 от КТ законът не изисква работодателят да връчва или да запознава преди
уволнението съответния работник или служител, със сключения договор за
управление; достатъчно е последният да е посочен в заповедта за уволнение. При спор
за законосъобразността на уволнението по чл. 344, ал. 1 от КТ, в тежест на
работодателя - ответник е да представи договора за управление като писмено
доказателство по делото. Ако ищецът (работникът/служителят) не е бил запознат с
него към датата на подаването на исковата молба, той може да направи доводите си за
незаконосъобразност на уволнението, които извлича от договора за управление, и след
нейното подаване, но при спазване на установените в закона последващи преклузивни
процесуални срокове. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически
основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за
освобождаването му /в случай, че са установени кумулативните предпоставки на
нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ/ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки:
компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение;
ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието"
по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е
4
бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла
на § 1, т. 1 КТ и да е започнало изпълнението на договора за управление, като
уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Основанието за
уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният договор за управление и възложените с
него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и
изпълнение на определената с него бизнес програма, като именно за изпълнението на
която и за ефективната дейност на ръководената от него стопанска дейност, законът
предоставя на управителя и право да си подбере нов екип по негова преценка.
В конкретния случай съдът приема, че ищцата е заемала длъжност, която е част
от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, вр. чл. 328, ал.
2 от КТ. Съгласно цитираната дефинитивна правна норма "Ръководство на
предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица,
на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение
на предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл.
328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са
включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия
процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в
"ръководството на предприятието" са включени всички лица, които притежават
ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица
или по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от
управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието
новият ръководител, комуто е възложено управлението на дружеството или
поделението - работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да
промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав на своя
управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал.
2 КТ. Тази преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради което не
подлежи на съдебен контрол. Трайната практика на съдилищата приема, че когато
дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не се занимава с въпроса за
деловите и професионални качества на служителите, които могат да бъдат уволнени на
това основание. Изхожда се от идеята да се даде възможност на лицата, на които е
възложено управлението на предприятието, свободно да подберат своя екип от
ръководни специалисти.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика въпросът дали един служител е
част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на
възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в
системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ
намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен
на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската
структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е
5
възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на
предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на
предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в
"бизнес плана, респ. концепцията" стопански резултати като му дава възможност да
формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то
трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които
ръководят звена от работата, от които зависят стопанските резултати на
предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, от
които постигането на тези резултати не зависят. Това е специфичен кръг от служители,
от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието,
като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е.
дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се съобразят задълженията му
по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на
длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. От
значение за тази преценка са специфичните трудови функции и отговорности на
длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост
спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да
подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес - цел. За да бъде
едно лице служител от „ръководството на предприятието“ е достатъчно да му бъде
възложено ръководството, дори само на един етап (или фаза) от трудовия процес,
независимо от това има ли подчинени и колко са те. /решение № 78 ОТ 11.02.1995г. по
гр.д. № 1168/94г. III ГО на ВС/. Без значение за определянето на една длъжност като
ръководна е дали в структурното звено, за трудовия процес в който отговора
служителят, се изпълнява основния предмет на дейност на предприятието или
съпътстваща го дейност. В този смисъл е ирелевантно обстоятелството, че ищцата не е
имала възложени трудови функции във връзка с основния предмет на дейност на
предприятието, както и това, че не е имала подчинени служители.
В случая конкретно възложените трудови функции на ищцата са установени от
представената длъжностна характеристика и Правилник за устройството, функциите и
дейността на ответното ДП. Възложените на ищцата дейности са такива по
упражняване на контрол върху разходването на средства в предприятието;
упражняване предварителен контрол във връзка с всяко решение, свързано с ..ата
дейност на предприятието, проверявала е изпълнението на задълженията към
републиканския бюджет, контролирала е усвояването на средства от ЕС, отговаряла е
за събирането, разходването и отчитането на средствата в предприятието. Отделно от
това, ищцата е била пряко подчинена на генералния директор на предприятието и ..ият
контролаор е самостоятелно звено в структурата на ДП /чл.23, ал.3 от Правилника/
Възлагането на предварителен контрол за законосъобразност на всички документи
6
преди вземане на всяко решение, свързано с ..ата дейност на предприятието,
проверката за законосъобразното събиране, схраняване, разходване и отчитане на
средствата е безспорно дейност, която представлява по своята същност ръководство на
част от трудовия процес - ..ата.
На ищцата са били възложени дейности, от които зависят пряко стопанските
резултати на предприятието - организиране и контрол на процеса по събиране,
съхраняване, разходване на средствата на ДП както от и към държавния бюджет, така и
от фондовете на Европейския съюз, а длъжността, заемана от ищцата, е била пряко
подчинена на генералния директор на предприятието. В този смисъл, за да се определи
като ръководна една длъжност, не е непременно необходимо в трудовите й функции да
са включени правомощия за самостоятелно, еднолично вземане на решения; за
разпореждане с бюджета; за вземане самостоятелни решения за назначаване на
служители; за наличие на пряко подчинени служители. Както бе посочено по-горе, за
да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му
бъде възложен само един етап или фаза от трудовия процес /в този смисъл решение №
78/1995 г. на ВКС/, да носи отговорност за координирането и контрола върху работата
в поверените му звена и от него да зависи постигането на определени цели /така
решение № 452/2000 г. на ВКС/, какъвто е настоящия случай – ищцата е имала
ръководни /управленски/ функции и съответно е имала качеството на служител от
ръководството на предприятието /дружеството/.
Необходимо е да се посочи и това, че характерът на длъжността като ръководна
се определя от възложените правомощия на служителя, а не от определянето й като
ръководна по Единния класификатор на длъжностите (решение № 250 от 13.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., ГК, 111 ГО; решение № 442 от 8.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1621/2009 г., ГК, Ш ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК), а доводите в
противната насока, поддържани от ищцата, се явяват неоснователни. Изпълнявайки
длъжността „.. контрольор”, част от основните задължения на ищцата са били да
планира, организира, ръководи и контролира цялостната ..о - счетоводна дейност на
предприятието. Длъжността, заемана от нея е ръководна, тъй като установените за тази
длъжност същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост предполагат
пряко ръководене на трудовия процес във връзка с финансите на ответното
предприятие.
Установено е по делото и това, че на Георги Събев е било възложено
управлението на ответното предприятие по силата на договор за възлагане на
управлението от 27.06.2022г., както и че в законоустановения деветмесечен срок е
прекратил трудовия договор на ищцата, заемащ длъжността „.. контрольор“.
Ккомпетентен орган, притежаващ надлежна работодателска власт и в
законоустановения преклузивен срок, е прекратил процесното трудово
7
правоотношение с ищцатаа.
По делото е установено наличието на сключен договор за управление на
предприятието, който, като елемент от фактическия състав на процесното уволнително
основание, е приложим по отношение на определен кръг работодатели, а именно
търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на
конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели,
конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места,
..и задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на
управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в
уговорен срок конкретен стопански резултат (така изрично решение № 108/19.03.2012
г., постановено по гр. д. № 819/2011 г. на ВКС, IV ГО). Без значение е собствеността на
капитала - държавен, общински или частен, като ответното предприятие в случая
безспорно е от кръга работодатели, по отношение на които е приложимо
уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Сключената с гернералния директор на
ответното предприятие - работодател мандатна сделка разкрива предметното
съдържание на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Правните норми,
уреждащи правното действие на договора за управление, по силата на който
принципалът е предоставил на избрания от него органен представител управлението на
търговското дружество, респ. предприятието, не са от повелителен порядък, поради
което страните по тези договори могат свободно да уговарят правните задължения, при
изпълнението на които ще се осигури стопанската цел на търговското дружество -
постигане на търговска печалба.
Съгласно установената съдебна практика /решения по гр.д. № 2512/2017г. на III
ГО, гр. д. № 430/2018г. на III ГО, гр. д. № 819/2011г. на IV ГО/, която настоящият
съдебен състав споделя, се приема, че от съдържанието на чл. 328, ал. 2 КТ може да се
направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за
управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка.
С договора за управление на предприятието управителят се задължава срещу
определено възнаграждение да постигне определен стопански резултат. За целта на
управителя се поставя съответна "бизнес задача", която е за целия срок на договора и
по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да
бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой работни места, ..и задължения и инвестиции и
други. Въз основа на тази "бизнес задача", управителят е длъжен да разработи "бизнес
програма", която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на
договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за
изпълнение на предложената "бизнес програма" и за постигнатите от предприятието
стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде
определяно именно с оглед на тези резултати. Смисълът, вложен в понятието "договор
8
за управление", е свързан с възлагане и преследване на бизнес цел, която е
същностното съдържание на договора. Бизнес задачата предполага определяне на
конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен
брой работни места, ..и задължения и инвестиции, а не формално посочване, за
осъществяването на която е сключен договорът. Въз основа на бизнес задачата
управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да
изпълни по време действието на договора. Бизнес задачата с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде
поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление,
стига да е налице връзка между тях, като наличието й може да се доказвана с всички
допустими доказателствени средства - така решение от 31.10.2013г. по гр.д. №
2188/2013г. на ВКС, Четвърто ГО и решение от 04.07.2013г. по гр.д. № 1358/2012г. на
ВКС, Четвърто ГО.
От предметното съдържание на договора за възлагане на управлението на ДП
от 27.06.2022г. между новия генерален директор и министъра на транспорта и
съобщенията, е видно, че са поставени конкретни цели на управляващия директор.
Представено е и приложение, в което възнаграждението на генералния директор е
пряко свързано с постигнатите резултати и изпълнението на конкретни показатели,
посочени в шест пункта. Представеният договор, в чл.3, ал.3, съдържа конкретни
задачи към новия управител, които в достатъчна степен задават икономическите цели
пред него, а именно - развиване и модернизиране на пристанищната инфраструктура
чрез бързи и целенасочени инвестиции; повишаване на приходите от пристанищни и
съпътстваш и дейности; привличане на вътрешни и външни инвеститори: осигуряване
допълнителни средства от проектна дейност по международни и европейски програми;
засилване икономическата самостоятелност на териториалните поделения - клонове на
предприятието и др. Възложените на генералния директор дейности имат пряко
отношение към постигането на определени цели и по-конкретно – развитие на
пристанищната инфраструктура за период от пет години.
Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика, за да е налице
една от предпоставките на нормата на чл.328, ал.2 от КТ, няма значение, че
сключеният нов по време договор за управление е с ново лице или такова, което е
имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или
идентична като съдържание. Същественото е всеки договор за управление да съдържа
бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, ..и задължения и
инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи
бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на
9
договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите ..и
резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност.
В този смисъл са Решение №261/30.10.2017 г. на ВКС по гр.д. №593/2017 г., IV г.о,
Решение №249/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №1358/2012 г., IV г.о., Решение
№481/13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. №168/2011 г., IV г.о., Решение №718/21.10.2010 г.
на ВКС по гр.д.№67/2010 г., III г.о., Решение №76/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.
№937/2011 г., III г.о. и др. От доказателствата по делото съдът приема, че по силата на
новия договор за възлагане на управлението на ДП, на генералния директор е
възложено постигането на определени цели с посочени икономически показатели, като
възнаграждението на генералния директор се определя и зависи от постигнатите
резултати /чл.5 от договора и приложението към него/
Поради това съдът прие, че работодателят е уволнил законосъобразно ищцата
на основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са обусловени и от
изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при
отхвърляне на този конститутивен иск, следва да бъде отхвърлен и конститутивният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
оставянето на ищцата без работа вследствие на уволнението.
В тази връзка неоснователни са доводите на ищцата за извършено нарушение
във връзка с връчването на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение
и свързани с това, че е била в законоустановен отпуск поради временна
неработоспособност.
Вярно е, че съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, чл. 333, ал. 1, т. 4,
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай: работник или служител, който е започнал ползването на
разрешения му отпуск. Разпоредбата обаче касае случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3,
5, 11 /закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на
работата, при липса на качества за ефективно изпълнение на работата и при промяна
на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът не отговаря на тях/ и чл.
330, ал. 2, т. 6 /работникът бъде дисциплинарно уволнен/. Прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.2 от КТ не попада в посочените хипотези,
поради което и ищцата не се ползва от закрилата, предвидена в чл.333, ал.1, т.4 от КТ.
Необходимо е да се посочи и това, че съгласно практиката на ВКС, която
настоящият състав приема /Решение №63/31.03.2011г. по г.д. №1728/2009г.IV г.о./
закрилата по чл. 333, ал. 1, т.4 има обективен характер и важи винаги когато
работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом работникът или
10
служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение,
той не се ползва от предварителна закрила, макар за същия ден да има болничен лист
за временна неработоспособност, какъвто е настоящия случай.
При този изход на делото разноски на ищцата не се дължат. В нейна тежест
следва да бъдат възложени разноските на ответника – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. М., ЕГН **********, от гр......, срещу
Държавно предприятие „......”, Главно управление - ....., ЕИК ............, гр............, искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищцаа, извършено със Заповед № С-209/13.07.2022г. на
генералния директор на ответното предприятие; за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност “.. контрольор”, както и за заплащане на сумата от 14 520 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
период от 6 месеца, считано от 13.07.2022г., ведно със законната лихва от 12.09.2022г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, от гр......, да заплати на Държавно
предприятие „......”, Главно управление - ....., ЕИК ............, гр............, сумата от 1 800
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от 29.12.2022г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11