РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. гр.Мадан, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100467 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „********" ЕАД и
"*******“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД: да бъде прогласена нищожността
на Договор за потребителски кредит № ******/ ******** г., сключен между Ф. А. Б., като
кредитополучател и „*******“ ЕАД, да бъде прогласена нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство от ****** г., сключен с „******" ЕООД, да бъде осъдено
****** ЕАД да върне на ищцата сумата от 452,22 лева (след допуснато изменение в о.с.з.)
платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит №
******/ ***** г. за периода от ****** г - *******г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, да бъде осъдено „*********“ ЕАД
да възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от ******- ******г. без правно
основание суми в общ размер на 1526,14 лв. (след допуснато изменение в о.с.з.),
съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на
непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № ********/
******* г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с първия ответник Договор за
потребителски кредит № *******/ ***** и с втория ответник Договор за предоставяне на
поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 4000лв. Ищцата
счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т.
19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Ищецът сочи, че съгласно
условията на Договор за потребителски кредит № ******/ ***** г. лихвеният процент по
кредита бил в размер на 19.54 %, а годишният процент на разходите бил 21,39%. Твърди, че
действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в
договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,39 % е заблудил потребителят,
като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на
уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни
последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Счита, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който
1
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. В нарушение
на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в
договорения ГПР от 21,39 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на
възнаграждение на фирмата - поръчител. Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.
5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен
европейски формуляр за кредит в размер на 4000лв. с посочен ГПР 21,39 %, с различни
стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в
правоотношението. Счита, че кредиторът не е представил вярна информация, поради което
потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с
неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата
неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 21,39 % съобразно изведените критерии в
дело С-453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като
потребителя е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици
от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите,
които ще направи. В случай, че не бъдат приети за основателни доводите за нищожност на
кредитния контракт, то твърди, че не била произвела правен ефект уговорката за заплащане
на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично
обезпечение. Сочи, че спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията
сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя и на *******е
подписал с втория ответник „********" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство,
съгласно който се е задължил да изплати на фирмата – поръчител възнаграждение в общ
размер на 2787.20лв., платимо като добавък към падежната вноска. Поставянето на
изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Сочи, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. Ищцата уточнява, че не може да
посочи точния размер на платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство и същият ще се установи от ССЕ. Исковата претенция е формирана от всички
плащания извършени от ищцата за възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******* ЕООД, с който
взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва твърдението на ищеца, че на
******* г. е сключен договор за потребителски кредит № *******/ ******** г., във връзка с
обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител
„********" ЕООД и потребител Ф. Б.. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза
на 4 000,00 лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца при ГПР от 21,34% и ГЛП от
19,50%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлиза на 4862,64 лева. Ответникът
******ЕООД сключил с ******** ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е
задължил да гарантира като поръчител посоченото по-горе задължение на ищеца.
Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител било изцяло доброволно и зависи
от избора на конкретния клиент. Сключването на този договор не е „задължително условие
за получаване на кредита“, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде
включено в ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран
такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с
*******ЕАД. ********* ЕАД не знаело и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдеш договор между кредитоискателя и поръчителя
*********ЕООД, по който бъдещ договор ********** ЕАД не е страна. Наличието на
свързаност между ******** ЕАД и ****** ЕООД само по себе си не води до „скрито
оскъпяване на кредита“. Като отделно юридическо лице ******* ЕООД имало собствено
имущество и отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и
всички огранизационни характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна
търговска дейност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника******** ЕАД,с който взема
становище за неоснователност на иска. Не оспорва сключването на договор за
потребителски кредит № ********/ ****** между ищцата, като кредитололучател, и
********* ЕАД, като кредитодател, за сумата от 4 000,00 лева, при лихвен процент по
кредита в размер (ГЛП) на 19,50 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
21,94%. Не оспорва твърдението на ищцата, че сумата от 4000,00 лева (главница по договора
за кредит) е усвоена от ищцата. Ищцата се е задължила да върне сумата по кредита на 24
месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 4 885,92
лева (сбор от 4000,00 лева главница и 885,92 лева договорна възнаградителна лихва).
Кредитът бил изцяло предсрочно изплатен. Не оспорва, че ищцата е платила сумата от 50,00
лева, която била разпределена за погасяване на договорна възнаградителна лихва по
гореописания договор за кредит. Оспорва, че претендираната от ищцата сума от 50 лева
възнаграждение за поръчител била платена в полза на „*******“ ЕАД. За обезпечаване на
задължението на ищеца по договор за потребителски кредит бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство със страни ищецът, като „потребител" и „******“ ЕООД
като „поръчител“. „********“ ЕАД било овластено да приеме плащането на
възнаграждението в полза на ******* ЕООД, но не бил титуляр на вземането. Надлежен
ответник по осъдителния иск за сумата от 50,00 лева, платена като възнаграждение за
поръчител бил титулярът на вземането - „*******“ ЕООД, поради което настоящото
производство следвало да бъде прекратено в тази си част. „******“ ЕАД не бил титуляр на
така описаното вземане и не било придобило платените по негова сметка пари. Същите били
прехвърлени към правоимащото лице, а именно - „*******“ ЕООД. Ответникът се позовава
на раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия като сочи, че
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита,
като били уредени и различни видове обезпечения. Обезпечените и необезпечените кредити
на **********е се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта
на „********* ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за
погасяването му. Дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то
той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит
Общи условия да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
хипотезата на § 1, т, 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и
ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. ******* ЕАД към датата на сключване на договора
за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Дори да се приемело, че
процесният Договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит
е нищожен (което ответникът изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението
на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга,
но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения
във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на ответника по
договора за потребителски кредит е действително и първият главен иск следва да бъде
отхвърлен. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор за
потребителски кредит № ******от *******г, Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № ******** от ******* г., Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на ******* ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от
********г., се установява, че между ищцата и „********“ ЕАД на ****** е сключен договор
за потребителски кредит, както и че между ищцата и „********“ ЕООД бил сключен
Договор за предоставяне на поръчителство от ****** за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *******от ******** г.
3
Съобразно сключения между ’’******* ЕАД и ищцата договор за потребителски
кредит първият ответник се задължил да предостави на ищцата сумата в размер на 4000
лева, Срокът на договора бил 24 месеца, като задълженията били платими на 24 месечни
погасителни вноски с размер на 202,61 лева, при лихвен процент по кредита 19,50%, ГПР
21,34% и общ размер на всички плащания 4862,64 лева.
Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави
обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: да предостави на ******** ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10
дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с
одобрено от*******юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът
за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24
часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се
предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и
договорът за кредит не поражда действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай,
че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие
между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на
поръчителство между ******* ЕООД и ищеца на ******* г., с който *******ЕООД се
задължило да сключи договор за поръчителство с „********* ЕАД, по силата на който да
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за
потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1
и ал.4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му по
договора за потребителски кредит по един от следните начини: по банкова сметка на
поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на ****** АД (описана в договора) или
по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията
на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство ********* ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за
поръчителство възлиза на 197.33 лева на месец за периода на действие на договора и се
заплаща на месечни вноски за периода на действие на договора за кредит, на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза: по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК /лихви, други преки и косвени разходи ,комисионни
възнаграждения от всякакъв вид ,в т.ч тези , дължими на посредници за сключване на
договора/ при допускания : размер на кредита 4000 лв, срок на кредита -24 месеца -брой
погасителни вноски -24 размер на месечна погасителна вноска за главница и лихва -202,61
лв. -общ размер на задължения за главница и лихва - 4862,64 лв. годишен процент на
разходите е 21,3423% и включва само възнаградителната лихва. Годишния процент на
разходите при следните допускания: размер на кредита - 4000 лв., срок на кредита 24 месеца
брой погасителни вноски 24 размер на месечна погасителна вноска за главница и лихва
202,61 лв. размер на месечна погасителна вноска по Договор за поръчителство към
„*******ЕООД - 190,67 лв., общ размер на месечна вноска - 393,28 лв /202,61+190,67/, общ
размер на задължения за главница и лихва - 4862,64 лв., общ размер на задължения за
поръчителство- 4576,08 лв., общ размер на всички задължения - 9438,72 лв., Годишен
процент на разходите би бил 163,7980 %. Размерът на платените суми /вкл. и чрез
рефинансиране/ е 6071,26лв, с която е погасена главница от 4000,00 лв., възнаградителна
лихва от 452,22 лв., лихва за просрочие от 0,83 лв,, по договор за поръчителство - 1526,14
лв., и неразпределена сума - 92,07 лв.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като
4
обективна, компетентна и неоспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и *********
ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че
ГПР е 21,34 %, а лихвения процент по кредита 19,50 %, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието
на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит, сключен с
„*******“ ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с
„********“ ЕООД съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на
поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото
следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Клаузата на чл. 4
от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните
обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
5
по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички
задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да
представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „********“ ЕАД дружество.
Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес- ******** ЕООД, който е и
свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в
търговския регистър „********* ЕАД е едноличен собственик на капитала на „********“
ЕООД. Двата договора -за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са
свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено
да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна
вноска по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването
му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е
дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в
съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за
потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае
до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за
предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при включване на възнаграждението за поръчителство в ГПР, то същият
възлиза на 163,7980 %, при максимално допустим ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на
сключване на договора - 50 %. Ето защо посоченият в договора за кредит годишен процент
на разходите от 21,34 % не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от
информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава
и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
целият договор за потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи
на ищеца. Ето защо първият установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на сключения между ищцата и ******** ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на договор за кредит, който
обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен от основание. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението
да отговаря солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В
случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу
заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено заплащането
на възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на кредита от поръчителя. В
този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва
престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се
явява нищожен на основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и
лишен от основание. С оглед изложеното предявените установителни искове са основателни
и следва да бъдат уважени.
6
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
главницата по кредита в размер на 4000 лева е погасена от ищеца, както допълнително е
погасена и сумата от 452,22 лева за възнаградителна лихва. С оглед недействителността на
договора за потребителски кредит и визираните в чл. 23 от ЗПК последици, сумата от 452,22
лева за възнаградителна лихва е заплатена без основание и подлежи на връщане съобразно
чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, поради което първият предявен против ********ЕАД
осъдителен иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Поради нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между ищеца и ******** ЕООД следва, че общо заплатената от ищеца сума по
договор в размер на 1526,10 лева - възнаграждение за поръчителство, също е заплатена без
основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че всички суми по процесния договор за
кредит, вкл. и възнаграждението за поръчителство са заплатени от кредитополучателя на
******* ЕАД, поради което посоченото дружество е пасивно материално-правно
легитимирано да отговаря по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и дължи връщането им. С
оглед изложеното и вторият предявен против ******** ЕАД осъдителен иск също е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
В производството ищцата е била представлявана от адвокат, който е поискал
присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от
С. районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело
C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от С.
районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи
на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС общо за предявените срещу *******ЕАД
искове и 480 лева с вкл. ДДС за предявения срещу ********ЕООД иск. Предвид изложеното
всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ЕАД Е. И. сумата от по 480 лева с
вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за
настоящото производство.
7
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцата направените разноски по делото в размер на 300 лева разноски за съдебно-
счетоводна експертиза.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ******ЕАД следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд М. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 291,16 лева, а
ответникът ******ЕООД, сумата от 111,48 лева, които суми представляват дължими
държавни такси за производството.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
********** и *******ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
"****** *** (*******), ет. *, "*******", представлявано от С. Р. Я. Договор за
потребителски кредит № ********/*******г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
********** и ****** ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
****** *** (******, ет. *, ******* представлявано от И. М. Ш. Договор за предоставяне
на поръчителство от ******** г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за
потребителски кредит № *******/******* г., на основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави и липса на основание.
ОСЪЖДА *******ЕАД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. "*******" *** ******), ет. *, "******", представлявано от С. Р. Я. да заплати на Ф. А.
Б., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 452,22 лева (четиристотин петдесет и
два лева и двадесет и две стотинки) - недължимо платена възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № ******/********* г., ведно със законната лихва върху
сумата от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ******** ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. "*******" *** (***** ет. *, *********", представлявано от С. Р. Я. да заплати на Ф. А.
Б., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 1526,14 лева (хиляда петстотин
двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки) - платено без основание възнаграждение
за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство от ********* г, ведно със
законната лихва считано от 29.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ******** ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. "******** *** *******), ет. *, "*******", представлявано от С. Р. Я. и *******
ЕООД, ЕИК: *********със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******** ***
*********, ет. *, ****** представлявано от И. М. Ш. да заплатят на Ф. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: ********** сумата от 300 лева (триста лева) - направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА ******** ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. "******* *** (*******, ет. *, ********", представлявано от С. Р. Я. да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ ******** с адрес: гр. П., ул. ******** №*,
ап. **, представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с
вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА *******ЕООД, ЕИК: *********със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ******** *** (*******, ет. *, *********, представлявано от И. М. Ш. да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ *********с адрес: гр. П., ул. ******* № *,
ап. **, представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с
вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.
8
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ******* ЕАД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. "******** *** (********), ет. *, *********", представлявано от С. Р. Я. да заплати по
сметка на Районен съд М., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 291,16 лева
(двеста деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки) - дължима държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА ********* ЕООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ******** *** (********), ет. *, ********, представлявано от И. М. Ш. да заплати по
сметка на Районен съд М., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 111,48 лева (сто
и единадесет лева и четиридесет и осем стотинки) - дължима държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9