№ 699
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500820 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от П. ХР. В., в качеството му на трето лице по и.д.
№ 58/2021 по описа на ЧСИ Кр. Петрова, рег.№ 818 с район на действие
ПдОС, с която се иска отмяна на описа и запора на следните движими вещи :
гардероб с огледало , шкаф за обувки, бюфет, витрина и полица, телевизор,
диван.
Жалбоподателят поддържа, че описаните вещи са негова собственост и
са били оставени за ползване от съжителката му и общото им дете. Моли за
отмяна на извършените изпълнителни действия по отношение на тези вещи.
Претендира разноски.
Взискателят по делото Община Пловдив не е взел становище.
Длъжникът по делото П. К. ТР. не е подала отговор. В съдебно
заседание взима становище за основателност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна. Сочи, че по изпълнителното дело
е установено, че длъжникът П.Т. е собственик на имота и че вещите са
открити в този имот при извършване на описа, т.е. били са в нейно владение.
Поддържа, че от представените писмени доказателства не може да се направи
извод, че описаните вещи са собственост на жалбоподателя. Счита, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
1
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от
легитимирано лице / трето лице за изпълнението /, подадена е в срок и е
допустима по следните съображения :
Съгласно чл.435, ал.5 от ГПК третото за изпълнителното дело лице
може да обжалва действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в дена на запора се намират във владение на това
лице. В настоящия случай жалбоподателят е трето лице по отношение на
и.д.№ 58/21 по описа на ЧСИ Кр. Петрова, рег.№ 918 с район на действие
при ПдОС, което е образувано по молба на Община Пловдив за събиране на
вземането й от П.Т..
Видно от приложеното по делото копие от изпълнително дело, в
което се съдържа и протокол за опис от 22.04.2021г./без възможност за
посочване на номер на лист от дело, т.к. номерацията не е отпечатана/,
същото изпълнително действие е проведено в дома на длъжника, като
третото лице е оказало достъп до имота. Представил се е като лице, което
живее на семейни начала с длъжника по делото П.Т.. Описани са следните
движими вещи, открити в имота: : 1.Телевизор Самсунг, модел
UE40D6510WS, sin – 28MD3SMB902665, .2 шкаф колона с вратички - бял
МДФ, стени и гръб ПДЧ, с два стъклени рафта, В190*Ш60*Д36; 3. Шкаф с
врати бял МДФ и конструкция ПДЧ, с открит стъклен рафт, Ш180*В96*Д43;
4. Шкаф за обувки, бял МДФ, конструкция ПЗЧ, Д80*В42*Д36; 5. Шкаф,
състоящ се от шкаф за обувки и гардероб, конструкция ПДЧ и врати бял
МДФ и едва врата – огледало, В106*Ш50*Д36 и Ш67*В196*Д36; 6.Диван,
тъмно кафяв, изкуствена кожа, Д240*В63*дълбочина на частта за сядане –
35.
За да е налице основанието предвидено в чл.435, ал.4 от ГПК за отмяна
на опис и запор на движими вещи е нужно третото лице да установи, че към
момента на насочване на изпълнението върху тях, то се е намирало във
владение на тези вещи. Владението има легална дефиниция в нормата на
чл.68 от ЗС - това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът дължи лично или чрез другиго като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която не се държи като своя.
Нормата на чл.69 от ЗС въвежда оборимата презумпция, че упражняването на
фактическата власт се счита за своене до доказване на противното.
Следователно само с факта, че дадена вещ е открита у длъжника, не може да
се направи категоричния извод, че той свои вещта. За третото за
изпълнителното производство лице не съществува друга възможност да
докаже своенето, освен чрез жалба и развитие на съответното производство. В
този смисъл въпросът дали третото лице е владяло вещта към момента на
запора и описа е въпрос, който ще бъде предмет на доказване в
производството по жалбата. Тази жалба не се уважава ако се установи, че към
момента на налагане на запора описаните вещи са собственост на длъжника.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
В настоящето производство жалбоподателят е ангажирал писмени
2
доказателства в подкрепа на твърдението си, че е собственик на вещите.
Фактът, че ги владее се установява и от самия протокол за опис, от който е
видно, че именно третото лице е допуснало съдебния изпълнител в имота. От
представеното удостоверение за раждане на дете се установява, че третото
лице и длъжника имат общо дете, който факт е в подкрепа на твърдението, че
В. ежедневно пребивава в жилището на длъжника. Извършената справка от
съдебния изпълнител относно адресната регистрация на В. не оборва този
извод, доколкото тази регистрация сама по себе си не е доказателство за
фактическото положение относно местоживеенето на лицето.
По делото са представени касовата бележка за покупка от Мьомакс с
клиент П.В. от м.01.2020г. за следните вещи : 1. Антре гардероб с огледало и
шкаф за обувки, комод и закачалка – 195*36*195; 2. Висока витрина с една
врата, 60*35*190; 3. Полица 120*20*22; 4. Контрабюфет с 3 вати и 1
чекмедже – 180*41,5*96,5. Представен е и писмен договор за покупко-
продажба от 20.01.2018г., по силата на който Н.Н. продава на П.В. движими
вещи сред които телевизор Самсунг, модел UE40D6510WS. Представено е и
удостоверение изх.№ 14/27.04.2022г. на нотариус Цв. Баровска, от което се
установява, че в регистъра на нотариуса е вписан на дата 03.01.2018г. договор
за покупко-продажба между Н.Н. и П.В., по силата на който В. купува редица
движими вещи, включително телевизор Самсунг, 32 инча. Съдът намира, че
това удостоверение не установява релевантни за спора факти, т.к. липсва
съвпадение между описаните в него като предмет на договора вещи и вещите,
описани от съдебния изпълнител. По отношение на телевизора Самсунг се
установява, че този, предмет на продажба , съгласно удостоверението от
нотариуса е 32 инча, а описаният такъв е 40 инча. очевидно става въпрос за
различни вещи.
Представено е и удостоверение от НАП, от което е видно, че П.Т. няма
задължения, но същият документ е установява релевантни за спора факти.
При тези доказателства, съдът намира, че касовата бележка за закупени
мебели от Мьомакс и писменият договор удостоверяват закупуването от
страна на В. на посочените вещи : 1.Телевизор Самсунг, модел
UE40D6510WS, sin – 28MD3SMB902665, .2 шкаф колона с вратички - бял
МДФ, стени и гръб ПДЧ, с два стъклени рафта, В190*Ш60*Д36; 3. Шкаф с
врати бял МДФ и конструкция ПДЧ, с открит стъклен рафт, Ш180*В96*Д43;
4. Шкаф за обувки, бял МДФ, конструкция ПЗЧ, Д80*В42*Д36; 5. Шкаф,
състоящ се от шкаф за обувки и гардероб, конструкция ПДЧ и врати бял
МДФ и едва врата – огледало, В106*Ш50*Д36 и Ш67*В196*Д36. Не се
доказва жалбоподателят да е собственик и да упражнява владение върху
описания диван.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
доказва твърдението си да е придобил процесните вещи и да ги е оставил за
ползване в дома на съжителката си, в който и той самият ежедневно
пребивава. Посочените писмени и гласни доказателства оборват законовата
презумпция, че длъжникът, упражнявайки фактическа власт върху вещите,
доколкото същите са се намирали в дома му, ги е своил. напротив, доказа се ,
3
че тези вещи са предадени за ползване от собственика им, който би могъл във
всеки момент да и ги поиска.
Така с оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят, в
качеството си на трето лице по изпълнителното производство, доказва
твърдението си да упражнява владение върху процесните вещи без описания
диван самостоятелно и чрез своите близки, поради което и са налице
предпоставките по чл.435, ал.4 от ГПК и подадената жалба следва да бъде
уважена.
По разноските
С уважаване на жалбата възникват предпоставките по чл.78 от ГПК за
присъждане на разноски за жалбоподателя. Представен е договор за правна
защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение от 300лв.
Страните по изпълнителното производство дължат на третото лице разноски
съразмерни на уважената част от жалбата , т.е. общо 257,14лв. или всяка от
тях по 128,57лв.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ извършеният с протокол от 22.04.2021г. по и.д. №
20218180400058 по описа на ЧСИ БКр. Петрова, рег.№ 818 с район на
действие ПдОС, опис и запор на следните движими вещи : 1.Телевизор
Самсунг, модел UE40D6510WS, sin – 28MD3SMB902665, .2 шкаф колона с
вратички - бял МДФ, стени и гръб ПДЧ, с два стъклени рафта,
В190*Ш60*Д36; 3. Шкаф с врати бял МДФ и конструкция ПДЧ, с открит
стъклен рафт, Ш180*В96*Д43; 4. Шкаф за обувки, бял МДФ, конструкция
ПЗЧ, Д80*В42*Д36; 5. Шкаф, състоящ се от шкаф за обувки и гардероб,
конструкция ПДЧ и врати бял МДФ и едва врата – огледало, В106*Ш50*Д36
и Ш67*В196*Д36, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ подадената от П. ХР. В., ЕГН **********, жалба против
извършеният с протокол от 22.04.2021г. по и.д. № 20218180400058 по описа
на ЧСИ БКр. Петрова, рег.№ 818 с район на действие ПдОС, опис и запор на
Диван, тъмно кафяв, изкуствена кожа, Д240*В63*дълбочина на частта за
сядане – 35.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на П. ХР. В., ЕГН **********
сумата от 128,57лв., разноски.
ОСЪЖДА П. К. ТР., ЕГН **********, да заплати на П. ХР. В., ЕГН
********** сумата от 128,57лв., разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5