№ 225
гр. Варна, 19.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. С.
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. С. Въззивно гражданско дело №
20223000500156 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по подадени въззивни жалби и насрещна
въззивна жалба от страните в първоинстанционното производство срещу
различни части на решение № 366/14.10.21г., поправено с решение №
402/28.10.21г., постановени по т.д. № 1083/20г. на ВОС, както следва:
1.Въззивна жалба от ЕЛ. Б. Р. от гр. Варна чрез адв. Св. С. от АК-
Варна, насочена против решението в частите му, с които са отхвърлени
исковете й за присъждане на разликата над сумата от 75 000 лв. до 140 000
лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, емоционален стрес, както и законната лихва върху тази
разлика, считано от 13.12.19г. до окончателното изплащане на сумата, както и
в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска й за присъждане на
разликата над присъдените 2 962.91 лв. до 3 950.54 лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на извършване на всеки разход до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на
исковете в претендираните размери, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции, както и дължимото адвокатско възнаграждение. Поддържа
се, че безспорно е било установено чрез всички събрани доказателства, че
ищцата не се е възстановила в пълен обем и поради това се счита, че
присъденият размер на обезщетението е занижен с оглед конкретиката на
случая. Освен това за неправилен се счита правният извод на съда, че ищцата
е съпричинила вредите и то с обем от ¼ . Поддържа се, че водачът на
мотоциклета се движил със скорост над 90 км/ч в градски условия,
наближавайки спирка, светофарна уредба и пешеходна пътека и вместо да
изпълни изискването на закона и да намали, е ускорил своята скорост, поради
което и въобще не е възприел адекватно пътната обстановка и е причинил
ПТП. Ако същият се е движил със съобразена скорост, то ПТП изобщо е
1
нямало да настъпи. Изложено е, че за периода от 03.09.-07.09.21г.
въззивницата е претърпяла нова оперативна интервенция под обща анестезия
за отстраняване на 6 бр. винтове от имплантираната плака в дясното бедро.
Освен това, изпълнявайки предписанията на лекарите е извършвала
своевременно необходимите превръзки на оперативната рана, както и
предписанията за нова рехабилитация. Последната обаче не е довела до
видим за нея резултат и нейното състояние е обусловило продължителна
неработоспособност. В тази връзка са представени с въззивната жалба
медицински документи, за да се установи, че е налице ограничение в
движението на дясната колянна става, свързано и с болки, хипотрофия на
мускули, ограничения в движението на глезенната става, свързано с болка,
разлика в дължините на крайниците с 1 см., което е трайно и необратимо е
променило походката и движението на снагата на ищцата за цял живот.
Претендира се да бъдат приети като писмени доказателства следните
документи: Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД за болничен престой от
03.09.-07.09.21г.; Амбулаторни листи с фискални бонове за извършени
превръзки на раната от 08.09.21г., 14.09.21г. и 17.09.21г.; Медицинско
направление от 20.09.21г. за извършване на рехабилитация след издаден
Амбулаторен лист от същата дата за извършен първичен медицински преглед
от специалист; Амбулаторен лист от 06.10.21г. с мнение от специалиста-
ортопед за удължаване на нетрудоспособността за 30 дни, считано от
08.10.21г. с насочване към ЛКК; Направление за хоспитализация от 08.10.21г.
и амбулаторен лист от 08.10.21г. за извършване на балнео-санаториално
лечение за подобряване на двигателния дефицит и качеството на живот;
Амбулаторен лист от 16.10.21г. с насочване към ТЕЛК за становище за
продължаване на временната нетрудоспособност поради незавършен курс на
лечението; Медицински протокол от 16.10.21г. на ЛКК – насочва се към
ТЕЛК за становище за продължаване на временната неработоспособност
поради незавършен курс на лечение; Амбулаторен лист от 21.10.21г. със
становище от специалиста – за протокол от ТЕЛК за ВНР или процент на
инвалидност, поради това, че от 03.09.21г. са били ползвани 351 дни за 3
години, от които 279 дни без прекъсване.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - ответника Гаранционен фонд, гр. София чрез адв. Л.
Велева от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна и
необоснована и се претендира потвърждаване на решението в обжалваните му
части. Направено е изявление, че се оспорват всички приложени към жалбата
документи като дати и съдържание и счита, че не следва да бъдат приемани.
Счита се, че относно необходимостта от оперативна интервенция за
отстраняване на металната плака от дясната бедрена кост е било налице
констатация и в заключението на СМЕ. Освен това епикризата е била
изготвена преди датата на последното с.з. пред първоинстанционния съд и
следвало да бъде представена своевременно.
В указания срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба и от
третото лице-помагач на ответника – В. ПЛ. Г. от гр. Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Същият счита, че представените документи не
следва да се приемат като доказателства по делото, тъй като страната е
разполагала с тях преди последното с.з., видно от датата на епикризата от
2
07.09.21г. Сочи, че такива документи не са му били връчени и претендира
след връчването да му се предостави възможност да изрази становище. Счита
се, че е неоснователно оплакването за определяне от съда на несправедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се
възражението, че пострадалата с поведението си е допринесла за причиняване
на вредите и то с обем, надвишаващ ¼. Изложени са правни съображения при
интерпретация на събрания по делото доказателствен материал и основавайки
се на задължителна съдебна практика се поддържа, че пострадалата е
нарушила ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 114 от ЗДвП, поради
което и се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
2. Насрещна въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София чрез
адв. Л. Велева от АК-Добрич, насочена против решението в частта, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв.
до присъдените 75 000 лв., тъй като този размер се счита за прекомерен и
несправедлив. Оспорва се и началния момент на присъдената законна лихва,
тъй като споразумение № 296/23.06.20г. по НОХД №2367/20 на ВРС е
одобрено от съда много след като е изтекъл срока за произнасяне от ГФ по
извънсъдебната покана на ищцата. Поради това отказът за изплащане на
обезщетение при липсата на доказателства за виновното и противоправно
поведение на делинквента е бил законосъобразен. Счита се, че лихвата
следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело. Претендира се присъждането на разноски за двете
инстанции.
Не е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от ЕЛ. Б. Р..
3. Въззивна жалба от третото лице-помагач на ответника - В. ПЛ.
Г. от гр. Варна срещу решението в частите му, с които в полза на ищцата са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 2 962.91 лв., ведно със законните лихви върху
тях от 13.12.19г. до окончателното им изплащане. Сочи се на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като в първото по
делото с.з. е бил даден ход на делото в негово отсъствие и са били извършени
процесуални действия без негово участие, с което му е било нарушено
правото на защита. В тази връзка се претендира да се постанови от въззивния
съд съдебен акт, с който да се разпредели доказателствената тежест и да се
дадат указания на страните в този смисъл. Счита се, че обжалваното решение
е постановено при неправилен анализ на доказателствения материал по
делото, при липсата на мотиви и необоснованост поради игнориране на част
от доказателствата. В тази връзка се сочи, че няма доказателства евентуално
налична при ищцата психотравма да е резултат от процесното ПТП, тъй като
са изминали повече от 2 години от същото, а същевременно няма данни
пострадалата да е потърсила специализирана медицинска помощ.
Заключението на психиатъра не е било основано на документи, които да са
били изискани от личен лекар или от Здравната каса, за да се установи прием
на медикаменти от ищцата преди датата на процесното събитие. Поддържа се,
че експертът в открито с.з. на 09.09.21г. е потвърдил, че пешеходката би
могла да осъществи процесното пресичане умишлено. Отделно от това не е
била анализирана и констатираната при нея тревожност от шум на мотор,
визирана в психиатричната експертиза. Твърденията на ищцата за наличието
3
и понастоящем на болки са субективни оплаквания, които освен това могат да
са резултат и на грешки при медицинското лечение, неправилна
рехабилитация или неизпълнение на медицински предписания. Освен това
неправилно вещото лице по медицинската експертиза е посочило, че е
установен пневмоторакс, а в медицинските документи е отбелязан
„минимален пневмоторакс“, което рефлектира върху степента на
уврежданията. Поради това съдът не е следвало да приема експертизите в
тези им части. Поддържа се, че белезите и състоянието на дясната колянна
става, установени от експерта и наложили според него артроскопия на
08.10.20г., са вследствие на неправилно извършени хирургични манипулации
при неспазен медицински протокол и/или неправилна и несвоевременна
рехабилитация или е възможно да са настъпили по други причини извън
процесното ПТП. Неправилно се считат интерпретирани от съда и
свидетелските показания, както и заключението на САТЕ. В тази връзка се
поддържа, че по делото следва да се приеме за установено, че пешеходката
преди да навлезе на пътното платно не се е съобразила с приближаващите се
пътни превозни средства, инициирала е пресичането на забранителен за нея
светлинен сигнал и е пресякла платното при ограничена видимост, което е
било внезапно за останалите участници в движението. Отделно от това е
изложено, че показанията на св. Цветанов не следва да се коментират, тъй
като въззивникът е бил лишен от възможността да участва в това процесуално
действие и поради това същото не следва да се ползва в негова вреда.
Подробно се обосновава тезата, че вредите на ищцата са изцяло в причинно-
следствена връзка с нейното поведение, тъй като водачът на мотоциклета е
бил лишен от възможността да предотврати настъпването на ПТП поради
внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно. В тази връзка се
счита, че макар и той да е управлявал МПС с несъобразена скорост, той не е
бил длъжен да предполага за евентуално неправомерно поведение на другите
участници в движението, още повече, когато е бил обективно лишен от
възможността да възприеме тяхното движение. Поради това се счита, че
претенциите са неоснователни, а евентуално присъдените обезщетения следва
да се намалят със 70%.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Е.Р., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита
се, че не са били нарушени процесуалните правила на третото лице-помагач,
което е участвало активна чрез процесуален представител и е ангажирало
писмени и гласни доказателства. Оспорва се оплакването, че решението е
постановено при неправилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал. Счита се, че жалбоподателят пропуска факта на влязлото в сила
споразумение, одобрено от наказателния съд, по което същият се е признал за
виновен в извършването на престъплението по причиняване на процесното
ПТП, ведно с уврежданията на ищцата. Поддържа се, че при толкова много
получени травматични увреждания е нормално ищцата да не се е
възстановила и към настоящия момент. Като цинично се определя
становището на въззивника, че състоянието на ищцата не се е подобрило
поради допуснати медицински грешки, тъй като от заключението на СМЕ
такива не са установени. Поддържа се, че пешеходката е предприела
пресичане в момент на смяната на светлинния сигнал, поради което и
4
автомобилите в дясната пътна лента все още са били спрели и са осигурили
възможност тя да продължи движението си по пешеходната пътека. Водачът
на мотоциклета, приближавайки пешеходната пътека, вместо да намали, е
ускорил скоростта си, което не му е позволило да спре. Счита се, че
показанията на свидетелката В. Николаева не следва да се ценят, тъй като тя
не е имала обективната възможност да възприеме правилно обстановката
преди инцидента, а освен това е заинтересована от изхода на делото, тъй като
живее с въззивника. Като цинично се определя и изложеното във въззивната
жалба, че ищцата се била „блъснала“ в мотора. Сочи се, че ако поведението
на водача на мотоциклета е било съобразено с изискванията на ЗДвП, същият
е нямало да реализира това ПТП. Поддържа се, че е налице превратно
тълкуване и интерпретиране на целия доказателствен материал от
жалбоподателя, поради което и обжалвания от него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които е
отхвърлен иска на ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разликата над 3 950.54 лв. до 4 170.54 лв., както и за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от 12.09.19г. до 13.12.19г.
Въззивните жалби са подадени в съответните процесуални срокове, от
страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт в
съответните му части и при надлежна представителна власт за ищцата и
ответника.
Тъй като с въззивната жалба, подадена от подпомагащата ответника в
исковото производство страна, се обжалва първоинстанционното решение
изцяло в осъдителните му части, то настоящият съд следва служебно да
конституира като въззивник във въззивното производство подпомаганата
страна за частта, насочена против решението, с което е присъдена горницата
над 60 000 лв. до 75 000 лв. (необжалвана от ГФ с насрещната въззивна
жалба) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за
имуществени вреди в размер на 2 962.91 лв., ведно със законните лихви върху
тях от 13.12.19г. до окончателното им изплащане / в този смисъл виж
Определение № 11 от 6.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2506/2020 г., II т. о.,
ТК/.
Тъй като в съобщението, удостоверяващо връчването на В. Г. на препис
от въззивната жалба на ищцата, е отбелязано, че въззивната жалба е била
връчена с приложенията й, то последните не следва да му се връчват
повторно. Ако страната не ги е получила от своята родственица, получила
книжата, може да се запознае със същите по делото (макар, че същите са били
коментирани в неговия отговор).
Съдът намира, че представените от въззивницата Цветанова документи
следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими и
относими към предмета на спора. В тази връзка следва да се посочи, че
действително представената Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД и
Амбулаторен лист от 08.09.21г. удостоверяват факти, осъществили се преди
датата на последното с.з. пред първоинстанционния съд - 09.09.21г., но пък
липсват доказателства относно датата на самото изготвяне на Епикризата и
5
получаванетона тези документи от пациента (което практиката показва, че е
няколко дни след изписването от болничното заведение). Поради това
възражението срещу тяхното приемане, основано на нормата на чл. 266, ал. 1
от ГПК е неоснователно.
На въззиваемата страна Гаранционен фонд-София следва да се даде
възможност да уточни с препис за насрещната страна кои от представените с
въззивната жалба на Цветанова документи се оспорват и какво се оспорва по
всеки един от тях – момент на тяхното издаване (дата) и вярност – досежно
автентичност и/или вярност на отразените в същите факти и кои точно. След
уточнението съдът ще прецени дали да се извърши проверка по реда на чл.
193, ал. 2 от ГПК и ще разпредели доказателствената тежест, имайки предвид,
че представените документи са официални удостоверителни такива.
Въпреки релевираните от третото лице-помагач оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, не са
отправени искания за събиране на нови доказателства. Освен това след
надлежното конституиране и редовното призоваване на третото лице-
помагач, на същия е била осигурена процесуалната възможност за участие в
съдебния процес, което е било осъществено лично и чрез процесуален
представител, като съдът е приел релевираните от него възражения и е
уважил доказателствените му искания. Поради това не е налице хипотезата за
наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните
относно посочването и събирането на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като въззивник по делото Гаранционен фонд-София
по въззивната жалба на третото лице-помагач В. Г. за частта, насочена
против решението, с което е присъдена горницата над 60 000 лв. до 75 000 лв.
(необжалвана от ГФ с насрещната въззивна жалба) като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и за имуществени вреди в размер на
2 962.91 лв., ведно със законните лихви върху тях от 13.12.19г. до
окончателното им изплащане
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
от въззивницата Цветанова документи: Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“
ООД за болничен престой от 03.09.-07.09.21г.; Амбулаторни листи с
фискални бонове за извършени превръзки на раната от 08.09.21г., 14.09.21г. и
17.09.21г.; Медицинско направление от 20.09.21г. за извършване на
рехабилитация след издаден Амбулаторен лист от същата дата за извършен
първичен медицински преглед от специалист; Амбулаторен лист от 06.10.21г.
с мнение от специалиста-ортопед за удължаване на нетрудоспособността за
30 дни, считано от 08.10.21г. с насочване към ЛКК; Направление за
хоспитализация от 08.10.21г. и Амбулаторен лист от 08.10.21г. за извършване
на балнео-санаториално лечение за подобряване на двигателния дефицит и
качеството на живот; Амбулаторен лист от 16.10.21г. с насочване към ТЕЛК
за становище за продължаване на временната нетрудоспособност поради
незавършен курс на лечението; Медицински протокол от 16.10.21г. на ЛКК;
6
Амбулаторен лист от 21.10.21г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Гаранционен фонд, гр. София в 1-седмичен
срок от съобщението да уточни с препис за насрещната страна кои от
представените с въззивната жалба на Цветанова документи се оспорват и
какво се оспорва по всеки един от тях – момент на тяхното издаване (дата) и
вярност – досежно автентичност и/или вярност на отразените в същите факти
и кои точно.
След уточнението и изразяване на становище от насрещната страна
съдът ще прецени дали да се извърши проверка по реда на чл. 193, ал. 2 от
ГПК и ще разпредели доказателствената тежест, имайки предвид, че
представените документи са официални удостоверителни такива.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 01.06.22г. от 9:15 ч., за която дата
и час страните да се призоват (главните страни чрез процесуалните им
представители, а третото лице-помагач – лично на адреса, посочен в молбата
от 08.02.22г. /л. 41 от настоящото дело/).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7