Решение по дело №16/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК във връзка с чл. 29 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на Г. А. Т. с адрес в [населено място], [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. М. С. от АК-София, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане/АПАУПДВ/ с изх.№01-6500/4806 от 28.11.2023г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С.. Жалбоподателката се позовава на отменителните основания по чл. 146 т.2, 3 и 4 АПК : липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изложените аргументи в жалбата са следните: 1/ Жалбоподателката определя като невярна констатацията в оспорения акт, че тя не е заявила подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ като сочи, че административният орган не е осигурил абсолютно никаква възможност за нормалното протичане на кампанията по подаване на заявления за подпомагане през 2023г. Твърди, че при подаване на заявлението си е допуснала явна фактическа грешка, тъй като вместо да отбележи „Биологично земеделие“ от старата програма, нейният пълномощник отбелязал „Биологично земеделие“ от новите интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027г., докато действителната воля на жалбоподателката била да подаде заявление по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020. Посочва, че предвид обнародването на приложимата в случая Наредба №9 от 26.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите "Биологично растениевъдство" и "Биологично пчеларство" на 30.06.2023г., било невъзможно да се спази срока за редактиране на заявлението до 15 май 2023г.; 2/ Твърди, че като кандидат не е била информирана за констатираните несъответствия по заявлението ? и не ? била дадена възможност да коригира същото, като по този начин била нарушена разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни.; 3/ Визира противоречие на оспорения акт с целите на мярка „Биологично земеделие“, уредени в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.; 4/ Като допуснати съществени нарушения на административно производствените правила определя липсата на изложени в акта мотиви за това по каква причина подаденото от нея възражение се приема за неоснователно, както и нарушението на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като органът не положил грижи да изясни действителната воля на жалбоподателката, а директно прекратил ангажимента ?; 5/ Позовава се на чл. 59, §6 от Регламент № 1306/2013 г., сочейки тази норма като основание да не се налагат административни санкции, когато неспазването се дължи на очевидни грешки, както и на разпоредбата на чл. 59,§ 5 буква „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013. При тези доводи жалбоподателката моли за цялостна отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващата страна поддържа жалбата си и претендира присъждане на направените съдебни разноски съобразно представен списък на разноските. Посочва, че в случай на отхвърляне на жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева. В допълнително депозирана писмена защита се настоява за отмяна на оспорения акт поради развити в същата доводи.

Ответникът по жалбата – Заместник – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. Д. С., се представлява от процесуалния пълномощник главен юрисконсулт Т. С., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, тъй като счита обжалваният с нея акт за законосъобразен. Според същата при попълване на заявлението за подпомагане заявителите се подпомагат от служителите на ОСЗ като преди подписване и подаване на заявлението те прочитат и се запознават със съдържанието на тези заявления и съответните протоколи. Твърди, че е налице възможност за коригиране на данни по искане на заявителя. Посочва, че след като не е било подадено заявление с изрично посочване на мярката „Биологично земеделие“ за подпомагане през 2023г., издаденият акт за прекратяване на ангажимента по тази мярка и за установяване на публично държавно вземане бил законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар и моли същия да бъде намален до размера от 800 лева в случай на уважаване на жалбата.

В Определение №166/02.02.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Събраните доказателства по делото установяват, че жалбоподателката Г. А. Т. е земеделски стопанин, регистриран в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 699002. От приложеното по делото /л.23-27/ Уведомително писмо/УП/ за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. с изх. № 02-250-6500/5214 от 22.12.2022 г., подписано от Заместник – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ В. К., става ясно, че жалбоподателката Т. е подала заявление за подпомагане с УИН:25/250522/24953, във връзка с което е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство” от мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. с три парцела с обща площ 3.49 ха. С това УП е разяснено на жалбоподателката, че с поемане на тригодишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по това направление тя се задължава да изпълнява следните изисквания: 1/ да подава „Заявление за подпомагане/плащане“ три последователни години до изтичане на тригодишния ? ангажимент; 2/ до края на втората година от ангажимента, поет през кампания 2022, да премине обучение или да докаже наличие на опит в дейностите, които прилага; 3/ да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в тригодишен период от поемане на задължението, като одобрената площ за прилагане на дейностите по направление „Биологично растениевъдство” може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90 % от площта по това направление се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент. По преписката е приложено и подаденото от Т. З. за подпомагане за кампания 2022 с УИН: 25/250522/24953/13.05.2022г., с което е заявено подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ и заявителката се е подписала под потвърждението на обстоятелството, че ангажимента ? по посочената мярка е тригодишен. По подаденото заявление са извършени автоматични проверки като във визуализираните като документ резултати от същите е отразено, че Т. е заявила участие в Мярка 11 и че следва да спазва Заповед на министъра на земеделието, храните и горите №РД 09-493/20.04.2022г. и/или №РД 09-503/ 27.04.2022г. На 17.07.2023г. е подадено Заявление за подпомагане 2023 с УИН : 2520072329205 със заявител жалбоподателката Г. Т., в което е отбелязана като заявена интервенция „Биологично растениевъдство“(БР), а срещу „Биологично земеделие“(Мярка 11) е отбелязано „Не“. И в това заявление е отбелязано, че същото се подава едновременно като заявление за подпомагане и за плащане. На стр.10 от заявлението е потвърдено заявяването на интервенцията „Биологично растениевъдство“ в двете биологични дейности : БРП - „Плащания за преминаване към биологично растениевъдство“ и БР - „Плащания за поддържане на биологично растениевъдство“. По така подаденото заявление са извършени автоматични проверки, резултатите от които са обективирани в документ „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“/л.35-38 от делото/от 17.07.2023г., в който на стр.2 са отразени следните грешки : „Не сте заявили направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания, детайли: Биологично растениевъдство“; „Информираме Ви, че следва да спазвате заповед на министъра на земеделието № РД 09-490/03.05.2023г. и/или № РД 09-661/30.06.2023; детайли : Заявили сте участие по :БИ“. На стр.4 от същия документ е разположена таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11„Биологично земеделие”, ПРСР 2014-2020г., в която за кампания 2022г. са вписани като заявени общо 3.49 ха, докато за кампания 2023г. са отразени 0.00 ха. К. З. за кампания 2023, така и Резултатите от автоматичните проверки по същото са подписани на всяка страница с подпис, който следва да е положен от заявителя предвид писмените заявления, потвърдени с този подпис. След извършване на административните проверки заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ П. С. е подписала писмо изх. №01-*********/18.10.2023г., което представлява по същността си акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Със същото жалбоподателката Т. е уведомена, че в резултат на извършвани административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент, ДФЗ-РА е установила, че Т. не е подала „Заявление за плащане“ по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие”, през кампания 2023, макар, че същата е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 699002 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрена за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2022. След позоваване на нормата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4, съгласно която Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани не са подали заявлението за плащане по чл. 6 ал. 2 за одобрени площи и не са заявили площи със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1, жалбоподателката е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по прекратяване на ангажимента и по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. И тъй като общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 7040.57 лв., изплатена по заявление с УИН: 25/250522/24953 за кампания 2022, Т. е уведомена, че в съответствие с чл. 15, ал. 4 т. 2, буква „а“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., следва да възстанови 100% от сумата 7040.57 лв., което се равнява на сумата от 7040.57 лв. С писмото е разяснено правото на адресата му в случай на несъгласие да представи в 14-дневен срок от получаването му на изрично посочен адрес, възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации. Писмото е връчено с известие за доставяне на 03.11.2023г. на А. А. – баща на Г. Т.. По преписката е приложена разпечатка от ИСАК за стартиране на процедура за налагане на финансова корекция/издаване на АУПДВ, в която като констатации на администрацията са посочени: при извършени административни проверки в ИСАК е установено, че бенефициентът не е подал „Заявление за плащане“, а като нарушени разпоредби на европейското законодателство: чл. 5 от Регламент 65/2011, чл. 54 от Регламент 1306/2013, нарушени разпоредби на национално законодателство: чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., основание за изискуемост на вземане : чл. 15 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

След изтичане на срока за възражение срещу започнатата процедура за издаване на АУПДВ, заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ П. С. е издала оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане с изх.№01-6500/4806 от 28.11.2023г. Със същия на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „а“ и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП е прекратен по отношение на Г. А. Т. биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2022 във връзка с подадено от Г. Т. заявление за подпомагане с УИН: 25/250522/24953 в размер на 7040.57 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „а“ и чл. 6, ал. 2 за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. В мотивите на акта като фактическо основание за издаването му е посочено, че Г. А. Т. е регистрирана с УРН 699002 в ИСАК, одобрена е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. с направление „Биологично растениевъдство” през кампания 2022 с три годишен ангажимент и не е подала „Заявление за плащане“ през кампания 2023 по същото направление от мярката. Обсъдено е обстоятелството, че при подаване на заявление за подпомагане за кампания 2023, в разпечатаното заявление за подпомагане, в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“, е визуализирано предупреждение“ „Не сте заявили направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания - "Биологично растениевъдство", която проверка се отнася за мярка 11, докато Г. А. Т. е заявила интервенция "Биологично растениевъдство", която е част от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. Посочено е, че съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 — 2020, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане", а през всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Уточнено е, че новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 6, ал. 6, т. 1, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. Изложено е, че през първата година от ангажимента по заявление с УИН: 25/250522/24953 за кампания 2022 е изплатена сумата в размер на 7040.57 лв., която представлява и общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство” през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, поради което и на възстановяване подлежи тази сума в пълния ? размер. Органът е обсъдил в оспорения акт, че с писмо с вх. № 01-6500/4806 от 20.11.2023 г. Г. А. Т. е възразила срещу откритото производство по издаване на АПАУПДВ, но след разглеждане на допълнително представената информация и документи във връзка с гореизложеното, органът не е приел направените възражения за основателни, поради което и не е намерил основание да прекрати административното производство по издаване на АПАУПДВ.

По направено от оспорващата страна изявление, че положените ръкописни подписи в документ „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в Заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“ не са положени от жалбоподателката и направеното в тази връзка оспорване автентичността на подписаните изявления в този документ, с определение в проведеното на 23.02.2024г. съдебно заседание по настоящото дело е открито на основание чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК производство по оспорване истинността на документ, представляващ „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 година“, разположен на листи от 35 до 38 от настоящото дело, досежно неговата автентичност, а именно авторството на инкорпорираните в същия изявления, потвърдени с ръкописно положени подписи на 6 места в документа на листи от 35 до 38 от настоящото дело. В същото съдебно заседание съдът е предявил на жалбоподателката подписите, положени на 6 места в документ „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в Заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“, за които същата отговаря категорично, че не са нейни и не са положени от нея. На жалбоподателката е предявено и Заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“досежно положените върху страниците на същото подписи, за които същата отговаря, че приличат на нейния подпис, но не е сигурна дали са положени от нея. С оглед изясняване на поставените от страните като спорни въпроси относно това кой е подписал подаденото от името на Т. заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 и дали същата е била надлежно уведомена за резултатите от направените автоматични проверки по това заявление и в този смисъл дали е положила подписа си в документа за тези резултати, е допусната и извършена съдебно-графологична експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се приема от съда като компетентно изготвено и даващо категоричен отговор на експертните въпроси. Според същото подписите в документа „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023г.“ /копие на л.35-38 от делото/ и в Заявление за подпомагане за кампания 2023г. /копие на л.39-51 от делото/, не са положени от жалбоподателката Г. А. Т.. Експертът е посочил, че всички подписи в цитираните два документа вероятно са положени от едно и също лице.

В съдебно заседание са събрани показанията на доведените от двете страни свидетели А. А./баща на жалбоподателката/ и К. Х. /служител в Общинска служба „Земеделие“ – [населено място]/. Според свид. А. през м. юни или юли 2023г. той и ****** му Г. Т. отишли заедно сутринта в Общинска служба „Земеделие“ в [населено място] и влезли едновременно в стаята за подаване на заявления за подпомагане като ****** му била поета от служителката К. Х./свидетел по настоящото дело/, а той бил поет от друга служителка. Тъй като бил наблизо, той чувал разговора, воден между ****** му и свид. Х., и посочва, че служителката не обяснила ясно, че има две възможни мерки за биологично земеделие и не попитала ****** му коя иска да заяви, а само споменала, че през текущата година Кампания 2023 е по нови правила без да обясни какви са те. Свидетелят посочва, че Заявлението за подпомагане в кампания 2023 било подадено и подписано лично от ****** му Г. А., която останала вътре в кабинета след като той приключил с процедурата по своето заявление и излязъл оттам. Същият е категоричен, че жалбоподателката не е представлявана от пълномощник в административното производство по заявлението за подпомагане в кампания 2023 година, включително не е упълномощавала и него. Уточнява, че той е посещавал ОСЗ – Търговище с цел информиране и за преписката на ****** си, но не е полагал подписи върху документите по нейната преписка. Свид. К. Х. разяснява процедурата по попълване и подаване на заявление за подпомагане, в т.ч., че автоматичните проверки се правят след попълване на заявлението, но преди неговото разпечатване и подписване от заявителя, като след извършването им заявлението и резултатите от автоматичните проверки се разпечатват и се предоставят на заявителя да ги прегледа и подпише. Свидетелката посочва, че и след подаване на заявлението през следващите дни имало възможност за неговото коригиране. За процесния случай свидетелката си спомня, че при нея дошъл само бащата на жалбоподателката и поискал да подаде заявлението от нейно име, но не разполагал с пълномощно. Свидетелката предприела попълване на заявлението в присъствие на свид. А., като пояснява, че попълването на това заявление е започнало преди дни от друга нейна колежка и данните на жалбоподателката били вече вписани. След като заявлението и автоматичните проверки били готови, свидетелката Х. разпечатала същите и ги предоставила на свид. А., който поискал да ги изнесе извън помещението и да ги даде на ****** си за подпис. След известно време в рамките на същия ден свид. А. се върнал при свид. Х. с подписани Заявление за подпомагане за кампания 2023 и Резултати от автоматични проверки по същото. Показанията на двамата разпитани свидетели си противоречат по отношение на съдържащите се в тях обстоятелства относно начина на подаване на Заявление за подпомагане за кампания 2023 от името на жалбоподателката. Предвид близката родствена връзка на свид. А. с жалбоподателката съдът преценява показанията му съгласно чл. 172 ГПК във вр.с чл. 144 АПК с оглед на всички други данни по делото и предвид възможната му заинтересуваност. В този смисъл съдът отчита, че тези показания остават изолирани, тъй като не кореспондират както с показанията на другия незаинтересован свидетел, така и с експертното заключение. Ето защо съдът не кредитира същите относно описания в тях начин на подаване на заявлението за кампания 2023. При това положение и с оглед възприетото експертно заключение следва фактическия извод, че двата документа : Заявление за подпомагане за кампания 2023г. и Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023г., не са подписани от жалбоподателката Г. А. Т., респ. посоченото заявление не е подадено от същата.

Гореописаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства, и експертно заключение.

По откритото производство по чл. 193 ГПК във вр.с чл. 144 АПК и след като се установи, че намиращите се в документа „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“ ръкописни подписи не са положени от жалбоподателката, посочена като техен автор, съдът следва да признае за неистински в смисъл неавтентични оспорените части от този документ, съдържащи положени ръкописни подписи на всяка страница от документа, включително под изявления на заявителя, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки във връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно въведените от него данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023, както и че е запознат с това, че автоматичните проверки се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, и изобщо че е запознат със съдържанието на целия документ. При това положение признатите за неистински части от документа – положените 6 броя ръкописни подписи на посочената като техен автор заявителка, губят своята формална доказателствена сила, поради което се изключват от доказателствения материал по делото и не подлежат на преценка при решаване на правния спор, като съгласно чл. 193 ал.2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК документът следва да се изпрати на РП – Търговище по компетентност.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Относно компетентността на органа, издал оспорения АПАУПДВ съдът отчете, че съгласно чл. 20а, ал. 4 и ал. 6 ЗПЗП в приложимата му редакция изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по ЗПЗП и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, както и да им делегира правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 от ЗПЗП. Съгласно чл. 20а ал.5 ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба №4/24.02.2015г. Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява поетия ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2. Със Заповед №03-РД/3203/24.07.2023г. изпълнителният директор е делегирал на своя заместник П. С. правомощието да издава актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания/т.3/, както и да издава и подписва административни актове по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление/т.6/. Ето защо оспореният акт е издаден от компетентен орган, при което липсва отменителното основание на чл. 146 т.1 АПК.

Оспореният акт отговаря напълно на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 59 АПК, като наред с това в същия са изложени ясни и пълни мотиви, обосноваващи разпоредителната му част. Ето защо не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК.

Относно отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК – допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, съдът прецени следното:

При преглед на материалите по преписката и след съобразяване на кредитираните свидетелски показания и експертното заключение съдът не установи допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството по издаване на оспорения акт, които да са ограничили правата на жалбоподателката. Последната е уведомена за започналото производство по прекратяване на ангажимента и възстановяване на полученото финансово подпомагане и на същата е дадена възможност да направи възражение срещу констатираните нередности. Установената по делото липса на положени от жалбоподателката подписи под изявленията за запознаване с резултатите от автоматичните проверки, в които са описани грешките, в т.ч. липсата на подадено заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие", не може да се третира като допуснато нарушение на административнопроизводствените правила предвид изяснените по делото обстоятелства относно положените подписи. От страна на служител на ОСЗ- Търговище е дадена възможност, макар и индиректно чрез друго лице, съдържанието на заявлението за кампания 2023 и резултатите от автоматичните проверки да достигне за запознаване до жалбоподателката и същата да потвърди това с полагане на подписа си. При положение, че както документа „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023г.“, така и самото „Заявление за подпомагане за кампания 2023г.“ не са подписани от жалбоподателката, единственият категоричен извод е за липса на подадено от същата Заявление за подпомагане за 2023, което предвид заявената за кампания 2022 мярка 11 "Биологично земеделие" съгласно чл. 6 ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., има характера на Заявление за плащане. Следва да се отбележи и това, че в настоящата жалба също се визират действия на пълномощник при подаване на заявлението и отбелязване на заявените мерки, въпреки че по делото няма данни за такова упълномощаване от страна на жалбоподателката и събраните доказателства отричат наличието на такова упълномощаване. При така установените факти съдът намира, че при издаване на оспорения АПАУПДВ не е допуснато противоречие с материалния закон, тъй като визираната като фактическо и правно основание в този акт липса на подадено от Т. „Заявление за плащане“ през кампания 2023 по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство”, е доказана дори не само като незаявяване на конкретната мярка в подаденото заявление, а и като липса на подадено заявление изобщо. Неподаването на заявление от одобреното лице попада в посоченото в оспорения акт основание по чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Ето защо съдът намира, че са били налице материалноправните предпоставки по чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „а“ от цитираната наредба, при които Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента предприема и действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление в размер на 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година, заедно със законните лихви, както е сторено в случая.

С оглед установената липса на отменителните основания по чл. 146 АПК направеното с жалбата оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По претенцията за разноски – Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответната страна претендира присъждане само на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно приложимата норма на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 100 лева, в какъвто смисъл е и направеното от оспорващата страна възражение. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представлявания от юрисконсулта едноличен административен орган, издал оспорения АПАУПДВ, а именно в полза на Държавен фонд "Земеделие". Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Ето защо следва оспорващата страна да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.посл. АПК, чл. 194 ал.2 и ал.3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 ал.3 АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. А. Т. с адрес в [населено място], [улица], с [ЕГН], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. М. С. от АК-София, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане/АПАУПДВ/ с изх.№01-6500/4806 от 28.11.2023г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С..

ПРИЗНАВА за неистински, в частност неавтентични, оспорените части в документа „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“, представляващи положени 6 /шест/ броя ръкописни подписи на заявителката Г. А. Т., посочена като техен автор.

След влизане в сила на настоящото решение препис от същото ведно с копие на документа „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“, да се изпратят по компетентност на РП – Търговище на основание чл. 194 ал.3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

ОСЪЖДА Г. А. Т. с адрес в [населено място], [улица], с [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие” - [населено място], сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.