Решение по дело №1767/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 293
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Нели Алексиева
Дело: 20231100901767
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20231100901767 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Първа инвестиционна
банка“ АД. Молителят твърди, че държавата има изискуеми вземания срещу
длъжника „С.“ EООД, произтичащи от договор за банков кредит № 000LD-S-
001566 от 09.07.2021 г. Посочва, че въз основа на този договор банката е
предоставила кредит в размер на 430 000 лева, който е усвоен изцяло на
13.07.2021 г., при уговорен краен срок на погасяване – 15.06.2027 г.
Поддържа, че длъжникът е в просрочие на задълженията си по договора,
считано от 16.01.2023 г., когато е била дължима сума за лихва в размер на
221.23 лева. Просрочени освен тази вноска за лихва са и още 7 вноски за
лихва и две вноски по главницата, с падеж, съответно 17.07.2023 г. и
15.08.2023 г. Поради неплащането в срок на задълженията, на 03.07.2023 г. на
кредитополучателя е връчена покана за доброволно изпълнение, в седмичен
срок, като предвид неизпълнението в този срок кредитът е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 01.09.2023 г. Посочва, че дългът на
кредитополучателя по договора за кредит, към 26.09.2023 г., възлиза на
393654.05 лева, като в тази сума са включени: непогасената главница;
договорната лихва за периода 17.01.2023 г. – 31.08.2023 г.; наказателна лихва
1
за периода от 17.07.2023 г. до 31.08.2023 г.; законови лихви от 01.09.2023 г.
до 26.09.2023 г.; комисионни и разноски във връзка връчване на покани за
предсрочна изискуемост. Сочи, че последното извършено от длъжника
плащане по договора е извършено на 16.06.2022 г., като след тази дата
банката е извършвала погасяване на дълга, чрез реализиране на
обезпечението по договора за финансово обезпечение с предоставяне на
залог. Поддържа, че липсата на изпълнение от страна на длъжника на тези
задълженията му по договора за кредит обосновава извод, че дружеството не
е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, произтичащо от
търговска сделка, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ се намира в
състояние на неплатежоспособност., с начална дата 16.06.2022 г. При
условията на евентуалност поддържа, че е налице състояние на
свръхзадълженост, тъй като имуществото на дружеството не е достатъчно да
покрие паричните му задължения. Моли Съда да открие производство по
несъстоятелност на „С.“ EООД с решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Претендира направените по делото разноски.
Длъжникът „С.“ EООД не взема становище по молбата на кредитора и
събраните в производството доказателства, като не се възползва и от дадената
от съда възможност да представи приложенията по чл. 628, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „С.“ EООД е регистрирано в Търговския регистър на
20.10.2018 г., като му е предоставен ЕИК *******. В търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ са обявени
годишните финансови отчети на дружеството за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и
2021 г., като годишният финансов отчет за 2021 г. е последният заявен за
обявяване от дружеството такъв отчет.
От изготвената служебно справка в Имотния регистър „ИКАР“, е видно,
че по отношение на молителя няма извършени вписвания, отбелязвания или
заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централна база на АИС-КАТ към 04.10.2023 г. няма данни за регистрирани
моторни превозни средства на името на длъжника.
Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от
19.10.2023 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, към
2
11.10.2023 г. длъжникът е титуляр на разплащателна банкова сметка с IBAN
*******, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което
са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92
от ЗКПО, подадени от молителя за 2021 г. и 2022 г., като е посочено, че
срещу дружеството има образувано изпълнително дело № *********/2022 г.,
по което има наложени обезпечителни мерки - запор на банкови сметки.
За установяване на вземанията си срещу длъжника, кредиторът
представя договор за банков кредит № 000LD-S-001566 от 09.07.2021 г.,
сключен между банката молител и „С.“ EООД, с който е предоставен на
длъжника „С.“ EООД банков кредит в размер на 430 000 лева, предназначен
за оборотни средства, с краен срок на усвояване на кредита 14.06.2023 г.
Условие за отпускане на кредита е осигуряване на сума в размер на 86 000
лева по обслужващата сметка на кредитиполучателя в банката, която сума ще
бъде блокирана до пълното изпълнение на всички задължения на длъжника по
договора, при условията на договор за финансово обезпечение, с
предоставяне на залог върху всички вземания на кредитополучателя по
разплащателна сметка в лева с IBAN *******, по която разплащателна сметка
банката ще блокира сума в размер на 86 000 лева, съгласно отделно подписан
между страните договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог
от 09.07.2021 г. Този договор за финансово обезпечение също е представен по
делото. Страните уговарят, че отпуснатият кредит ще бъде погасяван,
съгласно погасителен план - Приложение № 1, което приложение е
неразделна част от договора и също е представено по делото, като крайният
срок за погасяване на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи
от договора е 15.06.2027 г. Кредитополучателят е дал съгласие всички суми,
включително начислените лихви, дължими от него да се събират служебно от
банката на датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, от средствата по сметката за обслужване на дълга. Предвидено
е, че ако кредитополучателят не изпълни което и да е свое задължение за
плащане по договора, банката има право да събере служебно, без съдебна
намеса, дължимите й суми от всички сметки на кредитополучателя в банката,
в това число и от открити депозитни сметки, независимо от условията на
съответния договор за депозит.
В чл. 27 от договора са посочени условията, при които банката може да
3
обяви кредитът за предсрочно изискуем. На 16.05.2023 г. банката отправя до
длъжника писмено предизвестие, съдържащо покана за плащане и волята на
банката да обяви предсрочна изискуемост на задълженията, произтичащи от
договора за банков кредит, ако посочените в предизвестието неплатени
задължения не бъдат платени в 7-дневен срок от получаване на писмото.
Връчването на тази покана е възложено на съдебен изпълнител по реда на чл.
18, ал. 5 от ЗЧСИ, като видно от оформените от съдебен изпълнител Стоян
Якимов разписка за връчване, уведомление и констативен протокол от
04.07.2023 г., предизвестието на банката следва да се счита връчено на
длъжника на 03.07.2023 г., по реда на чл. 50, ал. 4 вр. 2 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на
длъжника на 19.06.2023 г. и неявяването на представител на длъжника в
двуседмичен срок от тази дата да получи книжата.
Представените от Национална агенция за приходите годишни данъчни
декларации, както и обявените в ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети на
длъжника са използвани от вещото лице В. П. при изготвяне на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, чието заключение, като
неоспорено от страните, съдът намира за компетентно и безпристрастно
дадено. От заключението на вещото лице П., се установява следното:
Длъжникът не е осигурил достъп на вещото лице до счетоводството си,
поради което вещото лице е изготвило заключение по поставените задачи, въз
основа на събраните по делото доказателства и публично достъпните в
ТРРЮЛНЦ обявени документи. Предвид липсата на обявен ГФО на длъжника
за 2022 г., изчислението на коефициентите за финансов анализ за 2022 г. и
към 30.09.2023г. е направено от вещото лице, като от структурата на активите
са премахнати вземанията, паричните-средства и материалните запаси,
осчетоводени към 31.12.2021 г. При така направения анализ, вещото лице
установява, че през анализирания период „С.“ EООД не отчита нетекущи
/дълготрайни/ активи, като текущите /краткотрайни/ активи съставят 100 % от
общо активите. на „С.“ EООД. За този период дружеството не е отчело
разходи за бъдещи периоди. Собственият капитал е положителна величина
първата година от анализирания период, като за 2022 г. и към 30.09.2023 г.
величина се трансформира в отрицателна. Задълженията на дружеството се
състоят от такива към финансови предприятия, по получени аванси, към
доставчици и други задължения. Вещото лице е изчислило и коефициентите
4
на ликвидност, като коефициентите на обща и бърза ликвидност са в
референтни стойности към 31.12.2021 г. След това всички коефициенти на
ликвидност излизат извън препоръчителните стойности, като коефициентът
на обща ликвидност към 31.12.2022 г. и 30.09.2023 г. е съответно 0.200 и 0,
които стойности са значително под допустимите критерии, т.е. налице е
текуща неплатежоспособност и длъжникът не е в състояние да погаси своите
текущи задължения с наличните текущи активи. Вещото лице проследява и
кофициентите на финансова автономност и финансова задлъжнялост за
процесния период. За периода на 2021 г. показателите са с референтна
стойност. За периода 2022 - 30.09.2023 г. е видно, че съществуващите
задължения на ответника не са обезпечени с имущество, като финансовата
автономност на ответника е влошена изключително много и е налице
дългосрочна неплатежоспоеобност. Този факт се дължи на нестабилното
финансово състояние, което от своя страна се изразява в прекомерно
високите нива на задлъжнялост към външни кредитори, респ. ниските
стойности на собствения капитал. Финансовата задлъжнялост на „С.“ EООД
след 2021 г. излиза извън рамките на допустимите и препоръчителни граници,
като стойностите стават отрицателни, което сочи, че собственият капитал е
декапитализиран. От анализираната информация и изчислените коефициенти
вещото лице заключава, че ответникът е напълно зависим от кредиторите си и
се намира в състояние на свръхзадлъжнялост. От събраните по делото
доказателства се установява, че към 26.09.2023 г. ответникът има
неизплатени изискуеми задължения към банката кредитор, в размер на
393 139.60 лева, както следва: непогасена главница по процесния договор за
кредит 365 654.05 лева; договорна лихва за периода 17.01.2023 - 31.08.2023 г.
вкл., дължима на основание т. 11 от договора - 19 235,63 лева; наказателна
лихва за периода 17.07.2022 — 31.08.2023 г. вкл., дължима на основание т. 19
от договора – 425.14 лева; законна лихва за периода 01.09.2023 - 26.09.2023 г.
3 464.78 лева; Комисионни управление - 4 300 лева и разноски - 60 лева.
Предвид липсата на предоставен достъп до счетоводството на ответника,
вещото лице не може да каже дали тези задължения са счетоводно отразени в
счетоводството на „С.“ EООД, както и да посочи дали има осчетоводени
задължения към други кредитори. Видно от данните на публикувания от
ответника ГФО за 2021г., „С.“ ЕООД е осчетоводило процесните си
задължения към кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, като в този
5
ГФО са отразени „Задължения към финансови предприятия“ в размер на
430 000 лева, каквито задължения не са били осчетоводени в ГФО за
предходната 2020 г. Видно от обявения ГФО за 2021г., „С.“ ЕООД не
притежава дълготрайни материалии и нематериални активи, както и
дългосрочни финансови активи. Длъжникът е осчетоводил краткотрайни
материални активи - стоки, за които не са налице надеждни данни и
документи, че същите са налични към 31.12.2021 г. и че са в състояние на
добра техническа годност. Доколкото ответникът не е предоставил достъп до
счетоводната си отчетност, вещото лице няма възможност да анализира
евентуално съставени от дружеството инвентаризационни описи, респ.
евентуалното наличие на стоки на склад. От направения анализ и
извършените изчисления на база наличните по делото документи, вещото
лице счита, че към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. имуществото на длъжника е
било достатъчно, за да покрие паричните му задължения с настъпил падеж.
Видно от счетоводните документи на молителя, приложени в кориците на
делото, ответното дружество е в просрочие на задълженията по процесния
кредит, считано от 16.01.2023 г. Доколкото процесният кредит е обявен от
молителя за предсрочно изискуем, считано от 01.09.2023 г., то именно това е
и датата, от която може да се счете, че имуществото на длъжника става
недостатъчно, за да покрие паричните му задължения с настъпил падеж.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се
открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ
материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска
сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и
общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
6
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ.
В случая от ангажираните от молителя доказателства се установи
наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от
абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит. Предвид
обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не
се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл.
632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието
или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точния размер
на вземанията по договора не е предмет на настоящето производство.
Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на кредитора
изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника. Ето защо в
настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични
вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3
от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на
чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от
който да се изведе способността му да погасява задълженията си. Ответникът
не е изпълнил изрично възложеното му от Съда процесуално задължение да
представи по делото годишните си финансови отчети и инвентаризационния
описи за процесния период, както и не е предоставил достъп до
счетоводството си на вещото лице, с което свое поведение сам е създал
пречки да се анализират тези документи и счетоводните записвания при
изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, която да установи
финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи дали този
търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително
парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите
краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и
да приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Доказване на противното по делото не е проведено, поради което съдът
приема, че презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ не е оборена и е налице
7
установено състояние на неплатежоспособност.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е
обвързан от посочената такава в молбата на кредитора, а следва да прецени
същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. Началната дата е най-ранната, установена по
делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент
са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по
т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. №
1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др. С оглед горното и съобразно доказателствата
по делото, настоящият съдебен състав намира, че за начална дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се обяви датата 16.01.2023 г.
На тази дата е налице изискуемо вземане на кредитора по договора за кредит,
което длъжникът не е бил в състояние да погаси и последното обуславя
приложението на презумпцията за неплатежоспособност, установена в чл.
608, ал. 3 ТЗ Съгласно цитираната норма неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията
от значение за презумираната неплатежоспособност е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
8
Преценката дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ е в
зависимост от установяване какво е било икономическото и финансовото
състояние на длъжника с оглед коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, съотношението им и кой е моментът на спиране на
плащанията на длъжника. Изследването на това състояние, релевантно и за
спорния по настоящото дело въпрос за началната дата на
неплатежоспособността, съдът осъществява и при приложение на служебното
начало /чл. 621а, ал. 2, т. 1 ТЗ/. В настоящия случай визираната презумпция за
неплатежоспособност не е оборена. Горният извод съдът основава на
пасивното процесуално поведение на длъжника във връзка с предоставяне
достъп до счетоводната му документация и представяне на изисканите от
съда документи. При неосигурен достъп до счетоводството на ответника и
неизвършена проверка досежно осчетоводяването на доказаните изискуеми
парични задължения по търговски сделки на длъжника сме изправени пред
липса на изходни данни за икономическото положение на длъжник от
значение за същественото разрешение – за началната дата на
неплатежоспособността. При посоченото процесуално бездействие на
длъжника съдът определя за невъзможно изследването на обективното
финансово-икономическо състояние на търговеца към доказания момент на
спиране на плащанията. Това обосновава заключение за необорена
презумпция за неплатежоспособност. Ето защо следва да се приеме, че
длъжникът е бил неспособен да погасява с краткотрайните си активи
изискуемите си задължения по търговски сделки или че същият е бил
неплатежоспособен, като началната датата на неплатежоспособността му
съвпада с датата на спиране на плащанията от негова страна, което е станало
на 16.01.2023 г. Съдът не възприема за дата на неплатежоспособността
посочената от кредитора такава – 16.06.2022 г., защото не може да се приеме,
че към тази дата длъжникът е спрял плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3
от ТЗ, доколкото въз основа на постигнатото от страните с договора за кредит
съгласие наличните му към този момент задължения по договора за кредит за
били погасявани с негови средства /тези по разплащаната сметка, вземанията
по която са предоставени като обезпечителен залог/. В случая обективно
финансовите показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2022 г., но
предвид обстоятелството, че не са събрани доказателства към тази дата
вземанията на кредитора да са били изискуеми и липсата на установени към
9
тази дата конкретни вземания на други кредитори с настъпил падеж /на
вещото лице не е предоставена счетоводната документация, съответно не
могат да бъдат индивидуализирани вземанията на конкретни кредитори/ към
тази дата, не може да се обоснове извод, че тогава е имало кредитор с
изискуемо вземане, което да попада в приложното поле на чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
Ето защо за началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена датата, на която банката е имала изискуемо вземане по договора
за кредит, което длъжникът не е бил в състояние да погаси. По изложените
съображения съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на
длъжника следва да се приеме датата 16.01.2023 г.
Предвид установеното състояние на неплатежоспособност, съдът не
дължи произнасяне относно заявеното от кредитора при условията на
евентуалност друго основание за откриване на производство по
несъстоятелност, а именно свръхзадълженост.
При този изход на производството и предвид изрично заявеното искане
от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД, длъжникът следва да бъде
осъден да плати на кредитора направените в настоящето производство
разноски в размер на 1150 лева /250 лева държавна такса; 800 лева депозит за
възнаграждение на вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 23, т. 4 от
Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Съдът намира, че на основание чл. 630, ал. 1, т. 3 от ТЗ, за временен
синдик на дружеството следва да бъде назначена Е. Т.. При определяне на
размера на възнаграждението на този синдик следва да бъде съобразен обема
на действия, които предстои да предприеме синдикът, включително и тези,
свързани с изготвяне на списъци по чл. 686 и чл. 687 от ТЗ, както и
обстоятелството, че от така определения размер на месечно възнаграждение
синдикът следва да заплаща дължимите осигурителни вноски, както за сметка
на длъжника, така и за сметка на синдика.
Със ЗИД на ТЗ, обн. в ДВ, бр. 66/2023 г., в чл. 630, ал. 1, т. 5 от ТЗ е
предвидено с решението на съда за откриване на производство по
несъстоятелност да се укажат и сроковете за предявяване на вземанията,
съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ, поради което Съдът следва да даде и такива
указания с решението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, Съдът
10
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.“ EООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 16.01.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника
„С.“ EООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. *******
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „С.“ EООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „С.“ EООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* Е. Г. Т., гр. София,
ул. „*******, тел. *******, ел. поща: *******;********.com, при месечно
възнаграждение в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, платимо от масата на
несъстоятелността, считано от датата на встъпване на временния синдик в
изпълнение на задълженията му, като определя тридневен срок на синдика за
встъпване от датата на уведомяването му.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик Е. Г. Т. най-късно до датата на
встъпването да представи нотариално заверено съгласие за назначаване като
временен синдик на „С.“ EООД, както и декларация, в която да декларира
дали отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 2 и чл. 656, ал. 2 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите на „С.“ EООД, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ
те следва да предявят писмено своите вземания пред съда по
несъстоятелността, в срок до един месец от вписване в Търговския регистър
на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на „С.“ EООД, че съгласно чл. 688, ал. 1 от ТЗ,
вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно
от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания
и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок
вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, не могат да се предявяват.
ОСЪЖДА „С.“ EООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. *******да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ******* П, разноски в настоящето производство в размер на 1150
11
/хиляда сто и петдесет/ лева.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12