Решение по дело №370/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР – Перник, представлявана от директора М. М., чрез главен юрисконсулт З. В., против Решение № 27/26.03.2024 г., постановено по АНД № 40/2024 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменен Електронен фиш серия К, № 7958535/13.08.2023 г., издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, на Т. О. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. П. К. Я., № 3, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд не е изследвал в пълнота събраните доказателства, не е изяснил фактическата обстановка и е установил същата неправилно. Прави възражение за размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като счита, че същото е прекомерно, тъй като необосновано е приложена разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави искане за отмяна на решението и връщането му на друг състав на Районен съд – [община].

В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа жалбата и доводите в нея, моли за отмяна на решението на районния съд и връщането на делото за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Т. О. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпило становище от адв. Г. О. М., в което изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и приложения към становището Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2024 г.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор К. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Р. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

С оспореното Решение № 27/26.03.2024 г., постановено по АНД № 40/2024 г., Районен съд – Р. е отменил Електронен фиш серия К, № 7958535/13.08.2023 г., издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, на Т. О. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. П. К. Я., ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Според отразеното в електронния фиш, извършеното нарушение се изразявало в това, че на 13.08.2023 г., в 11:29 ч., в [община], Лот 0 на АМ „С.“, км 34+900, ПВ [населено място], с посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ В26 за извъннаселено място и отчетен толеранс от 3 % в полза на водача, Т. О. М. от [населено място] е управлявал собственият си лек автомобил „Мерцедес Б 200“ с рег. № [рег. номер] със скорост 141 км/ч и по този начин превишил максимално разрешената скорост в съответния пътен участък с 29 км/ч. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К, № 5469592 от 17.05.2023 г.

Електронният фиш е бил предмет на разглеждане в съдебното производство по АНД № 40/2024 г. по описа на Районен съд – [община]. С постановеното по делото решение съдът го е отменил като незаконосъобразен.

За да постанови обжалваният електронен фиш въззивният съд е приел, че същият е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство - автоматизирано техническо средство тип „ARH CAM S1“, с идент. № 120сс88, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Перник. Този факт е приет за установен въз основа на приложените като доказателства: Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1158р-6455/15.08.2023 г., както и Протокол за проверка № 026-СГ-ИСИС/23.03.2023 г., от който е видно, че техническото средство е преминало техническа проверка за времето от 21.03.2023 г. до 23.03.2023 г.

Съдът е констатирал, че съгласно представена от ОДМВР – Перник справка, разстоянието от пътен знак В26 до техническото средство, с което е извършено заснемането, е 2000 м. В изискана и приета Справка от АПИ - ОПУ- Перник, е вписано, че участъкът от км 19+495 /ПВ „Даскалово“/ до км 37+098 /ПВ „[населено място]“/ на АМ „С.“ е сигнализиран с пътен знак „Д7“ – Автомобилен път. Ограничението на скоростта в участъка Лот 0 на АМ „С.“, км 34+900, ПВ „[населено място]“ в посока на движение към [населено място], въведено с ПЗ В26 /монтиран при км 31+006/, е с цифрово означение 120 км/ч. Н. ПЗ В26 няма монтирани допълнителни табели „Т2“. От нарочно изготвена и приложена справка, като собственик на автомобила е установен жалбоподателят Т. О. М..

При горните фактически данни съдът е приел, че жалбата срещу електронния фиш е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирано лице с правен интерес, по годен предмет до родово и местно компетентен съд, поради което е счел, че тя е редовна и допустима.

Разглеждайки жалбата по същество първоинстанционният съд е приел, че тя е основателна, тъй като при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата за издаването му, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Констатирал е, че макар формално същият да отговаря на образеца и изискванията откъм съдържание, утвърдени със Заповед № 1з-305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, той е нередовен от процесуална страна, тъй като начинът, по който е посочено мястото на нарушението е довело до невъзможност да се формира несъмнен извод относно разрешената скорост в съответния пътен участък, а оттам и до невъзможност да се прецени кой точно състав на административно нарушение е реализиран и коя е приложимата санкционна разпоредба.

Конкретните установявания в тази насока се базират на приложения снимков материал, в който са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост, скорост на движение на заснетото превозно средство.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно. При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид, че нарушението е установено одобрен тип АТСС, което към момента на заснемането е било технически изправно. Същият е установил и че процесният електронен фиш формално отговаря на изискванията откъм издател, съдържание, задължителни реквизити и т.н. Същевременно обаче съдът е констатирал, че видно от отразените в електронния фиш данни, зададената разрешена стойност на скоростта на движение е 120 км/ч. Съгласно получената справка от АПИ – Областно пътно управление- Перник, е било въведено ограничение на разрешената максимална скорост с пътен знак В26. Точната локация на заснемане е отразена в електронния фиш, а именно: АМ „С.“, км 34+900, ПВ „[населено място]“, т.е. в обхвата на действие на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при въведено ограничение на скоростта 140 км/ч. Според същата справка, участъкът от км 19+495 /ПВ „Даскалово“/ до км 37+098 /ПВ „[населено място]“/ на АМ „С.“ е сигнализиран с пътен знак „Д7“ - Автомобилен път. Този факт противоречи на посоченото в обстоятелствената част на електронния фиш, че нарушението е извършено на автомагистрала.

При горните установявания, правилно въззивният съд е преценил, че неточното и неясно посочване на мястото на нарушението е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Изводите му се споделят напълно от касационния съд. Независимо дали съставомерността на деянието е установена по безспорен начин или не, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на електронния фиш, последният следва да се отмени.

Като правилен и обоснован се възприема и извода, че привлеченият към административнонаказателна отговорност има право от изложеното в електронния фиш да разбере фактите и обстоятелствата, на които почива установяването на нарушението и обвинението към него, за да може адекватно да организира своята защита.

Съгласно трайната практика на съдилищата нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление/електронен фиш, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, а наличието на такова при издаването на акта обуславя неговата незаконосъобразност. Ето защо, правилно и законосъобразно с решението си районният съд е отменил процесния електронен фиш. Решението е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, повдигнат пред Районен съд – [община], е правилен изводът, че в полза на Т. О. М. следва да се присъдят направените по делото разноски. Размерът на същите обаче е неправилно определен. Н. основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите е следвало да бъдат 300,00 лв. /триста лева/, а не 600,00 /шестстотин/, както ги е определил въззивният съд. Ето защо се възприема възражението на касатора, направено в този смисъл и с настоящото решение следва да се измени присъденият размер на дължимото адвокатско възнаграждение по АНД № 40/2024 г. на Районен съд – [община].

С оглед на гореизложеното и предвид своевременно заявената претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски и представените в тази връзка писмени доказателства /Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2024 г./, настоящият съд намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Н. касатора следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 27/26.03.2024 г., постановено по АНД № 40/2024 г. по описа на Районен съд – [община], в частта, с което е отменен Електронен фиш серия К, № 7958535/13.08.2023 г., издаден от ОДМВР – Перник срещу Т. О. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. П. К. Я., № 3.

ИЗМЕНЯ Решение № 27/26.03.2024 г., постановено по АНД № 40/2024 г. по описа на Районен съд – Р. в частта на разноските, КАТО:

ОСЪЖДА ОДМВР – Перник – [населено място], ул. [община], № 1, представлявано от директора, Д. З. на адв. Г. О. М. от САК сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по АНД № 40/2024 г. по описа на Районен съд - [община].

ОСЪЖДА ОДМВР – Перник – [населено място], ул. [община], № 1, представлявано от директора, Д. З. на адв. Г. О. М. от САК сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по КАНД № 370/2024 г. по описа на А. съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.