Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244
гр. Севлиево, 01.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 269/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *,
представлявано от управителя Р.И.М.Т.срещу Х.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***.
Ищеца твърди, че на * г. бил подписан договор за
прокредит Динамо № 112Д00631/08.02.06 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
08.10.2007 г. и Анекс № 2 от 30.09.2009г. между "ПроКредит Банк
(България)" ЕАД, с ЕИК ********* в качеството на кредитор, Х.Т.Т., в
качеството на кредитополучател и Н.С.С., с ЕГН ********** - в качеството на
солидарен длъжник. По силата на този договор кредиторът предоставил на
кредитоискателя потребителски кредит в размер на 10 000,00 лева.
Кредитополучателят се задължил да погаси предоставената в кредит сума ведно с
договорените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 232,17 лева. Първата погасителна вноска била дължима считано от
08.03.2006 г., а последната била с падеж 08.02.2011 г.. Съгласно условията на
договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент 13,90%. На
08.10.2007 г. между страните по горепосочения договор за кредит бил сключен
Анекс № 1, съгласно който кредита се разсрочва, при което се променя размера на
месечната вноска от 232,17 лева месечно на 180,70 лева месечно. По смисъла на
анекса, първата вноска била дължима на 10.11.2007 г., а крайната датата на
погасяване била 10.10.2012 г. като непроменен оставал срока на изплащане - 60
месечни погасителни вноски. С Анекс № 2, сключен между страните по
горепосочения договор на 30.09.2009 г. страните постигнали съгласие, че се
променя начина на погасяване на остатъка от общото задължение чрез промяна на
падежа на задължението, а именно: срокът на погасяване на кредита се променял
от 60 на 74 месеца. В резултат на горното и съобразно погасителен план -
приложение № 3 към договора за кредит, окончателната падежна дата на
задължението по горепосочения договор за кредит била 10.12.2013 г..
Кредитополучателят и солидарния длъжник не изпълнили задължението си за плащане
на месечните си вноски, съгласно договореното, в резултат на което имало дължим
остатък в размер на 6285,12 лева, от които с подадено заявление в PC - Габрово
ищеца претендирал частично 3000,00 лева, както следва: 2 349,45 лева — главница, частично от задължение за
главница в общ размер на 5 634,57 лева и 650,55 лева - договорна лихва. На
17.12.2014 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и
приложението към него, влязъл в сила на 05.01.2015 г., сключен между
"ПроКредит Банк (България)" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД,
задължението на Х.Т.Т. и Н.С.С., произтичащо от посочения по - горе договор,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 08.10.2007 г. и Анекс № 2 от 30.09.2009 г.,
било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на разпоредбите на чл.
99 от Закона за задълженията и договорите на 21.09.2018 г. на длъжника Х.Т.Т.
на адрес: *** било изпратено уведомление за цесия, с което бил уведомен, че
считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него
по отношение гореописаните парични вземания е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Същото
било получено лично от длъжника на 02.10.2018 г., което се удостоверявало от
приложеното към исковата молба известие за доставяне с № 8100014436181 на
пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД. На Н.С.С. в качеството й на
солидарен длъжник било изпратено също уведомление за цесия, което било получено
на 25.09.2018 г. от Д.С.- *. Заедно със съобщаването на цесията, на длъжниците
било изпратено респ. получено и съобщение, с което им бил предоставен 15 -
дневен срок за доброволно изпълнение. Срокът изтекъл без длъжниците да
предприемат действия по доброволно изпълнение. С оглед непредприемане от страна
на длъжниците на действия по доброволно изпълнение на задължението в
предоставения срок и съобразно обстоятелството, че вземането по процесния
договор изцяло и окончателно падежирало, същото станало изискуемо. „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД придобило от "ПроКредит Банк (България)" ЕАД едно
ликвидно и изискуемо парично вземане. Липсвало доброволно изпълнение нито към
стария, нито към новия кредитор, задължението на ответниците било изцяло
падежирало, липсвало и обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе
задължение, поради което „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземането си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд - Габрово за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което претендирал част от
дължимата сума, по повод на което било образувано ч. гр. д. № 2257/2018 г. по
описа на Районен съд - Габрово. Срещу издадената Заповед за изпълнение
ответника Х.Т.Т. подал възражение. По отношение на солидарния длъжник Н.С.заповедта
за изпълнение влязла в законна сила. Погасяване на задължението на Х.Т.Т. не
било осъществено, като нямало основание, въз основа на което задължението за погасяване
да е отпаднало. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи: -
2349,45 лева - главница, частично от
задължение за главница в общ размер на 5634,57 лева; 650,55 лева, договорна
лихва, дължима за периода 08.02.2006 г. (дата на сключване на договор за
кредит) - 10.12.2013 г. (дата на падеж на договор за кредит), за които е
издадена заповед за изпълнение по частно гр. дело № 2257/2018г. по описа на
Районен съд - Габрово, дължими по Договор за прокредит Динамо №
112Д00631/08.02.06, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 08.10.2007г. и Анекс № 2
от 30.09.2009г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответниката е
подал писмен отговор. Оспорва исковете, като неоснователни. Предявява
възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания поради изтекла
погасителна давност. Моли да се
даде ход на
делото, същото да
се разгледа и да
се постанови съдебен акт и при неявяване на ответника в с.з.. Моли за оставяне
без уважение на всички предявени претенции и за присъждане на адвокатски
хонорар по реда и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмени молби развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния му представител и в писмена молба, поддържа
доводите в отговора.
С определение от 26.06.2019 г. е прекратено
производството по делото, в частта по иска, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 650,55 лева, договорна лихва, дължима за периода 08.02.2006 г. -
10.12.2013 г., поради оттегляне на предявения иск от ищеца „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, като е обезсилена издадената заповед за изпълнение № 6257/23.11.2018 г.
по ч. гр. д № 2257/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово, в частта за
същата сума от 650,55 лева, договорна лихва.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за прокредит Динамо №
112Д00631/08.02.2006 г. между "ПроКредит Банк (България)" ЕАД, като
кредитор, Х.Т.Т., като кредитополучател и Н.С.С., като солидарен длъжник,
че "ПроКредит Банк (България)"
ЕАД е предоставило на Х.Т.Т., сума в размер на 10 000,00 лв., а последният се е
задължил да върне сумата, заедно с лихвите. Х.Т.Т. се е задължил, да заплати на кредитора 60 месечни
погасителни вноски – 59 в размер на 232,17 лв. и 1 в размер на 231,66 лв., в
периода 08.03.2006 г. – 08.02.2012 г., или
общо главница 10 000,00 лева и лихва 3 929,69 лева, видно от
приложение – график за погасяване на кредита. От Анекс № 1 от 08.10.2007г. и
приложение 2 е видно, че задълженията на Х.Т.Т., по договор за прокредит Динамо
№ 112Д00631/08.02.2006 г. са разрочени от страните на 60 месечни погасителни
вноски – 59 в размер на 180,70 лв. и 1 в размер на 180,63 лв., в периода 08.10.2007
г. – 10.12.2012 г., или общо главница 7 777,28
лева и лихва 3 064,65 лева. От Анекс
№ 2 от 30.09.2009 г. и приложение 3 е видно, че задълженията на Х.Т.Т., по
договор за прокредит Динамо № 112Д00631/08.02.2006 г. са разрочени от страните
на 51 месечни погасителни вноски – 50 в размер на 180,38 лв. и 1 в размер на
180,87 лв., в периода 10.10.2009 г. – 10.12.2013 г., или общо главница 5 644,51 лева и лихва 2 182,30
лева.
Установява се от договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014 г., приложение № 1
към него от 05.01.2015 г. и
потвърждение за цесия от 15.01.2015 г., че между „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и "ПроКредит Банк (България)" ЕАД,
е сключен договор за цесия по силата, на
който вземането по договор за прокредит Динамо № 112Д00631/08.02.2006 г. на "ПроКредит
Банк (България)" ЕАД по отношение на Х.Т.Т. е прехвърлено в полза на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД.
Видно от уведомително писмо от "ПроКредит
Банк (България)" ЕАД и известие
за доставяне, че уведомително писмо, адресирано до ответника за вземанията по
договор за прокредит Динамо № 112Д00631/08.02.2006 г., е получено от ответника
на 08.10.2018 г..
От приложеното ч. гр. д. № 2257/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово се
установява, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е
подала заявление вх. № 9593/16.11.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Габрово и е издадена
срещу Х.Т.Т. и солидарния длъжник Н.С.С.,
заповед № 6257/23.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 2349,45 лв. - главница, по предявено частично вземане
при общ размер на главницата 5 634,57 лева; 650,55
лв. - договорна лихва
за периода от 08.02.2006 г. до 10.12.2013 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 60,00 лв. - разноски за
заплатена държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като
единствено от Х.Т.Т. е постъпило възражение, в указания му срок, в
законоустановения срок е била предявена
и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: размерът на отпуснатите и усвоени
от Х.Т.Т. суми по Договор за Прокредит Динамо № 112Д00631/08.02.2006 г. изменен
и допълнен с Анекс № 1 от 08.10.2007 г. и Анекс № 2 от 30.09.2009 г. са в размер
на 10000,00 лв.,като сумата е усвоена от Х.Т. Христов – превод по банковата му
сметка на 08.02.2006 година – сметка BG29PRCB92301010431218; неплатените
погасителни вноски /главница/ от ответника по процесния договор са в размер на
сумата 5634,57 лв.; към датата на сключване на анекс № 2 от 30.09.2009 г. към
процесния договор задължението за главница е 5644,51 лв. и лихва 2182,30 лв.; след
датата на анекс № 2 извършеите плащания към стария кредитор погасяват
задължението за начислени наказателни лихви, просрочени лихви и част от
главницата; не са извършвани плащания от длъжника по договора за кредит към новия
кредитор; размерът на непогасените задължения на ответника по Договор за Прокредит
Динамо № 112Д00631/08.02.2006 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 08.10.2007
г. и Анекс № 2 от 30.09.2009 г. към датата на подаване на заявлението в РС са:
главница 5634,57 лв. и лихва за забава 650,55 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявеният
установителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т.е. съществуването на
описаният в исковата молба валиден договор за кредит между посочените в
исковата молба лица, чиито клаузи съдържат задължение за кредитополучателя
да заплати на ищеца процесните суми;
изпълнението на уговорените задължения на праводателя му; наличие на договор за
цесия между него и праводателя му; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на длъжника; поставянето на ответника в забава,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми. В тежест на ответника е да докаже положителните
факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за прокредит Динамо №
112Д00631/08.02.2006 г., че праводателя
на ищеца и ответника са договаряли за създаване на облигационна връзка по
договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По тази
облигационна връзка "ПроКредит Банк (България)" ЕАД е предоставила на
ответника Х.Т.Т., сума в размер на 10 000,00 лв., която е получена от Т., съобразно установеното от заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза. Ответника Х.Т.Т. се е задължил с договора да върне
предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид
изложеното съдът намира за доказано предаването на твърдяната парична сума на ответника
от праводателя на ищеца. Установи се от договор за прокредит Динамо №
112Д00631/08.02.2006 г., от
приложение – график за погасяване на кредита, от Анекс № 1 от 08.10.2007г. и
приложение 2, от Анекс № 2 от 30.09.2009
г. и приложение 3 и съдържанието на процесния договор за кредит, същият е
сключен при задължение на ответника Х.Т.Т. да върне заетата сума на 60 месечни
погасителни вноски – 59 в размер на 232,17 лв. и 1 в размер на 231,66 лв., в
периода 08.03.2006 г. – 08.02.2012 г.,
или общо главница 10 000,00 лева и лихва 3 929,69 лева. Впоследствие
страните двукратно разсрочвали задължението на ответника, като последно с Анекс № 2 от 30.09.2009 г. и приложение 3 е уговорено,
че задълженията на Х.Т.Т., по договор за прокредит Динамо №
112Д00631/08.02.2006 г. ще бъдат заплатени на 51 месечни погасителни вноски –
50 в размер на 180,38 лв. и 1 в размер на 180,87 лв., в периода 10.10.2009 г. –
10.12.2013 г., или общо главница 5
644,51 лева и лихва 2 182,30 лева. Установи се от договор за прехвърляне на
парични вземания от 17.12.2014 г., приложение № 1 към него от 05.01.2015 г. и
потвърждение за цесия от 15.01.2015 г., от уведомително писмо от "ПроКредит Банк (България)" ЕАД и
известие за доставяне, и наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя
му – кредитор на ответника и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД –
цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай на 08.10.2018 г..
Връщането на получената
сума по договора за кредит се дължи от лицето, което я е получило. С
оглед изложеното, предвид и възприетия в заключението на вещото лице по съдебно
– счетоводната експертиза размер на задълженията на ответника, установи се основателност
на иска за главница – 2 349,45 лева, по предявения частичен иск, при общ размер
на главницата 5 634,57 лева, който следва да бъде уважен, като основателно е и
акцесорното искане за законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Неоснователно е възражението за погасяване по
давност на процесното вземане. По делото се установи от заключението на вещото
лице и от договора за кредит, анексите и приложенията към тях, че предсрочна
изискуемост не е настъпила преди настъпване на уговорената такава. Основанието
на иска не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, поради което
настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по кои месечни погасителни
вноски претенцията би била погасена по
давност. Изискуемост на всички суми дължими по процесният договор за кредит е
настъпила на 10.12.2013 г., като до предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение през месец ноември 2018 г., не е изтекъл 5 годишния давностен срок, предвиден в чл.
110 ЗЗД. В посоченият смисъл е и съдебната практика, с която настоящият състав
се солидаризира, например решение № 114/07.09.2016 г., т. дело № 362/2015 г.,
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Относно разноските, предвид уважаването на иска за
главница и прекратяване на производството по иска за лихва, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 261,56 лева, за заплатена държавна
такса и за заплатено възнаграждение за вещо лице. С оглед уважаването на
исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното производство,
съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса по ч. гр. д. № 2257/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, като се
намалят до сумата 46,99 лева. С оглед изхода по делото, ответника също има право на разноски, но предвид че не е
направил искане и не е представил доказателства за разноски такива не следва да
му се присъждат. С оглед изхода на
делото, ответника също има право на
разноски, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и при съобразяване критериите в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се
осъди ищеца да заплати на процесуалният представител на ответника - адвокат П.Ц.С.
от ГАК сумата - 95,41 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, определена съразмерно на прекратената част от исковете.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 99 ЗЗД, че в полза на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *, представлявано от управителя Р.И.М.Т.,
съществува парично вземане
за: сумата от 2 349,45 лева,
представляваща главница, по предявен частичен иск, при общ размер на главницата
5 634,57 лева, дължима по договор за прокредит Динамо № 112Д00631/08.02.2006
г., приложение – график за погасяване на кредита, Анекс № 1 от 08.10.2007г.,
приложение 2, Анекс № 2 от 30.09.2009 г., приложение 3, договор за прехвърляне
на парични вземания от 17.12.2014 г. и приложение № 1 към него от 05.01.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника
Х.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, за което
вземане е издадена заповед № 6257/23.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2257/2018 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.Т.Т., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *, представлявано от
управителя Р.И.М.Т., направени по гр. д. № 269/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 261,56 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *,
представлявано от управителя Р.И.М.Т., направени по ч. гр. д. № 2257/2018
г. по описа на Районен съд – Габрово разноски
в размер на 46,99 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, *, представлявано от управителя Р.И.М.Т., да заплати на адвокат П.Ц.С.
от ГАК сумата 95,41 лева, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: