РЕШЕНИЕ
14/18.1.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Пазарджик, в съдебно заседание на осемнадесети декември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретар Антоанета Метанова изслуша докладваното
от съдия ШОТЕВА
по адм.д. № 913/18 година., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
единадесета от Адмимистративно-
; К) във връзка с 31 ВРСНР.
Делото е образувано по жалба на Н.К.К. *** срещу Разпореждане №4505-40-2305/12.09.2018г. на Директора на фонд 'ТВРС към НОИ. С Разпореждането на жалбоподателката е отпуснато гарантирано вземане на основание чл.26,ал. 1 от ЗГВРСНР във вр. С чл.4 от същия закон в разм:ер на 1 578.63 лв..
В жалбата се твърди, че така определената сума не е правилно изчислена. Счита, че обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ неправилно е изчислено за месец февруари и месец март, като по този начин се получава по-малка сума за получаване.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и адв. М.. Поддържат жалбата сочат доказателства.
Ответната страна. - Директор на фонд ГВРС при НОИ се представлява от юриск.С., която счита жалбата за неоснователна , като излага съображения за правилност на процесното разпореждане.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 236, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката със Заявление-декларация приложение №4 към чл.8, ал.1 от ЗГВРСНР вх.№ 4502-12-24/10.07.2018г. е поискала от Директора на ТП НОИ-Пазарджик да и се отпусне сума, представляваща гарантирано вземане по ЗГВРСНР. С оглед така подадената декларация е извършена проверка на работодателя. Установено е , че на работодателя -„Канон Вууд"ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Калугерово, обл.Пазарджик с Решение № 174 на Пазарджишки окръжен съд от 28.06.2018г. вписано в TP на 29.06.2018г. е открито производство по несъстоятелност.Работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта - 15.07.2017г., удостоверено с документите по чл.5, ал.2 и Декларация, приложение № 2 от НРНИРСОИГВНР. Работодателят е издал и справка за размера на начислените но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, приложение № 1към Наредбата /л.25/.Видно от приложените и приети по делото документи трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено на 13.02.2018г..Във ведомостта за месец март /л.63/ на жалбоподателката е начислено и декларирано от работодателя като неизплатено , обезщетение по чл.222 от КТ в размер на 1030 лв..
По различен начин обезщетението е начислено от страна на директора на фонд „ГВРС" - ответникът е разделил размера на обезщетението за месец 02.2018г. и за месец март 2018г. като по този начин се получава като сума по-малко за получаване с оглед ограничението за получаване на сума за месец февруари съгласно разпоредбата за максималният размер на гарантираното вземане.
С процесното разпореждане е наредено изплащане на жалбоподателкат ана следните вземания :
Брутен размер : 1934.11 лв., включващ - трудови възнаграждения 617.09лв.;обезщетение по чл222,ал.1 КТ -1030лв.;обезщетение по чл.220,ал.1 КТ - 221.47лв. / от неизплатените 1030 лв./; обезщетение по чл.224, ал.1 КТ - 0лв. / от неизплатените 1030лв./ и обезщетение по чл.40,ал.5 от КСО -болнични от работодателя - 65.55лв... Начислени са и съответните удръжки . Нетен размер за изплащане на гарантирано вземане - 1578.63лв..
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните. От така приетата експертиза, която съдът цени изцяло се установява, че ако при определяне на гарантираното вземане, обезщетението по чл.222 се отрази в Справката на НОИ като дължимо и неизплатено за месец март, т.е. само в колона 7, в целия си размер, то жалбоподателката ще получи - брутен размер - 2584.64лв., или нетно гарантирано вземане - 2164.1 1 лв., с 585.48лв. повече.
Гореописаната фактическа обстановка е възприета от приетите по делото писмени доказателства, като същата е неоспорена от страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.]495 ал.]от АПК', против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от разпоредените с него правни последици, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното разпореждане е издадено от директора на фонд "ГВРС" който е компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.З от ЗГВРСНР. Издадено е в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след като е извършена проверка и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдържа фактическите и правни основания,но въз основа на така възприетите факти е направен погрешен правен извод относно начина на начисляване и изплащане на обезщетението на жалбоподателката по чл.222,ал. 1 от КТ.
Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Според чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР „Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по , независимо от срока му и от продължителността на работното време.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 1.10.2013 г.)« Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по Л Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл, 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.
В конкретният казус няма спор относно срочността на жалбата, както и правото на жалбоподателката да получи такова гарантирано вземане. Спорът е единствено относно размера на изплатеното гарантирано вземане и по конкретно размерът на обезчетението по чл.222,ал. 1 от КТ.
Размерът на гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал.1 е определен в чл. 22, ал.1 от ЗГВРСНР Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл... 4,Ш[са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл, р.
(2) Максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.
Съгласно чл.222,ал. 1 от КТ „ При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен, трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Настоящият състав не споделя тези виждания
на ответника, че обезщетението следва да бъде начислено за месец февруари и месец
март 2018г., т.е. непосредствено след деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. На първо място нормата на чл.222,ал.1 от КТ касае само размера
на обезщетението, но не и последователността на месеца, в който следва да се
начисли. Нормата не следва да се тълкува стеснително . Настоящият съдебен
състав счита, че обезщетението следва да бъде отразено именно по този начин -
само за месец март в целия си размер, в
■
противен случай се нарушават правата на жалбоподателката, тъй като тя няма да го получи в цялост с оглед законовите ограничения за максимална сума на гарантираните вземания за всеки месец.
Разпореждането ще следва да се отмени и делото да се върне на административния орган за изчисляване на точния размер на гарантираното вземане , на което има право жалбоподателката.
С оглед изхода на делото ще следва да се присъдят в полза на жалбоподателката и сторените по делото разноски в размер на 400.00лв. -100.00 лева възнаграждение за вещо лице и 300.00лв. адвокатски хонорар.
Воден от горното, Административен съд Пазарджик,, I -ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.К.К. *** ,Разпореждане №4505-40-2305/12.09.2018г. на Директора на фонд "ГВРС" към НОИ.
Връща делото на административния орган за произнасяне съгласно указанията на съда.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните и получаването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ:/п/
С РЕШЕНИЕ № 13301 от 08.10.2019 г. по
адм. дело № 2365/2019 г. на ВАС- Шесто отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 18.01.2019г. на
Административен съд Пазарджик по адм. дело № 913/2018г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Пазарджик да заплати в
полза на Н. К. К. **** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски -
възнаграждение за един адвокат.
ВРЪЩА делото на Административен съд Пазарджик за
произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по искането за допълване на решение № 14 от
18.01.2019г. по адм. дело № 913/2018г. в частта му за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.