РЕШЕНИЕ
Номер 260229 02.12 Година 2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На 22.11.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Боряна Козова
като разгледа докладваното от Съдията гр. д. номер 114 по описа за 2021 година намери
за установено следното:
Искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Предявен е иск от Е.М.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с който се желае да се осъди
ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в размер на 40 000
лв., по повод на обстоятелството, че на 18.04.2020 г. в гр. Пловдив водачът на
лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег. № РВ ** РХ В.Б., движейки се в
посока запад-изток по бул. „Шести септември“ при извършване на маневра обратен
завой на кръстовището, образувано от бул. „Шести септември“ и ул. „Жан Жорес“,
нарушава правилата за движение по пътищата, като отнема предимството и
непропуска движещият се в посока запад-изток по бул. „Шести септември“ в лявата
лента на пътното платно ищец Е.Б., който е управлявал мотоциклет марка „Хонда“,
модел „Трансалп“ с рег. № СМ ** К. При реализираното ПТП, на
мотоциклетиста-ищец са били нанесени телесни увреждания, а именно: фрактура на дясна лопатка, като след
извършени изследвания и прегледи са били установени следните увреждания: откършечна фрактура на акромиона без
дислокация на костния фрагмент; разширение на ставната междина на
акромиоклавикуларната става; фрактура на акромиоклавикуларната става; контузия
на гръдния кош, охлузвания и болки по цялото тяло. Поставена му е диагноза:
Счупване на други части на раменния пояс
и мишницата.
Твърди се, че за произшествието
вина има управлявалия лекия автомобил Б., като е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 18.04.2020 г.
След инцидента, ищецът е бил
транспортиран до Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ АД, където му е
предписано медикаментозно лечение и е осъществена имобилизация на крайника за
период от 25 дни.
В исковата молба подробно се
обосновава искането за репарация на неимуществени вреди във връзка с претърпени
множество болки и страдания и психологически проблеми за ищеца от настъпилото
ПТП.
Съобразно законоустановеното
изискване, ищецът е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на
вредите на 14.05.2020 г.
Ответникът изцяло оспорва иска
по подробни съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Оспорва се механизмът за
настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка между него и настъпилите
увреждания на ищеца, твърди се, че именно той е имал вина за настъпване на ПТП,
тъй като е управлявал мотоциклет, за който няма необходима категория „А“, с
несъобразена скорост, както и с пътните условия и останалите участници в
движението. Оспорва се искът по размер, като се твърди, че претендираното
обезщетение от 40 000 лв. е прекомерно високо за установеното увреждане,
като се счита, че справедливата сума за репарация на настъпило увреждане е
сумата от 15 000 лв. до 20 000 лв.
Оспорва се периодът за претенция
за законна лихва.
Прави се евентуално възражение
за съпричиняване на щетите, а именно, че пострадалият е управлявал мотоциклет,
за който няма необходима категория „А“, с превишена и несъобразена скорост,
както и с пътните условия и останалите участници в движението.
Твърди се, че водачът на лекия
автомобил В.Б. своевременно е подал сигнал, че ще извърши маневра, като ищецът,
който е пътувал в същата посока, но зад него, не се е съобразил с подадения сигнал
за предприетата маневра и не е осигурил възможността същата да бъде завършена.
Моли се да се намали обезщетението, поради това.
Пловдивски Окръжен
Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Между страните е
безспорно, че на посочената дата и час, на посоченото място е настъпило ПТП с
участници ищецът и управлявалия лекия автомобил В.А.Б.. Също така, безспорно е
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил Б. е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на
ПТП.
Установява се също
така, че с влязло в сила решение № 394 постановено по АНД № 20225330200301/ 22г
по описа на ПРС делинквента В.Б. е признат за виновен, че е нарушил правилата
за движение по пътищата, чл. 25, ал.1 и чл. 38, ал.1 от ЗДвП и е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на ищеца изразяваща се в счупване на
дясната лопатка в областта на свързването й с ключицата /акромно-ключична
става/. чл.Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това
правило аналогично следва да се приложи и към решението по АНД, с което е
приключило наказателното производство.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено
води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е
налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на Б.,
което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/
В тази посока са и констатациите на вещото лице Н. по
назначената СМЕ, която установява причинно –следствената връзка между активното
поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.
По делото са представени и
доказателства, от които се установява, че Б. е отправил на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото. /лист
21/
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус.
Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване
на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По делото е разпитана свидетелката А.Б., която обективира в своите
показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищеца
болки и страдания. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение
показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е ** на пострадалия.
Това е така, тъй като данните обективирани от свидетелката са в унисон с
останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на
непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се подчертае,
че по принцип лицата оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития
са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки съществуващата
родствена връзка. Очевидно е, че интензитетът на болките и страданията на ищеца е бил обичаен с оглед на неговата възраст и
психоемоционален статус. Не се установява да е имало някакви затруднения в
оздравителните процеси, нито че преживения от Б. психофизически дискомфорт е
извън обичайната норма. В унисон с този извод
е и съдържанието на приетата по делото СМЕ, която съдът изцяло кредитира,
както и изслушаната СПЕ. Вещите лица установяват, че е налице пълно психическо
и физическо възстановяване на пострадалия, като няма данни за рецидиви в
психофизиологичния статус на Б..
При съвкупния анализ на събраните доказателства
и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда
намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 30 000 лева. Съдът отчита, при определяне на този размер,
че се касае за обичайно счупване в
аспекта, че не са настъпили усложнения. Процесът по възстановяване е протекъл
адекватно и ищецът е възстановил движението на счупената става. Б. е във
възраст когато оздравителните процеси протичат бързо, като се установява от заключенията
на вещите лица, че същите са завършили благоприятно и без последици за здравето
и психиката на пострадалия.
При така очертаното фактическо и
правно статукво се налага да се разгледа направените от ответника възражения за
съпричиняване на увреждането. По принцип,
за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по
несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване
по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на
това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият
не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на
пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично
разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен
извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при
която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се
актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.
Направените от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
съдът намира за неоснователни. Застрахователят твърди, че
пострадалият е управлявал мотоциклет, за който няма необходима категория „А“, с
превишена и несъобразена скорост, както и с пътните условия и останалите
участници в движението. Твърди се, че
водачът на лекия автомобил В.Б. своевременно е подал сигнал, че ще извърши
маневра, като ищецът, който е пътувал в същата посока, но зад него, не се е
съобразил с подадения сигнал за предприетата маневра и не е осигурил
възможността същата да бъде завършена.
На първо
място съдът намира, че евентуалния факт, че ищецът не е имал правоспособност за
управление на МПС не води на автоматичен извод, че е налице съпричиняване на
вредите. Както се изясни следва да е налице някаква обективна обстановка
създадена от поведението на пострадалия, която да способства за настъпване на
вредите. В този аспект липсата на категория „А“ само по себе си е не е факт с
правно значение, който може да бъде зачетен с оглед липсата на причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП. Освен това съобразно съдържанието на
представения по делото констативен протокол за ПТП следва да се приеме, че това
възражение е останало недоказано. Посоченото доказателство в частта
установяваща участниците в ПТП е официален свидетелстващ документ, като при
извършваната проверка длъжностните лица извършват и установяване на документите
на самоличност и правоспособността на водачите участници в инцидента. В
протокола за ПТП няма констатации в посока липсата на правоспособност на ищеца
да управление на мотоциклет. Ето защо и при липсата на доказване от страна на
ответника на това твърдение същото се е явява неоснователно.
Другите
възражения за съпричиняване също са неоснователни. Установява се от назначените
САТЕ, че и двете МПС са се движили със съобразена скорост. На следващо място
несъмнено по делото се установява категорично от разпита на свидетелите и
констатациите на вещите лица по единичната и тройна САТЕ, че делинквента не се
е движил в лява лента. Спорното обстоятелство е само дали лекият автомобил се е
движил в дясна лента или по средата по осовата линия между двете платна. Данни
за последното се съдържат единствено в показанията на самия делинквент, на
която база тройната САТЕ прави своите изводи. По този повод следва да се
отбележи, че съгласно чл.300 от ГПК следва да се съобрази решението на наказателния
съд, в което несъмнено е установено, че Б. е нарушил чл. 38, ал.1 от ЗДвП и
това е факт с правно значение, който е установен и следва да бъде респектиран
от съда и страните. Ето защо несъмнено е установено, че делинквента не е
подходил от лявата лента за движение за извършване на обратния завой. Откъде е
извършена маневрата е предмет на установяване в настоящия процес, като приетото
от наказателния съд в мотивите не се ползва със задължителна сила. Т.е.
очевидно или маневрата следва да е предприета от дясна лента или от осовата
линия между двете платна, като информация за последното има в показанията на
самия причинител на вредата. Съдът счита, че не следва да кредитира показанията
на Б. в тази им част, тъй като същият не може да се счете, че е
безпристрастен към спора, като лице
виновно за настъпилото ПТП. Ето защо и следва да се приеме за обективна
обстановката обрисувана от вещото лице по назначената единична САТЕ. Трябва да
се съобрази и факта, че за да приеме, че маневрата е предприета от дясна лента,
наред с целия изследван доказателствен материал, са обективните данни свързани
с увреждането на лекия автомобил, което би могло да се получи при маневра от
дясна лента косо към лява. Поради това и съдът не счита, съобразно
констатациите и на вещото лице Г., че ищецът е допринесъл по някакъв начин за настъпване
на вредите. Съдът не намира, че следва да коментира тройната САТЕ, тъй като
същата почива единствено и само на субективни данни дадени от самия причинител
на увреждането.
На следващо
място дори и да се приеме тезата, че лекият автомобил се е движил по средата на
пътното платно между двете ленти това е достатъчен факт, за да се приеме, че
изключителна вина за настъпване на инцидента има отново Б.. Това е така, тъй
като при подобно движение пътуващият в лява лента мотоциклетист няма как да
съобрази някакво намерение на водача на автомобила да прави обратен завой.
Несъмнено движението по средата на пътното платно следва да се приеме, като
подвеждащо останалите участници в движението, като по този начин е нарушен и чл.15, ал.1 от ЗДвП,
който вменява задължение на водачите да се движат в най- дясната лента. За да
се приеме наличие на съпричиняване от пострадалия, при установената фактическа обстановка,
би следвало делинквента да е се е движил законосъобразно, а именно да е
пребивавал в лявата лента за движение с подаден ляв мигач. Само в този случай
би могло да се възприеме, че Б. е допринесъл за вредоносния резултат, като не е
съобразил своето поведение със стоящия пред него лек автомобил. При всеки друг
случай, при управление на лекия автомобил в дясна лента или по средата, възражението
за съпричиняване е неоснователно.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като застрахователното събитие е
настъпило 2019г., а застрахователния договор е сключен след влизане в сила на
КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г. т.е. не е налице хипотезата на § 22 от ПЗР
на КЗ. Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно
т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429
от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на
деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и
то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да
попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и
застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Видно от приложените
доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред
застрахователя на 16.03.2020г.. Законната лихва, която при непозволено
увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон –
чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването
/за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е
в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и
т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по
чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. След като
застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя
на 14.05.2020г. законната лихва за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента, която е и предмет на претенцията на ищеца, се дължи
от тази дата.
Ищецът е
освободен от държавна такса.
Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе
дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на уважения иск за обезщетение
на неимуществени вреди е в общ размер на 30 000 лв. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да внесе ДТ от 1200 лв. по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата
на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 734.25
лв.
Ищецът
следва да заплати на ответното дружество сумата от 826 лева направени деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Отправено
е искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, а също така е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА
адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно
посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер,
когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът
присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно искане.
За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание конкретно посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА,
без да е необходимо да я доказва. В случая ищецът представя договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено подобно обстоятелство. Ето защо следва
на адв. М. да се присъди адвокатски хонорар в размер 3500 лева, ведно с
дължимото ДДС върху тази сума.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на осн. чл.432 от КЗ на Е.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в размер на 30 000
лв., по повод на обстоятелството, че на 18.04.2020 г. в гр. Пловдив водачът на
лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег. № РВ ** РХ В.Б., движейки се в
посока запад-изток по бул. „Шести септември“ при извършване на маневра обратен
завой на кръстовището, образувано от бул. „Шести септември“ и ул. „Жан Жорес“,
нарушава правилата за движение по пътищата, като отнема предимството и
непропуска движещият се в посока запад-изток по бул. „Шести септември“ в лявата
лента на пътното платно ищец Е.Б., който е управлявал мотоциклет марка „Хонда“,
модел „Трансалп“ с рег. № СМ ** К, като при реализираното ПТП, на
мотоциклетиста-ищец са били нанесени телесни увреждания, а именно: фрактура на дясна лопатка, като след
извършени изследвания и прегледи са били установени следните увреждания: откършечна фрактура на акромиона без
дислокация на костния фрагмент; разширение на ставната междина на
акромиоклавикуларната става; фрактура на акромиоклавикуларната става; контузия
на гръдния кош, охлузвания и болки по цялото тяло, за което деяние е налице
влязло в сила решение постановено по АНД № 20225330200301/ 22г по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху обезщетението начиная
от 14.05.2020г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер и за пълния
размер на претендираната законна лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметка на ПОС ДТ в
размер на 1200 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от
734.25 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по
делото експертизи.
ОСЪЖДА Е.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 826 лева направени
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на на осн. чл.38, ал.1
от ЗА на адв. Р.М. *** и адрес на дейността *** сумата от 3500 лева, ведно с
дължимия върху тази сума ДДС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :