Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Плевен , 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Плевен , трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Марияна Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2064 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.” ЕООД, ЕИК:***срещу Наказателно постановление (НП) № 35-0000646/28.09.2020г., издадено от ***П. с адрес *** , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция 3000 лв. на осн.чл 96г,ал1пр2 от ЗАвПр за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози.
Жалбоподателят не се явява ,представлява се от адв. ***-АК-грПлевен, подържа жалбата като твърди че са допуснати съществени процесуални нарушения на материалният закон при издаване на АУАН и НП, че е нарушено правото му на защита липсва точна правна квалификация – липсвало относима норма от цитираната наредба и конкретните законови изисквания, на които следва да отговаря водачът. Пледира за евентуалност като моли за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призовани не се представляват и не вземат становище по делото.
Като взе предвид становището на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът намира следното.
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
В НП е описана следната фактическа обстановка:На 26.08.2020г около 15:00ч в РД“АА“ грПлевен при извършване на комплексна проверка на фирмата П. ЕООД констатира ,че като превозвач, извършващ специализиран превоз на товари с водач Ж.П. с пътен лист № ***г,които не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл 152ал1т2 от ЗДвП валидно до 05.06.2018г.
Въз основа на това наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 е наложил на превозвача имуществена санкция в размер на 3000 лв.
От събраните по преписката доказателства – писмени и гласни, се установява, че превозвачът „П.” ЕООД инцидентно е извършвала превоз на товари и водачът е самата управителка Ж.П.. Установява се още от с пътен лист № ***,които не отговаря на изискванията за психологическа годност валидно до 05.08.2018г.
Не е приложена към преписката справка от Регистър на психологическите изследвания за да се види дали водачът Ж.П. се явил на психологическо изследване,кота е издадено удостоверение и до кога е валидно. Твърди се в АУАНС и НП че към датата на проверката водачът не е отговарял изискваният за психологическа годност, което се извежда от липсата на удостоверяващ обратното документ. В този смисъл са показанията и на актосъставителя и свидетелят , които потвърдиха констатациите си в АУАН.
Така установеното от съда поведение на жалбоподателя като превозвач съставлява нарушение по чл.96г, ал.1, вр. с чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози, а именно: превозвачът е допуснал водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със закона и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а именно - за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, да управлява превозно средство за обществен превоз на пътници.
Въпреки наличието на нарушение, същото не е описано по този начин в НП. На първо място в НП се сочи, че нарушението се изразява в това, че превозвачът е допуснал осъществяване на превоз.Систематичното тълкуване на чл.96г, ал.1 от ЗАвП с останалите норми, въздигащи в нарушение определено поведение на превозвача – чл.96 и сл. от закона, води до извода, че законодателят е въздигнал в нарушения различни форми на поведение, при които превозвачът разпорежда или допуска извършването на превоз в нарушение на някое от изискванията за това или назначава на работа водачи, които не отговарят на тези изисквания. Под всяка от тези форми на поведение се подвеждат различни факти, срещу които защитата на нарушителят ще бъде различна.
Така например, когато на превозвача е вменено, че е разпоредил да се извърши определен превоз, неотговарящ на изискванията, същият ще се защитава срещу факта, че е издал такова разпореждане. Ако се твърди, че превозвачът е допуснал неотговарящ на изискванията водач да извършва превоз, защитата ще е насочена срещу това дали превозвачът е бил длъжен да следи за законосъобразното извършването на превоз от този конкретен водач и дали бездействието му представлява отклонение от дължимо поведение. Назначаването на работа на неотговарящ на изискванията водач да извършва превоз пък е свързано с факта на самото влизане в правоотношение с водача с цел извършване на превоз.
Следва да се посочи още, че приложимата правна норма в случая се съдържа в две законови разпоредби. Чл.7а, ал.2, пр. 3 от ЗАвПр урежда конкретните изисквания, на които следва да отговарят водачите при осъществяването на превоза, сред които и изискванията за психологическа годност. Разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр предвижда различни форми на противоправно поведение на превозвача, според това дали е назначил на работа водач, който не отговаря на изискванията или е допуснал такъв водач да управлява превозно средство за съответния вид превоз.
От друга страна е допуснато и съществено процесуално нарушение за правото на защита на жалбоподателя.Правилото на чл 7а,ал2,пр3 от Закона за автомобилните превози гласи,че лицензираните превозвачи и лицата,извършващи превози за собствена сметка ,могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи които отговарят на изискванията за минимална възраст ,правоспособност за управление на МПС от собствената категория и за психическа годност,определена с наредба по чл 7,ал3 и чл 12б,ал1 по този закон и чл152,ал1,т2 от ЗДвП.Видно от съдържанието на тази разпоредба тя препраща към наредбите по чл7,ал3 и чл12бал1 от Закона за автомобилните превози,тъй като изискванията за психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма от закона. В описанието на нарушението както в АУАН,така и в НП е сведено единствено до допускане от страна на дружеството –превозвач,да бъде извършен превоз на товари за собствена сметка от конкретния водач,който“не отговаря на изискванията за психологическа годност“,без да е конкретизирано кое е изискването,къде е регламентирано то и поради каква причина е прието,че водачът не отговаря на него.Не се конкретизира достатъчно в какво се изразява обективно отговорното поведение на нарушителят. Наказващият орган е следвало е да посочи и конкретното превозно средство и къде е осъществен превозът, тъй като тези факти са част от административно наказателното обвинение и липсата им нарушава изискването за пълно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му.
От правна страна е следвало да посочи, че е нарушена нормата на чл.96г, ал.1 пр2, вр. с чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП.
Като не е сторил това,и не е посочил в какво точно се състой противоправното поведение, наказващият орган е нарушил чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на жалбоподателя и са довели до несъставомерност на описаното нарушение. Поради изложеното наказателното постановление подлежи на отмяна, макар да са спазени останалите изисквания на закона за компетентност на съставителите и реквизити в съдържанието на АУАН и НП
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 18) договор за правна помощ е че адв. Б.*** от ПлАК е осъществявала правна помощ в настоящото производство на жалбоподателката Ж.П. .
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият случай“ е в размер на 300 лева,в настоящият случай размера на материалният интерес е 3000лв,следователно посочената сума в пълномощното в размер на 350/триста и петдесет/лева следва да се уважи изцяло .
На основание чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, Автомобилна администрация –гр.Плевен представлявана от ***следва да бъде осъден да заплати на Ж. ***П. ***на фирма“ П. „ЕООД *** сумата от350,00 /триста и петдесет/ лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение .
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление (НП) № 35-0000646/28.09.2020г., издадено от Директор на РД „АА“ с което на „П. „ ЕООД представлявано от Ж. ***П. с адрес *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на осн.чл 96г,ал1пр2 от ЗАвПр за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС. РД Автомобилна администрация –гр.Плевен представлявана от ***да заплати на Ж. ***П. ***на фирма“ П. „ЕООД *** сумата от 350 ,00/триста и педесет/лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: