ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№465
Град Пловдив 26.02.2019 Година
Административен Съд – град Пловдив, ХХVІІІ
състав, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари
през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 372 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 256 ал.1 и ал.2 от АПК.
Образувано е по постъпила
жалба от Б.Н.М., с адрес ***, с
която е оспорил бездействието на административен орган при Дирекция „Социално
подпомагане“-Пловдив, произтичащо по пряко от нормативен акт- чл.2 от Закон за
администрацията, както и неизвършването на фактически действия, които
административен орган при Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив е длъжен да
извърши по силата на закон, който е конкретизирал като задължение за получаване
на изпратена от него пощенска пратка. С разпореждане №777/04.02.2018година жалбата е оставена
без движение, като е дадено указание същият да приложи документ за платена държавна такса, да бъде посочен конкретният
административният орган, от когото се иска да извърши конкретни фактически
действия по получаване на подадените от него документи и който е осъществил бездействието по задължение,
произтичащо прако от нормата на чл.2 от ЗАдм., както и да конкретизира и кои са тези
конкретни фактически действия, които се считат от жалбоподателят за дължими
спрямо него, и най- вече защо счита, че те са свързани пряко с подадени от
негова страна по пощата документи. За така издаденото разпореждане на жалбоподателят е
съобщено лично на 05.02.2019година. С допълнителна молба вх.№2356/05.02.2019г
същият е изложил нови съображения,
поради които счита, че не следва да конкретизира подадената до съда жалба и с
молба на гърба е поискал правна помощ по реда на чл.23 ал.3 от Закон за
правната помощ, като е приложил и доказателства.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, като ги прецени поотделно и
в съвкупност, намира следното от правна страна:
От представените по делото
доказателства се установява, че жалбата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено поради следните
съображения:
Налице
са условията на чл.158 ал.3 от АПК, като жалбоподателят Б.Н.М. не е отстранил
посочените с Разпореждане №777/04.02.2019г. нередовности на чл.151 т.3 от АПК и
чл.150 ал.1 т.5 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.151 т.3 от АПК към жалбата
следва да бъде приложен документ за държавна такса. В предвид характера на
производството, което не е по ЗСП, в който случай не би се дължала държавна
такса съобразно възможностите на чл.5 б.“к“ от ЗДТ, а е по реда на АПК, такава
такса се дължи от жалбоподателят и тя е в минималния размер от 10 лева. На
следващо място разпоредбата на чл.256 ал.1 и ал.2 от АПК изрично препращат към
разпоредбите за обжалване на индивидуални административни актове, което
определя и приложното поле на чл.150 ал.1 т.6 от АПК- да се посочи конкретната
незаконосъобразност на бездействието на конкретен административен орган, които
той дължи по конкретно вменени му правни задължения, както и на дължимите
фактически действия, респ. това касае задължителното посочване на
административният орган, който е длъжен да ги осъществи. Безразборното
позоваване от страна на жалбоподателят на редица правни норми, вкл. на норми от
правото на ЕС не съставлява отстраняване на нередовностите по подадената до
съда жалба. Налице е ненадлежно упражняване на правото на жалба на лицето,
който като нередовен не може да подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и
постоянната съдебна практика, изразена в Определение №6577 от 02.06.2016г. на ВАС по адм. д. №6283/2016г., VI отделение.
Ето защо, доколкото и въпреки
дадената му възможност жалбоподателят не е отстранил недостатъците на
подадената до съда жалба, както и с оглед на механизма, по който същият формулира
своята конкретна претенция – непосочване на конкретните правнодължими действия
от конкретен административен орган от Дирекция „Социално подпомагане“, то така
депозираната жалба на лицето следва да се остави без разглеждане, а
образуваното по нея съдебно производство да се прекрати като недопустимо.
По отношение на изразената на гърба на молба вх.№235605.02.2019г. искане за
правна помощ, то същата се явява неоснователна поради следните за това
съображения:
От жалбоподателят е поискана правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 3 от
Закона за правната помощ /съкр. ЗПрП/ - процесуално представителство по реда на
чл. 23 ал.3 от ЗПрП, която урежда един от случаите и условията за предоставяне
на правна помощ от искания вид. Такава правна помощ се предоставя по преценка
на съда въз основа на доказателства от съответните компетентни за това органи,
в това число и на страни по административни дела, когато същите нямат средства
за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието
налагат това. Във всички случай преценката е предоставена на съда. Съгласно разпоредбата
на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, преценката дали искащото помощта лице няма средства за
заплащане на адвокат, което е първото от изискуемите кумулативни условия за
нейното предоставяне, се прави от съда, въз основа на представени
доказателства, издадени от компетентните органи относно доходите на лицето и
семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация (чл. 23, ал.
3, т. 2 ЗПП), семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост,
възрастта и други обстоятелства. От анализа на цитираните разпоредби следва, че по
принцип, декларация се подава само за имущественото състояние на молителя,
докато другите обстоятелства следва да бъдат установявани с нарочни документи
(копие от трудова книжка или служебна бележка от работодателя, експертни
решения на ТЕЛК, данъчна декларация и пр.). Това изискване, впрочем не е
необходимо да се абсолютизира, тъй като няма никаква пречка само с една
декларация молителят да заяви, че не притежава доходи и имущество, респ. че е с
определен месечен доход (напр. от пенсия), като посочи, че му е известна
наказателната отговорност за деклариране на неверни данни. Други документи
следва да се изискват само ако лицето се позовава на определени факти, които са
изгодни за него. Във всички случаи следва да е
налице представена декларация за
имущественото състояние, въз основа на която да се направи извод, че лицето
няма средства за заплащане на адвокат. С последната лицето е задължено да
декларира всички разполагаеми парични средства и движими и недвижими имущества,
чието наличие или липса не може да бъде винаги и във всички случаи инцидентно
установено от различни държавни органи. Такава от страна на Б.Н.М. не е представена, независимо, че е
посочил същата като приложение към молбата си. Представени са удостоверение от Агенция
по заетостта от 2009година с приложен график за посещение в Дирекция „Бюро по
труда“-Пловдив за среща с трудов посредник. Ето защо към момента не се събраха
всички необходими доказателства,от които да се направи съответната преценка
дали лицето не може да заплати адвокатско възнаграждение. По тези съображения
така поисканата правна помощ не следва да бъде предоставяна на Б.М., а искането
на молителя за предоставяне на правна помощ, обективирано на гърба в молба вх.№2356/05.02.2019година,
следва да бъде оставено без уважение, поради липса на законовите предпоставки
по смисъла на чл.23 ал.3 от ЗПрП за предоставяне на правна помощ.
В
предвид на изложеното и на основание чл. 158 ал. 3 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх.№2142/01.02.2019г., подадена от Б.Н.М. ***, с която е оспорил бездействието на административен орган при Дирекция „Социално
подпомагане“-Пловдив, произтичащо по пряко от нормативен акт- чл.2 от Закон за
администрацията, както и неизвършването на фактически действия, които
административен орган при Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив е длъжен да
извърши по силата на закон, конкретизирани като задължение за получаване на
изпратена от него пощенска пратка;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по молба вх.2356/05.02.2019г. на Б.Н.М. за
предоставяне на права помощ по административно дело № 372/2019година
по опис на Административен съд- Пловдив,
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по Адм.дело №372/2019г. по описа на Административен Съд – Пловдив –ХХVІІІ състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен Административен съд на РБългария
в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:/П/