№ 444
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506852 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6852/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. К. З. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20027194 от 29.01.2021 г постановено по гр.д.
№48364/2019 г на СРС , 118 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно
основание чл.49 ЗЗД да се осъди „Н.М.Г.“ ЕАД гр.Ямбол ЕИК ******* да й заплати сумата
от 5000 лева частичен иск от 24 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/ от публикация в бр.81 от 04.05.2019 г във вестник „Уикенд“ със
заглавие „Г. в паника от мерака му по Д. З.“, ведно със законната лихва от 04.05.2019 г до
окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като старият адрес
на ответника е този посочен в редакционното каре на вестника . В процесната статия има
обидни и клеветнически твърдения за любовни връзки с богати мъже вклГ.Д. . Претърпени
са значителни негативни емоции , тревожност и стрес от публикацията . Ответникът е
издател на вестник „Уикенд“ и носи отговорност по чл.49 ЗЗД .
Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба и не взема становище .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.02.2021 г и
1
е обжалвано в срок на 01.03.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Отговорност за вреди от публикация в
печатно издание носи този , който е възложил извършването на работата по чл.49 ЗЗД –
издателят на изданието . В случая не е доказано , че ответникът е издател на вестник
„Уикенд“ . Във вестника не е посочено , кой е издателя му , а други убедителни
доказателства в тази връзка не са представени
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд.
Гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД носи този, който е възложил на друго
лице някаква работа . Публикувалият журналистическа статия носи отговорност по чл.49
ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за
вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Отговорността произтича от
качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес,
които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът, от който
ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се
намират с негов трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти /в
този смисъл са решение № 340/15.07.1998 г. гр. д. № 178/97 г., 5-членен с-в на ВКС, решение
№ 648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г., V г.о. на ВКС и решение № 581 от 30.09.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г.о. на ВКС/.
В случая ищецът не е доказал , че ответникът е издател на вестник „Уикенд“ и като такъв е
възложил процесната публикация на нейния автор . Доказателствените искания във
въззивната жалба са преклудирани респ.неоснователни и в противоречие с чл.266 ал.2,3 ГПК
. В определението си по чл.140 ГПК от 18.08.2020 г СРС изрично е указал на ищеца , че е
в негова доказателствена тежест да докаже фактическия състав по чл.49 ЗЗД ,
включително и противоправното поведение на служител на ответника . Ищецът не е
ангажирал убедителни доказателства в тази насока и е заявил в първото и единствено
заседание пред СРС , че няма доказателствени искания .
Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде
2
потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20027194 от 29.01.2021 г постановено по гр.д.№48364/2019 г
на СРС , 118 състав .
Решението не подлежи на касационно обжалване поради материален интерес от 5000 лева
/чл.280 ал.2 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3