№ 17777
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110156834 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на Д. З. М. да
заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 525.00 лева, представляваща регресно суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди- физически и
емоционални болки и страдания, свързани с контузия на лявото коляно на О.Х.Д., получена
в качеството му на пешеходец, пострадал при ПТП от 13.12.2019г., настъпило в гр. Русе, на
................., в близост до кръстовището с ул. .........., по вина на ответника в качеството му на
водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Р 6565 ВХ, напуснал мястото на ПТП преди
пристигането на органите за контрол на движението, чиято гражданска отговорност в това
му качество била застрахована от ЗД „Бул инс“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.10.2022г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 13.12.2019г. в гр. Русе, на ................., в близост до кръстовището
с ул. .......... ответникът Д. З. М. в качеството си на водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.
№ Р 6565 ВХ, чиято гражданска (деликтна) отговорност била застрахована от ищеца по
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не пропуснал
движещия се по пешеходна пътека О.Х.Д., блъснал същия, в резултат на което му причинил
контузия на коляното. За обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени във връзка с
травматичното увреждане, ищецът заплатил на пострадалото лице сумата от 500.00 лева,
като сторил и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева. С оглед на това и доколкото
след инцидента водачът на лекия автомобил напуснал мястото на настъпването му преди
идване на органите за контрол на движение по пътищата, ищецът поканил ответника да му
възстанови извънсъдебно стойността на изплатеното обезщетение, както и разноските за
определянето му, което последният не сторил. По тези съображения претендира присъждане
на процесната сума, ведно със законната лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
1
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 28.03.2023г. по чл. 131
ГПК, препис от което е надлежно връчен на адресата. С молба от 05.07.2023г.
процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за посочената по- горе сума да бъде
изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 530.00 лева, включваща държавна такса и адвокатско възнаграждение
за настоящото производство, за които по делото са представени доказателства, че са реално
заплатени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ Д. З. М., ЕГН **********,
да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, .................., сумата от 525.00 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-
физически и емоционални болки и страдания, свързани с контузия на лявото коляно на
О.Х.Д., получена в качеството му на пешеходец, пострадал при ПТП от 13.12.2019г.,
настъпило в гр. Русе, на ................., в близост до кръстовището с ул. .........., по вина на
ответника в качеството му на водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Р 6565 ВХ,
напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по
пътищата, чиято гражданска отговорност в това му качество била застрахована от ЗД „Бул
инс“ АД по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда- 19.10.2022г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал.
1 ГПК- сумата от 530.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2